неделя, 11 януари 2026 г.

БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ❗



Благодаря ти, Господи! Благодаря,

за всеки миг, за всяко малко чудо!

За поривът, да не преставам, да творя

и за искрата животворна лудост.


Че смогвам, да прегърна всеки страх,

да прилаская всякоя тревога,

да продължа напред, след всеки крах,

без да загубя вярата, че мога!


За силата, да мога, да простя.

Тъга, да не стаявам и обида.

Че дал си ми крила, за да летя.

Сърце - през мрака слънцето, да видя.


Че корени дълбоки си ми дал 

с достойнство, да вървя напред изправен.

Че принципи, любов, мечти не съм предал

и всеки с чест, приемам като равен.


Аз зная, че и мътната вода,

настъпва миг, когато се избистря.

Така в порядък своята душа

привеждам, всички "не" и "за" премислил.


А времето лети и отговорите ни носи...

Проблясват спомени и хора през света ни, мимоходом.

Така разбираме, кои са важните въпроси

и смисъла в живота си под небосвода.


Живота мачка ни, очуква ни и ни шлифова.

Като деца ни води за ръка през бурите напред.

Живота рядко дава нещо на готово,

крачка по крачка прави ни това, което сме.


Благодаря за всеки шанс, успех и всички грешки.

Като сукно от тях сме изтъкани.

Възел до възел е характерът човешки,

с всички уроци и зарасналите рани.


Както ковача мечът си калява

в огън и вода със своя млат,

така съдбата в нас характер изковава.

Полира ни от най-добрата сплав.


Благодаря за всеки спомен светъл,

за всеки миг с любими и приятел споделен.

И за събралите в сърцето ми светът

които, ще продължат граденото от мен.


© Ивайло Апостолов 

    11.01.2026

сряда, 7 януари 2026 г.

ЩЕ БЪДЕМ, МОЖЕ БИ ЗА КРАТКО С ТЕБЕ ИСТИНСКИ ЩАСТЛИВИ❗

Най-често страдаме приятелю,

от страшното противоречие

между всичко предварително очаквано

(и онова, което Е.)

и реалността, каквато Е.


Ще ти разкрия малка тайна,

Очакванията ако оставим,

и почнем, да се наслаждаваме

на туй, което преживяваме,


тегобите си, ще забравим,

от настоящето омаяни.

И с туй което притежаваме,

ще почнем, да се насърчаваме!


Тогава, може би, случайно,

ще бъдем ние, не просто живи.

А с настоящето си заедно,

ще бъдем може би, поне за кратко, 

с тебе истински щастливи.


© Ивайло Апостолов 

    12.12.2025


ИЗПРАВИ СЕ И ЛЕТИ❗



Търпението, учат ни от малки,

показва зрялост, мъдрост, възпитание.

Но запомни, че винаги ключът е в мярката,

между отровата, приятел и лекарството.


Търпението не е просто изпитание

на волята и пътят към смирение.

Не винаги ти носи изцеление.

Понякога донася ти страдание.


Търпението е необходимо

за да изслушаш, да осмислиш, да постигнеш.

Но ако дозировката преминеш,

започваш вътрешно, да се рушиш, вместо, да се въздигнеш.


И ако твърде дълго продължава,

най-страшно е, че се превръща в норма.

И някак, все по-малко натежаваш.

И сякаш вътрешно се обезформяш.


Тъй чувствата си свикваш, да подтискаш.

И мислите, по-често премълчаваш,

отлагайки това, което искаш.

И все по-трудно можеш, да решаваш.


От себе си, по-често се отказваш,

подкрепяйки мечтанията чужди.

Приятелските грешки, не показваш

подтискайки емоции и нужди.


Привикваш, да търпиш и да мълчиш,

И бавно губиш връзката със себе си.

Сърцето ти престава, да трепти.

И губиш се в душевните си ребуси.


И ставаш друг. И вече не си същия.

И чужд ти е човека в огледалото.

