- Питаш ме, що за чудата шапка е това🎩!?- каза Лудият Шапкар.

Хората винаги отделят твърде голямо значение на очевидното.

А истински ценните и вълшебни чудатости се крият под шапката🎩, своенравната прическа и грима. 

За да станат такива обаче, човек трябва мъничко🤏, да го стяга шапката от време на време.

И да не позволява, да го стягат рамките на чуждите мнения и очаквания. 🤫

🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤

21.12.2020

ОБИЧАМ ТЕ❗МАКАР, НЕСЪВЪРШЕНО❗❤️

Ще дойде миг, ще спра, да те обичам!...

Когато слънцето над хоризонта ни изстине.

Там, гдето успоредните в далечината се пресичат,

безкрайността, когато пътят си измине!

Когато Фениксите спрат, да се прераждат

и в свойте пепелища, да възкръсват!

Когато нищо не остане, за изграждане.

И във окръжност, се извие кръста.

Когато и последният човек изгуби вяра.

Когато сетната звезда изгуби своя пламък

и не остане камък, върху камък,

в този час, ще сложа любовта си, на кантара!

Но до тогаз си моя, неизменно!

Обичам те! Макар, несъвършено!

© Ивайло Апостолов 

13.12.2024

ДОРИ ЗА МИГ, НЕ СПИРАЙ, ДА ЛЕТИШ❗🦅

Ако жадуваш, за звездите,

бъди готов и знай приятелю.

Върхът е друже, за орлите

Те, знаеш, не живеят в ято!

Върхът е тъй самотно място,

обрулено от ветровете!

От злоба, завист и предателства!...

Там трудно, ще отгледаш цвете!

С мъртвешкият си дъх и шепот,

ще те попари завистта!

А клеветата, ще изрони 

под корените ти пръстта.

Тъй с наслаждение, без шум и двете, 

ще тласкат теб към пропастта!

Пази се, ти от ветровете

на подлостта и користта!

Бъди готов, за плодовете

на Егото и алчността,

Отровен плевел са и двете

отравят всякоя мечта!

И в миг, пречупват й крилете!

Все пак, не спирай, да твориш и да мечтаеш!

Над рамките и чуждите очаквания опитвай, да се извисиш!

Да бъдеш себе си... Детето в теб прегръщай, щом ридае.

За миг дори, не спирай, да летиш!

© Ивайло Апостолов 

15.12.2024

СЪН

Понякога сънят е огледало

и приласкава те в един различен свят,

където няма край или начало.

Покой безкраен, тишина и благодат.

И няма там печал, ни страх, вина и болка.

И всички те разбират без слова.

Приет си безусловно. Без преструвки и въпроси, колко

грешил си или скланял ти глава!

Различен свят, във който всички ги е грижа!

Не питат: Кой? Къде? Защо? Кога?

Свят, в който няма гняв и никой не завижда.

И в който няма подло в гръб, да те пронижат,

просто защото си бил себе си, в тълпата!

В съня духът пречистен се пробужда!

Утеха среща, всякоя тъга!

Намира прошка, всяка грешка - твоя или чужда!

И топъл извор, всякоя нега!

Съня е, дар за теб. Невидимото вълшебство.

Тъй осезаем и реален миг безвремие.

Магично-безметежен, като детството.

Чиято сила няма, да отнеме

от теб, дори и златната заря на утрото!

Поспи сега! Все още имаш време!

Поспи любов! И събери искри, за Утре-то!

Поспи сега! Сънят е огледало,

към съкровената ни същност и начало!

© Ивайло Апостолов 

13.12.2024

АКО СИ МИСЛИШ "ИМАМ ВСИЧКО❗"...

 Ако си мислиш "Имам всичко

- слава, блясък и успехи!"

Но сърцето е самичко

и жадува за утеха.

И копнее да обича...

без уловки, без вина!

А гордост, слава и отличия,

опустошено и унило,

с готовност би ги заменило,

с миг споделена тишина.

Ако "Всичко си постигнал".

Но не чака никой в мрака

теб морен, изнурен, обръгнал!

А часовникът тик-така

и не ти достига време...

и спокойствие, и вяра.

Ако имаш тежко бреме,

без с някой, да делиш товара...

Ако всичко изградено, 

няма с кой, да споделиш

и сърцето ти ранено,

да превърже, щом кървиш!

Ако на върхът трепериш

сам, дали не следва крах!

И не можеш, да намериш

Обич - лек, за своя страх!...

Ако мислиш "Имам всичко!"

Но не ти достига здраве!

И когато паднеш ничком,

няма кой да те изправи!...

Щом в ръце държиш звездите,

но преваля твоят ден.

И в залезът ти няма кой мечтите

и любовта ти, да поеме,

за да живеят и след теб.

То знай, тогава твойто "всичко" 

е нищо - бездна,... пуста степ.

И пропилял си всуе ти едничкия си

шанс, и си живял злочест!

За туй, мисли! Дорде е време!

Че имаме тъй малко време!...

А с пари, не ще откупиш

щастието, ни любов!

И време, миг не ще си купиш!...

© Ивайло Апостолов 

08.12.2024

НЕ СПИРАЙ, ДА ЛЕТИШ ❗🪽🩵🪽

Знай, можеш само временно да задържиш

живот и сбъдване, любим, копнеж и устрем!

Но времето не спира, да лети...

От вчера в днес, от този миг към Утре!

И за добро или за зло, ще трябва, да решиш!

И пак и пак, ще се променяш с всеки избор!

След всеки крах, напред да продължиш!

По-мъдър, да израстваш , по-смирен, по-силен и по-искрен.

Най-важното е, в този устрем ти, да не изневериш,

на себе си, на свойте ценности и идеали!

Да се смириш! Без да се примириш.

Любимите си хора, да не нараниш! 

Да подкрепиш

в полета, който те самите са избрали!

© Ивайло Апостолов 

07.12.2024

А БЯХМЕ МЛАДИ. БЯХМЕ ТОЛКОЗ МЛАДИ❗

А бяхме млади. Бяхме толкоз млади!

Наивно вярвахме, дори във невъзможното.

А любовта ни местеше грамади.

Дори, да ни проклинаха, като безбожници!

Дори, да ни препъваха, политахме!

Дори, да ни предаваха, прощавахме!

Очаквания чужди, не зачитахме.

Дори, да ни засенчат, пак изгрявахме !

И любовта ни, пълноводен ручей

обливаше с дъги и звездопади.

И нямаше какво, да ни пречупи.

Бяхме щастливи, влюбени и млади!

Сега, със теб любов сме вече други!...

Ала все още, също толкоз страстно любим!

Макар и все по-рядко с трепет и на глас, да го изричаме,

сърцето ми шепти и във очите ти чета "Обичам те!... Обичай ме!💞

© Ивайло Апостолов 

18.11.2024