вторник, 20 май 2025 г.

ГОТОВА ЛИ СИ, ДА СЪНУВАШ С МЕН



Цветята трябва да бъдат без повод, щастието истинско, домът топъл, а любовта взаимна.

Без значение какво е времето навън.

Ерих Мария Ремарк


Без повод подарявайте цветята.

Животът е спонтанен с всеки миг

и с всеки избор. Не е от аванса, на заплата.

Това го прави пъстър и велик!...

Вълшебникът за някого, бъди!


Не чакайте за празника си поводи!

Спонтанен жест усмихва, за летеж.

Не иска радостта, разумни доводи!

За любовта взаимност трябва и копнеж!...

И ти към хоризонта полети!


Дъждът не търси стряха в тишината,

а някой със сълзи, да напои.

И да пречисти в нечие сърце тъгата.

Под него някой, да танцува до зори!...

За някой дъжд бъди и ти! И лъч, бъди!


На чакайте до петък, за почивка.

Заплата, за подаръци красиви...

Ни отпуск, с all inclusive, за усмивка ...

и цял живот,... да се почувствате щастливи....

А ти сърцето чуваш ли, зад думите красиви?


И ако някой ден намерите човек

със лудост, като вашата диагноза,

ръката му хванете, за летеж.

Той може би е нежната ви роза

която, да поливате с копнеж.


А може би, е животворната ви доза,

за щастие и смисъл в този свят.

И с него той, ще бъде споделен

и по-богат...

(Ти по-красив направи го, за мен.)


И той, ще бъде ваша котва и компас,

в миг на триумф или пък в труден час.

Ще бъде просто точният, за вас.

Смехът, превръщаш всяко ново утро, в ден...

Невинен смях си ти за мен и нощ, и ден.


Защото любовта е онзи дар.

Грижовният и нежен господар,

животът ни превръщаш в буден сън.

Освободен от бурите навън...

Готова ли си ти, да го сънуваш с мен?


Живота ни се случва всеки ден.

И всеки ден, започвайте на чисто.

ТУК и СЕГА живейте, окрилени.

Живота е вълшебства и промени.

Вес ден изписвайте с главни букви листа.


И без значение, дали изписано е мъдро и красиво,

ако е споделено - сладко и горчиво.

Пазете го от лицемери и апаши.

Защото само ваш е. 

Само ВАШ Е❗


© Ивайло Апостолов 

     21.05.2025


понеделник, 19 май 2025 г.


Не всеки дъжд е локви, кал, тъга.

Често е обещание, за синева и за дъга.

За нещо ново, чисто и прекрасно,

което от сълзите бистри, ще порасне!

събота, 17 май 2025 г.

 ”Учителю, коя е голямата заповед в закона? А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум". Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си". На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.” (Матей 22:36-40). 

***

В утрото на Цветница - християнският празник, символ на живота и възраждането, един текст ме върна отново към размислите за Духовността и Идологизирането, за Вярата и Църквата. И по специално, към Втората  от 10 -те Божи заповеди, която гласи:

 " Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята."


Не съм теолог, но никъде в Библията или другаде, не съм срещал, Исус да говори за друг "храм на вярата", освен Душата човешка.

Мислех за това, че изгони търговците от храма, а наследниците му, направиха от Религията, оръдие за контрол, а от Църквата индустрия.


Мислех си, че "рожбата на Апостол Петър" е строила най-светлите си и помпозни катедрали, в "най-тъмните" векове.

Страхотно и достойно за уважение богоугодно дело е, да пазим културно-историческото си наследство!

Особено за онези, за които е свързано с националната им идентичност! За нашите деца! 

Но, когато се обединяваме около една трагедия, свързана с нещо материално(пък било то и толкова прекрасно и ценно ), а в това време, оставаме равнодушни към факта, че милиони деца по света продължават да умират от глад, липса на елементарни лекарства и лекарска помощ. Тогава, може би е крайно време, да преосмислим и преподредим приоритетите си!

Нали човекът е "венец" на божественото творение и носител на "божествената искра"!


 

Важно е, да имаш ценности!

Но как подреждаш приоритетите си, не е по-маловажно!


