Замисляли ли сте се защо синът, когото сте отгледали с любов, изведнъж престава да ви цени?
Неговата хладност, безразличие или дори резки думи нараняват като нож, и вие се питате: „Какво направих погрешно?"
Зигмунд Фройд, основателят на психоанализата, виждал в отношенията между майка и син не просто семейна връзка, а сложен танц от несъзнавани мотиви, скрити конфликти и дълбоки желания.
Днес ще разгледаме седем психологически причини, поради които синът може да не цени майка си - въз основа на мъдростта на Фройд. Това не са обвинения, а ключове към разбиране, които ще ви помогнат да надникнете в душата му и, може би, да изцелите връзката си.
Фройд учел, че отношенията ни се формират не само от действията, но и от онова, което се крие в дълбините на съзнанието ни.
Майката за сина не е просто жена, която го е родила, а първият и най-важен образ в живота му. Тя е източник на любов, сигурност, но понякога и на напрежение, което той не може да изрази с думи.
Когато синът се отдалечава, това не винаги е свързано с вашите действия.
Често корените са в неговия вътрешен свят. В конфликти, които сам не осъзнава.
Днес ще разгледаме седем такива причини. Всяка от тях е, като парче от пъзела, който изгражда картината на неговото поведение.
А накрая, ще получите практични стъпки как, да върнете топлината в отношенията си. И една мисъл на Фройд, която може, да ви послужи за ориентир.
7 причини, поради които синът не уважава майката:
1. Несъзнаван стремеж към независимост
Фройд казвал, че синът е свързан с майката с мощна емоционална нишка още от раждането, но съзряването изисква прекъсване на тази връзка.
Това е част от неговото психическо развитие - особено в юношеството или ранната зрелост. Той може да не цени майка си, защото я възприема като символ на зависимост, от която иска да се освободи.
Например, синът може да отговаря рязко или да избягва разговори, за да докаже: „Аз съм самостоятелен." Фройд наричал това сепарация - процес, в който синът съзнателно отблъсква майката, за да потвърди своята идентичност.
Практичен съвет:
Дайте му пространство. Не настоявайте на близост, но покажете, че сте там. Кажете: „Уважавам решенията ти и съм тук, ако имаш нужда." Това ще намали вътрешното му напрежение.
2. Неразрешен Едипов комплекс
Според Фройд в ранното детство момчето несъзнателно възприема майката като обект на любовта, а бащата като съперник. Ако този вътрешен конфликт не бъде разрешен, той може да прерасне в прикрита обида или отчуждение.
Например: синът може да се чувства, че майката е била прекалено контролираща и не му е дала свобода да „победи" в това въображаемо съперничество. В зряла възраст това се проявява като хладност и дистанцираност.
Практика: започнете разговор за миналото. Попитайте: „Помниш ли какво обичаше, когато беше малък? Какво не ти харесваше?" Това ще му помогне да осъзнае чувствата си, без да се чувства осъден.
3. Проекция на собствени неуспехи
Фройд казвал, че често проектираме вътрешните си конфликти върху най-близките. Ако синът се сблъсква с трудности в кариерата, връзките или самооценката, може несъзнателно да обвинява майка си защото тя е най-безопасният обект за тези емоции.
Например: „Ако ме беше възпитала по друг начин, щях да съм по-успешен. Това е ирационално, но е механизъм за справяне с вътрешната болка.
Практичен съвет:
Не приемайте обвиненията лично. Говорете спокойно: „Чувам те. Хайде да разберем какво точно те притеснява.“
4. Несъзнавана завист към майчината сила
Фройд подчертавал, че майката е фигура на власт. Тя дарява живот, грижи се, поставя граници. Ако синът се чувства слаб или неуверен, може да завижда на тази сила не буквално, а като усещане, че тя е прекалено значима фигура, а той маловажен до нея.
Това може, да се прояви в омаловажаване да не слуша съветите ви, да критикува, да ви осмива.
Практика: Изтъкнете неговата сила. Кажете: „Гордея се с теб. Справяш се чудесно." Това ще го накара да се почувства равен.
