ИМПРЕСИЯ

И бавно, бавно, някак с нежелание,

с тъга усмихна се и тръгна Лятото.

А Есента с пастелите си и букет благоухания,

пак разпиля къдриците си над Земята.

Вълните някак меланхолно, сякаш като, за последно

погалиха брега и се оттеглиха назад.

Луната с куката си драматично дръпна облаците бледни

и зад завесата им скри редиците на звездния парад.

Дърветата с пастелни пъстри пелерини

направиха шпалир на Есента.

А тя, танцуваща, като изящна балерина,

рисуваше край мен с пастели, аромати и цветя.

Но някак, цветовете й, не могат, да ме стоплят.

Вдигнах яка, потръпнал изведнъж.

Как бих могъл, без страх да се намокря,

да потанцувам както правя в летен дъжд.

© Ивайло Апостолов 

    22.08.2025

ПРЕД ОГЛЕДАЛОТО

Животът ни е перли в броеница...

Грешки, уроци... Успех подир крах.

Душата често е като ранена птица,

но литва пак, макар попарена от страх.

Трънлив е пътят ни напред

и кръстопът е всеки избор.

Веднъж е грешка и урок, 

човеко.

Друг път е, в радост полет.

Пълноводен извор,

за още по-успешен скок,

в желаното далеко.

Играч ли си или си наблюдател,

животът неизменно си тече.

Полита от гнездото, малкият мечтател

и в мъж израства, малкото момче.

И някога, ще дойде миг, когато

ще спреш да тичаш. 

Сякаш само в миг си мигнал.

И ще попиташ образът си в огледалото:

"Кой си приятелю? 

Успя ли, да обичаш?

И колко от мечтите си постигна ?"

Колко уроци взе и колко даде?

Дали на принципите си изневери?

Мечта, приятел или себе си, предаде ли?

В колко сърца остави спомен благ?

Прости ли низостта, на своя враг?...

Ще можеш ли тогава ти, с открито

сърце, с достойно вдигната глава,

да кажеш гордо: " Падах, ... ставах, но опитах!

Не се предадох и съм благодарен за това!

Несъвършен съм, но пред никого не лазих.

Живях над завистта и дребните сплетни.

Не клеветих. Достойнството и съвестта си чисти пазих,

Сърцето ми обича. Даже още, да кърви.

По тялото ми няма некрасиви белези.

Особено от ударите в гръб

от фейк приятели, с дребни души на мелези."

Уроци от излъгани доверие и обич, струват най-болезнено и скъпо!

Живота щедро даде ми уроците.

Раздавах обич, колкото можах.

Избягвах от съблазни и пороци.

А другото е суета и прах.

© Ивайло Апостолов 

    30.08.2025

ЖИВЕЕМ ДНЕС В НЕЛЕКИ ВРЕМЕНА

🍀🍀🍀

Живеем днес в нелеки времена

- забързани, изнервени и отчуждени.

Сякаш всички сме си загубили ума.

Кръвта като барут гори в издутите ни вени.

Живеем днес в абсурдни времена,

на Его-та огромни и души нищожни.

На трупане на вещи и на ценности нищожни,

когато Личността, по-важна е от Общността.

Живеем в бездуховни времена.

Хората ръфат се един, друг, като хищници,

все по-далеч от Бог и от Човечността.

Триумф на подлеци, предатели, лакеи и завистници.

Отвътре съхне днес човешката душа.

Сърцата сякаш са се вкаменили.

В безумното си бягство към върха,

загърбихме любов, съвест, морал и губим  сетни сили.

Живеем днес в конфликтни времена,

когато трупането е по-важно от споделянето.

Над добротата властва арогантността.

А алчността работи даже през нощта. Дори в неделя.

Сами пресътворихме Раят си в Ад.

Съвсем естествено е, да погубиш нечия съдба или достойнство.

Пропуква се човешкият ни свят.

Да жертваш нечия любов и чест, дори превърна се в геройство.

Живеем в неморални времена,

на задкулисия, без съвест, срам и чувство за вина.

