Дори Времето и Живота, не ти дават никой отговор на готово!
Дават ти Шанс, да го откриеш САМ!
От нас зависи, дали ще го разтълкуваме правилно и дали изобщо, ще го потърсим!?
Още по-важно е, дали ще зададем правилно въпроса?
Освен това най-голямата стойност, на всяка информация, особено в днешното динамично време е, да е СВОЕВРЕМЕННА!...
А и често плащащ твърде скъпо, много преди, да достигнеш до отговора, особенно когато е много закъснял!
🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤
Аз мога дълго, много дълго, да те чакам!
Дори и листите от календара,
до сетния в нозете ми, да се отронят
като листата есенни в гората.
Само, да знам, че ще слезеш от влака,
ти отново на моята гара!
Пак ще те чакам с букет на перона...
Дори сняг, да посипе косата ми!
Аз мога, да стигна далеко! Далеко,
отвъд хоризонти и отвъд всички граници!
Само, да знам, че там топло и меко,
ще обгърнеш сърцето ми на душата си с нежните страници!
Аз ще се върна, дори от безкрая!
Отвъд времето и пространството!
Аз ще се върна! Стига само, да зная!
Че ме пазиш в сърцето си нежно и страстно!
Аз мога, да ти дам всичко! Всичко,
което имам и което нямам!
За да не мръзне сърцето ти самичко!
Само прошепни ми, да остана!
Аз ще тръгна навсякъде с тебе!
Само кажи ми, да хвана ръката ти!
Ще пребродя и мрак и небе!
Стига само, да знам, че имам място в душата ти!
© Ивайло Апостолов
24.11.2024
Животът ни е кратък, като миг.
Проблясък, дим, изпушена цигара...
Сподавен стон в тълпата... Вик...
И всичко е отново на кантара.
Живота на парче не се дели.
Той е безброй моменти споделени
на щастие! Без ако и дали...
На ние мигове, а не на теб и мене.
Живот е като прегръдка след разлъка.
Целувка страстна, миг пред раздяла.
Сълза отронена от радост... или мъка.
Перо откъснато от птица отлетяла.
Миг на възторг, от някоя победа...
Миг на покруса, подир някое падение.
Миг безнадеждност, пред безизходна беда
и миг на вяра в себе си и в пътя, към спасение.
Животът ни е низ от кратки мигове.
На сблъсъци и страсти,... на терзания.
На крах на предразсъдъци и митове...
На смелост, въпреки страха и колебанията.
На обич, въпреки десетките предателства!
На вяра, въпреки лъжите и заблудите!...
На чест и разум, въпреки ласкателствата.
На искреност, в тълпата лицемерни люде!
Животът ни пресреща с изпитания
и ежечасно ни предлага избори.
Да търсим себе си и смисъл, ... а не оправдания...
И с всяка крачка, приближава ни към извора.
© Ивайло Апостолов
22.11.2024
Децата ли!?...
Децата се раждат хора - човеколюбиви, съпричастни, приемащи и обичащи безусловно. Раждат се способни, да търсят и приемат любов, без комплекси и предразсъдъци. Без да си задават въпроси, дали са достойни и дали заслужават, да бъдат обичани и без съмнения, дали човекът пред тях е добър или не!?... Приемат го просто такъв, какъвто е, с открито сърце и чисти помисли...
Те са любопитни, спонтанни, искрени и любознателни... С широко отворени очи и сърца към света и без задни мисли и предразсъдъци. Децата са целеустремени и без страх от провал. Вярващи в чудесата и възможността на невъзможното!...
Всичко друго идва с негативния опит и погрешните ценности. С неправилните модели на поведение и примери за подражание... С очакванията и несбъднатите ни мечти, които им внушаваме!... С отровните ни предразсъдъци, стереотипи и съмнения!... С натрупаната горчивина, разочарования, подтиснати чувство за вина и страхове, които повече или по-малко съзнателно им предаваме ние, възрастните!... И то твърде рано! Затлачвайки чистите им и невинни души, които идеализират и ни вярват безусловно!...
Та, отговора на въпроса, който неизменно рано или късно всички си задаваме като родители и на всичките ми съмнения според мен е:
- Когато ние възрастните си припомним, какви хора сме били като деца и поддържане този спомен и детето в нас живо!...
- Когато спрем, да проектираме върху тях, несбъднатите си желания или страхове...
- Когато спрем, да се опитваме, да разчистим и най-малката пречка по пътя им и да ги предпазим от всички свои грешки! И след като сме ги предупредили, да ги оставим, да направят своите собствени избори, правилни или не...
- Когато им покажем, че сме до тях и ги приемаме и обичаме такива, каквито са - дори и несъвършени, и грешни,... като самите нас! И ще сме до тях, въпреки всичко!...
- Когато започнем отново, да споделяме техните проблеми, колкото и незначителни, да ни се струват...
- Когато започнем, да им обръщаме вниманието от което се нуждаят и спрем, да го измерваме като количество, а да се фокусираме върху неговото качество...
