понеделник, 6 януари 2025 г.

ОРИСВАНЕ




И нека реченото от сърце, ДА БЪДЕ сторено!

В душите ни, ДА БЪДЕ светлина!

ДА БЪДЕ злото всеки път преборено

и да заспим щастливи в края на деня!

ДА БЪДЕМ заедно, не разделени без причина.

Едно да сме, без предразсъдъци и страх.

ДА БЪДЕ мирна цялата година.

А сълзите, да са единствено от смях.

С любов, да са изпълнени сърцата

а дните ни, със смисъл и живот.

Богати да сме на успех в делата

и в сговор, да е целият народ.

Да грее все в огнището ни огън,

в сърцата ни любов и доброта.

И вяра повече. Да няма гняв и злоба.

Ненавистта, да победим и завистта. И користта.

И нека реченото, бъде сторено.

Силни криле, да имаме, за да преследваме мечтите си.

Но паметта ни, да запази здрави корени.

ДА БЪДЕМ здрави, благодарни и честити.


И нека реченото, да пребъде.

И нека с думите ми от сърце изписани

със Сбъдване, да бъдете орисани❗

 ДА БЪДЕ❗


© Ивайло Апостолов 

07.01.2025🎆

петък, 3 януари 2025 г.

ЗАЩО ТИ СИ МОЯТ СМИСЪЛ

(На моя Малък Габи)


Хвани ръката ми, дете

и я сложи върху гърдите ми.

Ще ти разкажат тихо те,

какво изпълва и осмисля дните ми.


Знам, мислиш, вече си голям

не слушаш, като ти говоря.

Искаш, да правиш всичко сам,

но имаш нужда от опора.


И знай, ще бъда аз до теб.

Макар и малко строг и рязък,

обичам те, а ти растеш.

Животът е като проблясък...


Ще бъда винаги до теб 

гнездо, огнище и опора,

докато търсиш ти небе

и опознаваш кръгозора.


Дори, когато дойде ден,

когато ще съм само мисъл.

пулс ще съм в твоето сърце,

защото ти, с моят смисъл.


© Ивайло Апостолов 

04.01.2025

четвъртък, 2 януари 2025 г.

РАВНОСМЕТКА



Търкулна се поредната година,

като кристална топка под елхата.

Пак ден след ден, превръщат се в минало,

а бъдещето е все тъй необятно.


И някак си, не ми е много празнично.

Обзела ме е лека меланхолия.

Живота се усмихва все по-арогантно и цинично.

И все по-често ме измъчват главоболия.


Срещам по-често празни

погледи у хората.

Все по-озлобени, мрачни и раздразнени 

Все повече обсебва ги умората,

омразата и завистта, гнева и злобата.


Отгръщам страницата. Пиша датата на чисто,

загледан в бъдещето със искра във взора.

Ала уроците ми от изписаните листи,

ще ми дадат надежда, сила и опора,

да продължа напред.


© Ивайло Апостолов 

02.01.2025


сряда, 1 януари 2025 г.

СУРВАКАРСКО НАРИЧАНЕ

сн.Internet 


Със здраве, да е пълна твойта къща.

Доброто сторено, по две да ти се връща.

В гърдите ти искрата, да не гасне.

От всяко семе, нива да порасне!

В огнището ти, огън все да грее

и от блага хамбара, да прелее!

Мечтите си от поглед, да не губиш

и да работиш туй, което любиш.

Да не изпускаш правата посока.

На щедростта ти, да е пълен все потока.

Сгрешил ли си, все прошка да намираш 

и благодарност за това, което имаш.

В безпътицата изход, да намираш.

и удовлетворен, да се прибираш.

Успех, да жъне всяко твое дело

и да избираш мъдро всякога и смело.

Край теб другари винаги, да има.

За погледа ти, всяка мерзост, да е зрима.

Лъжата, да откриваш във зародиш.

Подкрепа да намираш, дето ходиш.

Човечността и правдата, да са ти братя.

Да браниш с чест и доблест свободата.

Широк да ти е вечно кръгозора.

Залитнеш ли, да срещаш винаги опора

и грях на съвестта си, да не взимаш.

Тъй сън спокоен винаги ще имаш.

Благ и добър бъди, но прошка дай, до трета стомна.

Смирен живей в хармония и скромност.

И страховете си смири с юзди и стреме,

за да отгледаш плод от всяко семе.

Далеч от теб, да бягат враговете.

Крачи уверено напред към върховете.

🍀🎀🍀🎀


© Ивайло Апостолов 

01.01.2025

🎀


понеделник, 30 декември 2024 г.

ЗА ХОРАТА, КОИТО СА СЪС НАС И ХОРАТА, КОИТО СА ВИНАГИ ДО НАС...

 


- Имам странното чувство, че водим сами тази битка! - каза Алиса. А уж имахме толкова много съмишленици, които споделяха същите идеали и цел...

 - Хората имат огромна потребност, да се чувстват част от нещо по-голямо, Алиса. Имат нужда, от потвърждението, че тяхните ценности и и идеали, са значими не само за тях и от сигурност, че имат достатъчно сила, за да ги постигнат. Но тази потребност от приобщеност и сигурност е в постоянен конфликт с тяхното Его.

Опитът ми показва, че съмишлениците, които срещаме по житейския си път, твърде често ни виждат като хора с които споделят и подкрепят една обща идея - тяхната! Естествено е, когато у човек се зароди някоя идея и й се отдаде напълно той, да е свръх фокусиран върху нея, като към своя рожба. И когато срещне други хора, у които се е зародила същата идея и са я приели за своя кауза, да му се струва достатъчно, че след като заедно споделят една обща идея е достатъчно те, да го подкрепят по пътя му към нея!

И когато ти имаш свое виждане как да се стигне до превръщането й в реалност, изведнъж осъзнаваш, че си сам, на своя път, докато подкрепяш онзи, с който уж вървите заедно, към една и съща цел, по неговия!

- Понякога обаче, ще срещаш и хора, които наистина, ще оценят, не само идеята ти, но и теб самия! Понякога, дори без да си ги търсил! И те, ще обръщат внимание не само на идеята ти, но и на начина, и на всяка малка подробност. Защото за тях, ще си важен ти самият!

Това е подарък от живота, за теб, Алиса!

Цени го!

Из🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

30.12.2024

неделя, 29 декември 2024 г.

2024 - Равносметката ...

 



Времето препуска неуморно в своя галоп.
Краят на всяка година е време и за равносметка какви уроци ни даде и какви ни накара, да преговорим отиващата си 2024та:

💡Научих, че живота често ни оставя, да преговаряме, дори и научените уроци. Независимо от това, колко прилежни ученици се опитваме, да бъдем.

( Просто, проверява паметта ни. )


💡Научих, че за приятелството са нужни двама и само в бушидо може, да направиш "плясък от една ръка". 

( Освен ако не е върху нечия буза. ;) ) 


💡Научих, че за да имаш истински приятели, не е достатъчно просто, да бъдеш приятел. 

Но това не трябва, да те отказва, да бъдеш приятел. Просто трябва по-добре, да преценяваш хората в процеса на съвместните ви промени.


💡Научих, че за да се чувстваш приет, разбран и подкрепен, не е задължително,  да имаш до себе си приятел. Достатъчно е, да имаш до себе си човек. 

За това, често и доброто и недоброто, и апатията идват от най-неочаквани места.


💡Научих, че приятелствата могат и да се спечелят, и да се загубят много лесно. Първото, зависи от теб. Върху второто, често нямаш никакъв контрол. 

( За всяка връзка, са нужни двама. )


💡Научих, че човек е склонен, да се вкопчва в неща, само заради спомена от преживените емоции и чувства. 

И колкото по-силни са били тези емоции и чувства, толкова по-трудно пуска. Особено хора!


💡Научих, че обратното на това, да пожелаеш, не е "да не желаеш", а да пускаш. 

И двете, са най-ценните умения в живота ни. ( Първото, ни подтиква към промяна и израстваме. Второто ни освобождава от вече ненужното, което ни пречи, да продължим напред. ) А, да пуснеш навреме, е едно от най-здравословните.


💡Научих, че времето не лекува раните и болката от някоя загуба, нито придобиването на неща. Не ги лекува дори и нечия любов! 

Лекуват я, научените уроци, прошката, благодарността, за всичко онова, което все още имаме. Лекуват ги откриването на нов смисъл или фокусирането върху вече открития и преодоляването на страха отново, да си позволим, да се доверим и обичаме!... 

( Но тъй като именно това, е най-трудно... обикновено, с времето, просто свикваме, да живеем с болката! )

💡Научих, че всяко нещо има три вида себе стойност. Тази, на която ти оценяваш вложените в него ресурси и усилия. Тази, на която, ги оценява другия. И тази, за която двамата ( гласно или негласно ) се договорите. ( В търговията има и четвърта -обективно публично обявена цена. )

💡Научих, че чувството за "справедливост" ( или реципрочност ) е нещо много важно в социален план. 

Но може, да е и един от най-упоритите ни и безмилостни мъчители ! 

Везната на живота, никога не е в равновесие и често не натежава в полза нито на най-добрите, нито на най-честните или най-работливите, нито на най-умните. Това Е реалността. Приеми я!

( Във войната между Егото и реалността, най-трудно се постига примирие. )

💡Научих, че колкото и да се пъчиш, пак рано или късно, ще ти забият нож в гърба. ( По-скоро, рано. ) Нито скромността, нито посредствеността обаче, не са гаранция, че няма, да те сполети същото! ( Хората са способни, да ти завидят или да те намразят, за изненадващо незначителни неща. Стига те, да са събудили с нещо вътрешните им демони.)

💡Научих, че за все повече хора собственото спокойствие, е много по-ценно, от всички чужди безпокойства.

💡 Научих, че при повечето хора все по-често Егото контролира разума, но чувствата, контролират Егото.

💡Научих, че ако продължиш, да се опитваш, да се усмихваш, колкото и да не ти се смее, рано или късно, ще се усмихнеш наистина. Но понякога е нужно първо, да изплачеш нужното количество сълзи...


Просто по-често трябва, да се вслушваме в гласа на сърцето си, без да го оставяме, да заглуши гласа на Разума.



🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

30.12.2024



петък, 27 декември 2024 г.

МОЯТА БАЩИНСКА МОЛИТВА

 



Господи,


Благодарим ти, за искрата в душите ни, за топлината, благата и уроците, с които ни даряваш ❗


Благодаря ти, за всяка протегната с грижа и Човеколюбие приятелска ръка от познат и непознат и ни помогни, да ги различим от лицемерието и неискреното пустословие❗


Прости ни прегрешенията, грешките, заблудите, заради които страдат други❗

И помогни на тях и нас, да си простиме, също❗

За да не останат горчивина и болка в душите ни, но да запомним уроците❗


Моля те, Господи, 

дай на децата повече обич и повече вяра, а на нас повече обич, смирение и търпение, да не пречупваме вярата им в чудеса❗


За да блести искрата на щастие в очите им, за да са светли детските мисли, за да няма сълзи по лицата им, за да бъдат вълшебни, единствени и истински техните дни❗


Моля те, Господи,

Помогни на хората, да манерят в сърцата си още мъничко радост, любов и закрила, за да са топли душите им, за да са пречисти мислите им, за да се осветлят и осмислят повече дните им, и за да си спомнят и бъдат по-добри, по-милосърдни, по-истински един към друг, не само по празници❗


Моля те, Господи,

дай на сърцата ни повече вяра и мъдрост, за да не се сломяваме пред бедите, за да приемаме всяко предизвикателство, за да оценяваме живеем и споделяме с хората, които обичаме всеки свой ден и миг така, сякаш е последният❗

Да са все по-богати душите ни и да споделяме и малкото, което имаме! 

Да приемаме различното и новото, но никога да не позволяваме на злото, да пречупи духа ни! Да не губим себе си и своя път.

Подкрепяй ни, да не губим способността си, да живеем с благодарност, за миналото, вяра в бъдещето и с цялото си сърце, в настоящето!


Моля те, Господи,

помогни ни да не Те наскърбим с някакъв грях и да прекараме днешния ден угодно на Тебе и спасително за всички нас ❗


Закриляй ни и ни пази от всяко зло, протягащо ръка към душите ни или чужда зла умисъл, спрямо нас и хората, които обичаме ❗ 

Амин❗


(По мотиви от "Гнездото" и много житейски уроци)


На вторият ден на Коледа, честваме денят на бащата.

Честит празник на всички бащи, които не са забравили своята роля и смисъл!

БОЛИ ЛИ НИ, ЗНАЧИ СМЕ ЖИВИ (Задушница)

Казват: Всеки, който се влюбва,  търси липсващи късчета от себе си. Ала всичко, което изгубваме, оставя диря в мисловните ни ребуси. Оставя ...