Правете това, което обичате и в което вярвате!
Обичайте и вярвайте в това, което правите!...
И няма, да изгубите нито пътя пред себе си,
нито себе си по пътя.
Знам, че звучи много по-лесно, отколкото се постига, но имаме всеки един нов ден пред себе си, за да опитваме.
🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤
Обичал ли си някога жена?
До болка, до безпаметност, до лудост.
Обичал ли си някога така,
че всеки миг в живота ти е чудо?
Обичал ли си истински жена?
Напълно! Безусловно! Всеотдайно!
И без да мислиш, има ли цена?
До безтегловност! До безвремие! Безкрайно!
Обичал ли си истински жена?
Без въпросителни! И без "Защо?" и "Как?",
да бъде слънцето за теб и синева.
И пълнолуние, в най-непрогледният ти мрак!
Обичал ли си истински жена?
Отчаяно! Да те разбие на парчета.
И да остави доживотна празнина!
Такава обич окрилява в теб човека,
ако не смачка божията ти искра.
Тя ражда философа и поета.
Обичал ли си истински жена?
Обичай! От сърце ти го желая!
Че без любов, живял си в тъмнина,
без щастие, без цел и топлина...
Без смисъл от началото, до края.
© Ивайло Апостолов
10.05.2025
Знай, всяко нещо има си цената
и тя не се измерва в пари.
Не се измерва в скъпоценности и злато .
Не се измерва в унции или в карати...
Не се измерва и в мечти дори.
Измерва се във вложеното време.
Във вложените късчета живот.
И в любовта отдадена, която няма как на сила, да се вземе.
Във всички малки жертви, да го създадем
с внимание и грижа, за добро.
В желанието се измерва от сърце, да даваш.
За да покажеш колко някой ти е ценен.
И колко много ти го уважаваш
такъв. Дори несъвършен и без, да го променяш...
Ще имаш ли кураж, да го направиш?
С всички онези малки жестове, с които
градиш специално място ти в сърцето си,
за него. Част го правиш от мечтите си.
Когато искаш го и днес, и утре в дните си.
И търсиш го и в мрака, и в небето си.
Знай, всяко нещо има си цена.
Успеха, знанието, щастието - всичко.
Цена си има даже любовта,...
Кое би жертвал ти?... Поне едничко!
Да кажеш фаустовски "Миг поспри!" опиянен преди смъртта.
Понякога, преследвайки химери
убиваме по някоя мечта.
Или неосъзнавайки, че щастието вече сме намерили,
го губим, търсейки го по четирите посоки на света...
Какво на теб ти дава радостта!?
Друг път, затънали в рояк самозаблуди
за любовта велика и единствена, братле.
Разбивайки сърцата си, завинаги я губим.
Неосъзнавайки, че сме я стискали в ръце...
А най-човечното е, безусловно ние, да любим!...
Така живота бавно ни променя
и трупаме урок подир урок.
Но губим време. Губим много време
да търсим смисъла му. Вместо, да живеем...
Това е малко тъжно и жестоко!
И още нещо важно запомни,
приятелю - доверие щом някой ти гласува,
Доверието му и обичта цени,
Това говори ясно, колко точно струваш...
Живей живота без, да се преструваш❗
ЖИВЕЙ СЕГА❗
© Ивайло Апостолов
11.05.2025
Душата ми е песнопойна птица
Жадуваща просторите и светлината.
Но окована е в мрачната тъмница
на предразсъдъците нечовешки на тълпата.
До смърт ранена, блъска се в решетките.
Оковите се мъчи, да разкъса.
Уви стоманено-безмилостна е клетката
на стигмата и предразсъдъците им навъсени.
Всичко различно, пъстро и красиво
пронизват с погледи пропити с укор.
Към всичко различно от нюанс на сивото
в мрака промъкват се и го разстрелват в упор.
И в скритата под политурата на лицемерието и снизхождението
сладостна тръпка от нагласата "На мен, не може, да се случи!"
Съчувствието не обърквайте със съжалението!
Защото само любовта лекува, възвисява и ни учи.
Ала дори, последната надежда
в безжизненото тяло, да изстине.
Душата ми, ще пее със надежда
и вярата ми няма, да изстине!
До край с невежеството, ще се борим, сине!
© Ивайло Апостолов
08.05.2025
Живял ли си във своето "ДАНО",
или раздиран от вина по ВЧЕРА.
Блуждаел ли си ти между "Дали,... или ако..."
без брод в безпътицата, да намериш?
Изгубен бил ли си, сред страхове,
които ръфат смелостта ти, като псета?
И предразсъдъците, като бесове,
съдбата ти, да разиграват на монета.
Да, знам нелеко е, да бъдеш автентичен.
Да си отхвърлен, да изпъкваш, да не пасваш!
Но смел бъди! Да бъдеш в мир със себе си,
макар, да си различен.
Така на ръст душевно ти израстваш.
Не чакай утре! И заради вчера, не унивай!
Не се страхувай и мечтите не убивай
в зародиш ! И живей с морал и чест!
Тогава, по-спокойно ще заспиваш.
Живей, обичай като себе си, от ДНЕС❗
© Ивайло Апостолов
07.05.2025
Не се страхувай от бурите, сине!
Не всички те, живота ни рушат.
Някой от тях, разчистват пътя ни, за да преминем.
И ни пречистват, за да видим по-красив след тях света.
Не се страхувай от бурите, сине!
Не всички идват, да ни отклонят от пътя ни, дори да са жестоки.
Помагат ни, над дребните неща, да се издигнем
и ни завръщат, в правата посока.
Не се страхувай от бурите, сине!
Не всички идват, за да ни съборят. Нито, да ни смажат.
А за да направят мускулите ни по-силни.
И волята, да продължим, да ни покажат.
Пази се от безмълвното безветрие
в тълпата! От бездушната апатия!
От фалша в слънцето на лицемерието,
и от вълнението мъртво на предателя.
От сушата страни на отчуждението
на завистта пази се от отровата
и от упойката на самозаблужденията...
От пламъците н гнева и злобата.
Не се страхувай от бурите, сине!
Не идват те, за да събудят страховете ни.
А с дух и мъдрост, да калят годините ни.
И за да дават сила на крилете ни.
Ивайло Апостолов
05.05.2025
Има моменти-откровения, които осмислят живота ни и ни карат, да се чувстваме най-свободни, най-принадлежащи и едновременно слети с мига и съзерцатели. В такива моменти се чувстваме най на място, най-истински и най-много себе си. Сякаш са някакви скоби, в сивото повествование и рутина на живота, които отварят врати, към най-автентичното ни и съкровено Аз. Вероятно от подобни моменти японците избират няколко, за хайкуто ни живота си!?
Това са моменти, в които не ти остава нищо друго освен, да се потопиш напълно, защото заради тях си струва, да се живее ❗
Пожелавам ви повече такива в живота ви, от сърце 💓 ❗
🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤
сн. DevianArt
