И ТАЗИ КОЛЕДА ВСЕ ОЩЕ ВЯРВАМ В ЧУДЕСА ❗💞

На църковния празник Събор на Пресвета Богородица, деня след Рождество Христово, се чества паметта на свети Йосиф Обручник, земния баща на Исус, честван у нас като Ден на бащата. Денят на бащата е празник в духа на религиозната традиция и християнските ценности. Ден, в който се чества бащинството и родителските грижи на мъжете.

По този повод, бих искал, да споделя с вас един малък подарък от нас❗💞

ЧЕСТИТ ДЕН НА БАЩАТА, приятели❗💙

                              💟💜💟 

И ТАЗИ КОЛЕДА ВСЕ ОЩЕ ВЯРВАМ В ЧУДЕСА ❗💞

И тази Коледа все още вярвам в чудеса!

Макар отдавна детството, да ме остави

с крачета боси и с разрошена коса

затичано през тучните дъбрави.

Не искам панделки, фанфари и конфети,

луксозни опаковки и кристал...

В огнището ми искам пламъче, да свети

и споделеност - пълен до ръба бокал! 

Искри любов, усмивка искам,... слънчев лъч,

протегната приятелска десница,

очички детски, пълни със искрици

и къща пълна с топлина и безметежна детска глъч!...

С доверие отворено сърце

дарено ми от някой непознат,

бих искал... Прошка в благородното сърце,

когато наранил съм своя брат.

Искам кураж и още шепа вяра,

и мъничко упорство, като дрян... 

Ще има ли от тях добрият старец,

за пътя ми напред неизвървян!?.. 

Искам криле за някой сбъдната мечта! 

Мъдър урок след някое падение...

Какво ни трябва друго на света!?... 

Съпреживяно със любимите безвремие!

Така животът ни се пълни и осмисля

с незабравимото, което сме изписали

в пресеклите съдбата ни сърца. 

С това, с което някой сме орисали

и по-красив пресътворили сме света... 

Благодари и сам твори съдбата си!

Какво би искал още под елхата си!?... 

Гласа звънлив все още чувам на мечтата си! 

И тази Коледа, все още вярвам в чудеса! А, ти!? 

Ивайло Апостолов 

25.12. 2023

Честито Рождество Христово ❗ 🌠
Светли, споделени и благословени празници ❗ 🎊 🎅 🌲 🎁 ☃️

Защо пък, да не помечтаем!? 💖

Вдъхновено от Ariadna

И СЯКАШ ВЧЕРА БЕ...

Днес е поредният празничен декемврийски ден, в който много хора имат своя повод, за  празнуване!
Поредният в който в нашето семейство сме разделени, но още по-сплотени ЗАЕДНО❗

За мен обаче е още по-специален, защото преди почти четвърт век на този ден беше първата ни среща с жената, която преобърна живота ми❗💞

Честита годишнина, Слънце ☀ ❗
Бъди здрава! Бъди себе си! БЪДИ❗💝
Благодаря ти за всичко❗🙏
ОБИЧАМ ТЕ МНОГО❗💛

И СЯКАШ ВЧЕРА БЕ... 

( На жената, която преобърна света и живота ми и която обичам все по-силно, с всеки ден! ) 

Отново е декември и снегът

прегръща с бяла приказка земята.

А помня сякаш вчера бе мигът,

когато влезе ти в самотния ми свят

и преобърна и живота, и душата ми.

И сякаш вчера бе, душевният ми смут

и "моят хаос" - непокорна, дива.

С коса и със душа като барут,

и с поглед, който озарява и опива.

И сякаш вчера бе, ала снегът

брилянти е поръсил и в косите ни! 

А четвърт век сърцето и домът ни

са все тъй топли, и все тъй озаряваш дните ми.

Благодаря ти, че си моят храм,

мой пристан и опора, и утеха!...

Света е по-добър, по-пъстър, по-голям,

ръка, в ръка щом с теб сме в краха и в успеха!

Попътен вятър мой и моя пътеводна светлина,

животът ни е тръни, но и рози!