С мегаломанските очаквания и претенции,

но в страх от риск, от лични жертви, отговорност. И с лицемерни индулгенции.

Престиж, богатство, слава и възход

са важни. Всяка жертва бива допустима.

Петак не струва чуждият живот,

дори и за стотици, да е сринат.

В душата смут, тревога, суета,

подтиснат гняв и приглушена завист,

разбиват на осколки днес света.

И го заливат с лава от ненавист.

Съгласен съм, животът днес е труден.

Дори не можем, да поемем дъх свободно.

Но човечността си трябва, да събудим,

защото иначе, докрай, ще се погубим.

И ще останем малодушни и безродни.

Един на друг ръка, не си ли даваме.

Не бъдем ли един за друг опора,

когато паднем, за да се изправяме

с вяра, ще престанем, да сме хора.

Защото само вярата, човечността и любовта,

в душите ни доброто, ще пробудят,

да възродим Света отново, за добродетелта.

Брат, брата си свободно, да възлюби.

🍀🍀🍀

© Ивайло Апостолов 

      26.08.2025

РАЗБРАХ, ЧЕ ЛЮБОВТА Е ТАМ, КЪДЕТО СИ И ТИ

Разбрах, че любовта е там, където си и ти!

В сънят спокоен, под завивките от кадифе

и на огнището в облака от пукащи искри...

В събуждането, с аромата на кафе.

Разбрах, че щастието там е, гдето си и ти.

В прегръдката, когато в ужас се пробуждам от кошмара

и в нежната целувка призори.

В изкусителните звуци на китарата.

Разбрах, че нежността е там, където си и ти.

В горещият ти дъх, пробягващ по тила ми в мрака.

В страстта, на крайчеца на пръстите ти, 

които кожата ми карат, да гори и да тупти.

В обятията ти, които обещават винаги, да ме очакват.

Разбрах, че грижата е там, където си и ти.

В топлата супа, там, до болничната ми постеля.

И в рамото, което падна ли, винаги вдига ме и ме крепи.

Във вярата, че всяко зло е за добро и е до време!

Разбрах, че красотата там е, гдето си и ти.

В устните галещи ръба на чашата с абсент.

В игривите искри на кехлибарените ти очи,

в които се чете:"О, миг поспри",

докато си се сгушила у мен!

Разбрах, че щастието, красотата, любовта

като зрънца са. Само трябва, да се постараеш 

и ще разцъфнат в най-прекрасните цветя.

Ала най-нежно трябва, да ги приласкаеш.

И те ще дойдат в точният момент.

Ни миг по-късно, нито миг, по-рано.

Но с тях не ще, да си благословен,

ако сърце не вложиш! Ще останат жива рана.

Разбрах - не можеш, да си влюбен и щастлив назаем,

Ни, да ги купиш или замениш за най-безценното си.

Без да се отдадеш напълно, няма как, да ги познаеш.

Но те въздигат те, над цялата житейска суета и тленност!

Защото щастието в любовта сме Аз и Ти

- Две влюбени души, в една съдба съшити,

Туптящи две сърца, в божествена симфония

над свят, премръзнал в отчуждението и апатията.

Опустошен от страх, от завист, алчност... Свят в агония,

от своите сбъдващи се собствени проклятия.

💓💓💓

© Ивайло Апостолов 

    21.08.2025

ВЪРВИ НАПРЕД! МЕЧТАЙ И СЕ УСМИХВАЙ❗

Не жаля аз в живота си за нищо!

Макар, че често е така несправедлив

и впива в мен пастта си, като хищник.

Все пак, в живота има малко негатив.

Ще се изправим, пак. Знай, всяка трудност отминава!

Живота е един, грабни го смело!

Прахта изтупай и с упорство продължавай.

Да съжаляваш е излишно и самотно дело!

Отминалото, няма как да върнеш.

Проблемите ни друг не ще реши.

Ала на пук на завистливите очи,

върви с усмивка, без да се обърнеш.

