2024 - Равносметката ...

 

Времето препуска неуморно в своя галоп.

Краят на всяка година е време и за равносметка какви уроци ни даде и какви ни накара, да преговорим отиващата си 2024та:

💡Научих, че живота често ни оставя, да преговаряме, дори и научените уроци. Независимо от това, колко прилежни ученици се опитваме, да бъдем.

( Просто, проверява паметта ни. )

💡Научих, че за приятелството са нужни двама и само в бушидо може, да направиш "плясък от една ръка". 

( Освен ако не е върху нечия буза. ;) ) 

💡Научих, че за да имаш истински приятели, не е достатъчно просто, да бъдеш приятел. 

Но това не трябва, да те отказва, да бъдеш приятел. Просто трябва по-добре, да преценяваш хората в процеса на съвместните ви промени.

💡Научих, че за да се чувстваш приет, разбран и подкрепен, не е задължително,  да имаш до себе си приятел. Достатъчно е, да имаш до себе си човек. 

За това, често и доброто и недоброто, и апатията идват от най-неочаквани места.

💡Научих, че приятелствата могат и да се спечелят, и да се загубят много лесно. Първото, зависи от теб. Върху второто, често нямаш никакъв контрол. 

( За всяка връзка, са нужни двама. )

💡Научих, че човек е склонен, да се вкопчва в неща, само заради спомена от преживените емоции и чувства. 

И колкото по-силни са били тези емоции и чувства, толкова по-трудно пуска. Особено хора!

💡Научих, че обратното на това, да пожелаеш, не е "да не желаеш", а да пускаш. 

И двете, са най-ценните умения в живота ни. ( Първото, ни подтиква към промяна и израстваме. Второто ни освобождава от вече ненужното, което ни пречи, да продължим напред. ) А, да пуснеш навреме, е едно от най-здравословните.

💡Научих, че времето не лекува раните и болката от някоя загуба, нито придобиването на неща. Не ги лекува дори и нечия любов! 

Лекуват я, научените уроци, прошката, благодарността, за всичко онова, което все още имаме. Лекуват ги откриването на нов смисъл или фокусирането върху вече открития и преодоляването на страха отново, да си позволим, да се доверим и обичаме!... 

( Но тъй като именно това, е най-трудно... обикновено, с времето, просто свикваме, да живеем с болката! )

💡Научих, че всяко нещо има три вида себе стойност. Тази, на която ти оценяваш вложените в него ресурси и усилия. Тази, на която, ги оценява другия. И тази, за която двамата ( гласно или негласно ) се договорите. ( В търговията има и четвърта -обективно публично обявена цена. )

💡Научих, че чувството за "справедливост" ( или реципрочност ) е нещо много важно в социален план. 

Но може, да е и един от най-упоритите ни и безмилостни мъчители ! 

Везната на живота, никога не е в равновесие и често не натежава в полза нито на най-добрите, нито на най-честните или най-работливите, нито на най-умните. Това Е реалността. Приеми я!

( Във войната между Егото и реалността, най-трудно се постига примирие. )

💡Научих, че колкото и да се пъчиш, пак рано или късно, ще ти забият нож в гърба. ( По-скоро, рано. ) Нито скромността, нито посредствеността обаче, не са гаранция, че няма, да те сполети същото! ( Хората са способни, да ти завидят или да те намразят, за изненадващо незначителни неща. Стига те, да са събудили с нещо вътрешните им демони.)

💡Научих, че за все повече хора собственото спокойствие, е много по-ценно, от всички чужди безпокойства.

💡 Научих, че при повечето хора все по-често Егото контролира разума, но чувствата, контролират Егото.

💡Научих, че ако продължиш, да се опитваш, да се усмихваш, колкото и да не ти се смее, рано или късно, ще се усмихнеш наистина. Но понякога е нужно първо, да изплачеш нужното количество сълзи...

Просто по-често трябва, да се вслушваме в гласа на сърцето си, без да го оставяме, да заглуши гласа на Разума.