Понякога е нужно, да сравним несравнимото, за да видим до какви абсурди, е стигнало Човечеството!


Из🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

На всички ни е ясно, че Приобщаващо образование е безкрайно нужно, но е АБСОЛЮТНО НЕРАБОТЕЩО  В СЕГАШНИЯТ СИ ВИД, в над 90% от случаите. Освен в единичните примери на училища, с истински ангажирани и загрижени директори и специалисти.

Децата ни, повечето от които до живот си остават "деца", въпреки възрастта си . И имат нужда от подкрепящи социални услуги и над 18г. Ние като техни родители, също. А такива услуги липсват напълно!

Това са теми от изключителна важност, които са много комплексни и засягат много групи хора, освен основните бенефициенти или "ползватели"(по новите разпоредби. Сякаш, с една промяна на названието всички проблеми, ще се решат!). Касаят и родителите и всички ангажирани специалисти, както и качеството на тяхното ефективно взаимодействие и подкрепа. За да може, да се осъществи оптимално реалното и ефективно приобщаване на непорасналите и пораснали деца над 18г. от всички възрасти, като крайна цел. Защото нуждата им от подкрепа, както на тях,  така и на нас, като техни родители НЕ свършва с приключването на "учебната заетост", както при "нормотипичните", а Подкрепящи услуги за тях НЯМА!

Нещата обаче са твърде комплексни и за да очакваме адекватна реакция е важно, да са оптимално прецизирани❗А това изисква време, внимание и добър анализ, за да не останат някой подгрупи хора неподкрепени.

 Когато се поставят искания от името на една група хора от чието име говорим, е добре нещата да се огледат и обмислят внимателно в мащаб и перспектива от възможно най-много .

Ако НЕ искаме нещата, да се случват проформа и "на парче", което е най-порчната практика, трябва и ние, да спрем, да мислим, за решения "на парче". И мненията на всички засегнати групи е препоръчително, да бъдат чути!

За това :

-1. добре е, да се огледа внимателно групата бенефициенти не само по признака, който ги обединява, но и по специфичните особености, които ги. 

- 1.1 - да се запитаме например: "При формиране на списъка от искания, допитахме ли се до майки на деца, които са над 18г.?

 (Защото детството е 18г., но много голяма част от децата ни остават такива , т.е. също толкова зависими от чужда подкрепа (не само наша,като родители, а специализирана във почти всички насоки, в които и в периода на обучение и образование), още 30,40 и Дай Боже повече години. До края на живота си.) Дори и след като нас, ни няма до тях.

-1.2-Допитахме ли се, до майки на деца с различен тип специфични потребности?

Има достатъчно неправителствени организации, ( освен национално представените), които работят и мислят в нашата посока, върху същите и сходни проблеми, но от друга гледна точка и може, да имат полезни идеи!

-1.3.- Допитахме ли се, до родители-специалисти. Слава Богу, има все повече лично мотивирани родители, които работят и се развиват като специалисти, работещи с деца като нашите и имат поглед и опит от първа ръка!

-1.4.- Можем да споделим идеята си и да потърсим мнение и от съсловните организации от ангажирани специалисти - психолози, логопеди, ерготерапевти, кинезитерапевти и др. И между тях има сърцати и ангажирани компетентни хора, които могат, да ни съдействат и подкрепят, ЗА ПРЕЦИЗИРАНЕ И КОНКРЕТИЗИРАНЕ НА ИСКАНИЯТА ЗА ФОРМИТЕ НА ПОДКРЕПА И НАЧИНА, ПО КОЙТО ИСКАНИЯТА МОГАТ, ДА СЕ РЕАЛИЗИРАТ НА ПРАКТИКА ВЪВ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ГОЛЯМА СТЕПЕН, КАТО СЕ ОГЛЕДАТ ИНТЕРЕСИТЕ И СПЕЦИФИЧНИТЕ ПОТРЕБНОСТИ НА ВСИЧКИ ЗАИНТЕРЕСОВАНИ от целевата ни група!

