НАДЕЖДА, ВЯРА И ЛЮБОВ

И стана Ден трети, от декември❗

Ден за размисъл ❗

Ден в който според едно решение на ООН си спомняме, за онези, които гласно или негласно, понякога с думи, друг път с действия, на най-често с бездействие и игнориране, в душите си етикиране като не-валидни❗ Спомняме си, че и те също са хора ❗💞 А дали си даваме сметка през останалите 364дни от годината, че  стигмата към другите, оставя най-тежкото клеймо в собствените ни души!?...

Ден в който всъщност трябва, да си спомним, че ВСИЧКИ СМЕ ХОРА и като такива, всички сме несъвършени. Че всички носим в душите си едно и също и копнеем, за едно и също през ВСЕКИ ЕДИН ДЕН ОТ ЖИВОТА СИ❗ И заслужаваме, да бъдем приети и подкрепени такива, каквито СМЕ❗... ВСИЧКИ, без изключение ❗💞 

Ден в който трябва, да се припомним, че вярата, надеждата и любовта, крепят всички ни. Държат ни заедно и ни движат напред. Но че майка и на трите е мъдростта❗💞 

Днес не е празник, а ден за равносметка❗

И може би, за промяна към по-добро ❗💞

👫💞🧑‍🦽

НАДЕЖДА, ВЯРА И ЛЮБОВ 

Не мога, да направя средата по-достъпна.

Не мога чужда болка, да облекча, като с вълшебна пръчица.

Но мога ясно, да покажа безотговорността престъпна,

която често води душите до безпътица.

Не мога, да изцеля телата и душите ви.

Не мога, да ви вдигна на крака.

Но мога, да отнема малко от болката в дните ви.

Да ви изслушам мога и да летя с вас в мечтите ви.

И в бездната на самотата, да ви подам ръка.

Не мога, да направя хората по-съпричастни и човечни,

отколкото им позволява предразсъдъка.

Но мога, да опитам, да постопля душите им премръзнали и грешни.

И малко светлина, да хвърля към здравото в разсъдъка им.

Да им разкажа вашите тегоби и победи 

с различното... За всичко, което те приели са за даденост .

Не мога аз, да давам на никого съвети.

Но мога, да покажа вашата сила и отдаденост.

Да съживя не мога душите, вече мъртви,

изгнили вътре и отекващи на кухо.

Ала от вярата, ръждата се надявам, да изкъртя,

и да разпаля искрицата човечност, със силният ви дух!

А всеки носи сам глава, на раменете си.

И може сам, да носи отговорността за избора.

За да намери онази Искра човечна в сърцето си.

И да се потопи отново на любовта в извора.

Аз твърде силно вярвам още, в любовта у хората,

защото са по Негово подобие създадени.

Под пластовете страх и гняв, под смъртната умора

ще бъде тя излъскана и на повърхността извадена.

И се надявам искрено, дълбоко в сърцето си,

че някога, ще стане! И дано!

С една искра в гърдите си и слънце в небето си

бе стигмите, ще бъдем всички наистина едно!

Защото любовта множи се, 

а всяко сторено добро се връща!

И само заедно израстваме! А най-дълбоко в душите си,

копнеем за едно и също❗💞

© Ивайло Апостолов 

    02.12.2025

ДОБРОТА Е СИЛА

Утре е Щедрият вторник❗💞
Денят, който идва, за да ни напомни, че любовта и добротата са наша най-дълбока и съкровена същност. Че нуждата от принадлежност е основното свързващо звено помежду ни. А съпричастността и състраданието към ближния, особено към нуждаещите се, са основата на всяка общност❗
Утре е денят, който ни напомня, че трябва, да вървим с отворени сърца един към друг всеки ден. Да си протягаме ръка, в нужда и да се подкрепяме, защото 

ДОБРОТАТА Е СИЛА

💞💞💞

Добротата не бъркай със слабост!

Тя не е ехо от страх и вина.

Да се усмихваш, щом боли, е нужна храброст.

Като да тръгнеш с нищетата на война.

Когато в теб кипи, да замълчиш.

Да устоиш, когато ти се иска, да си тръгнеш.

На всеки натиск, ти да издържиш...

Достойнството изисква, да обръгнеш.

Спокоен да останеш, щом крещят.

Невъзмутим, да не отстъпиш пред простака.

Да не отвърнеш, щом те наранят,

макар да можеш само с думи, да ги смачкаш.

Добро да сториш, тихо и без шум,

като запазиш нечие достоиноство,

Ръка да подадеш на бетстващ странник, по незнаен друм.

Да се раздаваш, без да си богат, приятел, е геройство.

Да се изправиш, след поредният подложен крак.

Смирен, да си останеш и в успеха.

Да можеш, да простиш на своя враг.

И на приятел в скръбен миг, да си утеха.

Да утешиш невинен детски плач.

Вместо възмездие, да бъдеш вдъхновение.

Да си спасител, наместо палач,

е ежедневен избор и съзнателно решение.

Тъй често стига просто, да си мил.

Да не отстъпиш, щом любим човек е в бедствие.

Да молиш прошка, щом си съгрешил

и да поемеш отговорност, за последствията.

Да си добър, не те прави по-малък,

както успехът, не е светотатство.

Човечността, не те прави слаб и жалък.

В Добротата най-много израстваме, братко.

Добротата е чиста любов,

не очакваща нищо в замяна.

Добротата е тих благослов

и прощава, дори и измяна.