Разбихме много бури, с голи рамена.

И плащаме все по-безмилостни залози!

Но вярвам в двама ни - във теб и мен

и в любовта, която ни споява!

Животът е далеч от съвършен!

Но с тебе няма, да му се дадем!

Един до друг, каквото и да става❗💝

Ивайло Апостолов 

08.12.2023

И ЩЕ ЖИВЕЕМ В ТУЙ, КОЕТО СЪГРАДИМ

Копнеем по несбъднати желания

и често чуждия успех ни трови.

Ала намираме стотици оправдания.

На жертви никакви и на компромиси не сме готови.

Роптаем сгушени уютно в тинята, 

бленувайки, да полетим високо в небесата сини. 

По-лесно е уви, да гледаш огледално в локва лунната картина,

нежли да проправиш чак до там партина.

По-лесно е, да търсиш в друг вината. 

И отговорност пак у другите да дириш. 

Нежали, да си стъпиш на краката

и своя собствена мелодия, да свириш! 

И тъй, стоим си, разпилявайки се в страх от риска. 

Завиждаме, злословим срещу чуждите успехи,

изхранваме се с пошли клюки и огризки. 

Кураж, достойнство, воля трябват, да си в рицарски доспехи!

Ех, робски дух, кога ще разберем, 

Че тоз' живот е наш и е един.

Каквото сеем, него ще берем. 

И ще живеем в туй, което съградим.

Ивайло Апостолов 

29.11.2023

БУРЯТА ВЪТРЕ В МЕН

(Посветено на моят първороден син! 💞) 

Отдавна запознах се с тази дама,

с името печално Самота.

На пръсти знам житейската й драма

и нейната нерадостна съдба.

Компаниите шумни, не обича.

Тя търси само хора като мен.

На тях безпрекословно се обрича.

И бавно ги обсебва. Ден, след ден. 

Затворник съм в тленното си тяло!

А тъй жадувам в утринна роса,

да се търкалям!... Да ме брули вятър

на някой връх, вплел свежи пръсти в моята коса!

До пълна изнемога аз, да тичам!...

В локвите да скачам,... ей така!...

И морски пясък между пръстите ми, да се стича

зрънце, подир зрънце,... като река!...

На ехото, да мога, да извикам

от хребета планински, с пълен глас,

какво жадувам... и кого обичам!

И в живота кой е, мой компас!

На Удсток, да се бутам в тълпата, изхвърлил инвалидната количка!... 

С мотор, да се надбягвам аз с вятъра!...

В шепите ми, да се сгуши птичка!...

Без дъх останал, да танцувам салса

на лудата фиеста насред Рио!... 

Живота не е съдник!... Не наказва!...

Живота е стихия!... И магия!... 

До болка, да прегръщам!... Да не пускам!...

И на ръце, да нося до олтара!...

Ни' миг в живота аз, да не пропускам!...

Като експрес, край някой малка гара!... 

Ала след миг, излизам от фантазма!...

Реалността бездушна, ме обтича!...

В пореден спазъм, тялото отказва!...

Една сълза, по скулата се стича!

И пак, съм в инвалидната количка!...

Животът зад прозореца минава!...

Съзнанието ми кращи и блъска истерично!...

Не, нама да се дам! Не ще оставя 

аз мечтите си, да отлетят

като невинни птички!

Защо само тялото е тленно!

Духът... Духът, той винаги остава!

И хората, които те обичат!

Ивайло Апостолов 

21 ноември 2021

ОЧАКВАМ ТЕ, С КОПНЕЖ ЗА ТОПЛИНА

Студено ми е! Няма те, до мен!

Пустее празна нашата постеля!

Денят е тъй далеч от съваршен!...

Какво от туй, че е неделя!

Какво от туй, че вън е листопад

под който скитахме се сгушени и влюбени!

Отекват стъките ми в каменния град,

самотни, безутешни и изгубени!

Така завърта ни във своя кръговрат

живота - кратки срещи, тягостни раздели...

И неусетно сред забързания свят

се спираме... сами и побелели!

