неделя, 7 юли 2024 г.

Майкъл Джей Фокс, който се бори с Паркинсон вече 30 години и няма намерение да спира

 


Когато е само на 29 години, актьорът Майкъл Джей Фокс е диагностициран с Паркинсон. Само пет години по-рано, през 1985г. Фокс влиза в емблематичната роля на Марти Макфлай в хитовата комедия "Завръщане в бъдещето", а впоследствие и продълженията ѝ през 1989 и 1990 г. 



По-късно изиграва главната роля в сериала „Шеметен град“, като през 2000 г. печели награда "Еми" за нея, въпреки болестта.  Това е последната година, в която Фокс участва в продукцията.

Страшната диагноза не го спира да изгради кариера в киното, като същевременно основава фондация, която търси лек за болестта.



Майкъл Андрю Фокс се ражда в канадския град Едмънтън през 1961 г. По-късно второто му име - Андрю, се превръща в Джей в знак на почит към легендарния актьор Майкъл Джей Полард.





Фокс започва актьорската си кариера на 15 години и така и не завършва училище. На 21-годишна възраст вече печели 6-цифрени сума седмично. На 29 е диагностициран с Паркинсон. Десет години по-късно той основава фондация, която търси лечение за болестта. Днес той е носител на няколко награди "Еми", а чрез фондацията си е събрал над 1,5 милиарда долара.


През ноември 2022г.  холивудският актьор Майкъл Джей Фокс беше награден с почетен Оскар за дейността си по популяризиране на проблемите, свързани с болестта на Паркинсон. 

Като малък Фокс мечтае да стане състезател по хокей на лед, но е твърде дребен за целта. Затова се насочва към актьорството. На 15 получава първата си роля в канадския ситком "Лео и аз".

Две години по-късно напуска гимназията и отпътува заедно с баща си за Лос Анджелис, за да участва в друг сериал. През 1982 г. той получава и ролята, която му носи известност - тази на Алекс П. Кийтън в сериала "Семейни връзки".

"На 21 години вече печелех шестцифрена сума на седмица. На 23 години вече имах Ферари. Беше лудост", казва Фокс пред Американска асоциация на пенсионерите (ААП)



Една сутрин през 1990 г. Фокс се събужда и забелязва, че малкият му пръст трепери, но той го отдава на махмурлук и прекомерна употреба на алкохол. Той посещава няколко лекари и година по-късно е диагностициран с болестта на Паркинсон. Тогава лекарите му казват, че в най-добрия случай ще може да играе още 10 години.

"Предполагаше се, че ще бъда в инвалидно състояние", казва Фокс пред ААП.

В продължение на 7 години той крие заболяването си от света от страх, че това ще намали предложенията му за работа. Държи на разстояние и семейството си.

"Жена ми искаше да ми помогне с това, но аз се съпротивлявах", казва той. В крайна сметка обаче болестта ги сближава. "Колкото повече проблеми решавате заедно и колкото повече преживявания имате, колкото повече се смеете заедно, толкова по-сплотени ставате", казва той за ААП.

През 2000 г., малко след оттеглянето си от "Шеметен град", Фокс създава фондацията "Майкъл Джей Фокс". Тя е посветена на намирането на лек за болестта на Паркинсон чрез финансирането на изследователска програма и осигуряването на подобрени терапии за хората, които живеят с Паркинсон.

По-късно въпреки болестта си участва в няколко телевизионни сериала. Сред тях са "Адвокатите от Бостън""Спаси ме", за който получава още една награда "Еми" през 2009 г. За кратко участва и в "Шоуто на Майкъл Джей Фокс", комедия, в която играе водещ на новини с болестта на Паркинсон.

Канадският актьор е и човекът, който озвучава говорещото мишле Стюарт Литъл в поредица от анимационни филми, базирани на героите от детската книга на Е. Б. Уайт.

"Не можех да се съсредоточа върху една реплика... Не съм се укорявал. Не можех да го правя, така че не го правех повече", казва той за списание Пийпъл.

