БАЩИНА ЗАРЪКА

(На тези, които най-много обичам!) 

Животът е вълшебен кръговрат. 

Проблясък е в космическата вечност. 

Но между първият си плач и сетният си стон на този свят, 

раздавай обич, вяра и човечност! 

Раздавай искрен смях и Доброта! 

И спазвай тези няколко заръки! 

И може би, щом тръгнеш от света, 

ще си оставил златни семенца по пътя... 

Човечност, чест пази - най-ослепително блестят,

в най-тъмния, най-гъст и непрогледен мрак

преди, да е разпукнала зората... 

Не чукай там, където никой теб не чака!

Цени това, което имаш тук, сега! 

Тъгувай, щом налегне те тъга, 

ала не спирай, да опитваш пак и пак! 

Често успехът, щастието са в последния вагон на влака...

Тежи на мястото си и си знай цената! 

Не се моли, ако затръшнат ти вратата!

Раздавай се в живота, без кавички,

но знай провалът е, да угодиш на всички!

Животът по мечтата е копнеж.

Не стой в тълпа без пулс и без кипеж!

Цени си белезите, те са ти уроците!

Рискувай! Знай, успехът не обича мушмуроците!

Не давай помощ непотърсена и непоискани съвети, 

и спазвай свойте клетви и обети!

Цени постъпките и проверявай думите!

Помни, най-смъртоносни са от упор в гръб куршумите

от тез', които браним със гърдите си!

В страх и вина недей погребва сине дните си!

Изпълвай ги с любов, копнеж и смисъл!

Надей стаява гняв и лоша мисъл!

Прощавай от сърце и прошка искай! 

Цени което имаш, но не стискай! 

Живей с Доброто и раздавай Благодарен! 

Цени различното - света то прави истински богат и шарен. 

Обичай с цялото сърце! Не се бори за слава! 

Не тичай подир Щастието, то се приласкава!

Заразни са и злото и доброто. 

Помни, което храниш то, ти е живота!

© Ивайло Апостолов 

13.02.2024

БЛАГОДАРИ, ПРОСТИ И ПРОДЪЛЖАВАЙ❗

 

Ще има дни в житейския ти път,

когато ще се сриват из основи

темелите на целият ти свят

и всичко, ще тежи като олово.

Ще има дни в които, ще летиш

стремително напред и нависоко.

Ще има дни в които, ще крещиш

изгубил пристан, вяра и посока.

Ще има дни, в които със замах, 

ще покоряваш цели светове

и дни, в които ужасен от страх,

ще се удавиш в свойте страхове.

Ще има дни в които тъмнината, 

ще сплита пипала, да те погълне

и дни в които преоткрита светлината

с любов и радост ще те преизпълни.

Ще има дни, когато ще се чувстваш

докоснат с висше и богопомазан.

И дни когато всичко, ще пропускаш

от Егото си собствено премазан.

Ще има дни в които, ще се губиш

в съмнения, вина и разкаяние

и дни в които сам ще се очудиш

от сътвореното от теб, без колебание.

Ще има дни, в които ще умираш

милион пъти от изстрели от упор.

И дни в които още по-могъщ, ще се събираш,

след сетното предателство и ступор.

Но запомни, каквото и да правиш,

това са твоите дни и други нямаш.

Опитай с всеки, по-добър да ставаш. 

И всяко свое Днес с любов пресътворявай.  

Това са просто дни. Не се предавай!

Обичай, подкрепи, съпреживявай!

Напред върви, каквото и да става!

Благодари, прости и продължавай!

Ивайло Апостолов

10.02.2024

КАЗВАТ ВСЕКИ НАШ КРЪСТ Е ПО МЯРКА

Казват всеки наш кръст е по мярка

и го влачим, с приведено чело!

Моят грее в гърдите ми ярко

И го нося достойно и смело! 

И венецът си трънен не крия. 

Нито грешките - те са уроци. 

Да му мислят безгрешните. Тия

Лъже ангели и лъже пророци, 

`дето прошка не вземат, не дават

и си мислят, че всички са длъжни. 

Че са център на някой Вселена

Че са в правото те, да решават. 

И във всяка възможна окръжност, 

очертават край някой мишена...

Псевдо жертвите, псевдо героите

и изпечените манипулатори

с души на продажни копои

и амбиции на диктатори. 

Да му мислят лъжливите Яго-вци,

Разни Брут-овци, Каини и Юди.

Лешояди, чакали и язовци, 

безгръбначни подмолни влечуги, 

за които животът е сказка

от лъжи, клевети и интриги. 

Щом строшиш лицемерната маска, 

справедливата правда изригва. 

И тогава Темида решава. 

На везните се вижда цената ти. 

Щом без съвест с лъжи се сношаваш 

Видовден, ще ти носи обрати. 

Аз все още си уча уроците

И горчиво си сърбам попарите 

Плащам лепта на стари оброци!... 

Не бордей е душата. Олтар е! 

И разголена нося душата си, 

за да дишат прободните рани

в гръб от вчерашния мними приятели. 

Жалки Нарциси - хищни пирани.

Аз ценя осъзнатите грешници, 

Моля прошка и прошка дарявам.

Поизтупвам си старите дрешки

щом ме спънат и пак продължавам.

Понамествам венецът си трънен.