- Когато им дадем свободата, да се себеизразяват и отстояват по-свободно. И престанем, да ги слагаме в тесните кутийки на субективните си представи, за "добро" дете и разберем, че "доброто" и "послушното" дете, не са тъждествени...
- Когато започнем, да отделяме повече време, да се забавляваме заедно с тях с нещата които ги правят щастливи, ( а те не са толкова невъзможни за изпълнение!) и им покажем нещата, които са забавлявали нас като деца и са ни правели щастливи, вместо, да ги пускаме е детските кътове в мола, докато си разцъкваме телефоните на по бира. И спрем, да не заменяне малкото мигове от краткото им детство, които можем, да съпреживеем заедно с тях, с материалности, аниматори, играчки-псевдо домашни любимци и атракции, за да си откраднем малко време за себе си!...
- Когато успеем, да ги накараме, да се почувстват оценени и значими!...
- Но и когато започнем, да поставяме собствените си граници.
Тогава децата, ще имат шанс наистина, да пораснат!
Защото, когато децата започнат, да се чувстват уверени, успяващи, сбъдващи и по-удовлетворени. Тогава, ще спрат, да търсят постоянно нашето внимание и одобрение. И няма, да изпитат нужда, да търсят псевдо заместители и илюзорна заместваща среда, носеща им само временно удоволствие!
И не се притеснявайте толкова много!
Щом си задавате въпроси и търсите отговори... И щом децата ви, ви задават въпроси и търсят вашето мнение, значи се справяте повече от добре!
20 ноември - СВЕТОВЕН ДЕН НА ДЕЦАТА❗👨👩👦👦💞👫
Ноември както се полага на есенен месец, който е на прага на зимата, когато са най-вълшебните семейни празници е, изключително пъстър и емоционален❗
Не само на цветове, но и на събития и преживявания❗💗
Преди почти 70 години ( през 1954) ООН и ЮНЕСКО обявяват 20 ноември за Световен ден на децата.
На същата дата, само пет години по-късно - през 1959 година е приета и декларация за правата на детето, а 30 години по-късно и Конвенция за правата на децата.
Въпреки това, датата не е повсеместно възприета, защото ООН предлага на правителствата на отделните държави, да преценят сами, на кой ден да отбелязват празника.
Децата са най-ценното ни богатство! Те са смисълът ни на живот. Научно доказано е, че детският смях може, да развесели и най-мрачния човек.
Нека на този ден ( а и не само ), да зарадваме децата си, като ги заведем на място, което желаят! Място където могат, да се ЗАБАВЛЯВАТ С ТОВА, КОЕТО ЖЕЛАЯТ ЗАЕДНО, без значение от специфичните им особености❗
Защото това са нещата, които обединяват ВСИЧКИ ДЕЦА:
- тяхната уникалност ;
- нуждата, да са сред други деца
- нуждата и радостта, да се забавляват
- и да правят ЗАЕДНО това, което ги прави щастливи❗💞
Нека ДНЕС, да споделим и съпреживеем заедно с тях този ден, по ТЕХНИЯТ НАЧИН❗💞
За това, БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ ЗАЕДНО ТОЧНО ДНЕС❗😂💞😂
Защото, за да бъдат децата ни "нашето по-добро бъдеще", ние трябва, да сме тяхното по-добро настояще❗💞
💛💛💛
А вие - приятели със златни сърца,
ако искате да подкрепите Деян, да запази своята усмивка, знаете как, да го направите❗😉💗
ЧЕСТИТ МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА МЪЖА 19 Ноември ❗
Международният ден на мъжа, който се чества на 19 ноември, датира от 1999 г.
Идеята за този празник принадлежи на д-р Джеръм Тилуксинг от Тринидад и Тобаго, който решава да посвети тази дата на паметта на своя баща.
Всъщност точно както идеята, за честване на женското начало и идеята за честване на мъжкото начало е заложена почти сигурно във всеки народ и култура от дълбока древност.
В България такава дата е 2 февруари (Петльовден).
Идеята за Интернационален ( Световен ) ден на мъжа, която е осъществена обаче според източници е хрумнала първо на бившия руски президент Михаил Горбачов и за първи път е лансирана през 1991 г. Като за дата е избран 5 ноември.
Според близки на влиятелното тогава семейство, съпругата на президента - баща на "Перестройката" Раиса била много силна и властна жена и всяка година на 8 март Горбачов ѝ правел най-различни забележителни подаръци.
Вероятно обаче, се е почувствал като мъж под чехъл!? И осъзнал, че много мъже са в неговото положение, затова решил да инициира интернационален ден на мъжете.
За първи път Световният ден се празнува в България, чак през 2011 г.
Ако март месец е месецът на жената, то безспорно през ноември отдаваме внимание на мъжа.
Английската дума MOVEMBER е комбинация от думата МО, която означава мустаци и името на месеца – ноември.
