ЗА ОЩЕ МИГ СЪС ТЕБ

За още миг със тебе споделен,

да дам готов съм най-безценното в живота.

Не тръгвай още миг! Постой до мен!

В една прегръдка сподели мечтата ми самотна.

За още миг, със тебе времето, да спрем

изгубени във още миг сърдечност.

Обагрили оловното небе

със свойта неподправена човечност.

Без памет, без къде, защо и как,

без всякакви измислени условности,

за още миг, да спрем напиращият мрак,

под пътя млечен, като в безтегловност.

Забравили за суетата на Света 

за още миг, да си принадлежим.

Отдадени на вечността, на любовта,

да изгорим и да се преродим.

И този миг блажен, като в триптих,

дори южнякът, да не наруши, ще затаи дъхът си.

и той ще оживее само в моя стих.

За да го спомням винаги в съня си!

За още миг, последен миг постой със мен!

Ивайло Апостолов 

17.02.2025

МРАКЪТ Е ПРОСТО МИГ, В КОЙТО СЛЪНЦЕТО СИ ПОЧИВА ПРЕДИ, ДА ОСВЕТИ ПЪТЯ НИ ОТНОВО

- Съмнението е най-ловкият крадец, Алиса.

И най-малкото Съмнение краде Концентрацията, Мотивацията, Доверието, Вярата и желанието ни за инициатива. Измества фокуса ни и пречи на яснотата и логиката в мислите ни...

Но ще открадне точно толкова, колкото сами му позволим.

   Лудият Шапкар приклекна на коляно пред девойката, която беше приседнала върха студеният камък с невиждащ поглед и се опитваше, да подреди препускащите шеметно мисли в главата си.

- Ако искаме, да провалим някого, достатъчно е, да посеем в съзнанието му зрънцето на съмнението и ако той му даде плодородна почва, рано или късно, ще пожънем провал!

   Знам, че съмнението е упорит плевел, който израства бързо здрав и все по-силен, и дори няма нужда от грижи! Но, ми повярвай!... - продължи той бащински, както винаги, като хвана нежно главата на момичето с две ръце и я повдигна леко нагоре, докато не срещна погледа й, в който искрата на увереността трептеше колебливо.

- Погледни ме и ми повярвай, Алиса! Повярвай ми така, както аз вярвам в теб безусловно! Допусни отново моята вяра в теб в сърцето си и тя ще бъде вълшебен мехлем, за раните, нанесени от отровните тръни на съмнението!

Повярвай ми! Ти знаеш повече отколкото предполагаш.

Можеш повече отколкото си мислиш.

И си по-силна и по-храбра от всеки, който познавам!

Повярвай в себе си така, както аз и всички останали вярваме в теб!

Провалът може, да бъде край единствено, ако сам сложиш точка!

Провалът е просто поредното стъпало нагоре, по пътя към успеха! Той не ни определя! Определя ни това, което правим с него! Изправим ли се отново. Извлечем ли уроците си и продължим ли напред, без да повторим направените грешки... Запазим ли ясните си мисли и вярата в  крайния успех въпреки страха и въпреки колебанията или чувството за вина! Значи сме порасли духовно още по-мъдри и по-силни! 

Защото хората не сме съвкупност от своите неуспехи и рани от преживените загуби, а от уроците и зарасналите белези, които ни напомнят, за грешките, които не трябва, да повтаряме, за силата, която сме имали, да продължим, въпреки всичко и за това, че винаги има хора, които вярват във нас и не сме сами!

За това, стани и погледни към изгрева❗

Мракът е просто миг, в който Слънцето си почива преди, да освети пътя ни отново.

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

 сн.Instagram 

ТИХА ЛЮБОВ

 

Не идва тя с тържествени фанфари.

Не срива до основи. Не изпепелява.

Разцъфва тихо. Като нежна пъпка се разтваря.

И като пролет всичко в теб със нов живот дарява.

