- Защо хората са станали толкова безсърдечни!? - Алиса почти простена, а видът и излъчваше истинско страдание.

- Мило дете, хората не са безсърдечни!Просто понякога трудно учим уроците си и повтаряме едни и същи грешки! Често не разбираме от първият път смисъла на страданието и сърцата ни остават слепи, за истинските причини, които са го предшествали. Така не можем, да извървим пътя през болката от загубите до край и да осъзнаем и приемем истината, като поемем отговорност, за собствените си постъпки. Това, често превръща грешките и търсенето на вина извън нас в навик, който заедно с рутината и всичкото останало напрежение от прекалено забързания, тревожен и несигурен живот, който водим, обгръща сърцата ни в дебела патина. А тази патина задушава божествената искра вътре в нас. 

Така говореше Лудият Шапкар, докато приближи и сложи нежно ръце върху раменете на девойката, заставайки плътно зад гърба й, за да й даде опора и сигурност.

- Когато човек остане по-дълго подвластен на болката и силни негативни чувства като обидата, страха, разочарованието и гнева, лесно започва, да се отчуждава от другите и да се затваря в саркофага на собственото си Его. Така постепенно забравя истинската си същност и започва, да действа първоинстинктно, като ранено животно.

Тогава забравя, че дори, да има силата, да нарани и влоши чуждото здраве; дори, да може, да отнеме чуждото щастие, чуждата любов, чуждият успех и слава, чуждото достойнство и дори чуждият живот, няма сила на света, която да може, да ги даде на него. Още по-малко, той самия, да ги присвои, за себе си. - продължи бащински Шапкаря.

- Не може! Забравяме, че истинският дар, който ни е даден с висше е, свободният избор, какво да правим с това, което вече имаме или онова, което ни се предлага! И че истинската сила е, да даряваш - утеха и радост на тъжния; надежда на болния; вяра на падналия духом. Да дадеш опора, сила и подкрепа, на изпадналия в беда или нужда; цел, посока и дори причина, на изгубилия посоката. Забравяме,че истинската сила е и в изкуството, да приемем себе си и другите такива - тленни и несъвършени, каквито сме и да простим, за пропуснатите шансове, за грешните избори, за миговете, в които сме оставили силните емоции, да вземат връх над нас и да ни управляват!

   За да върнем отново човечността си и обичта помежду си, трябва просто, да разчупим черупката на рутината и страданието, да преоткрием детето в себе си и да се завърнем към искрата на божествената си същност.

Трябва, да си припомним, че истинският смисъл на нашето съществуване е, да наситим всеки миг от живота си с нежност и любов, и да го изживеем споделен... и с благодарност, Алиса.

    Тогава нашият живот, ще бъде благословен. Тогава, намерили смисъл, ще получим удовлетворение ! 

Защото на този свят има толкова много неща, които си струват! Просто, докато от деца сме се превръщали във възрасни, постепено сме ослепели за тях❗

За това сме тук, скъпа моя. За това ни има... Не за да имаме! А за да бъдем❗

Из 🎩 "Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

ПРОСТО ЕЛА, СЕДНИ ДО МЕН, КОГАТО...

Седни до мен, когато в теб гневът 

гори и сякаш стреля на посоки!

Ако вината те гризе или страхът

ти прожектира ужаси жестоки!

Ела, седни до мен, да помълчим!

Ще бъда твоят бряг, отвъд порока.

Ще бъда пристан в бурята, семафор ярко зрим

в мъглата, щом изгубил си посока.

Ако се чувстваш сам и уморен

или пък хаосът в тълпата те погубва,

ела, да срещнем утрешният ден

и сенките, ще видиш как се стопяват и в светлината се изгубват.

Ако душата ти е свита и тежи,

като грамада, като къс олово

от подлости, притворство и лъжи

Ще бъда чук, за твоите окови!

Ако не виждаш път, да продължиш.

ела при мен, ще бъда твой компас.

Ако безсилен искаш, да крещиш,

ела при мен, ще бъда твоят глас!

И после заедно с теб, ще открием брод

и път нагоре пак, към нов възход.

Ако пречупят твоите крила

гръб обърни и пак при мен ела.

От вярата си, устрем ще ти дам

и хоризонт далечен и голям.