Привикнал си отдавна, да преглъщаш,

и да отвръщаш "всичко е нормално".


Увяхва на живота ти цветеца.

Искрата ти не тлее, а мъждука.

В теб някога съзираха светеца.

Днес, в бездната се луташ, за пролука,


с дузина кръстове, към вътрешната си Голгота.

Това ли искаш друже, от живота!?...

Аз вярвам във искрата ти! И ти

повярвай ! Изправи се ! И лети❗



© Ивайло Апостолов 

      20.12.2025

ПОМНИ, В ТВОЯ СЦЕНАРИЙ ТИ СИ ИЗБРАНИЯ❗



Обвиняваш ли често край себе си хората,

за злочестата участ след някой провал?

И опитваш ли често, да търсиш опора

у сърца, сътворени от кал?


Отпускаш ли често на чуждото мнение

ти юздите, от страх, да не бъдеш отхвърлен?

И оставяш ли други, да взимат решения,

докато не превърнат искрата у теб, в късче въглен.


Отговорност поемаш ли ти, за своите избори. 

и за грешките си, ответственост.

или ревностно криеш ти техният извор

замаскиран зад сива лицемерна посредственост. 


Запомни, платнохода пори смело водата.

Не потъва за това, че е в нея.

Потъва когато буря скъса платната

и водата изпълнила трюма прелее.


За това, смел бъди, отговорно с достоиноство

изпъни здраво на живота си сбруята в длани.

Ще зарастват помни и най-лютите рани,

щом достигнеш мечтата си! Ти си своето войнство...


И в своя сценарий, ти си избрания❗


© Ивайло Апостолов 

 07.01.2026


сряда, 24 декември 2025 г.

✨КОЛЕДНО ЧУДО✨

 



КОЛЕДНО ЧУДО

( На моя първороден син❗)


Ухае в кухнята на смирна и канела.

Блещука на елхата Витлеемската звезда.

Молитвите ни в себе си е вплела.

Надежда за вълшебство носи тя.


(Вижте целият блог, ТУК❗⬇️)

https://4astotmen.blogspot.com/2022/01/blog-post.html


С надежа, за прераждане и с вяра

изпълнено е всяко същество.

А огънят в камината догаря.

с вълшебните искри на Рождество.


Добрият Старец тръгва със шейната,

да сбъдне всяко искрено желание.

Но моето, не е за под елхата...

За моето, все имаш оправдание❗


Коледно вълшебство сътвори❗

Чуй молбата ми, не искам толкоз много❗

Две ръце - за да прегръщам❗... За игри❗

И крака, да тичам босоноги ❗...


Разбра ли❓Бях добър и тъй послушен❗...

Не искам друго ❗Както му е ред,

старах се, учих... Днес отново сгушен

те чакам... 14 Коледи подред❗


Все правиш се, че нещо не дочуваш❗

Не искам друго❗НЕ❗НЕ е каприз❗

Разбра ме, Знам❗И спри, да се преструваш❗

Дари ме, с най-желания сюрприз❗🎀


Плейстейшъни не искам,.. телефони и дронове дори, са суета ❗...

Със вятъра мечтая, да се гоним❗

И да прегърна най-любимите си на света❗


А огънят в камината догаря...

Снегът проблясва в лепкавия мрак...

Не губя вяра❗Не❗ Не губя вяра ❗ 

И търпеливо чакам своя знак

за сбъдване❗...


© Ивайло Апостолов

01.01.2021


                               ✨✨✨

Всеки от нас има нужда от своето чудо❗... И ако вярваме достатъчно силно, ако правим всичко възможно и ако имаме около себе си хора, които вярват в нас и ни подкрепят безрезервно, Чудесата са възможни,... не само по Коледа❗💞


Година изпълнена с чудеса попътен вятър и сбъднатости, ви пожелаваме ❗🎀💝🎀




💝Най-големите подаръци са в най-малките ежедневни жестове на доброта❗

💝Най-ценните - са неща, които не могат, да бъдат устойностени и купени - любов, внимание, грижа, доверие. Те са и най-значимите, защото ги даваме (и получаваме) безусловно и без никакви очаквания❗

💝Най-непреходните подаръци, са неочакваните безкористни жестове на разбиране и подкрепа, дошли в момент, в който са най-необходими❗

💝Най-красивите подаръци са, споделените мигове на щастие. Особено с хората, които обичаме. 