Очаквам те с копнеж за топлина,

да сгушиш на гърдите ми усмивка!

Декември шмугва ледена ръка,... 

за миг потръпвам под самотната завивка.

Копнея те, а дните се топят

един след друг зачерквам в календара.

За да прогоня от сърцето си студа.

Да станем пак едно - Любов и Вяра❗💗

Ивайло Апостолов 

27.11.2023

ЕДНА СЪЛЗА💧

 

(На Г. и на всички загубили някой скъп човек, твърде рано❗💕🙏) 

Eдна сълза разцъфна като цвете

и приюти искри от светлината.

Една сълза проблясна на лицето ми

с послание дълбоко, от душата.

Една сълза по бузата се стече

и сгуши се на топло в мойта пазва

историята тайна, да разказва

за мъката ракъсваща сърцето...

Една сълза гърдите ми погали

сърцето ми тъгата, да пречисти. 

Тя нежно се търкулна върху листа

и там с мастилото в едно се сляла,

превърна в думи мъката пречистена.

Ивайло Апостолов

25.11.2023

ЛЮБОВ Е, ДА ПОДКРЕПЯШ

 

Любов е, да подкрепяш, любов е, да дадеш

на падналия духом надежда и копнеж.

На гладният - трапеза, на скитника - подслон,

на мръзнещият - дреха, на животинка - дом. 

На страдащ дай утеха, а на болника - цяр!

На странника самотен по пътя дай другар!

На търсещият - отговори и на изгубен - път.

На слабият - искра и стимул, към върхът.

Дари с кураж и вяра тоз' що се колебае

и рамо на приятел, на онзи, що ридае.

Отчаяният ти дари с вяра и със смисъл!

На плагиата жажда дай, за афтентична мисъл!

Глупецът запали с искра за ново знание.

(И знай, животът учи ни най-често, чрез страдание!) 

Циникът бездуховен с Човечност "накажи"! 

Лицето на подлеца и лицемера покажи

и втори шанс им дай, и отвърни им с прошка,

и справедлив бъди, не сменяйки конят, за кокошка! 

Но за да можеш всичко тъй щедро да раздаваш

е нужно, да обичаш силно и смело, да решаваш! 

Да гледаш с благодарност заспиващият ден

и Утрото да срещаш от вяра окрилен.

И да не даваш никой, да жертва свободата ти.

Или с ръце нечисти, да рови във душата ти.

Ивайло Апостолов

24.11.2023

ДА БЪДЕ ДЕН❗❗

 Додея ми! Да бях умрял!

Столетия живеем в кал

и меткаме един, връз друг.

Живеем като зеленчук!

Като овце ни стрижат и доят

в един безкраен кръговрат!

Но да умра за кой, кажете.

За да изкупи греховете, 

когато жертва се Христос

за някой мазен алаброс ли

пое нагоре, към Голгота!?...

Живеем си под нула кота!

И в апатично примирение

очакваме,... до заколение!

Все в кръчмите и пред екраните,

сме гръмки, като великаните!

Ала в живота, пред велможите,

сами съдираме си кожите. 

Трепериме пред олигарстие,

които си поделят парсите

с шкембетата във Парламента.

И все изпускаме момента,

в който гласът си упражняваме!... 

Залъгват ни, че уж решаваме!

Залъгват ни, че уж избираме,

а в изнемога колабираме!

Ала и "вашите" и "нашите",

са все в отбора на апашите!

Додея ми простака, да се пъчи,

а учения, в бедност да се мъчи

и шепа да подлага, за петак!

Кръдецът, да се прави на бедняк!

С достоен, да се мери лицемера,

с наглец докато врътка далавера

и я представя като дар, "на ползу роду"!.. 

Висш принцип, да е личната изхода!... 

Омръзна ми лукавството на иезуитите!... 

И истината все, да водят "за юздите"! 

Омръзна ми, да оцеляват вечно Каин-ите

И да ни теглят най-цинично майните! 

 

За пукнат сребърник, да ни целуват Иудите, ... 

лъжите, да прощавам и заблудите!...

