Думи на 10 годишно момиче с аутизъм и тяхното обяснение

сн. CBS New

Вятър – въздух, който не обича покоя.

Маска – лице с едно изражение.

Музей – консервите на времето.

Музика – хармонично съчетание на звуци и емоции.

Мисъл – най-мощната сила в света след любовта.

Нощ – черен чадър със звезди.

Романтика – настроение, когато във всичко обикновено виждаш чудо.

Приказка – това е живот, измислен от душата, когато не й харесва реалният живот.

Смях – докторът за печална душа.

Куче – лаещо въплъщение на верността и покорността.

Спирала – застинала в танца си права.

Страх – спирачката на пътя към действието.

Тревога – щипещ гъдел в сърцето в очакване на нещо неприятно или непонятно.

Ураган – полудял вятър.

Човек – живо същество, което има ум, реч, сръчни ръце и способност да решава как да използва всичко това.

Череп – малка костна кутийка в скелета, в която е затворена Вселена. 🙂

(от Светозар Кнезовски)

Понякога трябва... Да затвориш очи

„Понякога трябва... Да затвориш очи, за да видиш. Да замълчиш, за да кажеш. Да избягаш, за да се върнеш. Да се изгубиш, за да се намериш. Да паднеш, за да станеш. Да спреш да мислиш, за да осъзнаеш. Да спреш да търсиш, за да откриеш. Да спреш, за да продължиш. Да спреш, за да се огледаш... Наоколо. Хубаво. На 360 градуса...“ 

Андрей БАТАШОВ

9 неща, които пропуснах да кажа на дъщеря си в първия учебен ден!

     

    Първият учебен ден! Прекрасен и слънчев, септемврийски празник! Началото на учебната година - вълнения, трепети и пожелания „На добър час!“ 

Беше отдавна, когато моята дъщеря прекрачи прага на училището. Като родител успях да натрупам 12 годишен стаж в училище. Дванайсет години на радости и вълнения, на смях и сълзи, на двойки и шестици, на родителски срещи и контролни, на препоръчителни списъци и на съвети от стари и нови учители.

И някак се замислих, не толкова празнично, какво пропуснах да й кажа в началото. 

Кои са тези истински и смислени думи, които да й помогнат да преодолее предстоящите трудности и ненужния стрес. А в училище има достатъчно и от двете - от ранното ставане и тежката раница до взаимоотношенията с учители и съученици, които понякога стават твърде сложни. 

Тези девет неща бих й казала – девет не толкова празнични, но важни и които ще й потрябват в училище. И това е толкова сигурно и неизбежно, колкото уравненията по математика и формулите по химия. 

1. Не преследвай на всяка цена високия успех и отличните оценки! Те нямат никаква стойност отвъд прага на училището. 

2. Не се чувствай длъжна да бъдеш приятел с когото и да е. Училищното приятелство е нещо прекрасно, но може да се случи така, че твоят приятел, просто да не е в същия клас. Не се огорчавай, върви напред по своя път и непременно ще го срещнеш.

3. В училище няма „специални“ деца. Ще бъдеш заедно, в един клас с пълноценни, макар и все още подрастващи личности. Почти в същия състав ще прекарате, заедно 11 училищни години. И от първия ден започва изграждането на вашите взаимоотношения. Постарай се да се впишеш достойно. Не позволявай да те обиждат и не обиждай никого.

4. Не участвай в никаква форма на тормоз. И ако се случи около теб – не бъди част от това, а ми разкажи и аз ще намеря правилния възрастен в училище, който да го прекрати. 

5. Никой не може да ти се присмива и да те унижава. Особено твоя учител. Дори да пееш фалшиво. 

6. Ти си малка, но това не означава, че трябва да правиш всичко, което другите искат от теб. Ако не искаш да закусваш – не го прави. Изисквай уважение, но уважавай и другите. 

7. Учителят не винаги е прав. Възможно е този човек, способен да бъде учител с голяма буква, понякога да сгреши. Възможно е дори да бъде жесток. С огромно уважение към мисията на учителите, но за съжаление,, понякога в класната стая влизат обидени на живота, слаби, раздразнителни, неприятни и лоши хора.

8. Никой не може да те заплашва. 

„Ще ти счупя телефона“ , или „…ще го взема и няма да ти го върна“, „Вържи си косата или ще те подстрижа“ – това нека го кажат на мен! Зная как да им отговоря. А ти стой, слушай и не го вземай присърце.

9. Винаги и във всяка ситуация знай, че имаш защита. 

И тази защита – това съм аз. Можеш да ми позвъниш във всеки момент, да ми разкажеш всичко, каквото искаш. И аз ще ти помогна да решиш всяка трудна ситуация. Като Карлсон и Батман. До теб съм. 

автор: Корнелия Гълъбова

В какво се превръщат мечтите

 Като деца, вярваме в чудеса и мечтаем за невъзможното!🧙‍♂️🧚‍♀️🧞🦸‍♂️👩‍🚀🌌🪐

Като младежи, кипим от енергия, емоции и амбиции, да променим света!...💚🌍

После ставаме родители и разбираме, че истинското вълшебство и щастие е, да успеем да променим Света, дори само на един или двама, защото ТЕ са Нашето Чудо! 💖

А понякога(но само, понякога) ,... това ни вдъхновява и ни дава сили, да го променим и за много други! 💞

Този разговор е, наистина важен!

    Скъпи приятели, 

    Новата учебна година започна и има един изключително важен въпрос, който трябва да обсъдим с децата си, ако все още не сме го направили или те, с вроденото си любопитство, не са го задали!...
    Това е въпросът, за децата които се "открояват"!
    Наричат ги с много "имена" - "различни", "странни", "специални", "деца със специални потребности", ... но всъщност, нито едно от тях не е точно!

Защото пъстротата и разнообразието в природата, са съвсем естествени и именно в това е найното богатство, а ВСЯКО дете, независимо от специфичните си особености, е точно толкова уникално, колкото и ВСЯКО ДРУГО!
И тъй като нямаме никакво основание, да не вярваме, на големият изследовател на мотивацията на човешкото поведение Ейбрахам Маслоу и неговата "Пирамида на потребностите", която е универсална в своето значение за ВСЕКИ ЧОВЕК, то НИКОЙ НЯМА потребности по-специални, от нечии други!
    ВСЯКО дете има нужда от осигуряване на основните за съществуването му физиологични условия-(да не е гладно, жадно, премръзнало и т.н.), има потребност от Сигурност, от Принадлежност и Приемане, от Уважение и от оптимални условия, за Развитие на своя потенциал!
Просто, някои деца, имат още малко нужда от специфична допълнителна подкрепа, за това!.... Но нима, такава нямат и немалко деца, в "норма"!?...
    Въпросът е още по-важен, защото границата между "нормално" и "абнормно", става все по-тънка и по-трудно различима, а броят на граничните състояния постиянно нараства.
Радостно е, че през последните години има положителна тенденция, в насока промяна на съществуващите до сега нагласи и отношение към "Различното" и за това има все повече поводи, ситуации и позитивни лични примери и истории в изкуството, спорта, модата и ежедневието, които можем да използваме, за да обясним на децата на разбираем за тях език, че това "Различно" Е съвсем естествено и че то НЕ е страшно! И това "опознаване", е добре да започне още в най-ранна възраст, когато децата, не се страхуват и Приемат Безусловно! Когато в спонтанното си любопитство искат да Разберат всичко онова, което ги е впечатлило и не се срамуват и страхуват, да попитат! За това, обаче самите ние, като Знаещи и "Опитни" възрастни, трябва да сме наясно със "Света ВЪВ и ОКОЛО себе си" и отношението си към него!          Защото децата, нямат граници, предразсъдъци, скрупули и задни мисли! Те нямат развита морално-оценъчна система!
Учат всичко това от нас-възрастните!
Незнанието, НЕ е страшно!
Страшна Е нагласата, че ВСИЧКО ЗНАЕМ и това да спрем, да учим!
Страшна Е, защото води до липса на желание за Разбиране, а липсата на разбиране, води до Страх! А при страх, всяко живо същество реагира само по два начина - агресия и бягство! Просто при хората, последното може да бъде, физически или "душевно"(т.е. Игнориране).
Скъпи приятели ,
В началото на новата учебна година, бих искал да ви помоля, да използвате всяка възможност, да споделите време заедно с децата си и всеки повод, да поговорите с тях, за естествената пъстрота и красота на Разнообразието и за онези деца(и възрастни), които се открояват и които рано или късно те, ще срещнат!
    Слава Богу, в последните години все повече и по-открито се говори на тази тема! Във все повече детски анимации, във филмите,книгите и предванията за подрастващи и пораснали, са включени герои, които са "различни" и тази тема е вплетена във фабулата ! 

    Моля ви, не пропускайте мимоходом, възможността, да изслушате, мнението и отношението на децата си, по въпроса и да споделите своето собствено!...
    Информирайте се и Не пропускайте възможността, да обясните и да дадете пример, как трябва да се отнасяме, към "Различните"! Защото именно това е, урокът, който те най-добре ще запомнят!💝
    ТОЗИ РАЗГОВОР Е НАИСТИНА ВАЖЕН! Защото сме все още едва в началото на пътя, който трябва да извървим!

Вярвам, че на всеки от нас се случвало понякога да се чувства самотен, неоценен или неприет. Понякога сами избираме самотата си, друг път, просто не успяваме да се впишем.
    Никой обаче, не заслужава да бъде осъден на изолация,
защото човек не е роден да живее в самота...

В какво се превръщат мечтите

 Обикновено първите ни детски мечти си приличат. От начало, искаме, да приличаме на любимите ни Супергерои от приказките, комиксите и анимациите. Малко по-късно момченцата започват да мечтаят, да станат полицаи, пожарникари или други " супергерои от ежедневието", а момиченцата - принцеси, лекарки, учителки и т.н.(Всъщност, тъжната истина е, че май с времето професиите на лекарите и учителите избледняха и изгубиха тежест, отстъпвайки място на фолк певиците и плеймейтките.)

По-късно обаче, тези ранни детски мечти се заместват от други, далеч по конкретни, интимно-лични и реално възможни мечти, които до голяма степен ни определят като хора и дават насоката на живота ни!

За съжаление, някъде по житейският си път, точно когато трябва да ги превърнем в цели, много от нас се отказват от тези свои мечти, тъй като губят мотивация или увереност, в способността си да ги постигнат или пък губят смисъл за постигането им! Други ги продават, като ги пренасят в жертва на Мамона, на по-голямата сигурност или ги пренасят в жертва на нечии бляскави обещания за кариера! Така обаче, губейки мечтите си, губим част от себе си. Променяме се и променяме живота си!

Достъпната среда - част три - "Приключение с Метро-влак през София, до Банкя... и назад!"

Подход към Метростанция Центрлана Автогара
с Рампа за колички-камикадзе

     За да не създадем впечатление, че само в "Провинцията" Средата е придимно НЕдостъпна!... В предходен пост на тази тема ви бях обещал, да ви разкажа за едно наше семейно приключение в София и Отвъд, та до Банкя! И тъй като тези дни отново ми се наложи, да мина по същият маршрут (Слава на Бога, без колички и с немного багаж!!!) и успях, да щракна няколко паметни снимнчици, за илюстриране на казаното! За да не е просто, празни думи!...

Както се вижда на сн. на двете нива има поне три инвалидни асансьора.
Успяхме, да изпробваме само десният, който дори работеше!Самоче, вратата му щеше да ни смачка с количката, тъй като инфраред индикаторът не работеше, а времето беше прекалено кратко, за да влезем!

 

     В Столицата, положението със свободният достъп и придвижване, съвсем не е по-розово отколкото в "Прованса" и всеки родител на малко бебе в количка или на поотраснало дете със двигателни ограничениня на който се е налагало да се предвижи от точка А, до точка Б използвайки подлез или асансьор, го знае много добре!

        Не знам на колко от вас, скоро ви се е налагало, да преминете с детска или инвалидна количка, до някоя от спирките разположени през пътя, покрай Централна Гара и Централна Автогара - София. Аз, съпругата и сина ми, бяхме изправени пред това предизвикателство неодавна!

        Нито един от четирите инвалидни асансьори, които успяхме да открием, не работеше. Рампи, за огромно наше разочарование, също не открихме! Никакви пешеходни пътеки и каквато и да било сигнализация, освен на пресечните точки на пътното платно с велоалеята, идваща от центъра и преминавайки паралелно с тротоара покрай Автогарата и Гарата, по посока "Опълченска"! Търсихме, също без резултат!... Единственият начин да преминем беше, да пресечем на свой риск и отговорност, всичките 7-8 платна и трите трамвайни релси

(Извинявам се, ако в бързината, не съм преброил правилно и съм допуснал фактологическа неточност!)

        Не знам, дали някъде е имало скрит подстъп, за който никой не можа да ни упъти, но при пресичането ни в едната посока, човек с електрическа инвалидна количка и без придружител, предприе същата рискована маневра!

ПОДЧЕРТАВАМ!!! Не говоря за провинцията. Говоря за ЕВРОПЕЙСКА СОФИЯ - XXI век!

        За "централните разпределителни възли на страната!!!