5. Влияние от бащата или Фигури авторитети
Фройд смятал бащата за ключова фигура и формирането на личността на сина. Бащата или друг авторитет (например, доведен баща или по-голям брат е бил пренебрежителен към майката, синът също може, да приеме този модел на поведение.
Особено ако майката е била в подчинена роля, а бащата доминиращ. Синът може да не ви уважава, защото е научил, че така се отнасят към жените.
Практичен съвет: Говорете за ценностите. Попитайте: „Какво за теб означава уважение в семейството? Как виждаш нашите роли?" Това ще го накара да се замисли за наследените модели.
6. Подтиснати емоции от детството
Фройд вярвал, че детските преживявания оформят възрастния човек. Ако синът е чувствал, че неговите емоции са били игнорирани или осмивани, може да израсне с обида към майката като най-близка фигура.
Пример: ако сте казвали „Не плачи, бъди мъж!", той може да е усетил, че не е приет в уязвимостта си. Това по-късно води до хлад и дистанция.
Практичен съвет: Създайте безопасно пространство за чувства. Кажете: „Искам да те разбирам по-добре. Разкажи ми какво те тревожи няма да те съдя."
7. Страх от собствената уязвимост
Фройд казвал, че връзката с майката е първата и най-дълбока привързаност, но тя носи и уязвимост. Синът може да се дистанцира, защото се страхува от тази зависимост. Да признае, че има нужда от вашата любов, му се струва проява на слабост. Избира хладност, за да пази егото си.
Това е още по-силно в култури, където мъжете трябва да бъдат силни и емоционално сдържани.
Практичен съвет: Покажете, че уязвимостта не е слабост.
Споделете своята история. Кажете: „Аз също съм имала трудни моменти и съм искала помощ. Радвам се, когато сме честни един с друг."
Да свържем всички причини в цялостна картина
Фройд учил, че нашите действия са само върхът на айсберга - отдолу са скритите ни мотиви.
Синът не уважава майката не защото тя не го заслужава, а защото вътрешно се бори. Между стремежа към независимост и детските обиди се издига стена. Но тази стена не е присъда.
Всяка от тези причини е възможност за разбиране и изцеление. Вие не можете да промените неговия ум, но можете да промените начина, по който му се показвате, собственото си поведение и отношение към него и към себе си.
Представете си: синът ви отново ще ви гледа с топлината, която заслужавате. Ще Ви цени не за това, което правите, а за това коя сте.
За да е възможно започнете с малки стъпки.
Уважавайте неговите граници. Говорете за чувства.
Уважавайте и себе.
Фройд казвал: „Любовта не е само дар, тя е работа."
Работата ви не е да го накарате да ви цени, а да покажете, че вие цените себе си.
Защо е толкова трудно да приемем неговата студенина?
Фройд обяснявал, че майчината любов е най-мощната сила, но и най-голямата уязвимост. Искате да сте всичко за него, но това може да пречи на неговото израстване.
Обществото учи майките да се жертват, но Фройд виждал в това капан. Когато се жертвате прекалено, синът ви може да се чувства виновен или притиснат. И това, да го отдалечава.
Вместо това, дайте си правото да бъдете не само майка, а и жена със свои мечти, достойнство, радост и граници. Помислете за моментите, в които сте били наранени от сина си. Запишете ги. Попитайте се: Какво чувствам? Какво искам да променя?
Фройд учел, че осъзнаването е първата крачка към свободата.
Синът ви не е враг - той просто търси себе си. Вашата сила е в това да му помагате, без да се изгубвате.
Понякога изглежда, че неговата хладност е край. Но Фройд вярвал, че в конфликтите има шанс. Представете си майка, която спира да търси внимание, започва да живее пълноценно пътува, създава, радва се. И тогава синът й сам се сближава с нея. Или майка, която каза: „Искам честност." И това отваря сърцата им.
Тези истории са истински. И започват с едно решение: „Заслужавам уважение."
Помнете не можете да контролирате неговите чувства, но можете да управлявате своите.
Източник: "Свобода зона"
