БЛАГОДАРЯ ТИ ГОСПОДИ, ЧЕ СЪМ❗...💙🙏💙

Благодаря ти Боже, че съм жив❗

Че сам градя съдбата си човешка❗

Че мога, да съм като себе си щастлив, 

да правя свои избори и грешки❗

Благодаря ти, че си ме благословил,

с обичащи ме хора и подкрепа❗

Че над съдбата ми си се смилил

и сам проправям собствена пътека❗

Че мога рано сутрин призори,

да видя как Живота се пробужда,

щом първи Слънчев лъч го озари❗... 

Че никога не съм бил "свой, сред чужди❗...

Че чувам морски бриз... и птичи хор❗...

С нозе росата че усещам, на разсъмване...

Че срещам и Човеци между хората❗

Че ми припомняш, че Доброто, ще пребъде,

преди да се отчаям от умората❗

Че дробовете мога да изпълня

с озона на планински върхове

и миналото българско величие,

в кръвта ми да пулсира и зове... 

духът ми, да пробожда, като мълния

в мигът преди, да се почувствам ничий❗

Благодаря ти, че обичам аз Живота си

с пестниците му груби, но и нежни❗

За незабравимите ми спомени и... фотоси... 

И в бурята, за светлата Надежда❗

Благодаря, че мога да обичам

човекът, с който Днес, да споделя и Утре, да чертая❗

И който след безспирното и нечовешко тичане

сърцето ми, без шум да приласкае❗

И за онези мигове, без дъх

и за онези мигове, без думи...

Благодаря❗ И за адреналина в мойта кръв... 

За шепота й, по най-нежните ми струни...

За дребничките ВАЖНИТЕ неща,

Прегръдката с кафето, на разсъмване,...

За детската целувка вечерта,

след ежедневното поредно "бръмване"❗

Благодаря ти, Господи, че СЪМ❗

Че хората обичат ме, такъв❗

Благодаря ти, че летя на сън❗

И ще се боря, до последна капка кръв❗

Ивайло Апостолов

22.02.2022

Отново за "етикетите🔖 " и хората❗...

 

    Веднъж ученик от класа "Х" залепил на шега лист хартия на гърба на друго дете от класа. На листа пишело: "Аз съм глупав". 

Децата започнали да се смеят зад гърба на момчето и не се намерил нито един, който да му каже, за подигравката❗

Същият следобед в часа по математика обаче, техният учител написал задача на дъската и естествено, както в повечето класове, в час по математика, повечето ученици, се снишили, да не би да бъдат избрани за решаването на задачата❗ Единствено момчето с бележка на гърба се престрашило да стане и да я реши. 

  Учителят приканил класа да му ръкопляска и махнал листа от гърба му.

След това казал на детето:"Изглежда, че не знаеш за хартията, която някой е поставил на гърба ти."

Момчето малко се сконфузило, а учителят погледнал останалата част от класа и казал: "Не ти, а този който е поставил бележката📝 и всички онези, които са го премълчали безучастно, трябва, да се срамуват❗

Но преди да ви накажа, ще ви кажа три неща, казал той на класа :

      Първо - през целия ви живот хората винаги ще ви слагат етикети. Но вие, НЕ сте етикетите, които ви лепят. Те се просто чуждо мнение на човек, който обикновено НЕ ви познава или търси лесен начин, да изпъкне. 

 Ако съученикът ви знаеше за листа хартия на гърба си, вероятно нямаше да се изправи и да реши задачата, дори и да може. 

   Второ - етикетите които лепим на другите, говорят много повече за нас самите.

Те са свързани със собствените ни страхове и нещата, които се боим, другите да не научат за нас. 

   Трето - ясно е, че той няма приятел сред вас.

   Не е важно колко приятели имаш, а колко от тях ти пазят гърба. 

Ако нямаш приятели, на които да можеш да разчиташ, когато си с обърнат гръб,... приятели, които бдят над теб, да те защитават и които искрено да се грижат за теб... Тогава, по- добре е да си сам"...