Актьорът неведнъж е минавал през трудни моменти. В мемоарите си той описва 2018 г. като най-лошата година в живота си. Тя започва с рискована операция на гръбначния мозък за отстраняване на тумор. Впоследствие чупи лявата си ръка.

2022 г. обаче се оказва с още повече предизвикателства. "Счупих си скулата, след това ръката, после рамото, сложиха ми заместващо рамо и си счупих [дясната] ръка, после си счупих лакътя", казва Фокс пред Пийпъл.

Въпреки всички трудности, с които се сблъсква, Фокс намира начин да остане позитивен.

"Беше трудно, но съм щастлив", казва той за Пийпъл. "Казвам това, защото се надявам, че на някакво ниво хората могат да намерят щастие въпреки това, през което преминават".

Днес фондацията на Фокс е най-големият в света нестопански фонд за финансиране на разработване на лекарства за Паркинсон. Към 2022 г. тя е събрала над 1,5 милиарда долара. Същевременно Фокс съобщава пред Пийпъл, че работи по нов проект - документален филм, който се очаква да бъде излъчен през 2023 г.



И до сега, актьора  който преди по-малко от месец навърши 63г. Участва в благотворително концерти❗❤️




сн. Instagram & Poeple.com

По мотиви от "Свободна Европа"






събота, 6 юли 2024 г.

КАЗВАТ,ЧЕ ОЧИТЕ НА ЧОВЕКА, БИЛИ ПРОЗОРЕЦ КЪМ ДУШАТА

 

сн. Internet 

Казват, че очите на човека били прозорец към душата...

Нагледах се на очи, на които прозорците са по-зацапани, от тези на отдавна изоставено хале за отровни отпадъци. Зацапани до толкова, че не прозира нищо. Нито навътре, нито навън! А духовната нищета зад тях е толкова дълбока бездна, че няма как светлината, дори да достигне мрака! Камо ли, да го разпръсне!...


Очи-мъгла, в които душата е толкова объркана и изгубена, че дори, да я хванеш за ръка, за да я обърнеш в правилната посока, страхът е толкова всепоглъщащ, че тя ще продължи, да се дърпа и да се лута. Опитвайки се, да те повече със себе си!...


Очи-стена, като студен каменен зид, просмукан от стичащата се влага и обрасъл с духовната плесен на стереотипите, в които прозира единствено плесенясало от предразсъдъци и суеверия ограничено полусъзнание, под което някъде дълбоко вероятно отдавна агонизират полумъртви някакви бледи сенки, на емоции!...

Казват, че очите на човека, са прозорец към душата... Смисълът на всеки прозорец е, да е проводник на светлината. За това, колкото и здраво, да са подлостени кепенците... колкото и клеясали и ръждиви, да са катинарите, които ги заключват, те си заслужават усилието, да опитаме, да ги отворим и почистим! Но могат, да бъдат отворени само отвътре!

А ние, не заслужаваме, това усилие, да ни коства собствената ни светлина!


🎩"Рошавите мисли, на Лудият Шапкар"🧤


четвъртък, 4 юли 2024 г.

ИЗКУСТВОТО, ДА СЛЕПИШ ПАРЧЕТАТА...



- Беше толкова красив!!! - Изхлипа Алиса!Погледа й не можеше, да се отлепи от разпилените парчетата от порцелановият чаен сервиз, които дори и сега, все още напомняха, за неговото предишно великолепие, а в очите й, напираха сълзи.

- Не плачи! - каза Лудият Шапкар и я погали бащински по косата. Дори и в Страната на чудесата, няма нищо вечно!

А и все пак, да не забравяме, че често счупеното носи щастие! 💗


Понякога рутината ни привързва твърде силно към вещи и хора, които са били около нас твърде дълго и сме приели, като неразделна част от битието си, но са се превърнали в излишен "товар". 

Рутината и чувството за илюзорна сигурност, което ни създава познатото и предвидимото, изгражда от тях мнима "зона на комфорт", а временната наслада и притежанието на натрупаните материалности, ни осмисля и ни дава усещане, за по-голяма лична значимост и същественост!... И за това, продължаваме, да влачим тези вещи, изчерпани и изчерпващи познанства със себе си, докато веригата не се строши!