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

30.12.2024

МОЯТА БАЩИНСКА МОЛИТВА

 

Господи,

Благодарим ти, за искрата в душите ни, за топлината, благата и уроците, с които ни даряваш ❗

Благодаря ти, за всяка протегната с грижа и Човеколюбие приятелска ръка от познат и непознат и ни помогни, да ги различим от лицемерието и неискреното пустословие❗

Прости ни прегрешенията, грешките, заблудите, заради които страдат други❗

И помогни на тях и нас, да си простиме, също❗

За да не останат горчивина и болка в душите ни, но да запомним уроците❗

Моля те, Господи, 

дай на децата повече обич и повече вяра, а на нас повече обич, смирение и търпение, да не пречупваме вярата им в чудеса❗

За да блести искрата на щастие в очите им, за да са светли детските мисли, за да няма сълзи по лицата им, за да бъдат вълшебни, единствени и истински техните дни❗

Моля те, Господи,

Помогни на хората, да манерят в сърцата си още мъничко радост, любов и закрила, за да са топли душите им, за да са пречисти мислите им, за да се осветлят и осмислят повече дните им, и за да си спомнят и бъдат по-добри, по-милосърдни, по-истински един към друг, не само по празници❗

Моля те, Господи,

дай на сърцата ни повече вяра и мъдрост, за да не се сломяваме пред бедите, за да приемаме всяко предизвикателство, за да оценяваме живеем и споделяме с хората, които обичаме всеки свой ден и миг така, сякаш е последният❗

Да са все по-богати душите ни и да споделяме и малкото, което имаме! 

Да приемаме различното и новото, но никога да не позволяваме на злото, да пречупи духа ни! Да не губим себе си и своя път.

Подкрепяй ни, да не губим способността си, да живеем с благодарност, за миналото, вяра в бъдещето и с цялото си сърце, в настоящето!

Моля те, Господи,

помогни ни да не Те наскърбим с някакъв грях и да прекараме днешния ден угодно на Тебе и спасително за всички нас ❗

Закриляй ни и ни пази от всяко зло, протягащо ръка към душите ни или чужда зла умисъл, спрямо нас и хората, които обичаме ❗ 

Амин❗

(По мотиви от "Гнездото" и много житейски уроци)

На вторият ден на Коледа, честваме денят на бащата.

Честит празник на всички бащи, които не са забравили своята роля и смисъл!

 

- Защо хората са станали толкова безсърдечни!? - Алиса почти простена, а видът и излъчваше истинско страдание.

- Мило дете, хората не са безсърдечни!Просто понякога трудно учим уроците си и повтаряме едни и същи грешки! Често не разбираме от първият път смисъла на страданието и сърцата ни остават слепи, за истинските причини, които са го предшествали. Така не можем, да извървим пътя през болката от загубите до край и да осъзнаем и приемем истината, като поемем отговорност, за собствените си постъпки. Това, често превръща грешките и търсенето на вина извън нас в навик, който заедно с рутината и всичкото останало напрежение от прекалено забързания, тревожен и несигурен живот, който водим, обгръща сърцата ни в дебела патина. А тази патина задушава божествената искра вътре в нас. 

Така говореше Лудият Шапкар, докато приближи и сложи нежно ръце върху раменете на девойката, заставайки плътно зад гърба й, за да й даде опора и сигурност.

- Когато човек остане по-дълго подвластен на болката и силни негативни чувства като обидата, страха, разочарованието и гнева, лесно започва, да се отчуждава от другите и да се затваря в саркофага на собственото си Его. Така постепенно забравя истинската си същност и започва, да действа първоинстинктно, като ранено животно.

Тогава забравя, че дори, да има силата, да нарани и влоши чуждото здраве; дори, да може, да отнеме чуждото щастие, чуждата любов, чуждият успех и слава, чуждото достойнство и дори чуждият живот, няма сила на света, която да може, да ги даде на него. Още по-малко, той самия, да ги присвои, за себе си. - продължи бащински Шапкаря.

- Не може! Забравяме, че истинският дар, който ни е даден с висше е, свободният избор, какво да правим с това, което вече имаме или онова, което ни се предлага! И че истинската сила е, да даряваш - утеха и радост на тъжния; надежда на болния; вяра на падналия духом. Да дадеш опора, сила и подкрепа, на изпадналия в беда или нужда; цел, посока и дори причина, на изгубилия посоката. Забравяме,че истинската сила е и в изкуството, да приемем себе си и другите такива - тленни и несъвършени, каквито сме и да простим, за пропуснатите шансове, за грешните избори, за миговете, в които сме оставили силните емоции, да вземат връх над нас и да ни управляват!