Защото враговете ви, рядко изневеряват на себе си и могат да ви разгневят, но не и да ви наранят истински. 

Да ви предадат и да ви наранят могат само хора, които сте допуснали достатъчно близко до себе си и на които сте се доверили❗

Историята не помни, какво било наказанието. 

Но повече никой не се засмял. И дори мисля, че не било нужно друго наказание❗

Повече никога, никой от този клас не посмял, да се подиграва на друго дете от класа❗ Особено пък, зад гърба му❗

По идея от Интернет 

СЪКРОВЕНО❗💝

Да бях поет❗Да можех, да опиша

закътаните тайни на сърцето

и малко по-свободно, да задишам

от всички многоточия,... тирета...

От всички въпросителни,...

                   кавичките

                     и удивителните

                        (с пегел, между сричките) ❗..

Да го излея в приказна балада

и на любимите ми хора, в серенада❗

Да ги притисна силно до сърцето,

за всичкото недадено, но взето

от толковва познатия адрес❗

Да спра, да чакам утре-то, а ДНЕС

преди да стане късно, твърде късно,

да се подстрижа и да се избръсна❗

Да си износя най-"изтоканите" дрешки,

без страх от недоразумения и грешки ❗

Че тъй живота ни изтича в стремглаво                                                                          бягане.

И щастието си "за утре", все отлагаме ❗

Все има нещо друго "адски важно" ❗

А времето коварно и продажно

ни стяга в свойта примка, като роби.

Едно тиренце върху камъка надгробен,

добавено небрежно между датите. 

(Залог безмислен за"Престиж", пред                                                                   непознатите.)

Забравили за преходност и тленност

изтичат миг, след миг любов и                                                                               споделеност

като зрънца от пясък между пръстите...

(А вие, сивотата със дъга, кога изпъстрихте!? )

В мигът-живот между последния стон и първото изплакване,

не дръжте щастието "на изчакване" ❗

И чувствата към най-любимия,

не заслужават, да остават никога "под 

                                                             линия" ❗

Ивайло Апостолов 

10.02.2022

"Приказен свят" или мястото, където всичко е възможно❗

 

На 19 декември се проведе финалът на международния конкурс "Детска Евровизия". 

На него Бекнур Жанибекули и Алинур Хамзин представиха Казахстан с песента "Приказен свят", която експертите включиха още от самото начало в челната петица. 

 Според сценария Бекнур и Алинур играят ролите на братя.  Единия от тях иска да покаже на брат си приказния свят и да му помогне да повярва, че няма непреодолими препятствия.

 Айбек Молдабаев, ръководител на казахстанската делегация споделя малко повече за идеята на песента :

 - Бекнур и Алинур отиват в света на приказките, "Там ни очаква малка изненада, която доказва, че всичко е истинско! Трябва само, да вярваш❗", казва той на брат си. 💞

 Въпреки, голямата подкрепа, която получиха дори от известни изпълнители като казахстанския певец Димаш Кудайберген, който призова сънародниците си, да подкрепят Алинур и Бекнур на страницата си в Instagram, 11-годишния Алинур Хамзин и 8-годишния Бекнур Жанибекули, завършиха на осмо място със 121 точки,  в шоуто в което участваха 19 държави. 

Финалът, който се проведе в Париж, беше спечелен от арменската изпълнителка Малена, съобщава Liter.kz.

"- Бекнур обича да пее от съвсем малък. Дори когато още не говореше, а проговори едва на 3 години. Веднага след като проговори, всяка година се изявяваше в шоу в лагер за таланти в САЩ" , - разказва за CARAVAN. Kz Зауре БЕКТЕМИСОВА - майката на младия певец. - Тогава той самият искаше да запише песни и да ги пусне в YouTube. 

