понеделник, 16 декември 2024 г.

ОБИЧАМ ТЕ❗МАКАР, НЕСЪВЪРШЕНО❗❤️



Ще дойде миг, ще спра, да те обичам!...

Когато слънцето над хоризонта ни изстине.

Там, гдето успоредните в далечината се пресичат,

безкрайността, когато пътят си измине!


Когато Фениксите спрат, да се прераждат

и в свойте пепелища, да възкръсват!

Когато нищо не остане, за изграждане.

И във окръжност, се извие кръста.


Когато и последният човек изгуби вяра.

Когато сетната звезда изгуби своя пламък

и не остане камък, върху камък,

в този час, ще сложа любовта си, на кантара!


Но до тогаз си моя, неизменно!

Обичам те! Макар, несъвършено!


© Ивайло Апостолов 

13.12.2024


неделя, 15 декември 2024 г.

ДОРИ ЗА МИГ, НЕ СПИРАЙ, ДА ЛЕТИШ❗🦅



Ако жадуваш, за звездите,

бъди готов и знай приятелю.

Върхът е друже, за орлите

Те, знаеш, не живеят в ято!


Върхът е тъй самотно място,

обрулено от ветровете!

От злоба, завист и предателства!...

Там трудно, ще отгледаш цвете!


С мъртвешкият си дъх и шепот,

ще те попари завистта!

А клеветата, ще изрони 

под корените ти пръстта.


Тъй с наслаждение, без шум и двете, 

ще тласкат теб към пропастта!

Пази се, ти от ветровете

на подлостта и користта!


Бъди готов, за плодовете

на Егото и алчността,

Отровен плевел са и двете

отравят всякоя мечта!

И в миг, пречупват й крилете!


Все пак, не спирай, да твориш и да мечтаеш!

Над рамките и чуждите очаквания опитвай, да се извисиш!

Да бъдеш себе си... Детето в теб прегръщай, щом ридае.

За миг дори, не спирай, да летиш!


© Ивайло Апостолов 

15.12.2024

четвъртък, 12 декември 2024 г.

СЪН



Понякога сънят е огледало

и приласкава те в един различен свят,

където няма край или начало.

Покой безкраен, тишина и благодат.


И няма там печал, ни страх, вина и болка.

И всички те разбират без слова.

Приет си безусловно. Без преструвки и въпроси, колко

грешил си или скланял ти глава!


Различен свят, във който всички ги е грижа!

Не питат: Кой? Къде? Защо? Кога?

Свят, в който няма гняв и никой не завижда.

И в който няма подло в гръб, да те пронижат,

просто защото си бил себе си, в тълпата!


В съня духът пречистен се пробужда!

Утеха среща, всякоя тъга!

Намира прошка, всяка грешка - твоя или чужда!

И топъл извор, всякоя нега!


Съня е, дар за теб. Невидимото вълшебство.

Тъй осезаем и реален миг безвремие.

Магично-безметежен, като детството.

Чиято сила няма, да отнеме

от теб, дори и златната заря на утрото!


Поспи сега! Все още имаш време!

Поспи любов! И събери искри, за Утре-то!

Поспи сега! Сънят е огледало,

към съкровената ни същност и начало!


© Ивайло Апостолов 

13.12.2024


АКО СИ МИСЛИШ "ИМАМ ВСИЧКО❗"...

 Ако си мислиш "Имам всичко

- слава, блясък и успехи!"

Но сърцето е самичко

и жадува за утеха.


И копнее да обича...

без уловки, без вина!

А гордост, слава и отличия,

опустошено и унило,

с готовност би ги заменило,

с миг споделена тишина.


Ако "Всичко си постигнал".

Но не чака никой в мрака

теб морен, изнурен, обръгнал!

А часовникът тик-така


и не ти достига време...

и спокойствие, и вяра.

Ако имаш тежко бреме,

без с някой, да делиш товара...


Ако всичко изградено, 

няма с кой, да споделиш

и сърцето ти ранено,

да превърже, щом кървиш!


Ако на върхът трепериш

сам, дали не следва крах!

И не можеш, да намериш

Обич - лек, за своя страх!...


Ако мислиш "Имам всичко!"

Но не ти достига здраве!

И когато паднеш ничком,

няма кой да те изправи!...


Щом в ръце държиш звездите,

но преваля твоят ден.

И в залезът ти няма кой мечтите

и любовта ти, да поеме,

за да живеят и след теб.


То знай, тогава твойто "всичко" 

е нищо - бездна,... пуста степ.

И пропилял си всуе ти едничкия си

шанс, и си живял злочест!