Не е тя див импулс и страст. Не е пожар.

Не удря като гръм. Не те завихря като ураган.

Понася тихо като прилив. И дарява с мир, като олтар.

И с безметежност, като океан.

Тя като вик със устрем не политва.

Тя френетично не зове и не крещи,

а приласкава с шепот в теб, като молитва.

Или без думи, със прегръдка, ще те утеши.

Тя не изисква, не ограничава.

Но не мъждука в мрака, като свещ.

Тя нежно сгрява. Безусловно се раздава.

И тъй разпалва във сърцето ти копнеж.

Тя показност в тълпата не обича.

Но обезоръжава и привлича

като магнит, като магия не, като мистерия.

Напук на всяка светска глъчка и истерия.

И те разтапя в споделеното безвремие,

в което Аз и Ти, възкръсва в Ние.

И я жадуваш плах, като спасение,

в което, да се преоткриеш.

И ако някой ден я срещнеш и познаеш,

ще разбереш, че са ненужни думи.

Просто безмълвно, ще я приласкаеш

и в нея, ще изчезнете безшумно.

И в този миг, забравили за суетата на Света,

самите вие, ще сте любовта .

© Ивайло Апостолов 

09.02.2025

"БОГ НИ ЧУВА И ДАВА, НО НЕ ВКАРВА В КОШАРА",

"Бог ни чува и дава, но не вкарва в кошара",

тъй съм чел, да разказва притчата стара.

С първородният дар ни е дал свободата.

За да сме господари сами, на делата си.

Ако молим за слава, дава ни шанс.

Ако молим за сила, нова трудност пред нас.

Щом за смелост, го молим ни предлага опасност,

да каляваме воля и на дух, да пораснем.

Гордостта го помолих от мен, да отнеме 

чух - по собствена воля само търсим смирение.

Щом помолих, за щастие, той дари ме с прозрение. 

Мъдрост молих ли, даде ми болка и изкушения...

И страдание даде ми, да ценя с благодарност.

Куче каза, спаси, да те учи на вярност.

За човечност помолих, със страдалци ме срещна,

да се уча да давам, не да бъда безгрешен.

За любов го помолих, той ми даде отроче.

Да се уча, че грижа любовта е, ми сочи.

И замолих тогава, любимите хора,

да спаси от страдание.

Каза - само в бедата, само при изпитание

по-сплотени израстваме. Ти бъди им опора.

И помолих тогава, да накаже врага ми,

И да пази помолих, надеждно гърба ми.

Чух - съдба е, другар този враг, да ти стане, 

но в гърба от приятел, са най-тежките рани.

Със сърцето си чух, нищо даром не вземаш, 

имаш избор и дух, отговорност поемаш

и се учиш чрез тях. И се учиш от тях.

И вървейки напред, през добро и през грях,

ще израстваш по-мъдър, по-добър и без страх.

Благоденствие молих, той дари ме с мечта.

Благослов каза, дадох ти, свободата на избора, 

в твоя власт е, да стигнеш, на мечтата, до извора.

С воля, сила и дух, да запалиш искрата си

И с любов, да изпишеш най-красиво съдбата си.

И тогаз, ще решиш ти житейските ребуси.

Щом възлюбиш врага си! И възлюбих аз, себе си!

© Ивайло Апостолов 

13.02.2025

В свят пълен с кофти реплики и имитатори, на някой друг, които не знаят как, да живеят пълноценно собствения си живот и са нещастни, но ти дават съвети, как да живееш своя и изискват, да отговориш на очакванията им.

Имай смелостта, да бъдеш себе си!

В свят на изкуствено създадени псевдо идоли и съвременни Родоски колоси, 

не изневерявай на любовта.

В свят, където съдят прибързано по очевидното, 

дай си шанс и време, и потърси същността.

В свят, който хората се опитват, да ти налагат собствените си предразсъдъци, неосъзнати свръх компенсирани комплекси и подтиснати страхове, като истина...