Видеата могат, да бъдат гледани на неговия канал „Beknur HandZero“, където можете ясно да видите неговия напредък. Бекнур сам избира песните и сам учи текста. "Не мислехме, че вокалите ще се превърнат в негова основна дейност. Той мечтае да бъде учен и да изобретява лекарства и ваксини. Сега му намерихме учител по вокал" , споделя още майката. 

Идеята за участие в Детска Евровизия дошла случайно. Идол на малкия певец е Данелия Тулешова и когато тя не заела първо място на Евровизия, дълго плакал. 

8 годишния изпълнител пее на четири езика и миналата година за пръв път се представя пред европейска публика. 

- "Той не изпитваше и грам срам. С всяко ръкопляскане той разцъфваше все повече и ние разбрахме, че това е негово.

И когато се прибрахме след представлението, прочетохме в новините за квалификационния кръг за Евровизия, чийто финал ще се проведе в Париж, решихме да опитаме.", споделя Зауре.

Бекнур е притежател на най-малката протеза в света и много я харесва,тъй като е достатъчно функционална, за използяане. "Разбира се, той иска да вдига повече неща, но ние нарочно я направихме така, че да не може да вдига тежки неща. Само леки играчки. Това е важно за гръбначния му стълб. Новината за тази протеза от LEGO се разнесе по целия свят. Направена е за нас от биоинженера Дейвид Агилар от Андора, който държи рекорда на Гинес за първата функционална протеза, изработена от LEGO – изобретението се нарича „Hand Solo“, разказва майката.

Бекнур е един от най-силните ученици в класа. Наскоро е навършил 9г, а вече е в 4 клас. Любимите му предмети са математика, география и изкуство. 

 Любимо занимание на момчето в вободното му време е, да проследява самолети и влакове чрез приложения. 

Бекнур владее английски език, знае френски, учи казахски и руски.

Сега семейството живеете в Страсбург, тъй като баща му е дипломат.

Източник

НЕДОИЗКАЗАНО🤐❗...

Крещим си гневни думи и дилеми.

Обиди си захвърляме в лицата.

И сякаш няма истински проблеми,

зачернящи завинаги сърцата❗

Обръщаш гръб и тръгваш си с обидата, 

с горчивината, глождеща сърцето.

А прошката се свива, като мидата

в черупката на нараненото ти Его❗...

Кръвта пулсира бясно в слепоочията,

Сърцето ще изхвръкне, няма мира❗

Но извинението давим, в многоточие...

а мъката,... в една студена бира❗

Не казваме"Довиждане❗",... ни' "Сбогом❗" 

И сякаш няма нищо безвъзвратно❗

"Благодаря!", ни струва толкоз много❗... 

Дори не се обръщаме, обратно❗... 

Намираме за всичко извинение❗... 

Не мислим, че в раздялата поредна

едно "Прости!", е може би спасение❗

Защото тя е, може би... последна❗... 

Че може и да няма други случай,

да кажем"Спри❗"...или едно "Обичам те❗"

Че може втори шанс, да не получим

или дори да се поучим

от грешката си, ще звучи цинично.

Защото времето е вече "минало"... 

Кафето недопито е изстинало 

и чувствата разбити.. Или тялото

не е онази топла част от цялото ❗💔

Удавени от жлъч или от... ленност,

забравяме човешката си тленност

с преходността на всяка земна вещ❗

Живота ни е, пламъче на свещ❗... 

Че в този шарен и забързан свят,

не се обръща времето назад❗... 

Че ни остават чест, любов и честност❗... 

И всичко друго, тъне в неизвестност❗... 

Че придобитото и непридобитото,

са просто "Суета, на суетите"❗

За туй прегръщайте, когато сте прегръщани

на тръгване,.. без повод,.. при завръщане. 

Отделяйте си време, за целувки

и забравете лицемерните преструвки❗

Че хората навярно сме наказани,

с живот между неща недоизказани! 

И устремени в неуморното си тичане, 

Държи ни живи само простичкото искрено "Обичам те" ❗ 

Ивайло Апостолов 

04.02.2022