Да пълниме търбусите на ситите, 

докато хранят ни с мечти и хвърлят прах в очите ни! 

Народе клет, кога ще се пробудим

от Леността си и самозаблудите!? 

С достойните да извисиме гордо ръста си! 

Кога ще спрем, да влачим робски кръста си

и ще прегърнем свойто минало величие! 

Да бъдем себе си, а не марионетки ничии!?... 

Заветите на старите будители, 

да сгреят и сърцата и мечтите ни! 

И сритали калинките и мутрите, 

да изградим по-светлото си Утре! 

16.04.2023

НА ТЕЗИ, КОИТО НАЙ-МНОГО ОБИЧАМ❗

 

сн. Anna Yoncheva

Честит рожден ден, боецо❗💛

Бъди, какъвто си!

Прави това, което кара сърцето ти, да бие силно и с което се усещаш най изтински ЖИВ с хората, които заемат най-голямо място в сърцето ти❗💕

Здравей и израствай❗

Мечтай, за да има какво, да сбъдваш

И Сбъдвайте, за са има за какво, да мечтаеш❗🕊️

Обичаме те и се гордеем с теб безкрайно❗💕

НА ТЕЗИ, КОИТО НАЙ-МНОГО ОБИЧАМ❗

Пораснало наше любимо момче., 

обичано щастие наше,

покрай теб не усещам как животът тече

и пак за наздравица вдигаме чаши!

Живота е пъстър - добър или лош,

Обичай го, радвай се, сине!

Живота не срещай на щурм и "на нож"!

Така пропиляваш години!

Прегръщай го силно живота! И дръж!

Изпий и горчивите чаши!

Че те те превръщат най-вече в мъж!

Пази го от подали апаши! 

Знай, много такива, ще срещаш навред - 

лакеи, клакьори с усмивчици мазни,

слухът ти заливащи с "масло и мед",

а с нож, зад гърба и душици омразни! 

Върви през живота с достойнство и чест, 

изправен и с мисли открити!

Че Утре помни, се изгражда от Днес

и всичко се крие в ума и в гърдите!

Обичай! Протягай за помощ ръка,

когато и както е нужно!

С доброто вървете ръка, за ръка

и все ще намериш съдружник!

По пътя неравен, трънлив и нелек

знай има безброй изкушения!

Най-трудно, помни, се остава човек,

след всичките грешни решения!

Но вярвам в теб и в бъдният ден,

от здраво тесто си замесен!

Не ще коленичиш, дори и ранен,

ще минеш през всичко, в сърцето си с песен! 

Горд, ще бъда до тебе, дори и след мен, 

Защото си просто чудесен! 💞 

Ивайло Апостолов

26. 10. 2023

ЕДНА ЛЮБОВ НЕ МОЖЕ, ДА ТЕ ЛЪЖЕ❗...

Една любов, не може, да те лъже.

Не дава и не иска оправдания!

Раздава се!.. Не чака, да си длъжен!...

В това е цялото очарование! 🎩

Една любов е щедра по природа.

Раздава се!.. Не е претенциозна!... Не изисква!

Една любов е ручей пълноводен

и напоява, без да те притиска. 

Една любов не те премазва като камък,

а като бриз планински те издига.

Като вълна, към теб се връща! Океан е.

Като вулкан е. Но и сгрява като пламък... 

И никога до своя край не стига!

Ивайло Апостолов 

02. 10.2023

( Вдъхновено от Надежда Тошкова ) 

НЕДАЙ, ДА МИ ГОВОРИШ ЗА ЛЮБОВ❗💕

 

Недей, да ми говориш, за любов!

Че любовта не е красиви думи.

Прегръдка е. Безмълвен благослов

и ласки нежни под сребристо пълнолуние.

Опора, щом загубиш почва под краката си.

Спасително въже над пропастта

и стълба, да достигнеш до мечтата си.

Спокоен пристан в океана бурен на страстта.

Недей, да ми говориш за любов!

Че думите са кухи и без смисъл

Ако в сърцето няма порив нов

и да обичаш сам не си орисан.

