ПРОЗРЕНИЯ

Когато няма твърди правила

в закона всеки търси си вратичка.

Тогава всяка съвест има си цена.

Интригите кафез са, истината е пленена птичка.

Когато няма твърди правила за всички,

с два аршина всеки мери правотата.

Тогава светогледа се разпада на стотици гледни точки,

защото липсва между тях величината.

И хаосът върлува безогледно,

а интересът сменя личният морал.

амбицията, като за последно

прегазва всеки в блато от сплетни и кал.

И само неподкупният не пада

в безскрупулната паст на алчността.

И само нищият смирен нехае за властта,

като най-пряк маршрут към слава на марионетките в парада.

От памтивека всичко се повтаря,

амбиция, предателство, вина...

успехът има своята цена.

Ала най-често най-невинните поемат от товара й.

Тогава и доверието, ти излиза твърде скъпо!

Посредствеността не ти прощава, щом изпъкнеш над тълпата!

Човечността и етиката се класифицират като "тъпи"

в света на интересите и суетата!

Познанието се приема за опасно.

Да бъдеш себе си, разпалва завистта!

Да имаш мнение, в тълпата на безгласните 

е непростимо за ненавистта!

Общовалидни ако няма правила.

Посредствеността самопровъзгласява се за норма.

Моралът губи ясната си форма.

Всичко, което носи светлина,

не мине ли на тъмната страна,

със сивата й плът не се ли слее,

в свят пъстър няма право, да живее.

Всичко различно априори носи своята вина

и става цел, за нейната стрела.

Излез от сенките на предразсъдъците и на стигмата!

Излез от тесният си ъгъл към света.

Не зяпай отстрани! Бъди съавтор в книгата 

наречена живот! Бъди СЕГА❗

Но не забравяй, в общност за да се превърне стадото

и да престане хаосът в тълпата,

най-важно, за да няма ощетени и пострадали е,

да са общовалидни правилата.

© Ивайло Апостолов 

    07.08.2025

ИСТОРИЯТА, ТАЗИ СТАРА КУРТИЗАНКА

Историята, тази стара куртизанка 

флиртуваща фриволно със героите...

Тълпата не прощава смелостта на силните. Блестящите. Прогонващите сянката,

защото й напомнят непрестанно, 

че всички други в душите си, са роби!

И след като трагично и самотно

ги пренесе тя в жертва и оплаче,

ожалва си оковите безропотно 

изпод ботушите на техните палачи!

Историята - стара куртизанка

флиртува после сластно със велможите,

написана от блюдолизци на захранка

и в служба на предателите в ложите!

Тъй се върти Светът от памтивека.

Идеалистите, пред амбразурите,

А олигарсите забогатяват от халтурите

и словоблудствата на лицемерните марионетки.

© Ивайло Апостолов 

    06.08.2025

РАЗБИРАШ, ЧЕ ПОРАСНАЛ СИ, КОГАТО...

Разбираш, че пораснал си, когато

мълчиш по-често ти, отколкото говориш.

Когато по-спокойна е душата.

Не се стреми, да победи в напразни спорове.

Разбираш, че пораснал си, когато 

не се стремиш на другите, да се харесаш.

И следваш по-уверено мечтата си,

а суета са славата и интереса.

Разбираш, че пораснал си, когато

спреш, да препускаш бясно в надпреварата 

ти с всички други и с нестихващото време.

Когато вчерашното Аз във огледалото,

е твой единствен ориентир и измерение.

Разбираш, че пораснал си, когато 

Не губиш сили, нерви и енергия,

за нечии дребнави посегателства.

А търсиш с важните за теб, по-добра синергия.

Разбираш, че пораснал си, когато 

ставаш по-твърд в своите решения.

И разбереш - глупецът само хвърля се напред с главата.

Мислещият бори своите съмнения.

И че макар, да уважава чужди мнения,

не позволява предразсъдъци и стигми,

в маршрута му, да бъдат отклонения 

и от целта, която иска, да постигне!