2. За да започнат, да се осъществяват тези неща, е наложително, да се започне активна работа, за ИНФОРМИРАНОСТ и ПРОМЯНА НА НАГЛАСИТЕ И БОРБА СЪС СТИГМАТА спрямо "Различното"(не нормотипичното) във всичките му форми на проявление. Защото ЧОВЕК СЕ СТРАХУВА ОТ ТОВА, КОЕТО НЕ ПОЗНАВА❗

Колкото повече го опознава, толкова по-добре знае КАКВО МОЖЕ, ДА ОЧАКВА, КАК МОЖЕ, ДА ВЗАИМОДЕЙСТВА и КАК МОЖЕ, ДА РЕАГИРА, в определени специфични ситуации... Така страховете му намаляват и е по-склонен, да го приеме❗

За да стане възможно това, е нужно, да се изработи Национална Стратегия, за информираност, за широката общественост на всички нива, в зависимост от спецификата на различните групи, по възраст и образование, например.

Защото колкото повече натискаме, неподготвената и неинформирана общественост (включваща и родители, деца, учители и дори недостатъчно подготвени специалисти) за оптимално активно ефективно интегриране, без да им помагаме, да опознаят непознатото, толкова по-осезателно съпротивление, ще получаваме❗

-3. Нужно е затягане на контрола върху ефективността на оказваната подкрепа, още при подбора на изпълняващите я и осигуряване на оптимални условия за тяхната работа. Масово особено в социалните услуги се наемат неподготвени хора. Не им се осигуряват системни адекватни обучения; условия за специализирана практическа работа, мониторинг и супервизия, както и превенция, профилактика и подкрепа, за справяне с БЪРНАУТ. Който е масово явление в социалните услуги, в системата на образованието и здравеопазването. А от такива хора, особено ако са специалисти, към чиято специфика на работа често липсва и елементарно разбиране от страна на ръководството например, не може, да се очаква ефективна професионална подкрепа.

Това са само малка част от нещата, които се сещам на "Прима Виста". Както казах, нещата са много комплексни и изискват значителен ресурс.

А от опита и наблюденията ми през годините, за да се мръднат бюрократите, да свършат работа, за която по принцип им се плаща от парите на данъкоплатеца е нужно, да е максимално смляно и разбираемо, КАКВО точно и КАК трябва, да се свърши, обикновено от този, който го изисква от тях, и дълго побеждаване, ЗАЩО трябва, да излязат от зоната си на комфорт и да го свършат❗ И то за далеч, по простички и очевидни неща ❗

Ни най-малко не се опитвам, да съм нечий коректив! Но понеже имаше питане за конкретни предложения, се опитах, да нахвърлям някой, като се обоснова от дългогодишният ми личен опит като родител и ползвател на въпросните услуги от една страна, и като специалист, работещ с деца, като нашите и контактуващ и с двете страни.

Благодаря на тези, които ме изчетоха докрай и ще помислят върху написаното!

петък, 16 май 2025 г.

ЕРГОТЕРАПИЯ И ОБУЧИТЕЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

 

Обучителните затруднения са нарушения, които засягат способността за разбиране или използване на говорим или писмен език, извършване на математически операции, координиране на движенията или насочване на вниманието. Въпреки че обучителните затруднения се появяват при много малки деца, нарушенията обикновено не се разпознават, докато детето не достигне училищна възраст.

 

5 най-често срещани затруднения в ученето

1. Дислексия

Дислексията е номер едно умствено увреждане, което засяга хора от всички възрасти. Това засяга уменията на човек за четене и езикова обработка.

Някои  симптоми на дислексия  включват:

• Обръщане на позицията на буквите

• Трудности с фонологично осъзнаване (способността да се разграждат думите на съставните им звуци)

• Трудности при четене

• Забавена реч

• Проблеми с правописа, препис на текст, разбирането при четене

2. ХАДВ

ХАДВ или разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност е разстройство на неврологичното развитие, което засяга способността на човек да обръща внимание, да контролира импулсивността и да регулира нивото на хиперактивност. Това е второто най-разпространено увреждане на ученето и може да засегне хора от всички възрасти, въпреки че най-често се диагностицира при деца.

3. Дискалкулия

Дискалкулията засяга математическите умения. Това може да затрудни разбирането на математически концепции, извършването на аритметични изчисления и решаването на математически задачи.

4. Дисграфия

Дисграфията е умствено увреждане, което засяга способността на човек да пише. Може да се прояви като затруднения с правописа, лош почерк или проблеми със способността да излагаш мислите си върху белия лист.


5. Диспраксия

Диспраксията е неврологично разстройство, което засяга способността на човек да планира и координира движенията си. Може да повлияе на фините двигателни умения, като писане или връзване на връзки на обувки, както и на грубите двигателни умения, като баланс и координация.

Диспраксията може също да повлияе на способността на човек да обработва информация и да изпълнява задачи в правилния ред. Често се нарича разстройство на координацията на развитието и се смята, че е причинено от проблеми със способността на мозъка да обработва информация за движение и координация. Диспраксията може да бъде диагностицирана чрез комбинация от медицински и образователни оценки, а лечението може да включва физиотерапия, ерготерапия и специализирани образователни услуги.


Затрудненията в ученето са изключително често срещани и могат да засегнат хора от всички възрасти. Те могат да повлияят на способността на човек да учи, да обработва информация и да изпълнява определени задачи.

Важно е да се потърси помощ от специалист, тъй като ранната диагностика и терапия с ерготерапевт ще има положително влияние върху успехите в училище.

Автор: Станислава Кодева

сряда, 14 май 2025 г.

КОГА ПОРАСНА ИЗВЕДНЪЖ



Кога порасна изведнъж, кога порасна?

Изгря в живота ни, като дъга след дъжд.

Изгря и висината стана толкова ясна!


След толкова години на очакване,

Дойде като възвишен благослов

надеждата ни с твоето проплакване.


И после, сякаш в миг се преобърна

живота ни. И сякаш рухна отведнъж!

Но ти, тъй здраво беше го прегърнал...


И изградихме друг, по-стойностен и по-осмислен

живот, със още повече любов.

По-истински живот. И някак по-пречистен.


През много минахме. И много преживя.

От детството и от смеха пропусна много.

Ала не се отказваш и сега.


И учиш ни на сила, да напредваме

И учиш ни на мъдрост, да решаваме,

И учиш ни на воля и търпение.


Как да не спираме, но да не тичаме.

Как с малки стъпки как да продължаваме.

И безусловно как да се обичаме .


Кога, кога порасна изведнъж?

Докато учеше ни на кураж, любов и сила сред тревогите...

На вяра в теб, на вяра в себе си и в Бога,

превърна се в един прекрасен мъж.


© Ивайло Апостолов 

    15.05.2025

вторник, 13 май 2025 г.

НАПРЕД ВЪРВЯ, С ВИСОКО ВДИГНАТА ГЛАВА



(Може би, който трябва, ще се припознае!?

А може би, не!?)


Напред вървя, с високо вдигната глава

и плъзгам поглед по лицата и стоборите.

Ала дори и не ми пука за това -

след мен какво с полуглас си говорите.


Кой клеветил, пък кой надал ухо

и сплел със завист някоя интрига.

Несмели думи на безсилно кухо същество,

примесват се с прахта след мен, но без да ме достигат.


Безлични думи и двулични думи -

след сведен поглед, неизказани пред мен.

Щом нощем спи спокойно съвестта ми,

а с чест живея всеки следващ ден,


не ме е грижа, нека другите говорят 

злорадо и ехидно зад гърба ми.

Щом ехо са зад мен, каквото и да сторят,

все още значи давят се в прахта ми.


Защото зная, сянката се влачи 

зад този, който е с лице към светлината.

И онзи, който е с лице към правотата 

очи, в очи с теб без страх, от сенките, на светло, ще прекрачи! 


Благодаря за всеки минал ден,

ала назад не се обръщам и не се оплаквам!

За мен е важно само, кой все още крачи редом с мен,

защото рамо, в рамо бъдещето ни очаква❗


А на клеветниците сплитащи интриги,

ще спомня само - всичко сторено се връща.

И миналото рано или късно, те застига.

Тогава целият ти свят се преобръща.


© Ивайло Апостолов 

12.05.2025

15 юни - честваме Видовден

  15 юни - честваме Видовден . Нека не забравяме, да се вглеждаме по-често в себе си честно! Да пуснем миналото, да си тръгне.  Да поискаме ...