ЖИВОТЪТ НИ, ПРЕВРЪЩАТ ВЪВ ВЪЛШЕБСТВО

Изстинем ли, престанем ли, да любим,

премръзне ли у нас човечността,

като деца в леда, ще се изгубим

из призрачните сенки на страстта!

И гняв и страх у нас, не ще угасват.

Не ще да спре, да тлее завистта.

По-силни ноктите й ще и порастват...

И като океан, ще ни удави алчността.

Изстинем ли, престанем ли да любим -

самотни, отчуждени, апатични,

в света на Егото си сам сами, ще се погубим.

Слепи и глухи, за зова на всички нетипични и различни.

Човечността е нашето божествено наследство!

И заедно с вярата, с обичта и съвестта,

с красотата и с мъдростта,

живота ни превръщат във вълшебство. 

© Ивайло Апостолов 

    01.09.2025

ИМПРЕСИЯ

И бавно, бавно, някак с нежелание,

с тъга усмихна се и тръгна Лятото.

А Есента с пастелите си и букет благоухания,

пак разпиля къдриците си над Земята.

Вълните някак меланхолно, сякаш като, за последно

погалиха брега и се оттеглиха назад.

Луната с куката си драматично дръпна облаците бледни

и зад завесата им скри редиците на звездния парад.

Дърветата с пастелни пъстри пелерини

направиха шпалир на Есента.

А тя, танцуваща, като изящна балерина,

рисуваше край мен с пастели, аромати и цветя.

Но някак, цветовете й, не могат, да ме стоплят.

Вдигнах яка, потръпнал изведнъж.

Как бих могъл, без страх да се намокря,

да потанцувам както правя в летен дъжд.

© Ивайло Апостолов 

    22.08.2025

ПРЕД ОГЛЕДАЛОТО

Животът ни е перли в броеница...

Грешки, уроци... Успех подир крах.

Душата често е като ранена птица,

но литва пак, макар попарена от страх.

Трънлив е пътят ни напред

и кръстопът е всеки избор.

Веднъж е грешка и урок, 

човеко.

Друг път е, в радост полет.

Пълноводен извор,

за още по-успешен скок,

в желаното далеко.

Играч ли си или си наблюдател,

животът неизменно си тече.

Полита от гнездото, малкият мечтател

и в мъж израства, малкото момче.

И някога, ще дойде миг, когато

ще спреш да тичаш. 

Сякаш само в миг си мигнал.

И ще попиташ образът си в огледалото:

"Кой си приятелю? 

Успя ли, да обичаш?

И колко от мечтите си постигна ?"

Колко уроци взе и колко даде?

Дали на принципите си изневери?

Мечта, приятел или себе си, предаде ли?

В колко сърца остави спомен благ?

Прости ли низостта, на своя враг?...

Ще можеш ли тогава ти, с открито

сърце, с достойно вдигната глава,

да кажеш гордо: " Падах, ... ставах, но опитах!

Не се предадох и съм благодарен за това!

Несъвършен съм, но пред никого не лазих.

Живях над завистта и дребните сплетни.

Не клеветих. Достойнството и съвестта си чисти пазих,

Сърцето ми обича. Даже още, да кърви.

По тялото ми няма некрасиви белези.

Особено от ударите в гръб

от фейк приятели, с дребни души на мелези."

Уроци от излъгани доверие и обич, струват най-болезнено и скъпо!

Живота щедро даде ми уроците.

Раздавах обич, колкото можах.

Избягвах от съблазни и пороци.

А другото е суета и прах.

© Ивайло Апостолов 

    30.08.2025

ЖИВЕЕМ ДНЕС В НЕЛЕКИ ВРЕМЕНА

🍀🍀🍀

Живеем днес в нелеки времена

- забързани, изнервени и отчуждени.

Сякаш всички сме си загубили ума.

Кръвта като барут гори в издутите ни вени.