Разбираш, че пораснал си, когато 

не се страхуваш, да си себе си! Да си различен

и да си "черната овца" в тълпата!

Дори, да казват, че си "твърдоглав" и "неприличен"!...

Когато зад гърба си спреш, да чуваш

злословните завиждащи езици.

Пред силните, щом спреш, да се преструваш,

а на "лисиците" покажеш, че не ще "кълвеш на трици"!

Разбираш, че пораснал си, когато 

не губиш време с жертви - симуланти, с лицемери...

и си открил, че променил си някому съдбата...

безшумно, анонимно, "на доверие".

Разбираш, че пораснал си, когато

прозреш, че щастие - успех са често антоними.

Че грешките, са пътя, не проклятие в съдбата ни...

Че всичките сме грешни и раними.

Разбираш, че пораснал си, когато 

прозреш, че ученето е процес, до края.

Че щастие, успех, удовлетворение, 

са резултата, 

но трябват разум, съвест, обич и смирение!

Човек не е роден, да е всезнаещ.

Разбираш, че пораснал си, когато

престанеш с постоянното себедоказване!

Приемеш ли, че любовта е споделеност в тишината,...

в малките жестове, а не помпозното приказване!

... А до тогава просто в календара,

събираме година, след година!
В неволята някои израстват твърде рано.
Други не мръдват, даже и живота им да е преминал❗

© Ивайло Апостолов 

    06.08.2025

ОБИЧАМ ТЕ И ВСИЧКО МИ Е МАЛКО

Залезът идва тихичко на пръсти 

и без да бърза нежно ни прегръща.

като изгубени деца невръстни,

ноща с вълшебна панделка ни свърза.

Така прекрасна вечерта е,

през юни. Медната луна,

се къпе в езерото и нехае.

Спят отмалели уморените весла.

Звездите любопитно се оглеждат,

край нея в огледалните води.

В гърдите ми тупти една надежда,

един копнеж по теб, се възроди.

Да те извикам, шепнешком по име...

Да те прегърна нежно в тишината...

И слели две сърца безименни,

да се изгубим в безметежност, до зората.

Задъхвам се! Гърдите ми са клетка!

Сърцето ми се блъска в нея, като плахо птиче,

за да разбие тягостната им решетка...

Как искам, да си моето момиче!

Дори и птиците в клоните притихнаха,

да не смутят сърцата ни!... Тъй силно бият!

Бризът с усмивка ни погали и утихна,

когато ТИ и АЗ се разтопиха в НИЕ.

Далеч блещука каменният град,

със спомени и чувства лихи.

Над нас светулките са като звездопад...

Тъй дълго те обичам, а копнежът ми не стихва.

Ти като пролет си с разцъфналите вишни, 

в искрящата си булчинска одежда. 

С брилянти, като утринна роса в косите пищни...

А утрин вече във водите се оглежда.

От толкова отдавна те обичам!

Сърцето ми изгаря - Слънце жарко.

Обичам те! Обичам те! Обичам!

Обичам те и всичко ми е малко!

© Ивайло Апостолов 

     03.08.2025

НЕ СЪМ СЕ КЛЕЛ АЗ АНГЕЛ ТУК, ДА БЪДА

💫✍️💫

На щурм влетях в този грешен свят.

Да бъда ангел ли?.. Не съм се клел.

Не съм мечтал елей и благодат,

а за живот в мир под синьото небе.

Да бъда ангел? ... Не, благодаря!

Отдавна ореола си изгубих!

Крилете ми пречупени кървят,

от куп предателства и рой самозаблуди !

Удавих се във хорска жлъч и кал

И задуших се не веднъж в притворство и в завист,

от хора със които съм летял

и със последни сили съм държал

над бързеите, да не се удавят!

Не искам, да съм ангел белокрил !

Не искам, да съм пухкав и безгрешен!

С бездушните, не мога, да съм мил!

Ала не мога, да съм безчовечен!

