МОЛИТВА

За всичките приятели, които 

се разпиляха нейде по света...

За всичките, които съм обичал

и всичките , обичащи сега...

За всичките, които още страдат

наметнати с воала на скръбта...

За всички грешници, които падат,

но търсят прошка, път и светлина...

За всички тях, сега аз Бога моля,

благослови ни с вяра, здраве и любов!

Благослови ни с човечност, цел и воля,

за да не губим път един, към друг отново!

Прости ни грешките и кривиците в пътя,

и изневерите. Най-вече тези, към самите нас.

В мрака дай ни фар, да ни упъти!...

Сами не ни оставяй в труден час!

И сили дай ни, да намерим благодарност,

за всичко туй около нас и вътре в нас.

Приятелства с откритост, чест и вярност

и в труден миг, морал, като компас.

В домът ни сговор, мир и топлина, да има.

И някой, който с обич, да ни чака.

Родината, да не е мащехата отчуждена, а любима.

Да сме човечни и добри, благослови ни

и заедно, ще се преборим с мрака.

И както гълъб бял към слънцето политва,

да търси вис, надежда и простори,

нека достигне моята молитва,

до всеки от любимите ми хора!

Ивайло Апостолов 

10.01.2025

ЗА ОМРАЗАТА НА СТАДОТО

 

"Това, което стадото мрази най-много, е този, който мисли различно. Проблемът не е в самото мислене, а в дързостта, че индивидът иска да мисли самостоятелно. А това е нещото, което мнозинството не притежава."

~ Шопенхауер

Стадото мрази Различното във всяка негова фирма на проявление, без значение на белега, степента и посоката.

 🐑 Мрази успешните, защото му напомнят за неговото малодушие и страх от провал.

 🐑 Мрази силните, защото му напомнят за неговата слабост и страх, да поеме отговорност за последствията от постъпките си.

 🐑Мрази слабите, защото се припознава в тях. За това ги измъчва. За да потвърди пред себе си, че е по-силно и да укрепи своето самочувствие.

🐑 Мрази тези, които имат собствено мнение и позиция, защото не се страхуват, да се себезаявят и себеотстояват. И му напомнят, за собственият му страх от отхвърляне.

🐑 Мрази различните по вид или всеки друг признак, защото има натраплива мания, за перфекционизъм и не може, да приеме, че богатството на живота е, в единството, на неговото разнообразие. А ценността на израстването и развитието се крият именно в несъвършенството. За това, посредствеността се опитва, да утвърди себе си като "норма", отхвърляйки и мразейки всичко, което излиза извън тесните й рамки.

сн . Internet 🛜

ОРИСВАНЕ

И нека реченото от сърце, ДА БЪДЕ сторено!

В душите ни, ДА БЪДЕ светлина!

ДА БЪДЕ злото всеки път преборено

и да заспим щастливи в края на деня!

ДА БЪДЕМ заедно, не разделени без причина.

Едно да сме, без предразсъдъци и страх.

ДА БЪДЕ мирна цялата година.

А сълзите, да са единствено от смях.

С любов, да са изпълнени сърцата

а дните ни, със смисъл и живот.

Богати да сме на успех в делата

и в сговор, да е целият народ.

Да грее все в огнището ни огън,

в сърцата ни любов и доброта.

И вяра повече. Да няма гняв и злоба.

Ненавистта, да победим и завистта. И користта.

И нека реченото, бъде сторено.

Силни криле, да имаме, за да преследваме мечтите си.

Но паметта ни, да запази здрави корени.

ДА БЪДЕМ здрави, благодарни и честити.

И нека реченото, да пребъде.

И нека с думите ми от сърце изписани

със Сбъдване, да бъдете орисани❗

 ДА БЪДЕ❗

© Ивайло Апостолов 

07.01.2025🎆

ЗАЩО ТИ СИ МОЯТ СМИСЪЛ

(На моя Малък Габи)

Хвани ръката ми, дете

и я сложи върху гърдите ми.

Ще ти разкажат тихо те,

какво изпълва и осмисля дните ми.

Знам, мислиш, вече си голям

не слушаш, като ти говоря.

Искаш, да правиш всичко сам,

но имаш нужда от опора.

И знай, ще бъда аз до теб.

Макар и малко строг и рязък,

обичам те, а ти растеш.

Животът е като проблясък...