   За да върнем отново човечността си и обичта помежду си, трябва просто, да разчупим черупката на рутината и страданието, да преоткрием детето в себе си и да се завърнем към искрата на божествената си същност.

Трябва, да си припомним, че истинският смисъл на нашето съществуване е, да наситим всеки миг от живота си с нежност и любов, и да го изживеем споделен... и с благодарност, Алиса.

    Тогава нашият живот, ще бъде благословен. Тогава, намерили смисъл, ще получим удовлетворение ! 

Защото на този свят има толкова много неща, които си струват! Просто, докато от деца сме се превръщали във възрасни, постепено сме ослепели за тях❗

За това сме тук, скъпа моя. За това ни има... Не за да имаме! А за да бъдем❗

Из 🎩 "Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

ПРОСТО ЕЛА, СЕДНИ ДО МЕН, КОГАТО...

Седни до мен, когато в теб гневът 

гори и сякаш стреля на посоки!

Ако вината те гризе или страхът

ти прожектира ужаси жестоки!

Ела, седни до мен, да помълчим!

Ще бъда твоят бряг, отвъд порока.

Ще бъда пристан в бурята, семафор ярко зрим

в мъглата, щом изгубил си посока.

Ако се чувстваш сам и уморен

или пък хаосът в тълпата те погубва,

ела, да срещнем утрешният ден

и сенките, ще видиш как се стопяват и в светлината се изгубват.

Ако душата ти е свита и тежи,

като грамада, като къс олово

от подлости, притворство и лъжи

Ще бъда чук, за твоите окови!

Ако не виждаш път, да продължиш.

ела при мен, ще бъда твой компас.

Ако безсилен искаш, да крещиш,

ела при мен, ще бъда твоят глас!

И после заедно с теб, ще открием брод

и път нагоре пак, към нов възход.

Ако пречупят твоите крила

гръб обърни и пак при мен ела.

От вярата си, устрем ще ти дам

и хоризонт далечен и голям.

Ще бъда твойта мъжка пещера

в която, да подвиеш ти крила,

когато има нужда, да си сам,

за да изключиш и прогледнеш, и да се въздигнеш по-голям.

Щом искаш, да си безусловно ти приет

потърсиш ли приятелски съвет,

ела и ще погледнем заедно напред.

И всеки път, когато ти решиш

кои мостове, да запазиш и кои, да изгориш.

Аз ще те чакам. Винаги, ще бъда тук

и сред тълпите от бездушни хора,

ще чакам тук, безмълвен и без звук.

Вятър в крилете ти, ще бъда, твое рамо и опора!

© Ивайло Апостолов

26.12.2024

ВСЕКИ МОЛИ, ЗА СВОЕТО КОЛЕДНО ЧУДО❗

Всеки вярва във своето коледно чудо

и се моли горещо, за сбъдване.

Но в сърцето ни няма вече обич за другия.

А за своето сбъдване пръст, дори не помръдваме!

Топлината изчезна помежду ни, изглежда 

и сърцата ни бавно, постепенно изстинаха.

Добротата изгубихме и няма надежда.

Студ сковава душите ни в най-свирепата зима.

Всички свикнахме с евтина, бърза наслада!

Знаем, всичко с пари се заплаща.

И превърнахме другите в средства, в цел и в награди!

Но за грешките, с част от душите си плащаме!

И превърнахме тъй живота си в стока.

Доброта, чест, достойнство нищо вече не значат.

Те разменна монета са без стойност, защото

и душата не струва дори и петаче.

Озлобени, самотни, отчуждени, забързани

и загубили сякаш безвъзвратно разсъдъка си,

Съдим вечно прибързано, по факти повърхностни,

според скритите си комплекси, страхове и предразсъдъци.

Всеки моли, за своето коледно чудо,

но в душите ни няма човечност и вяра.

Как намразили себе си, да възлюбим ний другия

и да спрем кръговрата в този свят на поквара!

Да си спомним, че всички сме стойностни хора

и гори в нас искрата божествена!

Че заедно само, пак ще тръгнем нагоре

и че НИЕ е, нещо съществено!