През 1999 г. в Мелбърн група младежи уж на шега си пуснат мустаци.
От тогава мъжете решават да не се бръснат за 30 дни в знак на солидарност.
Досега за кампанията са дарени над 174 милиона долара.
Цел и идея на празника във всички случаи е, да се насочи вниманието към значението на здравето на мъжете, равенството между половете и ролята на мъжа в обществото.
Празникът е важен като платформа за обсъждане на проблеми, засягащи мъжете, включително стереотипи и предизвикателства, засягащи живота им.
Така, че Честит празник Мъже❗🍀
И нека не забравяме, че мъжкото начало символизира силата, а извор на силата са любовта, грижата и вниманието❗💞
- А мога ли, да се върна отново в Страната на чудесата? - попита Алиса.
- О, винаги, когато поискаш! - отговори Лудият Шапкар.
Страната на чудесата не е място. Тя е състояние на Духа и въпрос на Световъзприятие.
- Чудесата са навсякъде около нас, ако имаш очи и сърце, да ги видиш!
И пътят на там е всъщност път, обратно към истинската ни същност!
🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤
19.12.2020
Изхождайки от личния си опит на дислексик и графичен дизайнер, Кристина Костова създава специализирания шрифт Adys като магистърски проект в Националната художествена академия.
Впоследствие той намира широко приложение в обучителни материали и различни ресурси за деца и възрастни. Adys придава по-характерни форми на думите и всъщност е първият шрифт с българска форма на кирилица, помагащ за минимизиране на различните затруднения, които хората с дислексия могат да изпитват.
Тази година ( 2024 ), създателката на шрифта за дислексици Adys font Кристина Костова, е номинирана в за награда "Жена на годината" на сп. GRAZIA в категория "Общество."
Източник снимка и текст : сп. Grazia
Щастлив си, ако си на път!
Щастлив си, със промяната в движение!...
Щастлив си, щом се потопиш в мигът
и се изгубиш във блаженото безвремие
на споделеното събитие на две души
отдали се в божествена хармония,
една на друга! Какво по-нежно ще те утеши,
след бягството от светската агония!?
Промяната преражда за живот.
А любовта, ни дава нови сили!...
Криле ни дава, да открием път
и смисъл, да усетим, че сме живи❗
©Ивайло Апостолов
17.11.2024
- Какво е безвремие!? - попита Алиса.
Безвремието е единение, споделено хармонично съпреживяване, когато кога, къде, защо и как, нямат никакво значение. Единствено важен е, човекът до теб и мигът, който съпреживявате заедно❗💞
🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤
24.12.2023
"Тайната, скъпа Алиса, е да се обградиш с хора, които карат сърцето ти да се усмихва. Само тогава ще намериш Страната на чудесата!"
Луис Карол, "Алиса в Страната на чудесата"
ДНЕС - на 16 ноември отбелязваме за 29ти път МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА ТОЛЕРАНТНОСТТА ❗💞
🫶През 1995 година ЮНЕСКО приема Декларация за принципите на толерантността. „Толерантност означава уважение, приемане и разбиране на богатото многообразие от култури в нашия свят, на всички форми на самоизява и способите за проява на човешката индивидуалност.💞
✨✨✨
- Но как попаднах във вашият Чуден Свят 🌏?! - попита Алиса.
- Защо точно АЗ💃!?... Защо, ТОЧНО СЕГА!?
- Чудесата, са навсякъде около нас. Всички обитаваме едно и също място, но Световете ни, са Различни. - отговори Лудият Шапкар.🧣🎩
- Не си готов, да отвориш очите си, за Света на Другите, докато не отвориш сърцето си💗, за него.
- И няма да си готов да приемеш някого в своя свят🌏, докато не се престрашиш,
да надникнеш в неговия!🎩
🎩"Рошавите мисли, на Лудият Шапкар"🧤
И запомнете❗
Всяка съборена стена около нас може, да се превърне в мост към другите❗💞
🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤
- Но как попаднах във вашият Чуден Свят 🌏?! - попита Алиса.
- Защо точно АЗ💃!?... Защо, ТОЧНО СЕГА!?
- Чудесата, са навсякъде около нас. Всички обитаваме едно и също място, но Световете ни, са Различни. - отговори Лудият Шапкар.🧣🎩
- Не си готов, да отвориш очите си, за Света на Другите, докато не отвориш сърцето си💗, за него.
- И няма да си готов да приемеш някого в своя свят🌏, докато не се престрашиш,
да надникнеш в неговия!🎩
29.12.2020
🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤
сн. Pinterest
Алиса отново се приближи до ръба на пропастта! Понякога, както днес, ниско под нея се виждаше само гъстата пелена на мъглата. Друг път, някъде далеч долу, между разкъсаните като захарен памук облаци, от дъното на бездната надничаха любопитно главичките на миниатюрни дървета.