Не искам винаги, да бъда прав!

Знам, няма винаги да побеждавам !

Но на земята искам, да съм стъпил здраво,

На паднал в нужда, да подам ръка,

в защита на рожденото му право!

Не съм аз ангел и напълно по човешки

се учих, да живея, с много грешки.

И като всеки друг, на кръстопътищата на живота,

бах разпнат не веднъж от клевети и клюки, като на Голгота.

Не искам, да съм ангел хвърковат

Приел съм се такъв, несъвършен !

Не мога, да се слея и с тълпата!

Ще следвам до последният си ден

дори с криле пречупени, с плам и дух 

любовният си порив и мечтата си.

И без компромис, ще взривя на прах и пух

всяка неправдата и ще давам огън от искрата си,

на всеки скръбен и обезверен.

На всеки! Не съм Господ, за да съдя!

Защото всеки има нужда от криле.

Не, ангел снежнокрил, не съм се клел, да бъда!

Не е абсент живота, ни елей.

Пресътворихме Раят си, в бордей.

Но се заклевам в своята сърдечност,

докрай ще пазя своята човечност!

И нимбът ми макар отдавна, да е в прах,

надявам се, да превъзмогна всеки страх,

да се завръщам у дома си, там, където,

ще съм щастлив с най-важните обични на сърцето ми.

Не съм се клел аз ангел тук, да бъда!

Да съм човек е моята присъда!

© Ивайло Апостолов 

     01.08.2015

ДО КОГА

сн. Internet 🛜 

На сухо някой пак ни бръсне от ефира,

с приказки, за светло бъдеще и по-добър живот.

Привикнали сме, да ни цакат с топла бира,

а ние, тихо псувайки сами, да си надяваме хомота!

Глава смирена, непосечена остава.

Овците черни, първи стават за курбан.

"To be, or not to be", дилемата е пак такава.

Ала живот ли е живота миши, в чужд капан?

Ще каже някой мъдро "c'est la vie"!

Стърчащият пирон, намира чук!

Но ако мислеше така и Аспарух,

нима изобщо основана би била уви,

великата ни българска държава!?

Ако така би мислил Симеон,

дали България би легнала на три морета?

И биха ли й правили поклон...

И би ли дала писменост, просвета

и вяра тя, на толкова народи,

ако тъй мислеха и Кирил, и Методий?

Би ли спасила тя, предадена, останала сама, но горда

продажните велможи на Европа 

от набезите на османски орди.

Пет века робство биха ли родили Караджата, 

Бенковски, Левски и накрая Свободата!?

И със върха на българския щик,

би ли изписал името си с толкоз чест и слава 

безстрашният ни български войник!

"Народеее!..." писа Левски огорчен,

преди курбан, да стане на бесилото,

днес за да има свобода за теб и мен!

Кога бе, братя, ще ни изтърпи търпилото!?

Кога най-сетне, ще да си покажем жилото!?

ПАСТОРАЛНО

Нощта наметна небосвода с черна роба 

и разпиля звезди като елмаз.

Луната литна на морето, като чайка в тъмна доба.

И бриз вълните му погали като струни

нежно затрептели в ритъма на валс.

И гларусите като светски кавалери

рисуват тайни знаци на небето в мрака.

Море и хоризонт в далечината нежно устни бяха слели,

Брегът посипан със звезди, милувките на своя прилив, бе дочакал.

Вълните като приказни сирени

сякаш потайно шепнеха романса,

на нечии любови споделени

и на сърца разбити, пропилели шанса си.

И Лятото приседнало на пристана,

дописва вече своята история.

В далечината с бавни стъпки, ала недвусмислено

пристъпва пъстролика есен и ми маха непристорено.

И някак си ми стана меланхолно.

Пролази хлад и по тила, и в душата ми.

Поисках, да прегърна Лятото неволно!

Но то, побягна плахо, сякаш стреснало се от ръката ми!

© Ивайло Апостолов 

     29.07.2025