Времето препуска неуморно в своя галоп.
Краят на всяка година е време и за равносметка какви уроци ни даде и какви ни накара, да преговорим отиващата си 2024та:
💡Научих, че живота често ни оставя, да преговаряме, дори и научените уроци. Независимо от това, колко прилежни ученици се опитваме, да бъдем.
( Просто, проверява паметта ни. )
💡Научих, че за приятелството са нужни двама и само в бушидо може, да направиш "плясък от една ръка".
( Освен ако не е върху нечия буза. ;) )
💡Научих, че за да имаш истински приятели, не е достатъчно просто, да бъдеш приятел.
Но това не трябва, да те отказва, да бъдеш приятел. Просто трябва по-добре, да преценяваш хората в процеса на съвместните ви промени.
💡Научих, че за да се чувстваш приет, разбран и подкрепен, не е задължително, да имаш до себе си приятел. Достатъчно е, да имаш до себе си човек.
За това, често и доброто и недоброто, и апатията идват от най-неочаквани места.
💡Научих, че приятелствата могат и да се спечелят, и да се загубят много лесно. Първото, зависи от теб. Върху второто, често нямаш никакъв контрол.
( За всяка връзка, са нужни двама. )
💡Научих, че човек е склонен, да се вкопчва в неща, само заради спомена от преживените емоции и чувства.
И колкото по-силни са били тези емоции и чувства, толкова по-трудно пуска. Особено хора!
💡Научих, че обратното на това, да пожелаеш, не е "да не желаеш", а да пускаш.
И двете, са най-ценните умения в живота ни. ( Първото, ни подтиква към промяна и израстваме. Второто ни освобождава от вече ненужното, което ни пречи, да продължим напред. ) А, да пуснеш навреме, е едно от най-здравословните.
💡Научих, че времето не лекува раните и болката от някоя загуба, нито придобиването на неща. Не ги лекува дори и нечия любов!
Лекуват я, научените уроци, прошката, благодарността, за всичко онова, което все още имаме. Лекуват ги откриването на нов смисъл или фокусирането върху вече открития и преодоляването на страха отново, да си позволим, да се доверим и обичаме!...
( Но тъй като именно това, е най-трудно... обикновено, с времето, просто свикваме, да живеем с болката! )
💡Научих, че всяко нещо има три вида себе стойност. Тази, на която ти оценяваш вложените в него ресурси и усилия. Тази, на която, ги оценява другия. И тази, за която двамата ( гласно или негласно ) се договорите. ( В търговията има и четвърта -обективно публично обявена цена. )
💡Научих, че чувството за "справедливост" ( или реципрочност ) е нещо много важно в социален план.
Но може, да е и един от най-упоритите ни и безмилостни мъчители !
Везната на живота, никога не е в равновесие и често не натежава в полза нито на най-добрите, нито на най-честните или най-работливите, нито на най-умните. Това Е реалността. Приеми я!
( Във войната между Егото и реалността, най-трудно се постига примирие. )
💡Научих, че колкото и да се пъчиш, пак рано или късно, ще ти забият нож в гърба. ( По-скоро, рано. ) Нито скромността, нито посредствеността обаче, не са гаранция, че няма, да те сполети същото! ( Хората са способни, да ти завидят или да те намразят, за изненадващо незначителни неща. Стига те, да са събудили с нещо вътрешните им демони.)
💡Научих, че за все повече хора собственото спокойствие, е много по-ценно, от всички чужди безпокойства.
💡 Научих, че при повечето хора все по-често Егото контролира разума, но чувствата, контролират Егото.
💡Научих, че ако продължиш, да се опитваш, да се усмихваш, колкото и да не ти се смее, рано или късно, ще се усмихнеш наистина. Но понякога е нужно първо, да изплачеш нужното количество сълзи...
Просто по-често трябва, да се вслушваме в гласа на сърцето си, без да го оставяме, да заглуши гласа на Разума.
🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤
30.12.2024
