Как се ражда добротата в сърцето,
в свят изтъкан от злоба, завист, алчност и омраза?
Тя озарява пътя ни, като комета!
Изкуството е в нас, да я запазим!
Знай! Тайната е простичка приятелю!
В душата си отглеждаш ли любов и вяра,
дори и да сгрешиш, не ще извършиш ти предателство!
И път ще търсиш, грешката си да поправиш!
Към другите, ще хвърляш нови мостовете
и рухналите сгради пак, ще вдигаш!
На падналия, ще дадеш кураж и лостове.
И пак духът му, ще успяваш, да въздигаш!
Ще дириш правдата и ще я отстояваш.
Ще даваш храброст на онеправданите.
На скитник - дом, а на низвергнатия длан, да го изправиш.
За болния лек ще издириш, за душата и за раните.
Как ражда се в сърцето добротата?
Повярвай просто е и нищо сложна няма!
Да се опитваш ближния да разбереш
и красотата в душата му.
А твоята, разбият ли, парченцата й в нещо още по-красиво ти да събереш!
И тъй, душата ти израства по-голяма.
Гневът си, да смириш след разочарование!
Обидата, да приласкаеш след страдание!
Надеждата отново, да намериш, сред безкрай от отчаяние!...
Да устоиш на удара! Да задържиш злината
без да отвърнеш ти на низостта с насилие!
Вяра и мощ да събереш, отново подир всяко
предателство, безпътица и миг безсилие!
И да намериш пътя праведен сред хаоса и мрака.
Загубилият път, да срещне в теб светлик и пристан, който да го чака!...
На всяко зло лукаво, ти да устоиш.
И всяко ледено сърце, да разтопиш!...
Дори дъждът, сълзите ти когато крие,
ти всеки срам, вина и болка, да отмиеш!
И другите, да поведеш към добротата!
Защото всичките, макар и грешници сме братя!
Защото в този свят, във който всички са все по-самотни, озлобени и все по-чужди,
добрите хора стават все по-ценни и все по-нужни!
© Ивайло Апостолов
03.12.2024