Любов е непрестанна нежна грижа.

Доброто в другия да уважаваш и цениш

и в рутината, да не спираш, да го виждаш,

когато еуфорията отшуми!

Когато страстите отдавна са утихнали,

да даваш цвят и топлина на дните сиви!

И в студ и в зной, един във друг притихнали,

да е достатъчно, за да се чувствате щастливи!

В триумфа на успеха и във мъката,

и в трудност или в среща след разлъката,

да знаеш, че дори и да си сам,

любимият те чака и е ТАМ, 

където най-жадуваш, да се връщаш.

Че твоят дом не е безлюдна мрачна къща!

Че даже с най-блестящият палат,

не би сменил вълшебният си свят

изпълнен със любов и Светлина.

Богатството не дава топлина.

Без чувство, лед са думите красиви.

Само с любов сме Истински и Живи!

Тя любовта си има свой език

и даже Най-големият циник,

прекланя се пред неговият зов. 

Недей, да ми говориш за любов!

Обичай, както можеш само ти!

Без думи, със сърце. Чета в очите ти.

Ивайло Апостолов

01. 10. 2023

БЪДИ ЧОВЕК❗ ДОРИ, ДА СА ИЗЧЕЗВАЩА ПОРОДА❗

Така красив и щур е този Свят! 

И да си жив е толкова приятно!

С една ръка ти дава благодат,

а с другата, прибира я обратно!

Уж сбъдва съкровените мечти,

Уж хвърля маските лъжливи във прахта!

И в миг, на лятото последните лъчи

попарва със слана от есента!!!... 

Ала бъди такъв, какъвто си! 

Не чакай справедливост от Живота! 

Добро и обич винаги търси! 

Бъди Човек, дори да са изчезващи порода! 

Навярно е илюзияна, но знай,

Мечтите дават красота на Утре-то.

За туй не жертвай своето ТУК, СЕГА!

Щаслив заспивай и щастлив ще срещнеш Утрото.

За туй и миг без обич не пилей❗

Човещината кътай ти в сърцето най-дълбоко❗

Защото само с обич истински Живеем.

А Добротата ни издига най-високо❗

Ивайло Апостолов 

10.09.2023

ДУАЛИСТИЧНО

 

Физици открили, че душата тежи

към 20 грама и малко отгоре.

Науката знам, не допуска лъжи.

Тя с факти борави, за Вселена и хора.

Но чисто Човешки, всяка Душа

има вярвам различни метали и сплави.

За някой е клетка, (дано не греша).

За други е птица и извисява.

За някой е ценен и ковък метал.

и най-фантастични картини извайва.

За други - ръждива стомана и кал,

която съдбата си тежка окайва.

Притиска понякога, като стена.

Друг път натежава, като от олово.

Скована от страх и ръждива вина,

влаче ги надолу, надолу, надолу!... 

За някой е слънце с гальовни лъчи

и всички край себе си топли и сгрява! 

Или перести облаци, вис... и личи,

че няма в простора втора такава.

Оловото знам, се топи във пещта. 

Стоманата също кове се във огън. 

Най-силният огън е в нас любота.

Тя жива искра е, направо от Бога. 

Не знам, дали прав е научният свят,

но за душите раждиви вярвам има лечение! 

Знам че моята днес е, безкрайно богата

на обич и спомени! Другото е без значение.

Ивайло Апостолов

27.08.2023

ПОВЕЧЕ ОТ ОКСИМОРОНИ

Раздели, срещи.. Споделеност, самота

Препускащи минути и безвремие. 

Тълпа и глъч, безмълвна пустота. 

Увереност и глождещи съмнения...

Възход, успех и след успеха, крах.

Пропадане, триумфи, кота, бездна. 

Във смелостта си крием своя страх.

Сред най-забележителният блясък просто чезнем.

Проблясвайки, потъваме във мрак.

Надявайки се, тънем в безнадеждност. 

Препъваме се, движейки се в крак.

Бездушни сме, копнеещи за нежност.

Обичайки, разлюбваме за миг.

Копнеещи любов, сме безразлични.