Живота е един и втори няма

да имаш, колкото да се стараеш.

Живей СЕГА, не го пилей в самоизмами.

Отдай се! Сбъдвай! И не спирай, да мечтаеш!

И вярвай, че ще бъде по-добре

намериш ли човек, да го споделяш

и лудостта ти той, да разбере!

Света и себе си ти, с него, ще променяш.

Защото, вярвай, само в любовта 

Светът и времето замират и притихват!

За туй, Живей приятелю! Люби СЕГА!

Върви напред! Мечтай и се усмихвай❗

© Ивайло Апостолов 

    18.08.2025

И ТЕ, СА ТВОЕТО ИСТИНСКО БОГАТСТВО

С тъй много хора можеш, да говориш.

И толкоз малко, просто с теб , да помълчат...

И с толкоз малко, смислено, да си поспориш...

И толкоз малко, ... да те разберат!

Тъй много, път към теб, ще изберат,

когато техните сърца болят и страдат.

Но колко малко, ще се доближат

до теб, когато твоята душа се гърчи в Ада

на страхове, съмнения, вина

или в горчилката, след някое предателство!?

И колко малко, ще са светлина,

когато се нуждаеш от приятелство!

Тъй много "жертви", чакащи ответ

и молещи подкрепа и спасение!...

Тъй малко пристани и пътища пред теб,

когато търсиш в себе си прозрение!

Тъй много лутащи се, търсещи у теб маяк, 

искра и топлина, когато са изгубени!...

И неколцина, даващи ти бряг

и факел, щом пречупен паднеш и охулен.

Или низвергнат бил си и прокуден

от всеки друг, беда надушил в мрака 

по дирите ти. Когато пренаселения свят-клоака, 

за теб внезапно станал е безлюден!

Тъй много, с пръст към тебе ще посочат

и зад гърба ти тихо, злостно ще клокочат!

Тъй малко, ще направят щит със своето тяло

или ще са за тебе, огледало!

Пред толкоз много, ... по-добре, да замълчиш.

Да не споделяш. Просто, да подминеш!

С тъй малко, ... искрено, да споделиш!

Приет и подкрепен, да се разкриеш.

Тъй много без свян и жал, ще те употребят.

Като ненужна вещ, ще те захвърлят.

И неколцина само, ще те окрилят,

когато и надеждата е мъртва!

И само с тях, ще сме напълно истински.

От тях, ще съберем кураж и сили.

Ще можем сляпо, да се доверим и да политнем към мечтите си,

свободни от това, което и от себе си, сме крили.

Тъй много, ще подклаждат твойта горест

и в слабостта ти тайно, ще злорадстват.

Малцина, ще споделят твойта орист.

И те, са твоето истинско богатство❗

🍀🍀🍀

© Ивайло Апостолов 

     16.08.2025

УРОК

Научих, че дървото щом засаждаш

не трябва всеки ден, да го поливаш

или с оградка ти, да го ограждаш.

Че за да стане силно и красиво

преди, да е израснало дървото

високо, с клони галещи небето,

здраво и жилаво трябва, да е набъбнало стеблото,

и с корени дълбоко - чак в сърцето

на майката Земя, вкопани здраво.

Само тогава, ще пребори ветровете

и ще е доста' мощно и кораво

пред всяка буря то, да се възправи.

Научих, че и майката орлица,

не бутне ли орлето от гнездото си,

не ще усети то без вятър, че е най-велика птица.

Ни силата на клюна и крилото си.

И костенурката, на сигурно в брега,

яйцата си грижливо закопава.

Ала оставя своите чада

сами срещу Света, да се изправят.

Гъсеницата без, да се потруди

сама през своята орис, да премине,

не ще се прероди във пеперуда 

и да достигне облаците сини.

И само хората, в страха си и вината,

забравихме урока на природата.

Свръх протектираме, презадоволяваме децата си.

И тъй сами, унищожаваме породата.

И не разбрахме, че дървото преполято,

от малко почва вътрешно, да гние.