Новото ни откритие! И пред Централна гара, също имало ЕДИН подход към Метростанцията, с "винкелна рампа",естествено за самоубийци!

        Все пак, това са Международни възли, през които преминават хиляди българи и чужденци, ежеминутно, всеки ден! Според някои статистики - по около 12000-13000души, през Централна Гара и още поне два, може би дори три пъти, по толкова, през Централна Автогара, за един ден.

        Да речем, че ние българите сме свикнали, да се придвижваме по самия център на най-големият ни и представителен град, "off road" ! Да, но как ли се отразява на чужденците, които идват за да се наследят на прелестите на нашата Родина, за които толкова са слушали!?.... Защото, за повечето "бели" еропейски държави, двигателният или друг дефицит, не е причина, за ограничаване на свободният достъп на придвижване и нямат проблем, да пътуват до всяко кътче на Света.

        Слязат ли обаче в уж "европейска" България, нещата се оказват съвсем различни от очакванията, на средния (че и на под средния) европеец - "космополит"!

СТАНДАРТНО положението с достъпността е, ето такова!

Тъй като допуснахме, че все пак, може и да сме в грешка, решихме да попитаме няколко от търговците в търговските обекти в подплощадното пространство при Гарата, къде най-близко можем да пресечем булеварда и всички, ни отговориха, че излезем ли на кота 0 , най-близкото кръстовоще, където можем да пресечем  бул. "Кнагиня Мария Лиза" е, на кръстовището с ул."Опълченска". 

На някакъв си може би около половин километър. (Колко е то, за един инвалид в количка!?) Иначе пък, по велоалеята няма проблем, да си "джаркаш", само НЕ ПРЕСИЧАЙ ! Нищо, че до първото неохранявано кръстовище, има поне 3-4 инвалидни асансьора! Естествено НЕРАБОТЕЩИ ! Но пък , може да си ги съзерцаваш, от другата страна на булеварда , колкото си искаш... съвсем безплатно! 

Два от въпросните НЕработещи и НЕдостижими инвалидни асансьори!

Иначе, положението под Централна Гара не е цветущо,.....

но поне НЕ Е съвсем безнадеждно непристъпно! 

Истинското предизвикателство те очаква, когато излезеш отпред. Извън иначе, на пръв поглед добре устроеното пространство пред Гарата и стигнеш до Булеварда!

Решихме, да си направим кратка разходка, от Централна Автогара, до първото кръстовище, след Центрелна гара, за да видим, кой как пресича!?

      И така, както си снимахме мина тази мила госпожа. И когато я попитахме, къде и как най-близко можем, да пресечем булеварда, към спирките от другата страна, ни посъветва, да пресечем там, а шофьорите като ни видят, щели да изчакат. Всички правели така, защото в близост нямало друг начин... 

       И така, първоначалното ни убеждение, че сме принудени, да присечем  НЕправилно, на свой риск, разчитайки на вниманието и човечността на водачите на преминаващите МПС-та, се затвърди! 

        По-късно, се убедихме, че положението и в обратната посока, към "Лъвов мост", е същото! Т.е. ако ви се налага да присечете през "Мария Луиза", или рискувате (неправилно) , или се подготвяте за поне половин километрова разходка, в едната или другата посика! Това е, то! Княгинята, не се предава лесно!... 

       Но след като хвърлихме бърз поглед, как стоят нещата с наземният транспорт и регулиране на движението там, да се върнем на нашето приключение с Метро и автобус, до Банкя, поради друго наше неблагоразумно решение, че можем да стигнем с градски транспорт, до Клиниката за рехабилитацията на Деян! Да точно до онази същата Банкя, където е пълно с Клиники за рехабилитация на един дълъг списък заболявания и това дава поминък, на една съвсем не малка част от местните хора, работещи в града, а не в София! И сигурно, на още повече, от Совия и региона. 

        Естествено и съвсем нормално, с Метрото пътувахме комфортно, спокойно и безпроблемно! След като успяхме, да се доберем до него!

Единият проблем беше, че подлезите които бяха подстъпи към Метрото, бяха абсолютно недостъпни. Въпреки, че единият (представете си дори имаше и рампа) ! Която обаче се състоеше два П-образни винкела и беше с такъв наклон, че можеше да й завидят и супершанците, за ски скокове!

И така, след като преминахме успешно, първото препятствие от няколко десетки стъпала и наклон като на рампа за скейтъри, изнасяйки на ръце инвалидни и детски колички, и багаж за четирима, за месец напред, се поогледахме и установихме с очудване, че това са ЕДИНСТВЕНИТЕ стълби ВОДЕЩИ ДО МЕТРОТО, с НЯКАКВА рампа.