Светецът се превръща във циник.

Аутсайдерът израства във отличник.

Най-показно нормалните, са всъщност луди,

а най-посредствените парадират, че са уникални. 

Най-острумните, са до гърди в самозаблуди...

Несъваршените са всъщност най-нормални.

Пледираме, че сме венец на еволюция, 

най-интелигентни, мъдри и хуманни.

А давим се във кръв и революции, 

разменяйки си атомни закани.

Изграждайки, рушим ний всичко старо.

И разрушавайки, градим, но без основи.

Уж сме свободни, а сме пак овце в кошара.

Лекувайки се, дух и тяло тровим.

Сами загиваме, но другите третираме като излишни.

Тъй си върви в живота кръговрата. 

Играем "жертви", а сме най-жестоки хищници.

Кога, ще разбереме, че сме братя

и само заедно, ще оцелеем!? 

Един за друг, кога ще почнем, да милеем!

Ивайло Апостолов 

15.08.2023

( Вдъхновено от Недялко Йорданов  )

НЕ СЕ НАУЧИХ

 

( Има уроци, които е по-добре

да не научиш!) 

Не се научих, да се примирявам. 

Глава, да свеждам и да коленича.

Все още много трудно се смирявам... 

Обичам ли, от все сърце обичам!

Не се научих, да продавам лесно

душата си, за три жълтици в шепата

Обичам съвестта ми, да е чиста,

достойнството си, да не крия по кьошетата.

Не се научих още, да предавам

честта си или нечие доверие, 

Не се научих, да се доверявам

на чужди мнения и на поверия.

Не се научих, да се правя, че не виждам

изпаднал в нужда и да подминавам.

Не се научих слаби, да обиждам,

и раболепно силните, да благославям.

Не се научих лицемерно, да се мазня

и зад гърба лукаво, да плета интриги.

Избухвам лесно, ако се издразня.

Препънат ли ме, по-нахъсано се вдигам.

Не се научих, бързо да забравям. 

Уроците от грешките си помня.

Предателства не се научих, да прощавам

и не лепя, щом счупят трета стомна.

Не се научих, да си правя,"тънки сметки",

да нямам мнение, не се научих.

Не се научих, да търпя решетки.

"Уши не свивам, като бито куче". 

Не се научих, да търпя безгласно. 

Не трая наглеци дебелокожи. 

нито простаци, да се правят на велможи.

Щом мисля нещо, ще го кажа ясно.

Не се научих, да подлагам крак. 

И нож в гърба не се научих, да забивам 

за лични интереси. Но по мрак

спокойно, с чиста съвест аз заспивам.

Бездушие не се научих, да търпя.

Всеки живот и шанс си заслужава.

Дори цена висока, да платя,

"под масата" проблеми не решавам.

Не се научих, да оставам там,

където съм ненужен и излишен.

В най-шумата тълпа съм най-безкрайно сам.

Не се научих, да съм "жертва", нито "хищник".

За мене казват някои, че съм "трън в петата",

А други, че съм избухлив, но безобиден. 

Не ме е грижа! Аз си знам цената. 

Не ще живея чужд живот разтвотен сред тълпата.

Искам, да грея и да топля! Не да съм невидим.

Ивайло Апостолов 

13.08.2023

( Вдъхновено Таня Манолова. ) 

ВРЕМЕ НЕ ДОСТИГА

 

Тъй миг след миг, нанизва се верига,

търкулват се сезон, подир сезон

И времето ни никога не стига.

Все чакаме с надеждата и с "Дано..." ❗🙏

 И молим се, ала и Вярата е малко!

" От утре...", казваме. "Ще дойде ден!" 

И сакаш срастнали сме се с дивана си в едно, с едно безгласно "Жалко!" 

В самозаблуди свойто щастие крадем!

В очакване, че ще се случи Чудо

и Бог ще сбъдне нашите молитви!

Стрелките галопират като луди

и ден, след ден животът ни отлита.

Или пък в надпревара луда с времето,

да придобиваме, да притежаваме,

заробени на вещите от бремето,

най-бедните, с парите си оставаме!