Девойката не можеше, да прецени, кое я ужасяваше повече - да вижда отрязъци пейзаж от дъното или да не знае, какво се крие в мъглата!?... И сега по тила й пробягаха мравки. Тя леко залитна. Лудият Шапкар, ловко я дръпна от ръба към себе си и я прегърна през раменете.
- Понякога се случва и така, че някой залитания ни помагат, да се научим, да летим! - прошепна той в ухото й.
- Друг път, ни се налага, да си правим криле, докато падаме!
Животът често е като майка-орлица, която бута малкото си от гнездото, за да се научи, да лети!
Важното е, да не спираме, да опитваме, въпреки страха си от високото! И да не губим кураж, да прекрачваме отвъд границите на познатото, където повечето хора спират.
Само така, ще продължим, да се извисяваме!
А ако искаме, да укрепнат крилете ни още по-силни и да се издигнем още по-високо трябва, да имаме смелостта, да се спуснем в най-дълбоката бездна. Да се изправим пред най-мрачните си и най-старателно прикривани тайни и да погледнем в очите на най-големите си страхове.
Животът не е просто смелостта, да прекрачиш отвъд границата на сигурното и познатото! Той е непрекъснат процес,.. умение, да излизаме от зоната си на комфорт и да разширяваме хоризонтите си, въпреки страха от новото и неизвестното!
Да живееш истински и да се радваш на живота е, първото и последно изкуство, което не трябва, да спираме, да учим, Алиса. Всичко друго е, просто преживяване!
Изборът е твой!
🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤
Човек е птица без криле, създадена с огромно желание, да полети!
И понеже е лишен от криле, Бог или както там искате, да наречете съзидателната сила, която го е сътворила, му е дала чудото на вътрешният порив, да се извисява духовно! Дарила го е с чудото на въображението и мечтите, на чиито криле, да го прави!
Изключвам материалната, чисто физическа възможност, да осъществи мечтата си под десетки форми и искам, да се съсредоточа над духовната такава, в която можем, да го правим във въображението си всеки миг, когато пожелаем!
Човекът е стихиен по природа. Но понеже природата винаги се намира в динамично равновесие, благодарение на което еволюира, човекът от своята поява в нейния кръговрат, се люшка между статуквото и промяната, между Егото и света, между личността и другите.
Защото развитието е промяната, стъпила върху статуквото, която отказва, да спазва повече наложените от него до сега ограничения. Светът в същността си е антагонистичен. В статуквото е заложена промяната. В прогреса е заложен упадъка, в който е заложено новото начало. А от раждането вървим през своя разцвет, към смъртта си, пресъздавайки живот...
И тъй като от появата си в еволюцията на видовете, хората като такъв, сме били един от най-прецаканите и ощетени от към средства за защита и оцеляване, ние сме получили или сме развили уникалният дар на способността, да пресъздаваме външният свят в ума си, и развивайки това уникално оръжие, да се учим от опита си. Да предвиждаме бъдещи последствия от действията си и да създаваме във въображението си алтернативни негови реалности. Въз основа на които, да планираме целенасочено стратегии за действие в перспектива, до постигане на конкретен желан резултат или цел. Развили сме още и дарбата, да изграждаме в представите си образите и да създаваме всички конкретни "оръдия на труда", с които да реализираме своите планове.
Всичко това ни е дало могъщо предимство пред останалите видове, а способността ни, да се кооперираме, която не е чак толкова уникална, но е функционална, ни е дала още по-голямо преимущество.
Способността ни, да се конкурираме пък, ни е дала по-голяма сила, да еволюираме по-бързо от останалите видове...
Но да се върнем на онова уникално творение - чудото на човешкият мозък и стихийната човешка природа. И на връзката им с настоящата тема.
Връзката е, че човешкият мозък притежава такива неограничени и неподозирани възможности, че от една страна е способен, да работи така целенасочено, че да изгради колосални нови теории за вселената, света и всичко съществуващо и взаимодействащо си в него, и почти нереални за логиката, но функциониращи пробивни иновации.
Или "вихрогона на нечии мисли" постоянно, да го отнася от една, в друга неподозирана посока. Точно както при мен, сега.
Така, че не се о'чудвайте, ако от време на време повествованието рязко завива в неподозирана посока.
Това което всъщност исках, да ви кажа е, че подчинен на дуалистичната природа на сътворението, човек в нито едно отношение не може, да избяга от този антагонизъм и за това пътят му към себе си, в търсене на собственото си място, смисъл и мисия, минава през пътя към другите. В същото време, по пътя към другите, преоткриваме и опознаваме себе си. И израстваме. Така че образно казано " Мъдростта е, "благородната патина" която съзнанието ни трупа въз основа на собствените ни и чуждите грешки и опит".
Един от основните вътрешни конфликти в този непрекъснат двустранен процес е конфликта между Егото и потребността от принадлежност и сигурност.
Между себеутвърждаването и емпатията!
Между човешкият вроден инстинкт на хищника и човечността!
Между егоцентризма от една страна и конформизма и потребността, да бъдем приети, от друга!...