А камъчето, махнато от пътя пред децата

днес,... в Утре-то им то, ще е скалата,

която макар порасли, с нищо няма, да разбият.

Отколе тъй повелята повтаря 

- дърво не се отглежда зад ограда.

За да е мощно и красиво, с клони чак, до Рая,

то корените му, ще се вкопани чак, до Ада.

© Ивайло Апостолов 

     17.08.2025

ЗНАМ МАЙКИ, КОЛКО ВИ Е ТРУДНО ❗

Знам майки, колко ви е трудно,

да пуснете децата, да летят!

Но колкото, да ви е чудно,

те имат своя собствен път.

И пътят си, за да намерят,

и сили за да съберат, 

криле могъщо да разперят

със сила, разум, съвест, власт,...

те имат нуждата от вас.

Знам, питате се постоянно,

да ли се справяте добре...

Ако детето е "обрано",

но силно е, да казва НЕ...

Ако преследва упорито,

мечтата си и своята цел,

но щом не знае, смело пита

и вслушва се във ваш апел...

Ако е щуро, любопитно

и има хиляди въпроси...

Не се страхува, да опитва

и следствията си, да носи...

Щом има воля отговорно,

зад изборът си, да застане...

И щом препъне се отново,

да продължи, макар и с рани...

Щом има своя точка гледна

и защити я, без страх и вина...

Щом знае, че една победа

не е спечелена война...

Щом в имането си е скромен

и във триумфът си смирен...

Щом помни и обича своя корен

и се завръща окрилен...

Щом даже и за миг не жертва

той съвестта и свободата,

Щом е творец, не сива "жертва",

разтворила се във тълпата...

Последен къшей хляб и радост,

щом може с други, да споделя.

Ръка подава, в миг на слабост...

на странник, дава ли постеля...

Щом с плам гневи се, страстно люби

и бори се за правотата...

И даже пътя, да изгуби,

пак връща се към светлината...

Щом може тихо, да прощава,

но злото, да сече от корен...

Щом може твърдо, да решава

дори, когато е съборен...

Щом може, да гради от нула,

подир предателство и крах.

На слабия, щом дава сила...

От силните, щом няма страх...

Щом може, да е благодарен

и научава си урока

дори, когато е опарен

и не поддава пред порока...

Щом може силно, да прегръща,

ала предател, не целува.

Щом има повод, да се връща

И малко трудно се сбогува...

Тогаз бъдете вие спокойни,

че справки сте се добре!

Децата ви, ще са достойни

родители и синове.

Защото майката е силна,

да люби, грижи и да защити!

Но трябва й най-много сила,

да пусне рожбата си, да лети❗💓

© Ивайло Апостолов 

     14.08.2025

ПРОЗРЕНИЯ

Когато няма твърди правила

в закона всеки търси си вратичка.

Тогава всяка съвест има си цена.

Интригите кафез са, истината е пленена птичка.

Когато няма твърди правила за всички,

с два аршина всеки мери правотата.

Тогава светогледа се разпада на стотици гледни точки,

защото липсва между тях величината.

И хаосът върлува безогледно,

а интересът сменя личният морал.

амбицията, като за последно

прегазва всеки в блато от сплетни и кал.

И само неподкупният не пада

в безскрупулната паст на алчността.

И само нищият смирен нехае за властта,

като най-пряк маршрут към слава на марионетките в парада.

От памтивека всичко се повтаря,

амбиция, предателство, вина...

успехът има своята цена.

Ала най-често най-невинните поемат от товара й.

Тогава и доверието, ти излиза твърде скъпо!

Посредствеността не ти прощава, щом изпъкнеш над тълпата!

Човечността и етиката се класифицират като "тъпи"

в света на интересите и суетата!

Познанието се приема за опасно.

Да бъдеш себе си, разпалва завистта!

Да имаш мнение, в тълпата на безгласните 

е непростимо за ненавистта!

Общовалидни ако няма правила.

Посредствеността самопровъзгласява се за норма.

Моралът губи ясната си форма.

Всичко, което носи светлина,

не мине ли на тъмната страна,

със сивата й плът не се ли слее,

в свят пъстър няма право, да живее.

Всичко различно априори носи своята вина

и става цел, за нейната стрела.

Излез от сенките на предразсъдъците и на стигмата!

Излез от тесният си ъгъл към света.

Не зяпай отстрани! Бъди съавтор в книгата 

наречена живот! Бъди СЕГА❗

Но не забравяй, в общност за да се превърне стадото

и да престане хаосът в тълпата,

най-важно, за да няма ощетени и пострадали е,

да са общовалидни правилата.

© Ивайло Апостолов 

    07.08.2025

ИСТОРИЯТА, ТАЗИ СТАРА КУРТИЗАНКА

Историята, тази стара куртизанка 

флиртуваща фриволно със героите...

Тълпата не прощава смелостта на силните. Блестящите. Прогонващите сянката,

защото й напомнят непрестанно, 

че всички други в душите си, са роби!

И след като трагично и самотно

ги пренесе тя в жертва и оплаче,

ожалва си оковите безропотно 

изпод ботушите на техните палачи!

Историята - стара куртизанка

флиртува после сластно със велможите,

написана от блюдолизци на захранка

и в служба на предателите в ложите!

Тъй се върти Светът от памтивека.

Идеалистите, пред амбразурите,

А олигарсите забогатяват от халтурите

и словоблудствата на лицемерните марионетки.

© Ивайло Апостолов 

    06.08.2025

РАЗБИРАШ, ЧЕ ПОРАСНАЛ СИ, КОГАТО...

Разбираш, че пораснал си, когато

мълчиш по-често ти, отколкото говориш.

Когато по-спокойна е душата.

Не се стреми, да победи в напразни спорове.

Разбираш, че пораснал си, когато 

не се стремиш на другите, да се харесаш.

И следваш по-уверено мечтата си,

а суета са славата и интереса.

Разбираш, че пораснал си, когато

спреш, да препускаш бясно в надпреварата 

ти с всички други и с нестихващото време.

Когато вчерашното Аз във огледалото,

е твой единствен ориентир и измерение.

Разбираш, че пораснал си, когато 

Не губиш сили, нерви и енергия,

за нечии дребнави посегателства.

А търсиш с важните за теб, по-добра синергия.

Разбираш, че пораснал си, когато 

ставаш по-твърд в своите решения.

И разбереш - глупецът само хвърля се напред с главата.

Мислещият бори своите съмнения.

И че макар, да уважава чужди мнения,

не позволява предразсъдъци и стигми,

в маршрута му, да бъдат отклонения 

и от целта, която иска, да постигне!

Разбираш, че пораснал си, когато 

не се страхуваш, да си себе си! Да си различен

и да си "черната овца" в тълпата!

Дори, да казват, че си "твърдоглав" и "неприличен"!...

Когато зад гърба си спреш, да чуваш

злословните завиждащи езици.

Пред силните, щом спреш, да се преструваш,

а на "лисиците" покажеш, че не ще "кълвеш на трици"!

Разбираш, че пораснал си, когато 

не губиш време с жертви - симуланти, с лицемери...

и си открил, че променил си някому съдбата...

безшумно, анонимно, "на доверие".

Разбираш, че пораснал си, когато

прозреш, че щастие - успех са често антоними.

Че грешките, са пътя, не проклятие в съдбата ни...

Че всичките сме грешни и раними.

Разбираш, че пораснал си, когато 

прозреш, че ученето е процес, до края.

Че щастие, успех, удовлетворение, 

са резултата, 

но трябват разум, съвест, обич и смирение!

Човек не е роден, да е всезнаещ.

Разбираш, че пораснал си, когато

престанеш с постоянното себедоказване!

Приемеш ли, че любовта е споделеност в тишината,...

в малките жестове, а не помпозното приказване!

