МЕЧТАЙ, НО НЕ ОЧАКВАЙ НИЩО❗💓

Мечтай, приятелю! Но не очаквай нищо

от Утре-то си предварително!

Съмнението се промъква, като хищник

и прави ни тъй колебливо-нерешителни.

Очакванията оставят мътна диря, 

когато не разлистят цвят в сбъдване.

Сърцето с полутонове вибрира,

а не тупти. Като в премръзване.

Не съжалявай ти, за своето Вчера,

Не се поддавай на разочарования.

Праха изтупай на мечтите от ревера.

И запретни ръце, за мироздание❗

И наслади се на моментите СЕГА, с любимия.

На малките искри на споделено щастие.

Това е смисъла. Незабравимо е!

И те преражда, като Феникс и причастие.

© Ивайло Апостолов 

    18.01.2026

" Посвещавам това национално постижение на всички, които вярваха в способностите ми и бяха подкрепени кариерата ми, и на всички, които всеки ден доказват, че силата на волята не се измерва с обстоятелства, а с решителност, да останат вдъхновение за всички, които се стремят да надежда. "

Abboud Al Nabulsi 

удостоен с най-високия приз на фестивала и званието "Легенда на колела" и званието най-добър спортист в света и в Йордания в Калистеника на инвалидни коли, на фестивала IDAFA Awards, проведен в Ливанската република и рекордьор на "Гинес".

IDAFA Awards е Първата и единствена глобална арабска международна церемония, посветена на почитането на силната воля и създателите на изключителни постижения. С участието на над 15 държави от цял свят и над 50 играчи - световни пара-шампиони.

Източник: личната страница шампиона Abboud Al Nabulsi 

И ЩЕ НАСТЪПИ ВРЕМЕ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕ

В душата ти ако се вмъкват хлад и мрак .

Когато иска, да лети, ала не й достигат сили,

спомни си, че си сгрян от Божи знак.

И като него, си създаден, да твориш.

И си създаден, да разнасяш светлина,

да гледаш на света край теб, с любов.

Да продължиш, дори след болката от нечия злина,

в сърцето си с неговият благослов.

Защото силата не вее знамена.

Просто не чака нищо на готово.

Тя ражда се смирено, в тишина

и вярата във нещо по-добро и ново.

Когато си изгубил своя път

и не откриваш своята посока, 

заслушай се в гласа на съвестта,

и в туй, в което вярваш най-дълбоко!

На себе си, ти верен остани

и с обич продължавай, да съграждаш!..

Ако го сторим всички, аз и ти,

пред нас, ще рухнат всичките стени

и ще настъпи време, за възраждане.

© Ивайло Апостолов 

    08.01.2026

БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ❗

Благодаря ти, Господи! Благодаря,

за всеки миг, за всяко малко чудо!

За поривът, да не преставам, да творя

и за искрата животворна лудост.

Че смогвам, да прегърна всеки страх,

да прилаская всякоя тревога,

да продължа напред, след всеки крах,

без да загубя вярата, че мога!

За силата, да мога, да простя.

Тъга, да не стаявам и обида.

Че дал си ми крила, за да летя.

Сърце - през мрака слънцето, да видя.

Че корени дълбоки си ми дал 

с достойнство, да вървя напред изправен.

Че принципи, любов, мечти не съм предал

и всеки с чест, приемам като равен.

Аз зная, че и мътната вода,

настъпва миг, когато се избистря.

Така в порядък своята душа

привеждам, всички "не" и "за" премислил.

А времето лети и отговорите ни носи...

Проблясват спомени и хора през света ни, мимоходом.

Така разбираме, кои са важните въпроси

и смисъла в живота си под небосвода.

Живота мачка ни, очуква ни и ни шлифова.

Като деца ни води за ръка през бурите напред.

Живота рядко дава нещо на готово,

крачка по крачка прави ни това, което сме.

Благодаря за всеки шанс, успех и всички грешки.

Като сукно от тях сме изтъкани.

Възел до възел е характерът човешки,

с всички уроци и зарасналите рани.