Уж всичко сме постигнали във блясъка

на славата, за блестнала в очите чужда завист,

А самотата ни връхлита с крясък, 

и сме нещастни,... даже да сме прави!

И сме самотни, под излъсканото лустро,

дори да сме постигнали мечтите си!

Под смокинга сърцето ни е пусто

и галопирайки сме пропилели дните си!

И в края чак разбираме, че смисъла

е в любовта и всичко споделено.

В поне едно сърце, което си орисал,

да продължи от тебе съграденото!

В поне едно сърце, да посадиш вълшебство. 

Да му дадеш мечти, криле и корени...

Да го дариш със безметежно детство. 

И за живота с дух и със очи отворени!

Ивайло Апостолов 

08.08.2023

БЪДИ❗💗

 

Живота нелек е, понякога лош.

Всяка твоя усмивка му придава разкош.

С всеки жест на човечност, ни израства душата. 

А за Бог ни напомня, обичта ни в сърцата.

Всеки устрем със вяра, всяка стигната цел

натежават в кантара. Всеки минат предел,

разширава пред тебе хоризонт непознат.

И разкрива ти тайна, вълшебният свят. 

И израстваме с ново триш по-синьо небе. 

Някой нова мечта блесва в теб и зове! 

Всяка прошка, пречиства. С всяко малко добро

 С всяко ново откритие, с всяко ново "Защо?" 

С всяко чудо разкрито разцъфтява света.

И в душата разлистват нежни бели цветя. 

И си казвам: "Дано!" И си казвам: "Сполай!"

И Добро, след Добро сме по-истински, знай! 

И Добро, след Добро, по-красив е Света

Светлината по-ярко озарява нощта.

И за туй продължавай напред и нагоре, 

към по-светло небе с по-безкрайни простори.

И тъй както орлето с висините се бори, 

покорявай небето, към нови простори. 

На по-слабия давай криле и опора.

а пред силния, ничком и на колене не падай.

И лети след мечтите си с устрем, с вяра и воля.

За доброто не чакай благодрност, награда!

Не предавай душата си дори, да си в ада!

Че се знае отколе, понякога пада

всеки, който се бори. Но предателство няма

от идеал в който вярваш, в света по-голямо!

Че от твоето Днес и от твойто Преди, 

твойто Утре зависи. За това, ДНЕС БЪДИ❗

Ивайло Апостолов

25.07.2023

ЖИВОТ КАТО ЕДНА ЧОВЕШКА ДЛАН

 Живот като една човешка длан,

а толкова несбъднати желания.

Обичан до полуда и желан,

дори след толкоз разочарования!

Дори след толкова обиди и лъжи,

след толкова безмилостни предателства,

на мястото човекът си тежи,

когато даже паднал продължи

достойно, горд! Не възгордял се от ласкателства, 

когато се изкачи на върха,

въпреки всички чути"Невъзможно е!"

Прекрачи ли във непознатото отвъд,

пречупвайки в сърцето си страхът,

дори анатемосан, за безбожник!

Когато си признае, че греши...

Когато наранил, поиска прошка...

Когато падналият утеши!

И пред по-силния, когато не пълзи

дори в душата с океан сълзи,

не се извива без гръбнак, като стоножка.

Животе, често остър като нож,

дори да ме пронижеш до сърдечната ми ядка,

ще вдигна пак глава! Дори в най-непрогледна нощ,

ще съм стърчащ пирон над масата от всички "гладки"!

Но пак, ще бъда себе си! Ще бъда Аз!

Не ще мълча! Не ще, да спра, да "шавам"!

Честта и Истината заслужават глас!

И колкото, да ме събарят! Пак, ще ставам!

(Черупката ми хлъзгава е и корава!) 

Животе, често твърд като юмрук,

дори да ме разбиеш на парчета,

ще събера искрите си СЕГА и ТУК!

И даже в огъня по-ярко, ще засветя!

Ивайло Апостолов 

18.07.2023

ВЯРВАМ В ТЕБ, ЧЕ ГО МОЖЕШ ❗💞

Има дни в които душата ридае. 

