сн.blogger.googleusercontent.com
- Това не е твоя битка, Алиса! Но имаш пълната свобода, да решиш, дали е кауза, която можеш, да припознаеш като своя и да избереш дали, да се включиш в нея! Но за да бъде всичко справедливо трябва, да знаеш всичко, което ти е нужно! - каза Лудият Шапкар, като обхождаше с поглед бойното поле!
- Винаги ли си толкова безкомпромисен и решителен? - попита Алиса. Никога ли не изпитваш съмнения?... Никога ли, не се страхуваш?
- О, мило дете! Безстрашието е за глупците!
Умният човек винаги премисля! А мисленето, започва от съмнението и страха! Но само започва от там! После преминава през сложен лабиринт от проучване на врага-проблем и критично преценяване на всички негови и твои силни и слаби страни, на различни възможни изходи и алтернативи след тях. Обмисляне на всички възможни рискове и загуби, и съпоставянето им със значимостта на крайната цел, за теб и за всички, които обичаш! Понякога дори, за всички онези, които не познаваш! След това преосмисляш своите ценности, идеали и приоритети ! Планираш и ... действаш!
Важното е, как ще разположиш целият този процес във времето с което разполагаш. И още повече, да не се изгубиш в лабиринта някъде по пътя! А никак не е невероятно, нито безопасно, да изгубиш най-важната цел или смисъла на всичко, заради което си започнал своята борба, нито пък пътя! Нито дори себе си, което е напълно възможно и осъзнато за онези, които другите наричат герои!
Лудият Шапкар, беше започнал от един онези дълги диалози със себе си, за смисъла и промяната, които всеки наистина мислиш човек води понякога. И които при щастливо стечение на обстоятелствата, водят до катарзис!
- Питаш ме, не ме ли е страх?...
Разбира се, че ме е страх! Все пак съм обикновен смъртен! Не съм Бог!
А всеки разумен смъртен осъзнава своята тленност и иска, да живее!
За това, не страха от смъртта, а осъзнатият смисъл и вярата в правотата, и значимостта на това, за което се бори! И най-вече любовта към живота и всичко значимо, което има са неговата истинска сила.
Потребността от сигурност е първата екзистенциална потребност след потребността ни от храна, вода, сън и подслон.
Тя е пряко подчинена на Инстинкта ни за самосъхранение и страха. И е нормално, да доминира действията ни!
А дилемата Свобода, срещу Сигурност в почти над 98% от случаите е полза на Сигурността !
"Човек се страхува от това, което не познава", е основна максима в мотивацията на неговите избори, реакции и поведение .
Всичко това обаче, НЕ ни оправдава, защото сме много повече от първосигнални същества!
Ние сме осъзнати личности, дарени със свободата и отговорността на личният избор!
И когато настоящето стане нетърпимо. Или друга екстремна потребност изисква промяна, тогава слагаш в двете блюда на везната страха, сигурността и съмненията, срещу любовта, идеалите, ценностите, смисъла и значимостта за по-доброто бъдеще!
И действаш решително, безкомпромисно и непоколебимо, въпреки страха! С вяра и абсолютна отдаденост, в името на всичко, което обичаш!
Защото, когато се поддадем на съмненията и заложим на Сигурността най-често поведението ни е основано нашите предразсъдъци и стереотипни нагласи, на изтласкани ни страхове и подтиснати комплекси. И други защитни механизми.
И едно от основните оръжия, за борба в арсенала ни е, ИНФОРМИРАНИЯТ ИЗБОР, който зависи от осведомеността и компетенциите ни, от способността ни, за критично мислене! Волята ни, за активна позиция, вярата ни в правотата на нашите действия и техният смисъл и значимост, за всичко което обичаме ! Както и волята ни, за промяна на статуквото, в името на по-доброто бъдеще, залагайки своята чест и достойнство! Защото няма победа, без загуба и всеки триумф, си има цена, която трябва, да си готов, да платиш!
- За това, скъпо дете питай ме всичко, което смяташ за важно! Аз съм тук, за да ти отговоря честно! Защото си толкова важна за мен! Защото ти си последното, което бих си позволил, да изгубя и най-ценното, за което бих заложил остатъка от живота си на карта! И точно за това, за мен, ще бъде чест и гордост, да си до мен, в това предизвикателство❗
Такъв беше Лудият Шапкар - широко, много "широко скроен". Не обичаше рамки и решетки. Не понасяше етикети и направо ненавиждаше малодушието и тесногръдите стигми! Екстравагантен бунтар във вида и идеите, и вироглаво-непокорен, но достатъчно изтънчен, макар леко фриволен в поведението си. Изобщо човек, който не се притесняваше, да отстои себе си при всякакви обстоятелства. Да ти каже всичко в очите, но така, че да не можеш, да му се разсърдиш. Човек, който оставя след себе си лек привкус на изтънчена ирония, която гъделичка като енфие с толкова добре подбран и премерен аромат, че от него не можеш, да кихнеш, но с удоволствие му се наслаждаваш.
Неконвенционалността му далеч надхвърляше инертната и микроскопична дълбока закостенялост на общоприетото за политкоректното! Той обичаше, да провокира и да разчупва рамки! Обичаше магията на непознатото и откриването на нови хоризонти!
Обичаше, да се потапя дълбоко под повърхността на външно очевидното и да търси най-големите, красиви и ценни розови перли на човешката същност?
Обожаваше стихийността на творческият градивен хаос и полета на идеите превърнати в цел!
И най-малко от всичко му пукаше, че много от хората не го долюбваха особено. А други, откровено си го ненавиждаха и го определяха като луд, защото дори изобщо, ама изобщо не се и опитваха, да го разберат. Повечето хора предпочитаха, да живеят в илюзорният си свят на привидно спокойствие и псевдо сигурност, в който делегират отговорността за собственият си неповторим живот на някой друг. А Лудият Шапкар по никакъв начин не се побираше в микроскопичните им разкривени паянтови представи за реалността.
Той много отдавна беше приел "Лудостта", като неделима част от своята идентичност и се гордееше с това, че живее далеч извън рамките на общоприетото! Живееше в пълен мир и хармония със себе си! И с благодарност, за всичко, което му се случва❗Защото отдавна беше разбрал, че натиска на общоприетите мнение, норми и очаквания, са последното,което трябва, да ни определя.
🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