... А до тогава просто в календара,

събираме година, след година!
В неволята някои израстват твърде рано.
Други не мръдват, даже и живота им да е преминал❗

© Ивайло Апостолов 

    06.08.2025

ОБИЧАМ ТЕ И ВСИЧКО МИ Е МАЛКО

Залезът идва тихичко на пръсти 

и без да бърза нежно ни прегръща.

като изгубени деца невръстни,

ноща с вълшебна панделка ни свърза.

Така прекрасна вечерта е,

през юни. Медната луна,

се къпе в езерото и нехае.

Спят отмалели уморените весла.

Звездите любопитно се оглеждат,

край нея в огледалните води.

В гърдите ми тупти една надежда,

един копнеж по теб, се възроди.

Да те извикам, шепнешком по име...

Да те прегърна нежно в тишината...

И слели две сърца безименни,

да се изгубим в безметежност, до зората.

Задъхвам се! Гърдите ми са клетка!

Сърцето ми се блъска в нея, като плахо птиче,

за да разбие тягостната им решетка...

Как искам, да си моето момиче!

Дори и птиците в клоните притихнаха,

да не смутят сърцата ни!... Тъй силно бият!

Бризът с усмивка ни погали и утихна,

когато ТИ и АЗ се разтопиха в НИЕ.

Далеч блещука каменният град,

със спомени и чувства лихи.

Над нас светулките са като звездопад...

Тъй дълго те обичам, а копнежът ми не стихва.

Ти като пролет си с разцъфналите вишни, 

в искрящата си булчинска одежда. 

С брилянти, като утринна роса в косите пищни...

А утрин вече във водите се оглежда.

От толкова отдавна те обичам!

Сърцето ми изгаря - Слънце жарко.

Обичам те! Обичам те! Обичам!

Обичам те и всичко ми е малко!

© Ивайло Апостолов 

     03.08.2025

НЕ СЪМ СЕ КЛЕЛ АЗ АНГЕЛ ТУК, ДА БЪДА

💫✍️💫

На щурм влетях в този грешен свят.

Да бъда ангел ли?.. Не съм се клел.

Не съм мечтал елей и благодат,

а за живот в мир под синьото небе.

Да бъда ангел? ... Не, благодаря!

Отдавна ореола си изгубих!

Крилете ми пречупени кървят,

от куп предателства и рой самозаблуди !

Удавих се във хорска жлъч и кал

И задуших се не веднъж в притворство и в завист,

от хора със които съм летял

и със последни сили съм държал

над бързеите, да не се удавят!

Не искам, да съм ангел белокрил !

Не искам, да съм пухкав и безгрешен!

С бездушните, не мога, да съм мил!

Ала не мога, да съм безчовечен!

Не искам винаги, да бъда прав!

Знам, няма винаги да побеждавам !

Но на земята искам, да съм стъпил здраво,

На паднал в нужда, да подам ръка,

в защита на рожденото му право!

Не съм аз ангел и напълно по човешки

се учих, да живея, с много грешки.

И като всеки друг, на кръстопътищата на живота,

бах разпнат не веднъж от клевети и клюки, като на Голгота.

Не искам, да съм ангел хвърковат

Приел съм се такъв, несъвършен !

Не мога, да се слея и с тълпата!

Ще следвам до последният си ден

дори с криле пречупени, с плам и дух 

любовният си порив и мечтата си.

И без компромис, ще взривя на прах и пух

всяка неправдата и ще давам огън от искрата си,

на всеки скръбен и обезверен.

На всеки! Не съм Господ, за да съдя!

Защото всеки има нужда от криле.

Не, ангел снежнокрил, не съм се клел, да бъда!

Не е абсент живота, ни елей.

Пресътворихме Раят си, в бордей.

Но се заклевам в своята сърдечност,

докрай ще пазя своята човечност!

И нимбът ми макар отдавна, да е в прах,

надявам се, да превъзмогна всеки страх,

да се завръщам у дома си, там, където,

ще съм щастлив с най-важните обични на сърцето ми.

Не съм се клел аз ангел тук, да бъда!

Да съм човек е моята присъда!

© Ивайло Апостолов 

     01.08.2015