На всички ни е ясно, че Приобщаващо образование е безкрайно нужно, но е АБСОЛЮТНО НЕРАБОТЕЩО В СЕГАШНИЯТ СИ ВИД, в над 90% от случаите. Освен в единичните примери на училища, с истински ангажирани и загрижени директори и специалисти.
Децата ни, повечето от които до живот си остават "деца", въпреки възрастта си . И имат нужда от подкрепящи социални услуги и над 18г. Ние като техни родители, също. А такива услуги липсват напълно!
Това са теми от изключителна важност, които са много комплексни и засягат много групи хора, освен основните бенефициенти или "ползватели"(по новите разпоредби. Сякаш, с една промяна на названието всички проблеми, ще се решат!). Касаят и родителите и всички ангажирани специалисти, както и качеството на тяхното ефективно взаимодействие и подкрепа. За да може, да се осъществи оптимално реалното и ефективно приобщаване на непорасналите и пораснали деца над 18г. от всички възрасти, като крайна цел. Защото нуждата им от подкрепа, както на тях, така и на нас, като техни родители НЕ свършва с приключването на "учебната заетост", както при "нормотипичните", а Подкрепящи услуги за тях НЯМА!
Нещата обаче са твърде комплексни и за да очакваме адекватна реакция е важно, да са оптимално прецизирани❗А това изисква време, внимание и добър анализ, за да не останат някой подгрупи хора неподкрепени.
Когато се поставят искания от името на една група хора от чието име говорим, е добре нещата да се огледат и обмислят внимателно в мащаб и перспектива от възможно най-много .
Ако НЕ искаме нещата, да се случват проформа и "на парче", което е най-порчната практика, трябва и ние, да спрем, да мислим, за решения "на парче". И мненията на всички засегнати групи е препоръчително, да бъдат чути!
За това :
-1. добре е, да се огледа внимателно групата бенефициенти не само по признака, който ги обединява, но и по специфичните особености, които ги.
- 1.1 - да се запитаме например: "При формиране на списъка от искания, допитахме ли се до майки на деца, които са над 18г.?
(Защото детството е 18г., но много голяма част от децата ни остават такива , т.е. също толкова зависими от чужда подкрепа (не само наша,като родители, а специализирана във почти всички насоки, в които и в периода на обучение и образование), още 30,40 и Дай Боже повече години. До края на живота си.) Дори и след като нас, ни няма до тях.
-1.2-Допитахме ли се, до майки на деца с различен тип специфични потребности?
Има достатъчно неправителствени организации, ( освен национално представените), които работят и мислят в нашата посока, върху същите и сходни проблеми, но от друга гледна точка и може, да имат полезни идеи!
-1.3.- Допитахме ли се, до родители-специалисти. Слава Богу, има все повече лично мотивирани родители, които работят и се развиват като специалисти, работещи с деца като нашите и имат поглед и опит от първа ръка!
-1.4.- Можем да споделим идеята си и да потърсим мнение и от съсловните организации от ангажирани специалисти - психолози, логопеди, ерготерапевти, кинезитерапевти и др. И между тях има сърцати и ангажирани компетентни хора, които могат, да ни съдействат и подкрепят, ЗА ПРЕЦИЗИРАНЕ И КОНКРЕТИЗИРАНЕ НА ИСКАНИЯТА ЗА ФОРМИТЕ НА ПОДКРЕПА И НАЧИНА, ПО КОЙТО ИСКАНИЯТА МОГАТ, ДА СЕ РЕАЛИЗИРАТ НА ПРАКТИКА ВЪВ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ГОЛЯМА СТЕПЕН, КАТО СЕ ОГЛЕДАТ ИНТЕРЕСИТЕ И СПЕЦИФИЧНИТЕ ПОТРЕБНОСТИ НА ВСИЧКИ ЗАИНТЕРЕСОВАНИ от целевата ни група!
2. За да започнат, да се осъществяват тези неща, е наложително, да се започне активна работа, за ИНФОРМИРАНОСТ и ПРОМЯНА НА НАГЛАСИТЕ И БОРБА СЪС СТИГМАТА спрямо "Различното"(не нормотипичното) във всичките му форми на проявление. Защото ЧОВЕК СЕ СТРАХУВА ОТ ТОВА, КОЕТО НЕ ПОЗНАВА❗
Колкото повече го опознава, толкова по-добре знае КАКВО МОЖЕ, ДА ОЧАКВА, КАК МОЖЕ, ДА ВЗАИМОДЕЙСТВА и КАК МОЖЕ, ДА РЕАГИРА, в определени специфични ситуации... Така страховете му намаляват и е по-склонен, да го приеме❗
За да стане възможно това, е нужно, да се изработи Национална Стратегия, за информираност, за широката общественост на всички нива, в зависимост от спецификата на различните групи, по възраст и образование, например.
Защото колкото повече натискаме, неподготвената и неинформирана общественост (включваща и родители, деца, учители и дори недостатъчно подготвени специалисти) за оптимално активно ефективно интегриране, без да им помагаме, да опознаят непознатото, толкова по-осезателно съпротивление, ще получаваме❗
-3. Нужно е затягане на контрола върху ефективността на оказваната подкрепа, още при подбора на изпълняващите я и осигуряване на оптимални условия за тяхната работа. Масово особено в социалните услуги се наемат неподготвени хора. Не им се осигуряват системни адекватни обучения; условия за специализирана практическа работа, мониторинг и супервизия, както и превенция, профилактика и подкрепа, за справяне с БЪРНАУТ. Който е масово явление в социалните услуги, в системата на образованието и здравеопазването. А от такива хора, особено ако са специалисти, към чиято специфика на работа често липсва и елементарно разбиране от страна на ръководството например, не може, да се очаква ефективна професионална подкрепа.
Това са само малка част от нещата, които се сещам на "Прима Виста". Както казах, нещата са много комплексни и изискват значителен ресурс.
А от опита и наблюденията ми през годините, за да се мръднат бюрократите, да свършат работа, за която по принцип им се плаща от парите на данъкоплатеца е нужно, да е максимално смляно и разбираемо, КАКВО точно и КАК трябва, да се свърши, обикновено от този, който го изисква от тях, и дълго побеждаване, ЗАЩО трябва, да излязат от зоната си на комфорт и да го свършат❗ И то за далеч, по простички и очевидни неща ❗
Ни най-малко не се опитвам, да съм нечий коректив! Но понеже имаше питане за конкретни предложения, се опитах, да нахвърлям някой, като се обоснова от дългогодишният ми личен опит като родител и ползвател на въпросните услуги от една страна, и като специалист, работещ с деца, като нашите и контактуващ и с двете страни.
Благодаря на тези, които ме изчетоха докрай и ще помислят върху написаното!