Ще бъда твойта мъжка пещера

в която, да подвиеш ти крила,

когато има нужда, да си сам,

за да изключиш и прогледнеш, и да се въздигнеш по-голям.

Щом искаш, да си безусловно ти приет

потърсиш ли приятелски съвет,

ела и ще погледнем заедно напред.

И всеки път, когато ти решиш

кои мостове, да запазиш и кои, да изгориш.

Аз ще те чакам. Винаги, ще бъда тук

и сред тълпите от бездушни хора,

ще чакам тук, безмълвен и без звук.

Вятър в крилете ти, ще бъда, твое рамо и опора!

© Ивайло Апостолов

26.12.2024

ВСЕКИ МОЛИ, ЗА СВОЕТО КОЛЕДНО ЧУДО❗

Всеки вярва във своето коледно чудо

и се моли горещо, за сбъдване.

Но в сърцето ни няма вече обич за другия.

А за своето сбъдване пръст, дори не помръдваме!

Топлината изчезна помежду ни, изглежда 

и сърцата ни бавно, постепенно изстинаха.

Добротата изгубихме и няма надежда.

Студ сковава душите ни в най-свирепата зима.

Всички свикнахме с евтина, бърза наслада!

Знаем, всичко с пари се заплаща.

И превърнахме другите в средства, в цел и в награди!

Но за грешките, с част от душите си плащаме!

И превърнахме тъй живота си в стока.

Доброта, чест, достойнство нищо вече не значат.

Те разменна монета са без стойност, защото

и душата не струва дори и петаче.

Озлобени, самотни, отчуждени, забързани

и загубили сякаш безвъзвратно разсъдъка си,

Съдим вечно прибързано, по факти повърхностни,

според скритите си комплекси, страхове и предразсъдъци.

Всеки моли, за своето коледно чудо,

но в душите ни няма човечност и вяра.

Как намразили себе си, да възлюбим ний другия

и да спрем кръговрата в този свят на поквара!

Да си спомним, че всички сме стойностни хора

и гори в нас искрата божествена!

Че заедно само, пак ще тръгнем нагоре

и че НИЕ е, нещо съществено!

© Ивайло Апостолов 

24.12.2024

ЗАЩОТО ЛЮБОВТА Е БЕЗУСЛОВНА ПО ПРИРОДА

Фото: Disney 

Когато и последното листенце се отрони

от розата в покоите на звяра,

ще прочетеш сърцето ми под всички златни брони!

Там пише, кой е негов господар

и кой държи ключа към дверите желани,

под похлупака, който красотата крие.

Там гдето стихват всички урагани

и спят смирено най-неукротимите стихии.

И може би, ще видиш ти тогава,

с душата си и чудото под външността злокобна!

И ще напиеш зажадняла там на любовта бокала,

защото тя е безусловна по природа!

Защото любовта съгражда и променя,

когато безусловно се раздава.

С искра божествена е тя благословена.

Душата любовта ти извисява, все по-съвършена,

и по-мъдра, все по-благородна, по-смирена.

Света и себе си отново, да пресътворява❗🌟

© Ивайло Апостолов 

23.12.2024

 

- Хората имат отчайваща нужда от сигурност и да чувстват, че не са сами, Алиса!...

    Лудият Шапкар седна до Алиса, хвана нежно ръката й между своите и се загледа в ярките светлини и шумното празнуващо множество, което тя обгръщаше с искрящ поглед. Ръцете му бяха толкова меки и топли, че й създаваха усещане за дом.

- Хората имат нужда, да чувстват и да вярват, че са част от нещо по-голямо и по-могъщо! - продължи той тихо.

   Дълбокият му плътен глас звучеше толкова топло, нежно и успокояващо, че я караше, да забрави всичко друго! 

Тя забрави чувството на вина и разочарованието от случилото се! Забрави своите притеснения, за онова, което предстоеше! Забрави всичко друго! И за нея съществуваше само тук и сега! Само този миг в който сякаш потъваше и се разтапяше в мекотата на този глас, като в прегръдка!

- Хората искат свобода, но се страхуват, да застанат зад изборите си и да поемат отговорност за последствията! Страхуват се, да се изправят сами пред предизвикателствата! А отговорността, се размива в тълпата!