В този ред на мисли двата проблема в отношението към "Различното" във всяко негово проявление, както хиляди пъти съм казвал е, че човек се страхува от това, което не познава. То задейства инстинкта ни за самосъхранение, при сблъсък с нещо Ново, Различно и Непознато, го регистрира като потенциална опасност. И естествено реагира съвсем спонтанно със двете стандартни защитни реакции бягство (или игнориране) и агресия.
Вторият основен проблем е, нежеланието ни, да изоставим чувството на спокойствие и сигурност, като напуснем "зоната си на комфорт".
Хората са основно два типа посредствени, средностатистически или както е модерно, да се казва "нормотипични" и Абнормни ( т.е. всички останали. Включително гениите и всички хора с различни "дефицити" и хронични заболявания.
Посредствеността винаги е била мнозинство и като такова, винаги се е опитвала, да се наложи като норма и да наложи собствените си ценности, критерии и рамки, отричайки и отхвърляйки всички, които не се побират в рамките на нейните предразсъдъци и стереотипи и очаквания.
Защото като рационални разумни същества, за да приемат някого в своя свят хората имат нужда, да проумеят и разберат. А за това е нужно желание, да излезеш от "зоната си на комфорт" и да положиш усилия, да надникнеш в неговият личен такъв. За да го видиш в "естествената му среда".
А повечето хора обикновено и без това се чувстваме прекалено стресирани, преуморени и изнервени. И достатъчно затрупани от собствените си тривиални проблеми, че да искат, да се обременяват и с нечии други.
Но малцина са онези, които мога винаги, да приемат безрезервно, като деца!
Но именно те, са най-ценните!
За това ако имате късмет, да срещнете такива хора постарайте се, да останат до вас!
01.11.2024
🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤
Алиса седеше умислена в края на голямата маса. Около нея се суетяха сякаш съвсем извън контекста на ситуацията Чешърският котарак и Белият заек и бръщолевеха престорено приповдигнато нещо несвързано. Сякаш просто се опитваха, да заглушат неудобството от конфузната тишина.
По лицето на момичето беше изписано видимо разочарование и едва прикрита меланхолия.
- Не тъгувай,Алиса❗
Човек, винаги трябва, да се гордее със смелостта, да бъде истинският уникален себе си! Да отстоява своите ценности и идеали! И да следва мечтите си❗- каза Лудият Шапкар, приглаждайки с отработен елегантен жест непокорната си своенравна коса с цвят на юлско слънце, която винаги имаше собствено мнение и намествайки я под колосалният си цилиндър.
- Помни, винаги ще има хора, които да се опитват, да те разубедят ❗
Винаги, ще има хора, които ще се мъчат, да ти внушат, че твоите мечти, са илюзия❗Че са невъзможни ❗Че са нереални ❗Че са незначителни ❗... Или, че ти, нямаш качествата, да ги осъществиш ❗...
Ще се опитват, да ти внушат какво ли не - съмнение, страх, вина... Само, за да се откажеш❗
Такива хора, ще ти се надсмиват ❗ Ще те обиждат ❗Ще слагат препятствия по пътя ти, за да те спрат❗Дори, ще се опитват, да те унижават и да те смачкат психически, емоционално и чисто физически.❗...
Само, за да докажат на теб,... на другите,... но най-вече на себе си, че са прави❗ Защото така, ще оправдаят собствените си избори❗Ще заглушат гласа на съжалението, разочарованието или гузната си съвест, че са предали, сами себе си ❗ Или ще се почувстват, малко по-добри от теб ❗
Не❗Само, защото ще се почувстват, по-малко жалки в собствените си очи ❗...
Лудия Шапкар седна на влажната от роса трева и зарея поглед в обсипаното с безброй звезди небе.
- Защото повечето хора, Алиса някъде по пътя на своето израстване губят онзи наивен и чист детски идеализъм ❗Губят онази детска вяра във вълшебството и възможността, на невъзможното, която притежават хората като теб, които оставят вратата към Света на Чудесата винаги, леко открехната❗Повечето хора волно или неволно губят способността си, да мечтаят ❗
Някой от тези хора, просто се отказват от Мечтите си, заради дребни лични интереси, изгода или поради алчност❗...
Други, съвсем съзнателно ги заменят, за много по-материални и простички, егоистични постижими цели❗...
Трети, ги пренасят в жертва, на лични амбиции, кариера и успех❗
Или за да удовлетворят, чужди такива❗... За да се впишат❗... А може би просто, за да не разочароват очакванията, на значими за тях хора, за да бъдат приети и оценени според общоприетите критерии, за успех на мнозинството ❗...
Но тъй като, липсата от пожертваните ни мечти винаги оставя незаличима празнина в сърцето ни и раната, от мястото от където сме ги откъснали не спира, да кърви и да боли, колкото и дълбоко да ги заровим, повечето хора, ще се опитват, да попарят и изгорят мечтата на всеки идеалист по пътя си, за да не им напомня, за техният собствен провал❗...