Живеем днес в абсурдни времена,

на Его-та огромни и души нищожни.

На трупане на вещи и на ценности нищожни,

когато Личността, по-важна е от Общността.

Живеем в бездуховни времена.

Хората ръфат се един, друг, като хищници,

все по-далеч от Бог и от Човечността.

Триумф на подлеци, предатели, лакеи и завистници.

Отвътре съхне днес човешката душа.

Сърцата сякаш са се вкаменили.

В безумното си бягство към върха,

загърбихме любов, съвест, морал и губим  сетни сили.

Живеем днес в конфликтни времена,

когато трупането е по-важно от споделянето.

Над добротата властва арогантността.

А алчността работи даже през нощта. Дори в неделя.

Сами пресътворихме Раят си в Ад.

Съвсем естествено е, да погубиш нечия съдба или достойнство.

Пропуква се човешкият ни свят.

Да жертваш нечия любов и чест, дори превърна се в геройство.

Живеем в неморални времена,

на задкулисия, без съвест, срам и чувство за вина.

С мегаломанските очаквания и претенции,

но в страх от риск, от лични жертви, отговорност. И с лицемерни индулгенции.

Престиж, богатство, слава и възход

са важни. Всяка жертва бива допустима.

Петак не струва чуждият живот,

дори и за стотици, да е сринат.

В душата смут, тревога, суета,

подтиснат гняв и приглушена завист,

разбиват на осколки днес света.

И го заливат с лава от ненавист.

Съгласен съм, животът днес е труден.

Дори не можем, да поемем дъх свободно.

Но човечността си трябва, да събудим,

защото иначе, докрай, ще се погубим.

И ще останем малодушни и безродни.

Един на друг ръка, не си ли даваме.

Не бъдем ли един за друг опора,

когато паднем, за да се изправяме

с вяра, ще престанем, да сме хора.

Защото само вярата, човечността и любовта,

в душите ни доброто, ще пробудят,

да възродим Света отново, за добродетелта.

Брат, брата си свободно, да възлюби.

🍀🍀🍀

© Ивайло Апостолов 

      26.08.2025

РАЗБРАХ, ЧЕ ЛЮБОВТА Е ТАМ, КЪДЕТО СИ И ТИ

Разбрах, че любовта е там, където си и ти!

В сънят спокоен, под завивките от кадифе

и на огнището в облака от пукащи искри...

В събуждането, с аромата на кафе.

Разбрах, че щастието там е, гдето си и ти.

В прегръдката, когато в ужас се пробуждам от кошмара

и в нежната целувка призори.

В изкусителните звуци на китарата.

Разбрах, че нежността е там, където си и ти.

В горещият ти дъх, пробягващ по тила ми в мрака.

В страстта, на крайчеца на пръстите ти, 

които кожата ми карат, да гори и да тупти.

В обятията ти, които обещават винаги, да ме очакват.

Разбрах, че грижата е там, където си и ти.

В топлата супа, там, до болничната ми постеля.

И в рамото, което падна ли, винаги вдига ме и ме крепи.

Във вярата, че всяко зло е за добро и е до време!

Разбрах, че красотата там е, гдето си и ти.

В устните галещи ръба на чашата с абсент.

В игривите искри на кехлибарените ти очи,

в които се чете:"О, миг поспри",

докато си се сгушила у мен!

Разбрах, че щастието, красотата, любовта

като зрънца са. Само трябва, да се постараеш 

и ще разцъфнат в най-прекрасните цветя.

Ала най-нежно трябва, да ги приласкаеш.

И те ще дойдат в точният момент.

Ни миг по-късно, нито миг, по-рано.

Но с тях не ще, да си благословен,

ако сърце не вложиш! Ще останат жива рана.

Разбрах - не можеш, да си влюбен и щастлив назаем,

Ни, да ги купиш или замениш за най-безценното си.

Без да се отдадеш напълно, няма как, да ги познаеш.