опитай, да дадеш шанс на чуждите гледни точки, но търси своята и отстоявай своята.

В свят на отчуждение, апатия и абдикиране от отговорност,

запази искрата на човечността..

В свят на стремеж към унифициране и притискане, за конформизъм, и на жалки опити за парадиране, да изпъкнеш с нещо повърхностно,

не се страхувай, да бъдеш различен и не изневерявай на същността си.

В свят на лицемерие и клакьори, 

не оставяй, да бъде заглушен вътрешният ти глас и имай собствено мнение.

В свят на внушения и манипулации, на политкоректност, демагогия, пропаганда и цензура, на фейк новини и тролове, 

запази критичното си мислене и не спирай, да се учиш.

В свят на плагиати, говорещи с цитати напиши своя собствена автентична мисъл!

В свят с псевдо гурута, които ти дават готови сценарии, как да живееш и да си щастлив, 

напиши своя собствен сценарий за живота си и изиграй в него главната роля!

Из🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

УСМИХВАЙ СЕ, МАКАР И ДА БОЛИ

Усмихвай се. Макар и да боли,

когато други маските си свалят.

Усмихвай се. Макар и да гори,

предателството. Зная колко парят

раните живи от излъгано доверие,

съмненията и загубената вяра.

След толкова самозаблуди и поверия,

отново слагаш всичко на кантара.

Усмихвай се. Дори, да си на дъното.

Защото толкова завистници те чакат,

със маски лицемерни и души във тъмното,

да стъпиш грешно и пропаднеш в мрака.

И зад гърба ти съскат си злорадо,

пред теб умилквайки се мазно и лукаво

кроят интриги как да те изкалят.

Знам, няма и за миг, да те пожалят.

Усмихвай се! Кажи: "Добре съм. Всичко е по план."

Повярвай го! И ще пораснеш по-голям!

По-мъдър, по-добър ще избуиш.

Усмихвай се дори, като сгрешиш.

Завистниците остави, на завистта.

Щом с чест живееш и е чиста съвестта ти,

Усмихвай се напук на всички злобни хора!

Усмихвай се, за противоотрова.

© Ивайло Апостолов 

10.02.2025

Най-великият танцьор с ампутирани крака на всички времена

Сериозните почитатели на танците нямат нужда да им се казва кой е Клейтън „Peg-Leg“ Бейтс. Но никога нямаше да чуем за него, ако не беше лоялната читателка на Amplitude Лорън Пайн, която разказва за него чрез няколко публикации в Instagram. Защо Холивуд все още не е направил биографичен филм за този човек? 

С ампутация под коляното от 12-годишна възраст, Бейтс израства като чернокож с увреждания в южната част на Джим Кроу. Гастролира във водевилният бранш като тийнейджър през 20-те години на миналия век и в крайна сметка заема мястото си редом до най-великите танцьори на степ в Златната ера на танца.

 Еднакво почитан от публиката и колегите си артисти, той споделя сцената с икони като Бил „Bojangles” Робинсън, Фред Астер и Джийн Кели.

 Половин век по-късно Бейтс все още се работи с изпълнители от поколението на Грегъри Хайнс. 

Международната Зала на славата на степ танца (където той е сред най-ранните попълнения) нарече Бейтс „един от най-добрите ритмични танцьори в историята на степ танците“ – със и без увреждания.

Този кратък видеоклип от 30-те години на миналия век , най-старият, който може да се намери, ви дава представа за Peg-Leg в разцвета на силите му.

„Той посягаше към неща, опитваше неща и се напъваше отново“, казва Грегъри Хайнс в „Танцуващият човек“ , документален филм на PBS от 1991 г. за Бейтс. „Той постигаше неща, така че да бъде уважаван на същото ниво като някой (танцьори - б.а.) като Бъни Бригс или Теди Хейл. И успяваше. Степ танцьорите се опитваха да изпълняват ритмите, които правеше Peg Leg. Той щеше да използва това колче по начин, по който го правеха барабанистите и [други танцьори] се опитваха да го чуят и да го изтанцуват с краката си. Той изразяваше себе си по начин, който другите степ танцьори не можеха.”

