ДА СЕ НАУЧИШ, ДА ЖИВЕЕШ ИСТИНСКИ И ДА СЕ РАДВАШ НА ЖИВОТА Е ИЗКУСТВО, АЛИСА❗

сн. Pinterest 

Алиса отново се приближи до ръба на пропастта! Понякога, както днес, ниско под нея се виждаше само гъстата пелена на мъглата. Друг път, някъде далеч долу, между разкъсаните като захарен памук облаци, от дъното на бездната надничаха любопитно главичките на миниатюрни дървета. 

Девойката не можеше, да прецени, кое я ужасяваше повече - да вижда отрязъци пейзаж от дъното или да не знае, какво се крие в мъглата!?... И сега по тила й пробягаха мравки. Тя леко залитна. Лудият Шапкар, ловко я дръпна от ръба към себе си и я прегърна през раменете.

 - Понякога се случва и така, че някой залитания ни помагат, да се научим, да летим! - прошепна той в ухото й.

- Друг път, ни се налага, да си правим криле, докато падаме!

Животът често е като майка-орлица, която бута малкото си от гнездото, за да се научи, да лети!

Важното е, да не спираме, да опитваме, въпреки страха си от високото! И да не губим кураж, да прекрачваме отвъд границите на познатото, където повечето хора спират.

Само така, ще продължим, да се извисяваме!

А ако искаме, да укрепнат крилете ни още по-силни и да се издигнем още по-високо трябва, да имаме смелостта, да се спуснем в най-дълбоката бездна. Да се изправим пред най-мрачните си и най-старателно прикривани тайни и да погледнем в очите на най-големите си страхове.

Животът не е просто смелостта, да прекрачиш отвъд границата на сигурното и познатото! Той е непрекъснат процес,.. умение, да излизаме от зоната си на комфорт и да разширяваме хоризонтите си, въпреки страха от новото и неизвестното!

Да живееш истински и да се радваш на живота е, първото и последно изкуство, което не трябва, да спираме, да учим, Алиса. Всичко друго е, просто преживяване!

Изборът е твой!

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

ЧОВЕК Е ПТИЦА БЕЗ КРИЛЕ, СЪЗДАДЕНА С ОГРОМНО ЖЕЛАНИЕ, ДА ПОЛЕТИ❗

 

Човек е птица без криле, създадена с огромно желание, да полети!

И понеже е лишен от криле, Бог или както там искате, да наречете съзидателната сила, която го е сътворила, му е дала чудото на вътрешният порив, да се извисява духовно! Дарила го е с чудото на въображението и мечтите, на чиито криле, да го прави!

Изключвам материалната, чисто физическа възможност, да осъществи мечтата си под десетки форми и искам, да се съсредоточа над духовната такава, в която можем, да го правим във въображението си всеки миг, когато пожелаем!

Човекът е стихиен по природа. Но понеже природата винаги се намира в динамично равновесие, благодарение на което еволюира, човекът от своята поява в нейния кръговрат, се люшка между статуквото и промяната, между Егото и света, между личността и другите. 

Защото развитието е промяната, стъпила върху статуквото, която отказва, да спазва повече наложените от него до сега ограничения. Светът в същността си е антагонистичен. В статуквото е заложена промяната. В прогреса е заложен упадъка, в който е заложено новото начало. А от раждането вървим през своя разцвет, към смъртта си, пресъздавайки живот...

И тъй като от появата си в еволюцията на видовете, хората като такъв, сме били един от най-прецаканите и ощетени от към средства за защита и оцеляване, ние сме получили или сме развили уникалният дар на способността, да пресъздаваме външният свят в ума си, и развивайки това уникално оръжие, да се учим от опита си. Да предвиждаме бъдещи последствия от действията си и да създаваме във въображението си алтернативни негови реалности. Въз основа на които, да планираме целенасочено стратегии за действие в перспектива, до постигане на конкретен желан резултат или цел. Развили сме още и дарбата, да изграждаме в представите си образите и да създаваме всички конкретни "оръдия на труда", с които да реализираме своите планове.

Всичко това ни е дало могъщо предимство пред останалите видове, а способността ни, да се кооперираме, която не е чак толкова уникална, но е функционална, ни е дала още по-голямо преимущество.

Способността ни, да се конкурираме пък, ни е дала по-голяма сила, да еволюираме по-бързо от останалите видове...

Но да се върнем на онова уникално творение - чудото на човешкият мозък и стихийната човешка природа. И на връзката им с настоящата тема.

Връзката е, че човешкият мозък притежава такива неограничени и неподозирани възможности, че от една страна е способен, да работи така целенасочено, че да изгради колосални нови теории за вселената, света и всичко съществуващо и взаимодействащо си в него, и почти нереални за логиката, но функциониращи пробивни иновации. 

Или "вихрогона на нечии мисли" постоянно, да го отнася от една, в друга неподозирана посока. Точно както при мен, сега.

Така, че не се о'чудвайте, ако от време на време повествованието рязко завива в неподозирана посока.

Това което всъщност исках, да ви кажа е, че подчинен на дуалистичната природа на сътворението, човек в нито едно отношение не може, да избяга от този антагонизъм и за това пътят му към себе си, в търсене на собственото си място, смисъл и мисия, минава през пътя към другите. В същото време, по пътя към другите, преоткриваме и опознаваме себе си. И израстваме. Така че образно казано " Мъдростта е, "благородната патина" която съзнанието ни трупа въз основа на собствените ни и чуждите грешки и опит".

Един от основните вътрешни конфликти в този непрекъснат двустранен процес е конфликта между Егото и потребността от принадлежност и сигурност.

Между себеутвърждаването и емпатията!

Между човешкият вроден инстинкт на хищника и човечността!

Между егоцентризма от една страна и конформизма и потребността, да бъдем приети, от друга!...

В този ред на мисли двата проблема в отношението към "Различното" във всяко негово проявление, както хиляди пъти съм казвал е, че човек се страхува от това, което не познава. То задейства инстинкта ни за самосъхранение, при сблъсък с нещо Ново, Различно и Непознато, го регистрира като потенциална опасност. И естествено реагира съвсем спонтанно със двете стандартни защитни реакции бягство (или игнориране) и агресия.

Вторият основен проблем е, нежеланието ни, да изоставим чувството на спокойствие и сигурност, като напуснем "зоната си на комфорт".

Хората са основно два типа посредствени, средностатистически или както е модерно, да се казва "нормотипични" и Абнормни ( т.е. всички останали. Включително гениите и всички хора с различни "дефицити" и хронични заболявания.

Посредствеността винаги е била мнозинство и като такова, винаги се е опитвала, да се наложи като норма и да наложи собствените си ценности, критерии и рамки, отричайки и отхвърляйки всички, които не се побират в рамките на нейните предразсъдъци и стереотипи и очаквания.

Защото като рационални разумни същества, за да приемат някого в своя свят хората имат нужда, да проумеят и разберат. А за това е нужно желание, да излезеш от "зоната си на комфорт" и да положиш усилия, да надникнеш в неговият личен такъв. За да го видиш в "естествената му среда".

А повечето хора обикновено и без това се чувстваме прекалено стресирани, преуморени и изнервени. И достатъчно затрупани от собствените си тривиални проблеми, че да искат, да се обременяват и с нечии други.

Но малцина са онези, които мога винаги, да приемат безрезервно, като деца!

Но именно те, са най-ценните!

За това ако имате късмет, да срещнете такива хора постарайте се, да останат до вас!

01.11.2024

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Алиса седеше умислена в края на голямата маса. Около нея се суетяха сякаш съвсем извън контекста на ситуацията Чешърският котарак и Белият заек и бръщолевеха престорено приповдигнато нещо несвързано. Сякаш просто се опитваха, да заглушат неудобството от конфузната тишина.

По лицето на момичето беше изписано видимо разочарование и едва прикрита меланхолия.

 - Не тъгувай,Алиса❗

Човек, винаги трябва, да се гордее със смелостта, да бъде истинският уникален себе си! Да отстоява своите ценности и идеали! И да следва мечтите си❗- каза Лудият Шапкар, приглаждайки с отработен елегантен жест непокорната си своенравна коса с цвят на юлско слънце, която винаги имаше собствено мнение и намествайки я под колосалният си цилиндър.

 - Помни, винаги ще има хора, които да се опитват, да те разубедят ❗ 

Винаги, ще има хора, които ще се мъчат, да ти внушат, че твоите мечти, са илюзия❗Че са невъзможни ❗Че са нереални ❗Че са незначителни ❗... Или, че ти, нямаш качествата, да ги осъществиш ❗...

Ще се опитват, да ти внушат какво ли не - съмнение, страх, вина... Само, за да се откажеш❗

Такива хора, ще ти се надсмиват ❗ Ще те обиждат ❗Ще слагат препятствия по пътя ти, за да те спрат❗Дори, ще се опитват, да те унижават и да те смачкат психически, емоционално и чисто физически.❗...

Само, за да докажат на теб,... на другите,... но най-вече на себе си, че са прави❗ Защото така, ще оправдаят собствените си избори❗Ще заглушат гласа на съжалението, разочарованието или гузната си съвест, че са предали, сами себе си ❗ Или ще се почувстват, малко по-добри от теб ❗

Не❗Само, защото ще се почувстват, по-малко жалки в собствените си очи ❗...

Лудия Шапкар седна на влажната от роса трева и зарея поглед в обсипаното с безброй звезди небе.

 - Защото повечето хора, Алиса някъде по пътя на своето израстване губят онзи наивен и чист детски идеализъм ❗Губят онази детска вяра във вълшебството и възможността, на невъзможното, която притежават хората като теб, които оставят вратата към Света на Чудесата винаги, леко открехната❗Повечето хора волно или неволно губят способността си, да мечтаят ❗

Някой от тези хора, просто се отказват от Мечтите си, заради дребни лични интереси, изгода или поради алчност❗... 

Други, съвсем съзнателно ги заменят, за много по-материални и простички, егоистични постижими цели❗...

Трети, ги пренасят в жертва, на лични амбиции, кариера и успех❗ 

Или за да удовлетворят, чужди такива❗... За да се впишат❗... А може би просто, за да не разочароват очакванията, на значими за тях хора, за да бъдат приети и оценени според общоприетите критерии, за успех на мнозинството ❗...

Но тъй като, липсата от пожертваните ни мечти винаги оставя незаличима празнина в сърцето ни и раната, от мястото от където сме ги откъснали не спира, да кърви и да боли, колкото и дълбоко да ги заровим, повечето хора, ще се опитват, да попарят и изгорят мечтата на всеки идеалист по пътя си, за да не им напомня, за техният собствен провал❗...

 - Но знай, скъпа моя Алиса❗

Че запазиш ли своята истинска същност и следваш ли себе си❗Продължаваш ли, да чертаеш своя собствен път към Света на Възможното-невъзможно❗Няма начин, да не срещнеш и хора, които ще те харесат, ще те приемат и ще те оценят такава уникална, каквато си❗

Няма начин, да не срещнеш хора, които ще те обикнат безусловно❗Хора, които ще ти се възхитят и ще те подкрепят❗Хора, които ще вдъхновиш и ще те последват в сбъдването на твоята или на някоя своя мечта ❗

Защото за тези хора ти, ще си живото въплъщение на Надеждата, че онова, от което са се отказали повярвайки, че може би е Невъзможно, е Постижимо ❗...

Защото гледайки теб, ще си припомнят, кои са всъщност и ще се върнат към истинските себе си❗

Защото за тях, ти ще си въплъщение на Вярата, че и те имат възможност и сили, да успеят❗

Боже би, дори няма, да познаваш много от тези хора❗Но това, няма значение❗

-Виждаш ли онази падаща звезда над нас?- Вдигна той ръка, сочейки една искряща следа в небето. Алиса проследи с поглед мястото в мрака, което ръката му показваше и се наслади на прекрасната златна нишка, която сякаш нечия невидима ръка изкусно бродираше между милиардите блестящи звезди.

 - Вярвай ми, дори да трепкат, звездите блестят най-ярко в най-непрогледният мрак преди разсъмване❗

Дори и да пада, една звезда оставя следа, която виждайки някой, някъде си пожелава желание, с вярата, че то ще се сбъдне❗А звездата дори изгаряйки, оставя следа по пътя си,... По своя собствен път в небето и в нечии сърца❗ Както в нашите с теб, сега❗

И именно това е, истински важното ❗

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

 "Най-важното нещо, което един баща може да направи за децата си, е да обича майка им." – Теодор Хъсбърг

Ролята на майката, винаги е била неоспорима.

Ролята , която има бащата за формирането и съзряването на детската личност обаче, като че ли е леко подценявана!

Всяка от ролите на двамата родители обаче, има СВОЕТО значение, не само за половата идентификация на децата и в интегрирането на полово-ролевите модели на поведение.

Има неща, които бащата много по-добре би помогнал на децата си, да научат. 

Особено, момчетата.

Всеизвестна максима е, че любовта на майката е безусловна, докато при бащата, е малко по-различно.

Докато целият женски светоглед е пречупен през емоциите и е тясно свързан с взаимоотношенията, този на мъжа, е свързан с действието. Съответно , с постигането на цели, резултати и степен на удоволетворени очаквания. Просто, мъжете са по-конкурентни, а жените, по комформни...

💠 Първата и може би, най-важна от основните задачи, свързана с бащинското възпитание е, себеутвърждаването и автономността на детето, на детето от зависимостта от майката.

💠Друга задача е, да научи детето, да печели .... и да губи, и да му обясни , колко е важно това

💠Бащата, помага на детето , да изгради собствена гледна точка и мироглед, и да ги отстоява

💠Бащата, помага на сина си, да изгради правилно отношение към жените

💠 Да поговори с него "по мъжки", за любовта и привличането (емоционално и сексуално)

💠 Друго важно умение, на които бащата трябва да научи сина си е, да дава отпор и да защитава

💠 Той обогатява живота на детето си с нови преживявания и нови предизвикателства

💠 Да го научи, да се бори и да не се отказва

💠И да го научи на някой основни житейски умения, да оцелява и да осигури, задоволяването на основните си потребности(както и тези, на важните за него хора )...

На 4 ноември стартира Седмицата на бащата | 2024

Тази година Седмицата на бащата ще се проведе от 4 до 10 ноември. Инициативата е част от Националната кампания „Да бъдеш баща“ на Асоциация Родители и се отбелязва за 11-ти пореден път. Както обикновено, подготвили сме идеи как деца, родители и учители да я отбележим. Мотото този път е „ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ БАЩА“.

Най-доброто определение за изкуство, което сме чували, е на дете в 4 клас: „Да искаш нещо и да си го направиш.“ Ако кажем, че да бъдеш баща е изкуство, то тогава веднага идва въпросът: „Какво искам да бъде детето ми и какво мога да направя за това?“ Той има много различни отговори, както има и много различни бащи. Всички сме чували някои от тях: „Щастливо“; „Добър човек“; „Честен човек“; „Да е успешно“. Общото между тях – бащите винаги, без изключение, искат нещо хубаво за децата си. Което е чудесна отправна точка. Разбира се, като всички големи въпроси, и този си има подводни камъни. Понякога като родители започваме твърде много да насочваме детето си в посока какво трябва да бъде, и то започва да се съмнява дали го харесваме такова, каквото е, или само непрекъснати усилия от негова страна могат да доведат до нашето одобрение. Все едно шефът ни само да ни казва какво иска от нас да постигнем в бъдеще, без да показва дали оценява сегашните ни възможности и умения. Известно е, че бащите са тези, които по-често задават правилата за децата, особено тези, свързани от отношенията им със света, и това става независимо дали го искаме; или не.

Затова в тази Седмица на Бащата ще дадем на бащите и  децата възможност да творят заедно – както изкуство, така и самите себе си 😊

Ето няколко водещи предложения, за да постигнем това:

1. Изложба „Да бъдеш Баща“ – с автори бащи и деца

велосипеди, рикши, дърпане на въже, игра на „Сляпа баба”, скачане в чувал, надбягване на един крак и др.

Дейности сред природата – излет, екскурзия, разходка в парка, пикник, велопоход.

Работилници с деца и бащи за изработване на полезни предмети – напр. къщички и хранилки за птици (актуално за зимния сезон), табелки с информация за населеното място, разкрасяване на квартала.

            2. Концерт с участие на деца и бащи, дядовци, вуйчовци, батковци и т.н.

Съвместна инициатива на бащи и деца/младежи, която да е от полза на местната общност – за засаждане на дръвчета, поправяне на пейки, катерушки, боядисване на огради, почистване на обществено място и др.

Игри „Смяна на местата” – ролеви игри за майки и бащи, като жури са самите деца.

Фейсбук-акция – публикуване и споделяне на снимки, видео, послания, картички, илюстриращи важната роля на бащата при отглеждането на детето (моля, уведомявайте ни за фейсбук активностите си на фейсбук страницата ни MenCare (Да бъдеш Баща).

са подходящи за вас. Ето още няколко примера и идеи как конкретно можете да се включите:

 

   2. В квартала, населеното място и общността

Спортни или други състезания за бащи (дядовци, чичовци, батковци) и деца – футболен мач, състезания с велосипеди, рикши, дърпане на въже, игра на „Сляпа баба”, скачане в чувал, надбягване на един крак и др.

Дейности сред природата – излет, екскурзия, разходка в парка, пикник, велопоход.

Работилници с деца и бащи за изработване на полезни предмети – напр. къщички и хранилки за птици (актуално за зимния сезон), табелки с информация за населеното място, разкрасяване на квартала.

Концерт с участие на деца и бащи, дядовци, вуйчовци, батковци и т.н.

Съвместна инициатива на бащи и деца/младежи, която да е от полза на местната общност – за засаждане на дръвчета, поправяне на пейки, катерушки, боядисване на огради, почистване на обществено място и др.

Игри „Смяна на местата” – ролеви игри за майки и бащи, като жури са самите деца.

Фейсбук-акция – публикуване и споделяне на снимки, видео, послания, картички, илюстриращи важната роля на бащата при отглеждането на детето (моля, уведомявайте ни за фейсбук активностите си на фейсбук страницата ни MenCare (Да бъдеш Баща).

 

 3. В центрове и клубове

Вътрешни дискусии за ролята на бащата в живота на децата с участници мъже и жени, представители на клуба, центъра или медиатори.

Организиране на дискусии, на които мъжете да обсъдят важни за тях теми, проблеми и предложения за по-активното им включване в живота на децата.

 

 4. В училища и детски градини 

Участие на бащи в час на класа – в часа те могат да разкажат за своите професии (пожарникари, полицаи, лекари и др.), хоби или да поговорят с децата за важни неща от живота.

Участие на бащи в конкретни часове – математика, спорт, труд и техника и др.

Организиране на конкурси за разкази, рисунки и есета на тема „Да бъдеш Баща” – в журито могат да бъдат бащи, деца или бащи и деца заедно.

 

 5. В екипа на вашата организация

• Официално присъединяване в националната кампанията „Да бъдеш Баща” Можете да се присъедините на сайта ни http://mencare.bg/, бутона „ВКЛЮЧИ СЕ“, меню вдясно на заглавната страница.
• Генериране на идеи и възможности за активно включване на мъже, с които вие работите, в живота на децата. Реализиране на тези идеи в рамките на програмите на организацията.
• Включване на мъжете от екипа в дейности и инициативи в рамките на Седмицата.
• Съвместни дейности с местни партньори по темата – училища, детски градини, медии и др.

 

 6. Във вашата фирма

• Ден на отворените врати – определете ден, в който Вашите служители могат да доведат децата си на работното място и да ги запознаят с работата си. Това може да бъде добър стимул и за татковците да се почувстват горди от своя занаят или професия.
• Ден на семейството – организиране на пикник, спортно състезание, концерт или други общи дейности за семействата на Вашите служители.

 

Очакваме Вашите коментари, мнения и предложения на  david.kiuranov@roditeli.org . Ако желаете да популяризирате организираните дейности, моля изпратете ни снимки*, придружени с кратко описание на инициативата и ние ще ги разпространим чрез медийните канали на кампанията „Да бъдеш Баща“.

*Снимките, на които има деца, трябва да бъдат придружени от писмено съгласие на родителите/настойниците на децата. Изключение правят снимки, представящи масово мероприятие – публика на футболен мач, състезание с множество участници, публика на концерт и т.н.

Източник: Асоциация "Родители"

В ТЕБ БЕЗУСЛОВНО ВЯРВАМ❗

Тъй бе описал някога поета

един живот, без маска и без грим.

Свирепо псе бездомно, без намордник и въжета,

което трябва в двубой, да победим.

Но днес е друг, живота - скрит зад маска лицемерна

и съвършен изкусен макиаж.

Усмихва ти се в гръб, лукав като хиена.

И те напада в гръб безмилостно, на абордаж.

Живота на бащите ни бе друг.

Брутално откровен, те гледаше в очите.

И можеше, да те премаже като с чук,

с отруденият си юмрук челичен!

Но имаше достойнство, гордост и морал.

Искра човечност имаше в гърдите.

Към падналия милост имахме. Към сбъркалия, прошка... а и жал.

И с малкото си, бяхме малко по-спокойни, по-щастливи, по-честити!

Сега е друг живота - лицемерен,

прикрит, двуличен, подъл, но нахъсан...

или безмилостен, безсрамен и безверен.

лъжлив и мръсен! Боже, колко мръсен!

И в битката му няма правила.

И всяка мерзост днес е оправдана.

Предателството е въпрос на интерес и на цена.

А любовта, за миг превръща се в измяна!

В тълпата се разтваря личността.

Всеки успех, посрещнат бива с тиха злоба.

Амбицията, компенсира леността.

Усмихвайки се лицемерно, ти копае гроба!

Живот без цел, без смислен и фалшив.

Но задушаван всред мъгла от завист!

Не можеш утре, да възкръснеш по-щастлив,

когато днес всичко различно, пъстро и вълшебно си прегазил!

Обичам те живот, дори такъв!

Със всеки дъх и с всяка нова мисъл.

Не с теб,... за теб бих бил се без отбой!

В теб безусловно вярвам аз, до сетна капка кръв!

С която бих излял сърцето си и бих те пренаписал !

Защото си единствен ! И си МОЙ ❗

© Ивайло Апостолов 

05.11.2024

НАЙ-МНОГО БОЛИ ТОГАВА❗...

- Приятелството е птица, която не може, да лети, когато едно от крилата й е наранено, Алиса!- каза Лудият Шапкар и сложи успокоително ръце върху раменете на младата девойка, която изглеждаше така посърнала, че русата й глава приличаше на слънчоглед, който отдавна не беше виждал не слънце, а дори искра светлина!

- Най-много боли, когато хора, на които си помагал, да укрепнат крилете им, в някой момент, най-неочаквано пречупват твоите криле! 

Най-жестоко боли, когато хора, с които си вярвал, че заедно мечтаете и се учите, да летите към мечтите си се опитват, да се изкачат и достигнат своята мечта, стъпвайки върху трупа на твоята!

Най-нечовешки боли тогава! Защото в този миг разбираш, че приятелят си бил само и единствено ти! 

В този миг разбираш, че си бил просто, средство!... Оръдие, на нечия егоистична амбиция или още по-лошо - на нечий обикновен тривиален интерес и лична изгода!...

Защото тогава разбираш, че хората, които са ти се усмихвали и с които си споделял всичко, на които си доверявал всичко и на които си разчитал; хората пред които си разкрил сърцето си, помагал си и си давал, без дори, да се замислиш, са били всъщност непознати! Че усмивките са били просто маски, а думите и чувствата са били истина единствено за теб!

Жестока болка е, да чувстваш целият си вътрешен свят... цялата своя лична вселена ониществена до "средство", Алиса!

Дано никога не я почувстваш! Особено, от някой, който наистина си обичал!

Лудия Шапкар сякаш отново говореше по-скоро на себе си, изпаднал в онова типично за него състояние на откровение и катарзис.

- Тогава, доверието ти в хората и вярата в доброто у тях са наранени смъртоносно!.... Защото е наранено доверието ти в самият теб! Вярата в добрата ти преценка се лута, изгубила посока! Увереността в правилните ти избори се смалява! И всичко около теб започва, да ти изглежда някак по-голямо и по-трудно преодолимо. А това, посява малкото отровно зрънце съмнение, което бавно избуява и пуска разрушителните си филизи в корените на твоето Его, като наранява онази здрава основа от него, от която всички имаме нужда, за да се съхраним ! 

А нараненото Его и пречупеното доверие, заздравяват най-трудно, Алиса! 

Те заздравяват най-бавно и дори, да заздравеят, вече никога не са същите!

Трудно можем, да намерим точните места на парчетата. А някои от тях, дори въобще не откриваме!

- Казвал съм ти не веднъж, че когато е готов, да се раздава човек, не може, да бъде ограбен! Това е така, защото грижата, вниманието и готовността, да даваш е основният израз на любов! А любовта е, безусловна! Тя в същността си не може, да бъде друга! И давайки я веднъж някому, ние вече сме се съгласили, да поемем риска, с нея да бъде злоупотребено. Но без този риск не бихме били хора!

Обичащият човек обаче, оставя гърдите си открити и не е трудно, да бъде наранен! Наранен жестоко! Защото хората-консуманори, които рано или късно срещаме по пътя си, съвсем не са малко!

Те на драго сърце, ще прегърнат доверието, което им даваме! Ще го употребят! И когато сметнат, че вече не им е нужно, просто ще го захвърлят! Това са хора, чиито живот е осмислен от външното, очевидното и материалното. Хора, чието дребно и нищожно Его трябва, да се изкачи високо върху планина от придобивки. И чиято куха и опустошена от страх, срам, чувство за малоценност и завист, от чувство за безсмисленост и вина душа се мъчи, да запълни поне част от празнината си с тях. Това са хора подчинени на интереса, алчността и низките страсти, които зле прикриват с високи претенции, които подсъзнателно възприемат дори себе си като предмети, които лесно могат, да бъдат купени... Хора с неутолима жажда за власт и измамна слава, които трудно потискат своя страх, да носят отговорността, за взетите от тях решения, за собственият си живот, но искат, да вземат решения, касаещи живота на десетки други! Защото това им дава усещане за значимост!

- Но човек не трябва, да забравя, че е добър, великодушен и щедър по природа . Защото има и други хора, които също са такива! Които ще го обичат, разбират и ценят такъв, какъвто Е. 

Те никога няма, да те предадат! И само заради тях, този риск си струва, колкото и да боли понякога!

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