Но те въздигат те, над цялата житейска суета и тленност!

Защото щастието в любовта сме Аз и Ти

- Две влюбени души, в една съдба съшити,

Туптящи две сърца, в божествена симфония

над свят, премръзнал в отчуждението и апатията.

Опустошен от страх, от завист, алчност... Свят в агония,

от своите сбъдващи се собствени проклятия.

💓💓💓

© Ивайло Апостолов 

    21.08.2025

ВЪРВИ НАПРЕД! МЕЧТАЙ И СЕ УСМИХВАЙ❗

Не жаля аз в живота си за нищо!

Макар, че често е така несправедлив

и впива в мен пастта си, като хищник.

Все пак, в живота има малко негатив.

Ще се изправим, пак. Знай, всяка трудност отминава!

Живота е един, грабни го смело!

Прахта изтупай и с упорство продължавай.

Да съжаляваш е излишно и самотно дело!

Отминалото, няма как да върнеш.

Проблемите ни друг не ще реши.

Ала на пук на завистливите очи,

върви с усмивка, без да се обърнеш.

Живота е един и втори няма

да имаш, колкото да се стараеш.

Живей СЕГА, не го пилей в самоизмами.

Отдай се! Сбъдвай! И не спирай, да мечтаеш!

И вярвай, че ще бъде по-добре

намериш ли човек, да го споделяш

и лудостта ти той, да разбере!

Света и себе си ти, с него, ще променяш.

Защото, вярвай, само в любовта 

Светът и времето замират и притихват!

За туй, Живей приятелю! Люби СЕГА!

Върви напред! Мечтай и се усмихвай❗

© Ивайло Апостолов 

    18.08.2025

И ТЕ, СА ТВОЕТО ИСТИНСКО БОГАТСТВО

С тъй много хора можеш, да говориш.

И толкоз малко, просто с теб , да помълчат...

И с толкоз малко, смислено, да си поспориш...

И толкоз малко, ... да те разберат!

Тъй много, път към теб, ще изберат,

когато техните сърца болят и страдат.

Но колко малко, ще се доближат

до теб, когато твоята душа се гърчи в Ада

на страхове, съмнения, вина

или в горчилката, след някое предателство!?

И колко малко, ще са светлина,

когато се нуждаеш от приятелство!

Тъй много "жертви", чакащи ответ

и молещи подкрепа и спасение!...

Тъй малко пристани и пътища пред теб,

когато търсиш в себе си прозрение!

Тъй много лутащи се, търсещи у теб маяк, 

искра и топлина, когато са изгубени!...

И неколцина, даващи ти бряг

и факел, щом пречупен паднеш и охулен.

Или низвергнат бил си и прокуден

от всеки друг, беда надушил в мрака 

по дирите ти. Когато пренаселения свят-клоака, 

за теб внезапно станал е безлюден!

Тъй много, с пръст към тебе ще посочат

и зад гърба ти тихо, злостно ще клокочат!

Тъй малко, ще направят щит със своето тяло

или ще са за тебе, огледало!

Пред толкоз много, ... по-добре, да замълчиш.

Да не споделяш. Просто, да подминеш!

С тъй малко, ... искрено, да споделиш!

Приет и подкрепен, да се разкриеш.

Тъй много без свян и жал, ще те употребят.

Като ненужна вещ, ще те захвърлят.

И неколцина само, ще те окрилят,

когато и надеждата е мъртва!

И само с тях, ще сме напълно истински.

От тях, ще съберем кураж и сили.

Ще можем сляпо, да се доверим и да политнем към мечтите си,

свободни от това, което и от себе си, сме крили.

Тъй много, ще подклаждат твойта горест

и в слабостта ти тайно, ще злорадстват.

Малцина, ще споделят твойта орист.

И те, са твоето истинско богатство❗

🍀🍀🍀

© Ивайло Апостолов 

     16.08.2025