Чезне в жлъчна мъгла в непрогледният мрак.

Или огън от гнав, я до пепел изгаря, 

в канонада от чувства, не намираща бряг!

Има дни, врим под дим и талази мълчание

и трасират ума ни неизказани многоточия!

А шрапнели от хиляди разочарования

се забиват в пулсиращите ни слепоочия!

Има дни в които треперим за Утре-то

или с нокти разкъсва ни вината от Вчера!

Дни в които на парчета посрещаме Утрото

и се чувстваме като ненужна скраб в килера!...

Знам и ти си се чувствал сякаш метри под дъното!

Изоставен, предаден, изгубен и ничий!...

Знам и ти си се лутал, търсещ себе си в тъмното!

И ръце си протягал, към свойто лично величие!...

В този миг здраво дръж на морала компаса

неотклонно, да сочи стрелката към правда!

И парче, по парче, ще слепиш пасианса,

щом успееш в душата си, да смириш океана.

Зная колко е трудно, но лепни си усмивка!

Наметни се с наметката в небрежно и бяло!

Изключи и си дай пет минути почивка,

да се върне душата ти отново във тялото!

Много трудно е, знам! Почти невъзможно!

Но заглуши във душата онзи вой на сирените,

дето 🆘  в паника вият тревожно!

Че страхът го надушват отдалече хиените!

Много трудно е, знам! Но вярвам в теб, че го можеш! 

И не ще се тревожиш, ще смириш в тебе, дивото! 

Избледнява пред нас пелената на сивото, щом сърцето е в мир! Съвсем не е сложно! 

В миг проглежда ума, щом постигнеш смирение!

Щом раненото Его прости и приеме

и душата се сгрява пак от Слънчево време!

Пак си връщаме вярата в Доброто, в Красивото!

Много трудно е, знам! Но вярвам в теб, че го можеш!

Ивайло Апостолов 

24.07.2023

ЗА КРАЙ ЩАСТЛИВ ОТДАВНА НЕ МЕЧТАЯ

 

За happy end отдавна не мечтая.

Несъваршен съм, грешник и не чакам Рая!

Защо ми е финал с цветя и рози,

щом съм живял живот без риск и без залози.

Живот безкрайно скучен, сигурен и сив... 

Не е за мен такъв живот. Не е щастлив!

Защо ми е, да имам край вълшебен,

ако живота ми е без децата и без тебе!

Жадувам за живот изпълнен с тръпка!

Да виждам в цвете как разцъфва всяка пъпка...

Как се пропуква с нежен звук яйцето...

и сред безкрая рее се орлето!...

Как пролетта танцува като горска фея луда!

И как гъсеничето се превръща в пеперуда

с неповторима приказна окраска!

Живот в пастелни цветове и краски, 

като в сказка!

Живот с адреналин и бесен ритъм...

Животът в който всяко нещо, да опитам!...

Да се потапям, да загребвам с пълни шепи!...

А не живот в илюзии нелепи

за сигурност, комфорт и суета!

Мечтая, да се рея над Света.

Да покорявам снежни върхове...

Живот във който всеки миг е като векове,

преливащ от енергия и смисъл!

Живот кипяш от дух, любов и мисъл

от който всеки миг е споделен

между любимите ми хора, Бог и мен!

Живота казват бил суров и груб!

На мен го дайте! Аз не искам друг!

Охолство, вещи... те не са за мен!

Живот със Главно Ж... дори, за ден!

Живот пожар жадувам, бляскав и горещ!

А не живот като мъждукаща в мъглата свещ, 

ала с венец и със фанфари овенчан!

Живот - лъжа, е той! Живот - капан!

От край щастлив отказах се отдавна.

Защото ако цял живот умираш бавно

в страх, с надежда нещо да се случи

не е утеха край "благополучен".

Роман със чисто бели листи на полицата,

не търси никой заради корицата.

За туй, живей НА MAX, ТУК и СЕГА❗

Че Господар си само на МИГА❗

Ивайло Апостолов

01.07.2023