- Но знай, скъпа моя Алиса❗
Че запазиш ли своята истинска същност и следваш ли себе си❗Продължаваш ли, да чертаеш своя собствен път към Света на Възможното-невъзможно❗Няма начин, да не срещнеш и хора, които ще те харесат, ще те приемат и ще те оценят такава уникална, каквато си❗
Няма начин, да не срещнеш хора, които ще те обикнат безусловно❗Хора, които ще ти се възхитят и ще те подкрепят❗Хора, които ще вдъхновиш и ще те последват в сбъдването на твоята или на някоя своя мечта ❗
Защото за тези хора ти, ще си живото въплъщение на Надеждата, че онова, от което са се отказали повярвайки, че може би е Невъзможно, е Постижимо ❗...
Защото гледайки теб, ще си припомнят, кои са всъщност и ще се върнат към истинските себе си❗
Защото за тях, ти ще си въплъщение на Вярата, че и те имат възможност и сили, да успеят❗
Боже би, дори няма, да познаваш много от тези хора❗Но това, няма значение❗
-Виждаш ли онази падаща звезда над нас?- Вдигна той ръка, сочейки една искряща следа в небето. Алиса проследи с поглед мястото в мрака, което ръката му показваше и се наслади на прекрасната златна нишка, която сякаш нечия невидима ръка изкусно бродираше между милиардите блестящи звезди.
- Вярвай ми, дори да трепкат, звездите блестят най-ярко в най-непрогледният мрак преди разсъмване❗
Дори и да пада, една звезда оставя следа, която виждайки някой, някъде си пожелава желание, с вярата, че то ще се сбъдне❗А звездата дори изгаряйки, оставя следа по пътя си,... По своя собствен път в небето и в нечии сърца❗ Както в нашите с теб, сега❗
И именно това е, истински важното ❗
🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤
"Най-важното нещо, което един баща може да направи за децата си, е да обича майка им." – Теодор Хъсбърг
Ролята на майката, винаги е била неоспорима.
Ролята , която има бащата за формирането и съзряването на детската личност обаче, като че ли е леко подценявана!
Всяка от ролите на двамата родители обаче, има СВОЕТО значение, не само за половата идентификация на децата и в интегрирането на полово-ролевите модели на поведение.
Има неща, които бащата много по-добре би помогнал на децата си, да научат.
Особено, момчетата.
Всеизвестна максима е, че любовта на майката е безусловна, докато при бащата, е малко по-различно.
Докато целият женски светоглед е пречупен през емоциите и е тясно свързан с взаимоотношенията, този на мъжа, е свързан с действието. Съответно , с постигането на цели, резултати и степен на удоволетворени очаквания. Просто, мъжете са по-конкурентни, а жените, по комформни...
💠 Първата и може би, най-важна от основните задачи, свързана с бащинското възпитание е, себеутвърждаването и автономността на детето, на детето от зависимостта от майката.
💠Друга задача е, да научи детето, да печели .... и да губи, и да му обясни , колко е важно това
💠Бащата, помага на детето , да изгради собствена гледна точка и мироглед, и да ги отстоява
💠Бащата, помага на сина си, да изгради правилно отношение към жените
💠 Да поговори с него "по мъжки", за любовта и привличането (емоционално и сексуално)
💠 Друго важно умение, на които бащата трябва да научи сина си е, да дава отпор и да защитава
💠 Той обогатява живота на детето си с нови преживявания и нови предизвикателства
💠 Да го научи, да се бори и да не се отказва
💠И да го научи на някой основни житейски умения, да оцелява и да осигури, задоволяването на основните си потребности(както и тези, на важните за него хора )...
Най-доброто определение за изкуство, което сме чували, е на дете в 4 клас: „Да искаш нещо и да си го направиш.“ Ако кажем, че да бъдеш баща е изкуство, то тогава веднага идва въпросът: „Какво искам да бъде детето ми и какво мога да направя за това?“ Той има много различни отговори, както има и много различни бащи. Всички сме чували някои от тях: „Щастливо“; „Добър човек“; „Честен човек“; „Да е успешно“. Общото между тях – бащите винаги, без изключение, искат нещо хубаво за децата си. Което е чудесна отправна точка. Разбира се, като всички големи въпроси, и този си има подводни камъни. Понякога като родители започваме твърде много да насочваме детето си в посока какво трябва да бъде, и то започва да се съмнява дали го харесваме такова, каквото е, или само непрекъснати усилия от негова страна могат да доведат до нашето одобрение. Все едно шефът ни само да ни казва какво иска от нас да постигнем в бъдеще, без да показва дали оценява сегашните ни възможности и умения. Известно е, че бащите са тези, които по-често задават правилата за децата, особено тези, свързани от отношенията им със света, и това става независимо дали го искаме; или не.
Затова в тази Седмица на Бащата ще дадем на бащите и децата възможност да творят заедно – както изкуство, така и самите себе си 😊
Ето няколко водещи предложения, за да постигнем това:
велосипеди, рикши, дърпане на въже, игра на „Сляпа баба”, скачане в чувал, надбягване на един крак и др.
