Все по-често родителите се сблъскват с отчаянието и безпомощността да се справят с едно вечно подскачащо и тичащо дете, с безкрайни запаси от енергия, което често се намесва в разговори или говори прекалено, не слуша, не може да завърши домашните си, често забравя и губи вещи, има неспокоен и кратък сън, трудно овладява емоциите си. Все по-често учителите се изправят пред неразбирането на симптомите и невъзможността да провеждат час, докато някое от децата се катери по прозорците и чиновете, шава с ръце, често става от чина си, не следва инструкциите или правилата на играта, трудно изчаква реда си.
Какво е синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието?
Синдромът на хиперактивност с дефицит на вниманието се характеризира с разсеяност и импулсивност. Това е най-честото нарушение на невропсихологичното развитие в детството и има отрицателно въздействие върху успехите на детето в училище и у дома. По статистически данни засяга от 3 до 7% от децата , като пикът е между 5 и 7 годишна възраст. В повечето случаи се срещат симптоми дори преди втората година.
Кои са симптомите при деца и юноши?
Децата с такова страдание имат по-нисък успех в училище, макар да нямат интелектуални дефицити. Трудно се концентрират, не могат да седят на едно място продължително време и да слушат. Поради тази причина едва при започването на училище родителите забелязват, че детето им има специални нужди. Често тези деца на се разбрани от учителите и връстниците си и биват изолирани, отхвърлени и етикирани, като „проблемни, лоши и глупави деца”.
Симптомите на хиперактивност не са идентични при всеки човек. Хиперактивността и поведенческите проблеми са типични за детството и намаляват с възрастта. Ако остане нелекувано може да даде поражения върху функционирането на индивида в юношеството и в зряла възраст. По статистически данни четири до пет процента от възрастните американци са засегнати.
През юношеството се характеризира с невнимание, дезорганизация, импулсивност, трудности да задържат емоциите си, невъзможност да се спазват правилата, ниско самочувствие.
Кои са симптомите при възрастните?
На по-късен етап се наблюдават и проблеми с мотивацията, трудности да се задържат на работното място. Партньорите на хората с разстройство на вниманието и хиперактивност се оплакват от неизпълнени обещания, финансови трудности, избухливост, неотзивчивост към нуждите на семейството. Поради тази причина рискът от развод при тях е по-голям, наред с риска от автомобилни катастрофи, хазарт, злоупотреба с психоактивни вещества.
Как се поставя диагнозата?
Диагнозата не се поставя лесно и трябва да се имат предвид особеностите на палавото и буйно дете и опозицинния, недисциплиниран юноша. Това, че детето не е „послушно”, не слуша в час и има лоши оценки не означава, че има такова разстройство. За правилното диагностициране трябва да се вземат мненията от различни специалисти в областта на детско-юношеското психично здраве – психиатър, невролог, психолог. От значение е отсъствието на други медицински проблеми като алергия, проблеми със слуха и зрението, а в по-късна възраст и отсъствието на употребата на психоактивни вещества, хранителни разстройства. Обикновено съпътстващи са тревожност, депресия, разстройство на личността, афективни разстройства.
Макар че, причината за появата на разстройството не е лошото родителстване и грешките на възрастните, от значение за лечението е семейната динамика, отношения и история, генетичната предразположеност, употребата на медикаменти, кризисни ситуации, като поява на второ дете, развод, смърт. Всичко това дава отражение върху поведението на детето и може да затрудни диагностицирането и лечението. Изследванията показват, че най-ефективното не медикаментозното лечение само по себе си, а в комбинация с работа с логопед, невролог, психотерапия и психообучение за цялото семейство.
Някои от основните съвети, които се дават на родителите в процеса на психообучението са:
- Опитайте се да повишите самоувереността на детето, като се фокусирате върху силните му страни. Забележки от сорта на „Трябваше да си по-съсредоточен”, „Много си разсеян”, „Не можеш ли да се спреш малко?” предизвикват у детето негативна самооценка и са предпоставка за провала му. Едновременно с това не го оневинявайте за поведението му, изкарвайки виновни всички останали – образователната система, злата учителка, децата на площадката… Мислете за нови алтернативи за справяне.
- Хвалете детето и насърчавайте успехите му и се постарайте да минимализирате наказанията и забележките. Естествено те са необходими, но в никакъв случай наказанието не трябва да е свързано с физическо или психическо малтретиране.
- Развийте способността му за самодисциплина като му давате примери за лошо и неуместно поведение от страна на другите.
- Изработвайте заедно с детето правила, които да спазва, за да се подобри собствената му дисциплина.
- Оставяйте бележки и съобщения за да му напомняте за важните задачи, така ще му помогнете да не се разсейва толкова и да не губи вещите си, да не забравя ангажиментите си.
- За да се подобрят уменията му да слуша и изпълнява указания, помолете детето да повтаря казаното от вас. Така ще сте сигурни, че то е разбрало това, което казвате. Важно е инструкциите да са кратки и лесни, като постепенно се усложняват.
- Развийте способността да му да приема и контролира емоциите си, като му разказвате понякога как се чувствате. Назовавайте гнева и тъгата си, назовавайте когато сте уплашени и разказвайте за стратегиите, които използвате, за да се справите с тези чувства. Така ще подготвите детето, че животът е изпълнен с доста трудности, а идеални хора няма – всеки допуска грешки и изпитва силни емоции
- Бъдете постоянни и послезователни в поведението си спрямо детето – в начина на възпитание, поощряване, създаване на дисциплина. Объркващо за малкия човек е когато родителите си противоречат или не са постоянни в поведението си спрямо него.
- Работата с родителите изисква необходимото от тяхна страна търпение и внимание. Не обръщайте внимание и не позволявайте да ви откажат тежки критики, като „пречи на другите в клас”, „липсва му мотивация” и т.н. , повтарящи се ден след ден от страна на учителите и околните.
- За развиване на способността за концентрация и задържането на вниманието би помогнало слушането на музика, очния контакт по време на разговор, четенето на забавни и развлекателни книжки.
- За успокояване на напрежението при деца, юноши и възрастни може да се практикуват различни методи за релаксация като дишане, топла вана, приглушена светлина.
- Обичайте детето си и бъдете до него! Изследванията показват, че децата, чиито родители са емоционално достъпни, създават топъл контакт, усещане за сигурност и контролират поведението си имат по-добро когнитивно е емоционално развитие. Помнете, че отношенията с родителите развиват вярвания и очаквания за самия себе си и собствената си ценност!
- Не отричайте проблема. От синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието страдат милиони деца по света и ако се вземат своевременни мерки това ще помогне на детето да разгърне пълния си потенциал, да стане щастлива и успешна личност.
- Помагайте на детето в разрешаването на предизвикателствата и проблемите му. Мислете за нови алтернативи за справяне.