Лудия Шапкар говореше тихо и някак напевно, а гласът му - дълбок и плътен, сякаш нежно обгръщаше Алиса като кадифено наметало.

- Казвам, понякога... (Защото нещата, никога не са едни и същи!)

Понякога, ... но достатъчно често!


Колкото до времето, при правилната нагласа и вътрешен мир, то е от точно толкова голямо значение, колкото сами му придаваме!

Защото дори и тук, както навсякъде по света, времето е условност! Условност, която много, много отдавна хората, са измислили именно, за да могат, да отбележат промяната в това, което се случва във и около тях! За това, няма как времето, да бъде присвоено или откраднато...

- Знаеш ли Алиса, че японците понякога пишат десетилетия съвършеното хайку на живота си!?... Онова, което най-пълно изразява вътрешният им свят и им носи мир и хармония със себе си!


И пак те, са превърнали в прекрасно изкуство умението, да слепим отново веднъж счупеното, като направим от него нещо още по-красиво!? Нарича се кинцуги!...


А златното лепило с което слепват парчетата е като красотата и силата на човешкият дух!...


Изкуството, да слепим по същият начин разбитата си душа пък, психолозите наричат резилианс!


Пожелавам от все сърце, подобна нагласа, сила и умиротворение на всеки от нас ❗ 💞 🙏 💞

04.07.2023

неделя, 30 юни 2024 г.

САМО НЕ ПУСКАЙ НИКОГА РЪКАТА МИ!


(На теб)


Недей,да плачеш! Тихо ще приседна 

ей тук, на края на леглото мълчешком!

Глава на мойто рамо,да облегнеш,

изгубиш ли усещане за "дом"!


Не се страхувай! Няма,да говоря!

Не ще разкъсам с думи тишината!

И аз се уморих до смърт от спорове

и просто търся в тъмното ръката ти!


Не се вини! До теб съм през живота!

Направихме големи,.. малки грешки.

Потъпкваха ни не веднъж жестоко,

но съхранихме в себе си човешкото!


Ограбваха ни, лъгаха без свян

Отрови бълваха за нас какви ли не!

Но винаги съм вярвал в нас и знам,

че няма, да стоим на колене!


И винаги, ще вярвам в тебе,знай!

в съдба,не ще превърнем наш'те грешки!

Ще те обичам и ще вярвам в теб, до край!

Родена си царица, а не пешка!


Богати сме все още със децата ни.

И въпреки безброя белези и рани,

все още грее огънче в сърцата ни!

Обичам те ! И вярвам в любовта ни!


За туй,вдигни очи и виж зората!

Разсъмва се, тъмата се стопява!

След всяка буря е най-ярка светлината!

Ще мине и това, недей забравя!


Звездата е най-ярка в тъмнината,

но през деня пак там е, не изчезва!

Само не пускай никога ръката ми

и ще преминем двама всяка бездна!


Ивайло Апостолов

16.06.2024





неделя, 23 юни 2024 г.

Честит Еньовден!




Днес, 24 юни честваме един необикновен празник – Еньовден. 

Еньовден е "Кръстопът" .

Пресечна точка между религиозното, (тъй като чества Св. Йоан Предтеча – човекът, предсказал идването на месията.) и окултните традиции свързани със земята и плодородието, които идват още от древните траки. 

Епицентър в който се събират и от който тръгват ритуалите за физическо и душевно пречистване и здраве.

Пресечна точка в която се пречупват култа към слънцето и култа към земята.

Повратният момент на лятното слънцестоене, в който предците ни вярвали, че лятото преваля и бавно тръгва към зимата...

Ден в който заедно с нощите около него традициите на предците ни свързват силата на вярата, с окултното, мистицизма и изотериката вярвайки, че събира пречистващата сила на стихиите на огъня и на лековитата "мълчана вода" от естествените водоизточници и сутрешната роса, в които се е къпало слънцето. Както на и и чародейната сила на билките по Еньовден.


Днес, утрото беше прекрасно!