    За да сме честни, трябва да отбележим, че Метрото разполагаше с подобаващ инвалиден асансьор (зад касите и загражданията), за всички "екстремисти", успели да се преборят със страха, да не се пребият и със стръмните стълби.

Интересното беше, че изходът на асансъора, водещ към пероните на метрото беше защитен с ограждение, НО незнайно поради какво решение на великата архитектурна промисъл, само на първият около метър растояние от вратата на асансьора. Вероятно архитекта е нямало как да предположи, че човек с двигатени дефицити, който има значителна спастика или тремор, може да стигне чак до там, или ще има смелост, да тръгне да използва обществен транспорт! 

      Недай си Боже, да си сам с инвалидна количка и по-невнимание, "да кривнеш от правят път"! 

Това обаче, не беше единственият сюрприз, през това паметно за нас пътуване, с две деца в колички и доволно количество багаж, за почти едномесечен престой в клиниката!

И така, благополучно се добрахме до изхода от Метростаниция "Сливница" в Люлин, възползвайки се от удобството на инвалидният асансьор, стигнахме отново до недостъпна рампа и представете си - до друг инвалиден асансьор с надеждата, че трудното е останало зад гърба ни и с амбицията, да хванем автобус, който да ни откара до Крайната ни дестинация - в Банкя.

С изненада установихме обаче, че въпросният асансьор е от неправилната страна на булеварда, общо взето водеща една автобусна спирка и до... Нищото!?... А може би, въпросната спирка е водела до по-важна дестинация отколкото е градът, половината от който се състои от Различни Клиники и Санаториуми!?...

А може би, тайната идея на архитекта е била, да се достигне до поредната възможност, за съзерцание, на нужната ни "възлова автобусна спирка към Банкя, от обратната страна на булеварда!?

За това пък, от "правилната" страна, към спирката за Банкя, рампата беше също толкова НЕизползваема! Особено, за нагоре!

Все пак, стигнали с помощта на Любезни Граждани (Слава Богу, все още ги има! 💓 ) до въпросната спирка, електронният глас от таблото на Центъра за градска моблност, любезно ни съобщи, че до следващият автобус от трите автобусни линии, към желаната от нас дестинация остават между 40 и 60 минути, за всяка от линиите. Това, което гласът "премълча" обаче беше, че НИТО ЕДИН ОТ АВТОБУСИТЕ, по НИТО ЕДНА ОТ ТРИТЕ ЛИНИИ, за Банкя, НЕ Е ИНВАЛИДЕН! И това, до дестинация, известана с лечебните си води, където един от основните поминаци на хората е работата в Клиниките и Санаториумите, които са една немалка част от града!

        Слава Богу, все още се намират и Човеци, без чиято помощ и на влизане и излизане от подлезите на метростанциите и при качването и слизането от автобуса, бяхме изгубени!

Когато (отново със серионата помощ на тези Добри Хора, без чието съдействие, беше абсурдно да се справим! За което сме им безкрано благодарни!💞) се опитахме да качим детската и инвалидната количка в ЕТО ТАКЪВ автобус, се почувствах, почти като онези магове от цирка, които влизат в кутия, няколко пъти по-малка от ръста им! Ще си спестя по-нататъшното описание на висенето в очакване на някакъв автобус, с дете със специални потребности и бебе на 5-6 месеца, в средобедната жега на юлските горещници!!! Ще спестя и на вас, как се прехвърлят колички през пречките, постаени по средата на автобусните стълби, да се хващат бабките!..

Въпреки всичко, в края на крайщата, все пак успяхме, да стигнем от точка А-втогара, до точка 

Б-анкя! Но никкога, не бихме, го повторили!!! Въпросите, без отговори, архитектурните безумия  и Недостъпната среда обаче, остават!!! 

   Иначе е хубаво, да се бием в гърдите и да се хвалим гръмко, колко сме направили "европейски" вида на Столицата ни, ама да си бръмчим с джиповете, 'дето са с проходимост на военни бронетранспортьори и придружаващи патрулки със включени сирени! и да не знаем, какво е градски транспорт!

        А на останалите, да ни е честита и "достъпната" среда и инфраструктура , и свободният достъп на предвижване, гарантирани от МЕЖДУНАРОДНАТА ХАРТА, ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, която България подписва още през 2007г., ама кой да помни толкова отдавна, нали тогава са управлявали други !