Народе клет, къде ти е душата!?
Къде е непреклонният ти дух!?...
Десетилетия погазват ти правата,
И само в кръчмите роптаеш глухо!
Къде са волята у тебе, на Кубрат-а?
Обединил прабългарите в несломим велик съюз.
Къде е силата, къде е мъдростта ти,
с които отстоя и утвърди земята ни
сегашна и сина му Аспарух!
Къде е буйният свободен нрав на коня,
пред който коленичи не един народ!
Запази ли книжовността на Симеона
и Златния ни век на мъдрост, на духовност и възход!
Къде си ти, наследнико на Солунските братя,
дали език на толкоз' племена?
И помниш ли историята свята,
що завеща Паисий, в свойте писмена!?
Запази ли, оназ' непримиримост
и идеалите на Ботев и Апостола!?
Издигна ли се в своята значимост,
като крилатите момчета на Бенковски!?
Нима в ушите ти, все още не отекват,
молитвите на жертвите Баташки,
че позволяваш, да те язди всеки срещнат
и да засища алчността си и амбициите си голташки!
Не чуваш ли, все още канонадите
при Плевен,... на снарядите при Шипка!?
И грохотът неземен на грамадите,
в които трупи, канари и трупове в едно политват!
Забрави ли, за конската опашка?...
Забрави ли, за флага непокварен!
Че се оставяш, да те мачкат дебелашки,
продажни кукли на конци със нрав коварен!
Нима не помниш Драва, Одрин, Ахелой
с победите на българския щик,
Нима забрави бойният ни вик,
обърнал в ужас всеки чужд войник...
и клетвата на всеки наш герой!?
Народе клет, ти който имаше олтари,
и крепости от камък за болярите.
Ти, който обработваше металите
в оръжия, красиви съдове и маски,
докато другите народи още
търчаха с тояги по препаски...
Сега лежиш в калта низвергнат, унизен
в Европа на най-мрачните вертепи.
Кога ще се събудиш пак, благословен
и ще поемеш горд, към утрешният ден,
народе клети?!
Ивайло Апостолов
21.06.2024