И въпреки, че зеленината не беше така дъхава и свежа... Въпреки, че нямаше и капчица роса, а именяка съвсем не е в цветущо здраве,... все пак традицията беше спазена! <3


Честит празник на нашето Слънце Деян и всички именяци!


Имайте здрави дух и тяло! Бъдете благословени, честити, успяващи и сбъдващи в дълголетие!


Здравейте и Дерзайте в добро и благоденствие!

МАЛЪК МОЙ




Малък мой, извисяваш снага

и почти ме минаваш на бой.

В косите ми бляска снега,

а сърцето все пълно е с теб, малък мой!


Дълго чакахме, късно дойде,

Но изпълни живота ни с смисъл.

Аз не знам, кой живота краде

и кой с този те беше орисал?


Но безкрай те обичам такъв

както в първият радостен миг,

в който ти, част от моята кръв

поздрави Света с радостен вик.


Водиш знам, много трудна борба

и така, ще я водиш докрай.

Не веднъж, ще минаваш ръба...

В теб ще вярвам завинаги, знай! 


Да прегръщаш живота не спирай и миг! 

Нито миг ти не давай отбой,

Всеки малък успех с чест, те прави велик,

ако в него не станеш арогантен циник.

Бъди винаги верен на себе си и обичан такъв, малък мой!




Ивайло Апостолов

20.06.2024

събота, 22 юни 2024 г.

НАРОДЕ КЛЕТ,КОГА ЩЕ СЕ СЪБУДИШ!?

сн. Мирослав Йотов 



Народе клет, къде ти е душата!?

Къде е непреклонният ти дух!?...

Десетилетия погазват ти правата,

И само в кръчмите роптаеш глухо!


Къде са волята у тебе, на Кубрат-а?

Обединил прабългарите в несломим велик съюз.

Къде е силата, къде е мъдростта ти,

с които отстоя и утвърди земята ни

сегашна и сина му Аспарух!


Къде е буйният свободен нрав на коня,

пред който коленичи не един народ!

Запази ли книжовността на Симеона

и Златния ни век на мъдрост, на духовност и възход!


Къде си ти, наследнико на Солунските братя, 

дали език на толкоз' племена?

И помниш ли историята свята, 

що завеща Паисий, в свойте писмена!?


Запази ли, оназ' непримиримост

и идеалите на Ботев и Апостола!?

Издигна ли се в своята значимост,

като крилатите момчета на Бенковски!?


Нима в ушите ти, все още не отекват,

молитвите на жертвите Баташки,

че позволяваш, да те язди всеки срещнат

и да засища алчността си и амбициите си голташки!


Не чуваш ли, все още канонадите

при Плевен,... на снарядите при Шипка!?

И грохотът неземен на грамадите,

в които трупи, канари и трупове в едно политват!


Забрави ли, за конската опашка?...

Забрави ли, за флага непокварен!

Че се оставяш, да те мачкат дебелашки,

продажни кукли на конци със нрав коварен!


Нима не помниш Драва, Одрин, Ахелой

с победите на българския щик,

Нима забрави бойният ни вик,

обърнал в ужас всеки чужд войник...

и клетвата на всеки наш герой!?


Народе клет, ти който имаше олтари,

и крепости от камък за болярите.

Ти, който обработваше металите

в оръжия, красиви съдове и маски,

докато другите народи още 

търчаха с тояги по препаски...


Сега лежиш в калта низвергнат, унизен 

в Европа на най-мрачните вертепи.

Кога ще се събудиш пак, благословен 

и ще поемеш горд, към утрешният ден,

                                                народе клети?!


Ивайло Апостолов

21.06.2024

сн. Мирослав Йотов 




ДЕЦАТА НЕ ТЕ ОЦЕНЯВАТ ПО НЕЩАТА, С КОИТО СИ ГИ ОТРУПАЛ, А ПО ТОВА,.КОЕТО СИ ИМ ДАЛ ОТ ДУШАТА СИ И МИГОВЕТЕ ПРЕКАРАНИ ЗАЕДНО

 Децата не те оценяват по това колко пари имаш, в каква къща живееш или каква кола караш. Оценяват те по това, как се чувстват в твое присъс...