Вземам обич, надежда и вяра.

И поемам по пътя си стръмен... 

Не изгарям до корен на въглен, 

Но реша ли, разпалвам пожари.

Ивайло Апостолов

08.02.2024

ЖИВОТА Е ЕДНО БЕЗКРАЙНО ЧУДО

Животът е едно безкрайно чудо!

Със плач те грабва с първият ти дъх.

Веднъж във вихрен танц те носи лудо,

а друг път те пробожда чак до кръв.

Веднъж към облаците те издига,

и с теб изкачва редом връх след връх.

След миг политаш в пропаст. Дъх не ти достига... 

И хищникът превръща се във стръв.

Веднъж прегръдка е на майчини обятия.

Целувка на любима, други път.

Веднъж е кръстопът, друг път разпятие.

Небесна висина и смъртоносен рът.

Един път в устрем по вълните си те носи,

Щастлив. Успешен. Сбъдващ. Вездесъщ

и сякаш знаещ отговорите на всичките въпроси... 

След миг, в крах те сгромолясва изведнъж!

Живота е такъв! От нас зависи

как Утре-то си, днес ще изковем. 

И всяко Днес щом нежно спусне своите кулиси,

колко сърце сме вложили в изминалия ден!

Ивайло Апостолов 

31.01.2024

ОТ НЯМАНЕ ОСТАВА ЛИ СЛЕДА!?

 ОТ НЯМАНЕ ОСТАВА ЛИ СЛЕДА!?

От нямане, остава ли следа!?...

О, да!

Колкото по-пълно с някой е било сърцето ни!

И в колкото преплетени сърца

късче оставил е от себе си в дар,

(или с искрица е възпламенил пожар) 

обратно непотърсено и не отнето!...

Най-жарко пари загубата и боли, 

когато скътано било е най-дълбоко!

И вече раната да не кърви дори,

то белегът е спомен жив, за преживяната жестокост!...

И за това, говорейки за скъпите за нас,

всичко присъствието им, което най-добре описва, 

всъщност крещи, за болката без глас!

И за това, колко безкрайно те ни липсват!

Но, да не плачем горко! Да благодарим!

Защото щом боли, щом чувстваме, сме живи!

А щом ни липсва, то благословени сме били,

да изживеем мигове щастливи!

Ивайло Апостолов

28.01.2024

Вдъхновено от Надежда Тошкова

БЛАГОДАРЯ ТИ ГОСПОДИ ❗🙏

Благодаря ти Господи, че ти

в молитвата подкрепяш ми ръката! 

Че щом сгреших, отново ми прости!... 

След бурите, за вятъра в платната... 

Благодаря, че съм това, което съм! 

Дори понякога, да се изгубя в тъмнината, 

помагаш ми наяве и на сън,

да се завърна пак, към светлината... 

Че имам туй, което съградих... 

За Хората, с които го постигнах... 

Благодаря, за всеки ценен миг! 

За всяко падане и сили, да се вдигна...

Благодаря, че има кой след мен,

очите ми да склопи и да помни. 

Благодаря, за всеки следващ ден!

За три сърца, в които да съм спомен.

Ивайло Апостолов

25.01.2021

ДА СЕ ПРЕВИЕШ БЕЗ, ДА СЕ ПРЕЧУПИШ ❗

Наскоро приятел ме попита: защо дори, да сме твърди, непоклатими и силни, понякога сме толкова нежни, крехки и раними?... 

Защо ли? 🤔 

Защо закаленото желязо е твърдо, но толкова крехко?... 

Защото е загубило способността си, да се огъва! 💞 Освен това, колкото по-дълго е изложено на сурови външни въздействия и най-твърдото желязо може, да бъде разядено от ръжда. Особено, ако сме нехайни и не се грижим за него! 

С душата е същото.

За това, не вярвайте безрезервно на приказките за "каленият характер" !

Твърдостта е важна, но най-важното умение е, да се превиеш, без да се пречупиш!

Желязото е по-твърдо от бамбука, може дори да го пререже! Но бамбук може да устои много по-добре на външните въздействия. И дори пречупен или прерязан, може отново, да израстне, още по жилав.

Докато закаленото желязо пречупено веднъж, се поправя изключително трудно. Почти невъзможно! 

И никога НЕ е същото!

Ако все още, някой се съмнява в свойствата и качествата на бамбука, ще ви припомня, че самурайските бамбукови мечове шинай били не по-малко опасни и смъртоносни от кованите и закалени стоманени мечове, когато са в ръцете на опитен боец.

 Самурайският меч се считал за един от висшите символи на сила, чест и власт. В страната на изгряващото слънце, още от дълбока древност съществува култ към меча. Японците считат, че заедно със свещеното огледало и огърлицата от яспис меча е едно от трите най-ценни съкровища пред които хората се прекланят. За тях меча е, олицетворение на душата, символ на доблестта, честта и храбростта.

За това, от отношението на самурая към неговият меч и екипировка съдели за отношението му към себе си и към своята духовна и бойна практика, като например Кендо.

Та толкова, за твърдостта и нежността! 

Защото истински важното и красивото на Душата е нейното богатство, пластиност и възможност за израстване, и в хармонията между бурята и огъня! 

🎩"Рошавите мисли, 

на Лудият Шапкар 🧤