Дейности сред природата – излет, екскурзия, разходка в парка, пикник, велопоход.
Работилници с деца и бащи за изработване на полезни предмети – напр. къщички и хранилки за птици (актуално за зимния сезон), табелки с информация за населеното място, разкрасяване на квартала.
2. Концерт с участие на деца и бащи, дядовци, вуйчовци, батковци и т.н.
Съвместна инициатива на бащи и деца/младежи, която да е от полза на местната общност – за засаждане на дръвчета, поправяне на пейки, катерушки, боядисване на огради, почистване на обществено място и др.
Игри „Смяна на местата” – ролеви игри за майки и бащи, като жури са самите деца.
Фейсбук-акция – публикуване и споделяне на снимки, видео, послания, картички, илюстриращи важната роля на бащата при отглеждането на детето (моля, уведомявайте ни за фейсбук активностите си на фейсбук страницата ни MenCare (Да бъдеш Баща).
са подходящи за вас. Ето още няколко примера и идеи как конкретно можете да се включите:
2. В квартала, населеното място и общността
Спортни или други състезания за бащи (дядовци, чичовци, батковци) и деца – футболен мач, състезания с велосипеди, рикши, дърпане на въже, игра на „Сляпа баба”, скачане в чувал, надбягване на един крак и др.
Дейности сред природата – излет, екскурзия, разходка в парка, пикник, велопоход.
Работилници с деца и бащи за изработване на полезни предмети – напр. къщички и хранилки за птици (актуално за зимния сезон), табелки с информация за населеното място, разкрасяване на квартала.
Концерт с участие на деца и бащи, дядовци, вуйчовци, батковци и т.н.
Съвместна инициатива на бащи и деца/младежи, която да е от полза на местната общност – за засаждане на дръвчета, поправяне на пейки, катерушки, боядисване на огради, почистване на обществено място и др.
Игри „Смяна на местата” – ролеви игри за майки и бащи, като жури са самите деца.
Фейсбук-акция – публикуване и споделяне на снимки, видео, послания, картички, илюстриращи важната роля на бащата при отглеждането на детето (моля, уведомявайте ни за фейсбук активностите си на фейсбук страницата ни MenCare (Да бъдеш Баща).
3. В центрове и клубове
Вътрешни дискусии за ролята на бащата в живота на децата с участници мъже и жени, представители на клуба, центъра или медиатори.
Организиране на дискусии, на които мъжете да обсъдят важни за тях теми, проблеми и предложения за по-активното им включване в живота на децата.
4. В училища и детски градини
Участие на бащи в час на класа – в часа те могат да разкажат за своите професии (пожарникари, полицаи, лекари и др.), хоби или да поговорят с децата за важни неща от живота.
Участие на бащи в конкретни часове – математика, спорт, труд и техника и др.
Организиране на конкурси за разкази, рисунки и есета на тема „Да бъдеш Баща” – в журито могат да бъдат бащи, деца или бащи и деца заедно.
5. В екипа на вашата организация
6. Във вашата фирма
Очакваме Вашите коментари, мнения и предложения на david.kiuranov@roditeli.org . Ако желаете да популяризирате организираните дейности, моля изпратете ни снимки*, придружени с кратко описание на инициативата и ние ще ги разпространим чрез медийните канали на кампанията „Да бъдеш Баща“.
*Снимките, на които има деца, трябва да бъдат придружени от писмено съгласие на родителите/настойниците на децата. Изключение правят снимки, представящи масово мероприятие – публика на футболен мач, състезание с множество участници, публика на концерт и т.н.
Източник: Асоциация "Родители"
Тъй бе описал някога поета
един живот, без маска и без грим.
Свирепо псе бездомно, без намордник и въжета,
което трябва в двубой, да победим.
Но днес е друг, живота - скрит зад маска лицемерна
и съвършен изкусен макиаж.
Усмихва ти се в гръб, лукав като хиена.
И те напада в гръб безмилостно, на абордаж.
Живота на бащите ни бе друг.
Брутално откровен, те гледаше в очите.
И можеше, да те премаже като с чук,
с отруденият си юмрук челичен!
Но имаше достойнство, гордост и морал.
Искра човечност имаше в гърдите.
Към падналия милост имахме. Към сбъркалия, прошка... а и жал.
И с малкото си, бяхме малко по-спокойни, по-щастливи, по-честити!
Сега е друг живота - лицемерен,
прикрит, двуличен, подъл, но нахъсан...
или безмилостен, безсрамен и безверен.
лъжлив и мръсен! Боже, колко мръсен!
И в битката му няма правила.
И всяка мерзост днес е оправдана.
Предателството е въпрос на интерес и на цена.
А любовта, за миг превръща се в измяна!
В тълпата се разтваря личността.
Всеки успех, посрещнат бива с тиха злоба.