Често те не зависят нито от мястото, нито от времето, нито от съвместната дейност или грандиозността на самият момент. А единствено от човека, с който ги споделяме. 

Могат, да са изпълнени и само с тиха, споделена нежност. Но ако споделеното съпреживяване е свързано с нещо важно, за човека, който обичаме или за което той мечтае, това може, да засили изживяването многократно ❗

💝Най-скъпите подаръци всъщност, са безплатни (в материалният смисъл, в който сме свикнали стандартно, да измерваме живота си). Защото истинската им стойност е свързана с нашата дълбока духовна същност и се измерва с искреността, чистотата и силата на вложените в тях емоции❗ И с личното значение и смисъл, който имат, за човека, на който сме ги подарили. 

💝Обикновено най-съкровените подаръци, са толкова ценни, защото са свързани с лично наши неща като вложено време и усилия, с познаваме ценностите и съкровените желания на другия, и искрено желание, да го зарадваме❗Те са най-често свързани с най-основните ни потребности от сигурност и сЪпринадлежност. Като надарени, те ни Верифицират, осмислят ни и ни носят най-голямо чувство, за личностна ценност и значимост. Вяра, че сме доСтоини. И желание или чувство, за израстване.

(Всичко друго - очевидно и материално е опит, за търсене на заместител.)

Казвам всичко това, не защото не го знаем, а защото често го забравяме❗

🌿🤱🌿

🌟БОГ СЕ РОДИ,  КОЛЕДО❗🌟

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО НА ВСИЧКИ, ПРИЯТЕЛИ❗ 🌠

НЕКА ЛЮБОВТА, ВЯРАТА, ДОБРОТАТА И ЧОВЕЧНОСТТА И НАС, СЕ ПРЕРАЖДАТ ВСЕКИ ДЕН И ПРЕБЪДАТ❗

САМО ТОГАВА, ЩЕ ПРЕБЪДЕМ В БЛАГОДЕНСТВИЕ ❗ 💞 🙏 💞 

ЗДРАВЕЙТЕ, ДЕРЗАЙТЕ И СБЪДВАЙТЕ В БЛАГОДЕНСТВИЕ, НА МНОГАЯ ЛЕТА❗💝


Ивайло Апостолов 

25.12.2025


неделя, 21 декември 2025 г.

ЗА КОЛЕДА, КАКВО СИ ПОЖЕЛА



💓💓💓

За Коледа, какво си пожела

приятелю, когато за молитва свещ запали?...

Да бъдат повече, добрите ни дела.

Да не остава нищо, за което, да се жали.


На близките, любов да подаря,

и сила - с прошка аз врагът си, да даря.

За добрините, да благодаря...

( За всичко, със което съм богат - благословя!)


Разбиране аз на различните, да дам.

За да приемем всички, като равни.

Да не остава никой неразбран...

Смирение и в миговете славни.


На бедстващия в нужда - упование.

На колебливия - надежда и кураж.

Утеха - на човека със страдание.

Маяк - на заблудения в мираж.


Опора и подкрепа на другарите.

На себе си - спокойствие и мир.

В сърцето вяра - не за пред олтарите.

И на децата - пример, най-подир.


Приятелю, какво си пожела,

когато преклони се пред олтара,

със съсък щом свещта ти догоря?...

Човечността у нас, да не догаря❗💓


© Ивайло Апостолов 

    14.12.2025


ТОВА СЪМ АЗ - пет години по-късно.

- аз все още съм тук (Посветено на първородният му син и всички, които се припознаят ❗💓) 📚📖📚 Казват, че бил съм приятел на сенките и тъм...