За туй, мисли! Дорде е време!

Че имаме тъй малко време!...

А с пари, не ще откупиш

щастието, ни любов!

И време, миг не ще си купиш!...


© Ивайло Апостолов 

08.12.2024

сряда, 11 декември 2024 г.

НЕ СПИРАЙ, ДА ЛЕТИШ ❗🪽🩵🪽



Знай, можеш само временно да задържиш

живот и сбъдване, любим, копнеж и устрем!

Но времето не спира, да лети...

От вчера в днес, от този миг към Утре!


И за добро или за зло, ще трябва, да решиш!

И пак и пак, ще се променяш с всеки избор!

След всеки крах, напред да продължиш!

По-мъдър, да израстваш , по-смирен, по-силен и по-искрен.


Най-важното е, в този устрем ти, да не изневериш,

на себе си, на свойте ценности и идеали!

Да се смириш! Без да се примириш.

Любимите си хора, да не нараниш! 

Да подкрепиш

в полета, който те самите са избрали!


© Ивайло Апостолов 

07.12.2024

петък, 6 декември 2024 г.

А БЯХМЕ МЛАДИ. БЯХМЕ ТОЛКОЗ МЛАДИ❗


А бяхме млади. Бяхме толкоз млади!

Наивно вярвахме, дори във невъзможното.

А любовта ни местеше грамади.

Дори, да ни проклинаха, като безбожници!


Дори, да ни препъваха, политахме!

Дори, да ни предаваха, прощавахме!

Очаквания чужди, не зачитахме.

Дори, да ни засенчат, пак изгрявахме !


И любовта ни, пълноводен ручей

обливаше с дъги и звездопади.

И нямаше какво, да ни пречупи.

Бяхме щастливи, влюбени и млади!


Сега, със теб любов сме вече други!...

Ала все още, също толкоз страстно любим!

Макар и все по-рядко с трепет и на глас, да го изричаме,

сърцето ми шепти и във очите ти чета "Обичам те!... Обичай ме!💞


© Ивайло Апостолов 

18.11.2024

четвъртък, 5 декември 2024 г.

КАК РАЖДА СЕ В СЪРЦЕТО ДОБРОТАТА ⁉️




Как се ражда добротата в сърцето,

в свят изтъкан от злоба, завист, алчност и омраза?

Тя озарява пътя ни, като комета!

Изкуството е в нас, да я запазим!


Знай! Тайната е простичка приятелю!

В душата си отглеждаш ли любов и вяра,

дори и да сгрешиш, не ще извършиш ти предателство!

И път ще търсиш, грешката си да поправиш!


Към другите, ще хвърляш нови мостовете 

и рухналите сгради пак, ще вдигаш!

На падналия, ще дадеш кураж и лостове.

И пак духът му, ще успяваш, да въздигаш!


Ще дириш правдата и ще я отстояваш.

Ще даваш храброст на онеправданите.

На скитник - дом, а на низвергнатия длан, да го изправиш.

За болния лек ще издириш, за душата и за раните.


Как ражда се в сърцето добротата?

Повярвай просто е и нищо сложна няма!

Да се опитваш ближния да разбереш 

и красотата в душата му.

А твоята, разбият ли, парченцата й в нещо още по-красиво ти да събереш!


И тъй, душата ти израства по-голяма.

Гневът си, да смириш след разочарование!

Обидата, да приласкаеш след страдание!

Надеждата отново, да намериш, сред безкрай от отчаяние!...


Да устоиш на удара! Да задържиш злината 

без да отвърнеш ти на низостта с насилие!

Вяра и мощ да събереш, отново подир всяко 

предателство, безпътица и миг безсилие!

И да намериш пътя праведен сред хаоса и мрака.

Загубилият път, да срещне в теб светлик   и пристан, който да го чака!...


На всяко зло лукаво, ти да устоиш.

И всяко ледено сърце, да разтопиш!...

Дори дъждът, сълзите ти когато крие,

ти всеки срам, вина и болка, да отмиеш!


И другите, да поведеш към добротата!

Защото всичките, макар и грешници сме братя!

Защото в този свят, във който всички са все по-самотни, озлобени и все по-чужди,

добрите хора стават все по-ценни и все по-нужни!


© Ивайло Апостолов 

03.12.2024

Световен ден за борба с тормоза в училище - "Ден на розовата фанелка" (Pink shirt day 🩷 )

  24.02.2016 26.02.2025 Всяка последна сряда от февруари (26 февруари) отбелязваме Световния ден за борба с тормоза в училище популярен още ...