Ето как New Yorker,  описва изпълнение на Бейтс в шоу на USO по време на Втората световна война : „Видяхме Peg-Leg, когато той завършваше ангажимент в Capitol [Theatre] онзи ден и се готвеше да тръгне на турне. Едно от нещата, които правеше пет пъти на ден, беше да имитира пикиращ бомбардировач. Той направи това, като скача на пет и половина фута във въздуха, обърща се напълно и прави кацане в една точка на крака си с колче. След това, все още на крачка, той се връща към крилата, докато маха с ръце."

Роден точно до Грийнвил, Южна Каролина, през 1907 г., Бейтс губи крака си при инцидент във фабриката за памучни семена, където работи като дете. Един чичо му издълба дървена протеза и на нея Бейтс се научи да танцува. 

Получава се повече от обикновена новост. Тъй като кракът с колче подобрява качеството на танците на Бейтс, придавайки му уникален басов тон, който да се съчетава с металното щракане на почукванията на степ обувката му. Това също му дава голям  тласък, укрепвайки решимостта му, да бъде приет на сериозно като танцьор, вместо да бъде отхвърлен като любопитство.

„Не исках ничие съчувствие“, каза Бейтс в „Танцуващият човек“ . „Исках да танцувам на това колче и исках да направя няколко стъпки на това колче, които дори танцьорите с два крака не могат да направят. И не позволих на нищо да ме спре.”

Бейтс получава големия си пробив, когато е забелязан от продуцента на Бродуей Лю Лесли и е включен в състава на Blackbirds от 1928 г. 

Този забележителен спектакъл, е един от първите хитове на Бродуей с участието на изцяло чернокожи актьори и изстрелва Бейтс на върха в индустрията. Той става неизменен в театрите и нощните клубове на Ню Йорк. Обиколя Европа и Австралия. Танцува в Radio City Music Hall (вторият чернокож изпълнител, направил това) и се появява с легенди на биг-бенда като Луис Армстронг, Дюк Елингтън, Каунт Бейси, Джими Дорси и Каб Калоуей.

   По време на Втората световна война Бейтс развива специални отношения с ранени ветерани и посвещава по-голямата част от времето си на военните участия през 40-те години на миналия век, танцувайки както за активни войници, така и за ранени ветеринари. Неговите различни крайници му дават естествена връзка с ранените мъже, които той редовно поздравява лично в болничните отделения като де факто е техен наставник. „Просто говоря за ежедневна логика“, каза той пред New Yorker . „Казвам им, че [увреждането] може да се случи на всеки и няма такова нещо като увреждане.“ Когато болничната публика избухва в аплодисменти по време на шоуто му, той се шегува: „Всичко, което трябва да направите, е да ме насърчите и ще счупя и другия си крак!“

В крайна сметка Бейтс се превъръща в неизменна част от Шоуто на Ед Съливан и дори танцува два пъти за кралица Елизабет. 

През 1951 г., когато движението за граждански права набира сила, той извоюва своята малка победа за интеграция, като отваря първия курорт, собственост на чернокожи в Катскилс – едно от само около дузина места за представления, притежавани от чернокожи в цялата страна по това време. За някой, който е започнал кариерата си с концерти в заведения, които отхвърлят черни посетители, това е дълбок акт на независимост. А Бейтс притежава и управлява клуба повече от 30 години.

През 2021 година Hudson West Productions пусна 30-то юбилейно издание на The Dancing Man . Последният път, когато се опитахме да влезем, получихме съобщение за грешка, но въпреки това предоставяме връзката с надеждата, че това е временна грешка в сървъра. Вместо това, ето няколко други кратки видеоклипа, които изтеглихме от YouTube:

Източник: livingwithamplitude.com