Както ковача мечът си калява

в огън и вода със своя млат,

така съдбата в нас характер изковава.

Полира ни от най-добрата сплав.

Благодаря за всеки спомен светъл,

за всеки миг с любими и приятел споделен.

И за събралите в сърцето ми светът

които, ще продължат граденото от мен.

© Ивайло Апостолов 

    11.01.2026

ЩЕ БЪДЕМ, МОЖЕ БИ ЗА КРАТКО С ТЕБЕ ИСТИНСКИ ЩАСТЛИВИ❗

Най-често страдаме приятелю,

от страшното противоречие

между всичко предварително очаквано

(и онова, което Е.)

и реалността, каквато Е.

Ще ти разкрия малка тайна,

Очакванията ако оставим,

и почнем, да се наслаждаваме

на туй, което преживяваме,

тегобите си, ще забравим,

от настоящето омаяни.

И с туй което притежаваме,

ще почнем, да се насърчаваме!

Тогава, може би, случайно,

ще бъдем ние, не просто живи.

А с настоящето си заедно,

ще бъдем може би, поне за кратко, 

с тебе истински щастливи.

© Ивайло Апостолов 

    12.12.2025

ИЗПРАВИ СЕ И ЛЕТИ❗

Търпението, учат ни от малки,

показва зрялост, мъдрост, възпитание.

Но запомни, че винаги ключът е в мярката,

между отровата, приятел и лекарството.

Търпението не е просто изпитание

на волята и пътят към смирение.

Не винаги ти носи изцеление.

Понякога донася ти страдание.

Търпението е необходимо

за да изслушаш, да осмислиш, да постигнеш.

Но ако дозировката преминеш,

започваш вътрешно, да се рушиш, вместо, да се въздигнеш.

И ако твърде дълго продължава,

най-страшно е, че се превръща в норма.

И някак, все по-малко натежаваш.

И сякаш вътрешно се обезформяш.

Тъй чувствата си свикваш, да подтискаш.

И мислите, по-често премълчаваш,

отлагайки това, което искаш.

И все по-трудно можеш, да решаваш.

От себе си, по-често се отказваш,

подкрепяйки мечтанията чужди.

Приятелските грешки, не показваш

подтискайки емоции и нужди.

Привикваш, да търпиш и да мълчиш,

И бавно губиш връзката със себе си.

Сърцето ти престава, да трепти.

И губиш се в душевните си ребуси.

И ставаш друг. И вече не си същия.

И чужд ти е човека в огледалото.

Привикнал си отдавна, да преглъщаш,

и да отвръщаш "всичко е нормално".

Увяхва на живота ти цветеца.

Искрата ти не тлее, а мъждука.

В теб някога съзираха светеца.

Днес, в бездната се луташ, за пролука,

с дузина кръстове, към вътрешната си Голгота.

Това ли искаш друже, от живота!?...

Аз вярвам във искрата ти! И ти

повярвай ! Изправи се ! И лети❗

© Ивайло Апостолов 

      20.12.2025

ПОМНИ, В ТВОЯ СЦЕНАРИЙ ТИ СИ ИЗБРАНИЯ❗

Обвиняваш ли често край себе си хората,

за злочестата участ след някой провал?

И опитваш ли често, да търсиш опора

у сърца, сътворени от кал?

Отпускаш ли често на чуждото мнение

ти юздите, от страх, да не бъдеш отхвърлен?

И оставяш ли други, да взимат решения,

докато не превърнат искрата у теб, в късче въглен.

Отговорност поемаш ли ти, за своите избори. 

и за грешките си, ответственост.

или ревностно криеш ти техният извор

замаскиран зад сива лицемерна посредственост. 

Запомни, платнохода пори смело водата.

Не потъва за това, че е в нея.

Потъва когато буря скъса платната

и водата изпълнила трюма прелее.

За това, смел бъди, отговорно с достоиноство

изпъни здраво на живота си сбруята в длани.

Ще зарастват помни и най-лютите рани,

щом достигнеш мечтата си! Ти си своето войнство...

И в своя сценарий, ти си избрания❗

© Ивайло Апостолов 

 07.01.2026