Амбицията, компенсира леността.
Усмихвайки се лицемерно, ти копае гроба!
Живот без цел, без смислен и фалшив.
Но задушаван всред мъгла от завист!
Не можеш утре, да възкръснеш по-щастлив,
когато днес всичко различно, пъстро и вълшебно си прегазил!
Обичам те живот, дори такъв!
Със всеки дъх и с всяка нова мисъл.
Не с теб,... за теб бих бил се без отбой!
В теб безусловно вярвам аз, до сетна капка кръв!
С която бих излял сърцето си и бих те пренаписал !
Защото си единствен ! И си МОЙ ❗
© Ивайло Апостолов
05.11.2024
- Приятелството е птица, която не може, да лети, когато едно от крилата й е наранено, Алиса!- каза Лудият Шапкар и сложи успокоително ръце върху раменете на младата девойка, която изглеждаше така посърнала, че русата й глава приличаше на слънчоглед, който отдавна не беше виждал не слънце, а дори искра светлина!
- Най-много боли, когато хора, на които си помагал, да укрепнат крилете им, в някой момент, най-неочаквано пречупват твоите криле!
Най-жестоко боли, когато хора, с които си вярвал, че заедно мечтаете и се учите, да летите към мечтите си се опитват, да се изкачат и достигнат своята мечта, стъпвайки върху трупа на твоята!
Най-нечовешки боли тогава! Защото в този миг разбираш, че приятелят си бил само и единствено ти!
В този миг разбираш, че си бил просто, средство!... Оръдие, на нечия егоистична амбиция или още по-лошо - на нечий обикновен тривиален интерес и лична изгода!...
Защото тогава разбираш, че хората, които са ти се усмихвали и с които си споделял всичко, на които си доверявал всичко и на които си разчитал; хората пред които си разкрил сърцето си, помагал си и си давал, без дори, да се замислиш, са били всъщност непознати! Че усмивките са били просто маски, а думите и чувствата са били истина единствено за теб!
Жестока болка е, да чувстваш целият си вътрешен свят... цялата своя лична вселена ониществена до "средство", Алиса!
Дано никога не я почувстваш! Особено, от някой, който наистина си обичал!
Лудия Шапкар сякаш отново говореше по-скоро на себе си, изпаднал в онова типично за него състояние на откровение и катарзис.
- Тогава, доверието ти в хората и вярата в доброто у тях са наранени смъртоносно!.... Защото е наранено доверието ти в самият теб! Вярата в добрата ти преценка се лута, изгубила посока! Увереността в правилните ти избори се смалява! И всичко около теб започва, да ти изглежда някак по-голямо и по-трудно преодолимо. А това, посява малкото отровно зрънце съмнение, което бавно избуява и пуска разрушителните си филизи в корените на твоето Его, като наранява онази здрава основа от него, от която всички имаме нужда, за да се съхраним !
А нараненото Его и пречупеното доверие, заздравяват най-трудно, Алиса!
Те заздравяват най-бавно и дори, да заздравеят, вече никога не са същите!
Трудно можем, да намерим точните места на парчетата. А някои от тях, дори въобще не откриваме!
- Казвал съм ти не веднъж, че когато е готов, да се раздава човек, не може, да бъде ограбен! Това е така, защото грижата, вниманието и готовността, да даваш е основният израз на любов! А любовта е, безусловна! Тя в същността си не може, да бъде друга! И давайки я веднъж някому, ние вече сме се съгласили, да поемем риска, с нея да бъде злоупотребено. Но без този риск не бихме били хора!
Обичащият човек обаче, оставя гърдите си открити и не е трудно, да бъде наранен! Наранен жестоко! Защото хората-консуманори, които рано или късно срещаме по пътя си, съвсем не са малко!
Те на драго сърце, ще прегърнат доверието, което им даваме! Ще го употребят! И когато сметнат, че вече не им е нужно, просто ще го захвърлят! Това са хора, чиито живот е осмислен от външното, очевидното и материалното. Хора, чието дребно и нищожно Его трябва, да се изкачи високо върху планина от придобивки. И чиято куха и опустошена от страх, срам, чувство за малоценност и завист, от чувство за безсмисленост и вина душа се мъчи, да запълни поне част от празнината си с тях. Това са хора подчинени на интереса, алчността и низките страсти, които зле прикриват с високи претенции, които подсъзнателно възприемат дори себе си като предмети, които лесно могат, да бъдат купени... Хора с неутолима жажда за власт и измамна слава, които трудно потискат своя страх, да носят отговорността, за взетите от тях решения, за собственият си живот, но искат, да вземат решения, касаещи живота на десетки други! Защото това им дава усещане за значимост!
- Но човек не трябва, да забравя, че е добър, великодушен и щедър по природа . Защото има и други хора, които също са такива! Които ще го обичат, разбират и ценят такъв, какъвто Е.
Те никога няма, да те предадат! И само заради тях, този риск си струва, колкото и да боли понякога!
🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤
