НАУЧИ ЛИ ЖИТЕЙСКИЯТ УРОК

В деня на честването на Мъдростта и нейните рожби - Вярата, Надеждата и Любовта, поздравяваме всички приятели празнуващи с повод и без повод, с най-новото ми тематично стихотворение❗

С най-сърдечни благопожелания едно леко намигане и тема, за размисъл.

Здравейте, дерзайте, сбъдване и мечтайте, приятели ❗ 💓 

📚📖📚

НАУЧИ ЛИ ЖИТЕЙСКИЯТ УРОК 

Научи ли житейският урок?

Няма в живота ни предизвикателства напразни.

На толерантност тъй, ни учи Бог

с това, което до полуда чак ни дразни.

И всички грешки, учат ни на прошка,

а неуспехът, на упорство и търпение.

Излъган втори шанс, е вече множко 

а всяка загуба учи, на мъдрост и смирение.

Борбата с подлостта, калява волята.

Триумфът над гнева учи, на състрадание.

Зависимостта, как да си върнем пак контрола.

Страданието, дава ни познание.

Което мразим учи как, да любими безусловно.

Користолюбието учи ни, да пускаме.

Измените - сами, да носим отговорност.

Апатията, шанс да не пропускаме.

Отхвърлянето учи ни, че всяка стигма е окови.

Достойнството у другия, че предразсъдъците ни са слепи.

Несръчността ни, да сме винаги готови.

Предателството, да не вярваме на клетви.

Калява смелостта, победата над всички страх.

Успехът учи, че са нужни шанс и риск... и малко лудост.

Че е тщеславие успехът, учи всеки крах.

И че в упорството е тайната за всяко чудо.

А туй, върху което нямаме контрол ни повелява,

да освободим ненужният товар.

И че не сме всесилни, ала имаме свободен избор, да решаваме.

Че ценна и значима бива всяка твар.

Научи ли житейският урок?

Цени каквото имаш, с благодарност!

Всяко излишество, превръща се в порок.

Достойнството изисква справедливост, чест и вярност.

И въпреки, че казват, всеки бил орисан,

Открива всеки сам и сбъдва своя собствен смисъл.

🍀🍀🍀

© Ивайло Апостолов 

    17.09.2025

ВЪПРЕКИ ВСИЧКО

Кръстовден ден е❗🙏

Днес, на кръстопътя между лятото и есента и точно преди началото на новата учебна година поздравяваме #всички вас приятели с последното ми стихотворение и ви пожелаваме, да бъдете себе си и да позволите и на другите, същото❗

Да приемате човека и всеки такъв какъвто Е ❗💞 И ПРАВЕТЕ ДОБРО, ВЪПРЕКИ ВСИЧКО ❗💞

📚📖📚

Всеки от нас повече сигурност търси,

но никой не ни дава гаранции.

От страховете си, можем ли, да се отърсим?

Да мечтаем и надскочим собствените си граници.

Никой не ти обещава, че любовта, ще бъде споделена,

но въпреки това, не се страхувай, да обичаш.

Никой не ти обещава, че душата ти няма, да бъде наранена.

Но обичай, защото времето не спира между пръстите ни, да изтича.

Никой не ти обещава благодарност,

за доброто.

Въпреки това, прави добро

и за стореното, бъди благодарен!

Никой не ти обещава вярност, 

за мъжеството.

Въпреки това, постъпвай винаги правилно, защото

човек трябва, да върви винаги гордо изправен.

Никой не ти обещава щастие.

Въпреки това, дарявай усмивки.

Бъди усърден, особено пред препятствие.

Въпреки, че завистта не познава почивка.

Никой не ти обещава втори шанс 

и за грешката, прошка.

Въпреки това, не се страхувай, да сгрешиш

и да поемеш отговорност.

На се страхувай, да се довериш, в аванс.

По-добре сам, да решиш

и да действаш, вместо да се снишиш

позорно.

Или да бъдеш нечия чужда маша или подложка.

Никой не ти обещава щастие, успех и любов на тепсия.

Трябва сам, да им отвориш място и да ги отглеждаш всеки миг в сърцето си.

С топлина и нежност, да ги преоткриваш.

Само така, ще имаш слънце в небето си.

Никой не ти обещава признание.

За това бъди себе си, въпреки всичко.

Просто думи са всичките обещания,

Вярвам в човека и теб и в онези, които споделят твоето страдание.

Които те приемат и подкрепят, безрезервно, без кавички❗

Истински важните, се броят не в успех, а в изпитание.

Те са основата и спойката, на твоето всичко❗

© Ивайло Апостолов 

   14.09.2025

ЗДРАВЕЙТЕ, БЪДЕТЕ И ДЕРЗАЙТЕ В ПРАВЕНЕТО НА ДОБРО❗🙏

 ЗАЕДНО, ВЪПРЕКИ ВСИЧКО❗💞

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

НА РЪБА НА СЪДБАТА

На ръба на съдбата нелека,

пак поглеждам с устрем нагоре.

До върха, ще намеря пътека,

до безбрежните сини простори.

Не мечтая, за Райските двери,

ала сплитам ръце в молитва.

Знам душата ми там, ще намери

някой, който я чува. И литва.

Извисява се с обич и вяра

към небето, зад видните граници.

Някой там бди. Някой там я разбира и изпраща

в живота ни нужните странници,

да изпишем нам нужните страници

на съдбата си настояща.

И урокът си с думи кървящи,

да научим и да израснем,

още по-мъдри, по-силни, по-прекрасни,

закалени с желязо и огън.

"Вярвам",,.. "любя",... "мечтая" и "мога"!...

Да изпишем и с чувства красиви,

споделени с душите любими,

малко по-решителни, по-щастливи,

пък макар и все още раними.

Да се чувстваме истински живи,

че не сме сами в моментите трудни.

За да бъдем! Макар несъвършени и малко страхливи,

все по-уверени в избор и по-будни !

Да повярваме пак, че зората

е причина, да се живее.

И че залезът, с вятър в платната

е все още причина душата, 

да прегърне душата до нея.

И след всичките жертви и сълзи,

след всички загуби, зад гърба си,

след всички усмивки и празници

споделени с любими, в дома си,

аз различна съдба не желая.

Просто заедно, да ни има.

И прегръдката с целувка по залеза,

да не спира, да бъде причината!

Добротата, ръжда, да не хваща!

Обичта ни, да не изтлява!

Че макар и с тъга, да изпращаш,

най-богат си, когато даваш!

И тогава живота е чудо.

И не го разпиляваш напразно.

Но ти трябва искрицата лудост,

за да бъде и делника, празник!

И в очите ти бляска надежда.

Има обич, добро и дъга.

И прокрадват се радост и нежност,

даже в бурята и в дъжда.

Ще разбия омразната клетка,

ако има с кого да летя,

от ръба на съдбата нелека, 

към поредната наша мечта.

🍀🍀🍀

© Ивайло Апостолов 

12.09.2025

ПУСНЕТЕ ХОРАТА, КОИТО...

Пуснете хората, които са край вас

за туй, че път проправяте в тълпата.

За туй, че се нуждаят от компас 

или не им достига светлината.

Пуснете хората, които са край вас,

попаднали случайно, по погрешка.

Не крачат редом в крак, а с полуглас

кроят интриги и очакват ваша грешка.

Пуснете хората, които са товар,

и водите по навик в рутината.

Те се превръщат, за мечтите в катинар,

колкото по-близо е върхът на планината.

Живота се променя всеки миг,

и ние с всеки избор, се променяме.

И изведнъж, в гръб получаваме ритник,

а вместо рамо, пак излъгано доверие.

Пуснете хората, които шикалкавят,

когато пътя става каменист и труден.

Привеждащите се, когато всички се изправят

и впрягат мишци, в сбруята ви с плуга.

Пуснете хората, които крачат по привичка

от страх, по път различен, да поемат.

Ленивите безволеви душички

и "жертвите", които само вземат.

Посетете хората, които славословят

и лицемерничат  с усмивки мазни.

Псевдо героите на думи и позьорите.

Отвътре празните, суетните, тщеславните.

Менят се дните, крачките и пътя

по който заедно един за друг се грижим.

И някой, който чувствали сме като брат,

в един миг, се превръща в непознат,

с който вече няма как, да се сближим.

Дори и онзи, с който се разбирахте без думи, 

понякога превръща се в енигма.

И става котва в прашните ви друми

и роб на собствените си окови, предразсъдъци и стигми.