Ще бъда винаги до теб 

гнездо, огнище и опора,

докато търсиш ти небе

и опознаваш кръгозора.

Дори, когато дойде ден,

когато ще съм само мисъл.

пулс ще съм в твоето сърце,

защото ти, с моят смисъл.

© Ивайло Апостолов 

04.01.2025

РАВНОСМЕТКА

Търкулна се поредната година,

като кристална топка под елхата.

Пак ден след ден, превръщат се в минало,

а бъдещето е все тъй необятно.

И някак си, не ми е много празнично.

Обзела ме е лека меланхолия.

Живота се усмихва все по-арогантно и цинично.

И все по-често ме измъчват главоболия.

Срещам по-често празни

погледи у хората.

Все по-озлобени, мрачни и раздразнени 

Все повече обсебва ги умората,

омразата и завистта, гнева и злобата.

Отгръщам страницата. Пиша датата на чисто,

загледан в бъдещето със искра във взора.

Ала уроците ми от изписаните листи,

ще ми дадат надежда, сила и опора,

да продължа напред.

© Ивайло Апостолов 

02.01.2025

СУРВАКАРСКО НАРИЧАНЕ

сн.Internet 

Със здраве, да е пълна твойта къща.

Доброто сторено, по две да ти се връща.

В гърдите ти искрата, да не гасне.

От всяко семе, нива да порасне!

В огнището ти, огън все да грее

и от блага хамбара, да прелее!

Мечтите си от поглед, да не губиш

и да работиш туй, което любиш.

Да не изпускаш правата посока.

На щедростта ти, да е пълен все потока.

Сгрешил ли си, все прошка да намираш 

и благодарност за това, което имаш.

В безпътицата изход, да намираш.

и удовлетворен, да се прибираш.

Успех, да жъне всяко твое дело

и да избираш мъдро всякога и смело.

Край теб другари винаги, да има.

За погледа ти, всяка мерзост, да е зрима.

Лъжата, да откриваш във зародиш.

Подкрепа да намираш, дето ходиш.

Човечността и правдата, да са ти братя.

Да браниш с чест и доблест свободата.

Широк да ти е вечно кръгозора.

Залитнеш ли, да срещаш винаги опора

и грях на съвестта си, да не взимаш.

Тъй сън спокоен винаги ще имаш.

Благ и добър бъди, но прошка дай, до трета стомна.

Смирен живей в хармония и скромност.

И страховете си смири с юзди и стреме,

за да отгледаш плод от всяко семе.

Далеч от теб, да бягат враговете.

Крачи уверено напред към върховете.

🍀🎀🍀🎀

© Ивайло Апостолов 

01.01.2025

🎀

ЗА ХОРАТА, КОИТО СА СЪС НАС И ХОРАТА, КОИТО СА ВИНАГИ ДО НАС...

 

- Имам странното чувство, че водим сами тази битка! - каза Алиса. А уж имахме толкова много съмишленици, които споделяха същите идеали и цел...

 - Хората имат огромна потребност, да се чувстват част от нещо по-голямо, Алиса. Имат нужда, от потвърждението, че тяхните ценности и и идеали, са значими не само за тях и от сигурност, че имат достатъчно сила, за да ги постигнат. Но тази потребност от приобщеност и сигурност е в постоянен конфликт с тяхното Его.

Опитът ми показва, че съмишлениците, които срещаме по житейския си път, твърде често ни виждат като хора с които споделят и подкрепят една обща идея - тяхната! Естествено е, когато у човек се зароди някоя идея и й се отдаде напълно той, да е свръх фокусиран върху нея, като към своя рожба. И когато срещне други хора, у които се е зародила същата идея и са я приели за своя кауза, да му се струва достатъчно, че след като заедно споделят една обща идея е достатъчно те, да го подкрепят по пътя му към нея!

И когато ти имаш свое виждане как да се стигне до превръщането й в реалност, изведнъж осъзнаваш, че си сам, на своя път, докато подкрепяш онзи, с който уж вървите заедно, към една и съща цел, по неговия!

- Понякога обаче, ще срещаш и хора, които наистина, ще оценят, не само идеята ти, но и теб самия! Понякога, дори без да си ги търсил! И те, ще обръщат внимание не само на идеята ти, но и на начина, и на всяка малка подробност. Защото за тях, ще си важен ти самият!

Това е подарък от живота, за теб, Алиса!

Цени го!

Из🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

30.12.2024