   Повечето от нас имат нужда, да бъдат приети и се страхуват, да не бъдат отхвърлени! И за това, най-често се стараят, да оправдаят очакванията на силните и отстъпват пред натиска на мнението мнозинството. Дори, да осъзнават, че то е погрешно.

    За това, повечето хора се страхуват от онези, които имат смелостта, да бъдат себе си и да се открояват! От онези, които имат собствено мнение, кураж, да поемат отговорност и да действат, дори въпреки обстоятелствата!

   Алиса погледна към Лудия Шапкар. Обикновено изпълненото му сякаш с електричество тяло, сега излъчваше някакво вътрешно спокойствие и умиротворение. Въпреки това, звездите сякаш се отразяваха в очите му.

Този чудат мъж, с ексцентричен вид, непокорна огнена коса и искри в очите, който може би за често леко фриволното му поведение повечето хора бяха склонни, да не вземат много на сериозно, за нея се беше превърнал в много повече от най-близък приятел. Беше нещо повече от нейно второ семейство и духовен наставник. Въпреки, че Света на Чудесата беше пълен с всевъзможни магични същества, Лудият Шапкар се открояваше от всички, като цветен пастелен акцент.е Той беше като откровение свише.

- Хората имат нужда от герои! От водачи, в които да припознаят себе си и своите идеали и неосъществени мечти! Хора, които да им дават надежда,че и те биха могли да успеят! Имат нужда от хора, които, да поемат отговорност, за тях и да има дават сигурност, и които да следват!

Но тълпата винаги изпитва смесени чувства, към всеки който "блести"! Тя едновременно може, да го боготвори и да го мрази и да му завижда. Може едновременно, да го товари с всички отговорности и всички свои очаквания, и да прехвърля върху него гнева, разочарованието и ненавистта към себе си, за собствената си слабост...

И често много лесно "осанна" може, да се превърне в "разпни го"! И тълпата, да принесе героя си, в жертва буквално!

Въпреки всичко, ти не се страхувай, да бъдеш себе си, Алиса!

Но бъди готова, да те мразят, за това, което си!

И не спирай, да вярваш, че ще има макар и малцина, които ще те обичат, пак именно заради това!

Те са важните❗

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

ПО КОЛЕДА СЕ СЛУЧВАТ ЧУДЕСА❗🎀

"По Коледа, се случват чудеса❗"

Така разказва приказката стара.

Ала за чудото са нужни две неща

в сърцето, да горят - любов и вяра!

Упорство в нямането и в успех, смирение.

Уют и благодарност, вместо арогантност и разкош.

Човеколюбие и прошка, вместо унижение.

Мечта за сбъдване с искра въображение.

Вяра във правилните избори и мъдрост, в лошите.

Казват, на Коледа се случват чудесата.

Ти вярваш ли го, с чисти разум и сърце,

че всички хора заслужаваме еднакво Чудо, като братя!?

Повярваме ли всички безусловно от сърце, като децата,

Вълшебството зрънце, ще израсте!

От всички нас зависи запомни - любов и вяра!

Човеколюбие без корист в теб и в мен,

Щом в Ние, всички с чисти разум и сърце повярваме,

ще стават чудесата всеки ден❗🎀

© Ивайло Апостолов 

24.12.2024

НЕ ЩЕ СИ ТРЪГНА АЗ ОТ ТЕБ

Не съм си тръгнал аз от теб, не съм!

Във самота не ще те изоставя!

Ще се завръщам пак в най-нежният ти сън.

Сърцето ми не ще повехне във забрава.

Че обитава в него споменът за теб

най-светлата, красива, топла стая.

Не избледнява твоя силует,

а липсата е все по-осезаема.

Очите ти и онзи нежен аромат

на цъфналите сутрин хризантеми,

които бяха целите ми свят,

не ще отнеме, времето. Не ще отнеме.

Каквито и да казват, любовта 

не се стопява и в сърце разбито и обръгнало!

Не може, да изчезне без следа...

Не ще си тръгна аз от теб! Не ще си тръгна!

Защото избледнявам сам, без теб!

И губя аз без теб и пулс и мисъл!

Сърцето ми, премръзна - бучка лед.

Изгубих себе си! Изгубих всеки смисъл!

Не ще си тръгна, аз от теб❗💝

© Ивайло Апостолов 

17.12.2024