Дай свобода най-вече на най-важните в сърцето ти,

ако почувстваш, че сърцата им обръгнат,

тогава те едва ли, ще си тръгнат 

и ще останат слънцето в небето ти.

🍀🍀🍀

© Ивайло Апостолов 

    09.09.2025

КОГАТО

🍀🍀🍀

Когато се научиш, да прощаваш,

не ще да носиш нито капка злоба.

Напред, по-леко ти ще продължаваш,

без съжаление и разочарования душата ти, да тровят.

Да благодариш, когато се научиш,

ще спре окото ти към чуждото, да бяга.

И ще цениш това, което си постигнал и получил.

Душата ти, по-лека към мечтите, ще посяга.

Когато, се научиш, да обичаш,

и в брата си и в себе си човека,

ще разбереш, любящото сърце по-леко диша.

И споделената съдба, достига по-далеко.

Когато се научиш, да разбираш,

бушуващите чувства и причините.

Душите ви по-чисти, ще вибрират

в съзвучие. И по-щастливи заедно през приключението на живота, ще преминете.

Когато спреш ти, да прибързваш и да съдиш.

Когато доверяваш се и даваш шанс...

Мъдро избираш ли ти, за желаното си бъдеще

и длан подаваш ли открито, в аванс...

Когато разбереш, че няма нищо страшно,

да бъдеш себе си, различен от тълпата.

Заради нея ако спреш, да се преструваш или да се променяш ти безгласно.

Спреш ли, да скланяш, за да те приемат покорно, доброволно ти главата си.

И разбереш ли, колко важна е промяната,

когато сам, си по-добър от вчера,

и че отъпкани пътеки към успеха няма,

а своя собствена, ще трябва, да намериш.

Да разбереш, че щастието е по-важно от успеха

и трябва в себе си, да дириш ти рецептата.

Че да получиш в нужда сили и утеха

от някой влюбен в теб, е само част от клетвата...

Ще видиш, че животът ти тече някак по гладко

и някак по-спокойно на душата ти й става.

И някак всичко е по-ароматно, по-пастелно, топло и по-сладко...

И всичко свършено от теб си заслужава!

© Ивайло Апостолов 

    04.09.2025

🍀🍀🍀

НЕ БЪРЗАМ ВЕЧЕ, НЯМА ЗА КЪДЕ

Не бързам вече, няма за къде!

Отдавна съм намерил своя смисъл!

Тревогата живота ни краде,

а всеки сам, съдба си е орисал.

Оглеждам се, живота е прекрасен

и всяко утро, носи изненади.

Промяната за мене е награда,

и ми помага, още малко, да израстна.

И става ми по-ведро и спокойно,

И наслаждавам се напред, на всяка крачка.

Да вярваш в чужди предразсъдъци е недостойно 

и в миг превръща те от личност, просто в плячка.

Съдбата да гадая, нямам време.

Отдавна в облаците не летя, но не преставам, да мечтая.

С любимите ми всеки спомен споделен е.

Не ще, да спра, да се учудвам, да обичам и желая.

Малко листа останаха в дървото на живота,

но най-прекрасните останаха накрая.

И до финала няма, да се дам с охота!

Ще го рисувам пъстро! (Спрях отдавна планове и скици, да чертая !)

Остатъка с усмивка, ще приема.

Дерзая!

До последната поема.

Изгубих твърде много време, да се терзая.

© Ивайло Апостолов 

      07.09.2025

ЖИВОТЪТ НИ, ПРЕВРЪЩАТ ВЪВ ВЪЛШЕБСТВО

Изстинем ли, престанем ли, да любим,

премръзне ли у нас човечността,

като деца в леда, ще се изгубим

из призрачните сенки на страстта!

И гняв и страх у нас, не ще угасват.

Не ще да спре, да тлее завистта.

По-силни ноктите й ще и порастват...

И като океан, ще ни удави алчността.

Изстинем ли, престанем ли да любим -

самотни, отчуждени, апатични,

в света на Егото си сам сами, ще се погубим.

Слепи и глухи, за зова на всички нетипични и различни.

Човечността е нашето божествено наследство!

И заедно с вярата, с обичта и съвестта,

с красотата и с мъдростта,

живота ни превръщат във вълшебство. 

© Ивайло Апостолов 

    01.09.2025