© Ивайло Апостолов 

24.12.2024

ЗАЩОТО ЛЮБОВТА Е БЕЗУСЛОВНА ПО ПРИРОДА

Фото: Disney 

Когато и последното листенце се отрони

от розата в покоите на звяра,

ще прочетеш сърцето ми под всички златни брони!

Там пише, кой е негов господар

и кой държи ключа към дверите желани,

под похлупака, който красотата крие.

Там гдето стихват всички урагани

и спят смирено най-неукротимите стихии.

И може би, ще видиш ти тогава,

с душата си и чудото под външността злокобна!

И ще напиеш зажадняла там на любовта бокала,

защото тя е безусловна по природа!

Защото любовта съгражда и променя,

когато безусловно се раздава.

С искра божествена е тя благословена.

Душата любовта ти извисява, все по-съвършена,

и по-мъдра, все по-благородна, по-смирена.

Света и себе си отново, да пресътворява❗🌟

© Ивайло Апостолов 

23.12.2024

 

- Хората имат отчайваща нужда от сигурност и да чувстват, че не са сами, Алиса!...

    Лудият Шапкар седна до Алиса, хвана нежно ръката й между своите и се загледа в ярките светлини и шумното празнуващо множество, което тя обгръщаше с искрящ поглед. Ръцете му бяха толкова меки и топли, че й създаваха усещане за дом.

- Хората имат нужда, да чувстват и да вярват, че са част от нещо по-голямо и по-могъщо! - продължи той тихо.

   Дълбокият му плътен глас звучеше толкова топло, нежно и успокояващо, че я караше, да забрави всичко друго! 

Тя забрави чувството на вина и разочарованието от случилото се! Забрави своите притеснения, за онова, което предстоеше! Забрави всичко друго! И за нея съществуваше само тук и сега! Само този миг в който сякаш потъваше и се разтапяше в мекотата на този глас, като в прегръдка!

- Хората искат свобода, но се страхуват, да застанат зад изборите си и да поемат отговорност за последствията! Страхуват се, да се изправят сами пред предизвикателствата! А отговорността, се размива в тълпата!

   Повечето от нас имат нужда, да бъдат приети и се страхуват, да не бъдат отхвърлени! И за това, най-често се стараят, да оправдаят очакванията на силните и отстъпват пред натиска на мнението мнозинството. Дори, да осъзнават, че то е погрешно.

    За това, повечето хора се страхуват от онези, които имат смелостта, да бъдат себе си и да се открояват! От онези, които имат собствено мнение, кураж, да поемат отговорност и да действат, дори въпреки обстоятелствата!

   Алиса погледна към Лудия Шапкар. Обикновено изпълненото му сякаш с електричество тяло, сега излъчваше някакво вътрешно спокойствие и умиротворение. Въпреки това, звездите сякаш се отразяваха в очите му.

Този чудат мъж, с ексцентричен вид, непокорна огнена коса и искри в очите, който може би за често леко фриволното му поведение повечето хора бяха склонни, да не вземат много на сериозно, за нея се беше превърнал в много повече от най-близък приятел. Беше нещо повече от нейно второ семейство и духовен наставник. Въпреки, че Света на Чудесата беше пълен с всевъзможни магични същества, Лудият Шапкар се открояваше от всички, като цветен пастелен акцент.е Той беше като откровение свише.

- Хората имат нужда от герои! От водачи, в които да припознаят себе си и своите идеали и неосъществени мечти! Хора, които да им дават надежда,че и те биха могли да успеят! Имат нужда от хора, които, да поемат отговорност, за тях и да има дават сигурност, и които да следват!

Но тълпата винаги изпитва смесени чувства, към всеки който "блести"! Тя едновременно може, да го боготвори и да го мрази и да му завижда. Може едновременно, да го товари с всички отговорности и всички свои очаквания, и да прехвърля върху него гнева, разочарованието и ненавистта към себе си, за собствената си слабост...

И често много лесно "осанна" може, да се превърне в "разпни го"! И тълпата, да принесе героя си, в жертва буквално!

Въпреки всичко, ти не се страхувай, да бъдеш себе си, Алиса!

Но бъди готова, да те мразят, за това, което си!

И не спирай, да вярваш, че ще има макар и малцина, които ще те обичат, пак именно заради това!

Те са важните❗

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