Но не бъркай доброто, с наивност.

То сърце е и мисли без корист.

То е личен съзнателен избор.

Съпричастност към чуждата орис.

И с циничност недей се отнася.

Имай граници и уважение,

към Добротата. Че тя е компаса

сочещ всеки възход и падение.

И недейте с пълни шепи, да грабите

от добряка утолил вашата жажда.

Добротата кураж е, не е за слабите.

Избор с достойнство, да подкрепяш и да изграждаш.

🍀🍀🍀

 © Ивайло Апостолов 

       29.11.2025

 Не можем, да предпазим децата си от всичко!... И НЕ е нужно!

Напротив!

Децата ни имат нужда от ясни граници, защото те им дават сигурност.

Имат нужда, да разберат, че и ние сме хора - несъвършени, допускащи грешки, имащи нужди, желания, цели, мечти и личен живот.

Имат нужда, от малко дискомфорт, за да оценят по-добре комфорта, който се опитваме, да им дадем.

Имат нужда от малко липса, за да се престрашат, да излязат от зоната си на комфорт и да се научат, да се справят сами.

Имат нужда, да се изправят срещу страховете си, за да прекрачат отвъд тях.

Имат нужда, да постигнат сами, свои собствени успехи. За да са по-уверени в себе си и да е самочувствието им основателно.

Имат нужда, да преживеят някои лични загуби, за да оценят по-добре това, което имат.

Имат нужда, да правят собствени избори, за да се научат, на носят отговорност.

Имат нужда, да направят собствените си грешки, за да научат уроците си от личен опит, а не от чужди приказки...

Имат нужда, да знаят, къде да ни намерят и че могат да разчитат, че ще сме до тях, АКО се наложи, а не да живеем вместо тях.

НОВО КАЧАЛО

Когато рутината те убива

с уютният си, сигурен комфорт.

Край тебе всичко пъстро става сиво 

и губиш вкус и сили, за живот.

Когато всичко бавно губи светлината

и смисъла си. Само "Трябва!" чувстваш, по принуда.

Щом "Днес" и "Утре" губят се в мъглата.

Не чакай повече разсъмване, "като по Чудо"!

Мечтите ти, когато бавно тлеят,

а огънят у теб едва мъждука,

не чакай вече Слънце, да изгрее!

Стани и сам с Неволята дири сполука!

Не чакай ни късмета, ни съдбата,

да променят агонизиращото настояще.

като Мюнхаузен, дръпни се за яката.

Не позволявай друг, в съдбата ти, да дращи!

Защото Ти си сценариста и героя

в романа на живота си. Не кръшкай!

Да, сух не ще излезеш от пороя.

Но в буря се каляваме, по мъжки!

Помни! Не си "спасителят в ръжта",

да грижиш и спасяваш вечно всички.

Живота си красиво изпиши, 

без многоточия и без кавички.

Свободен си. Танцувай под дъжда!

В живота си най-ценният си ти.

И тез' в които с обич утрото ти се оглежда.

Душата е родена, да лети.

Пълзи ли дълго в кал, разяжда я ръжда.

Ти не губи надежда!

И вяра не губи... и любовта.

Защото тя е истинското чудо.

В любов се раждат мъдростта и дързостта.

Ала и малката искра градивна лудост.

Знай, щастието ти е в твоите ръце!

Сами го правим, да ни е по мярка.

Когато вложиш разум и сърце,

не може, да не топли нежно. И огрява ярко.

Не знам рецептата, за щастие. Уви.

Упътване за ползване и схема, също няма.

Ала не ще, да спре със сигурност сърцето, да кърви,

ако не се раздигнем от дивана.

© Ивайло Апостолов 

     24.11.2025

СИЛНИТЕ ХОРА, СА СВОБОДНИТЕ ХОРА

 

сн.Pinterest 

-Питаш ме, защо вярвам толкова силно в теб?...

Лудия Шапкар приближи до Алиса, която беше седнала на един обрасъл със свеж зелен мъх камък, в края на поляната.

Той приклекна леко срещу нея. Хвана с една ръка нежно рамото й. А с другата, повдигна леко брадичката й, за да срещне погледа й. В очите й се четеше леко колебание. 

- Питаш ме, защо толкова непоколебимо вярвам в твоята вътрешна сила? - повтори отново той. - Защото познавам душата ти.

Тя е свободна. Свободна от тясната клетка на предразсъдъците към другите. Към различните на пръв поглед. Свободна, да погледне отвъд очевидното... Отвъд утре...

Отвъд "Ами,ако!?"... Свободна от оковите на чуждите мнения и желанието, за нечие одобрение. Свободна от страха, да не бъде отхвърлена и посочена с пръст, заради това, което Е... А свободата е сила! Най-голямата сила, защото изисква вътрешна зрялост и осъзнатост независещи от условности като възраст, етнос, пол, класа или религиозни убеждения. Свободата е вътрешна яснота относно собствените качества и потенциал. И увереност в собствените сили и способности, независимо от чуждите оценки и присъди. За свободата се изисква огромна сила и сама дава изключителна сила и кураж. Защото свободният човек е прегърнал и успокоил страховете си и е приел, че страха и искрицата съмнение са естествена част от човешката природа, защото пълната липса на страх ни прави безотговорни и непредпазливи, а искрицата съмнение поддържа будно критичното ни мислене, вниманието към детайла и способността, да анализираме причините и обстоятелствата. И да търсим алтернативи.

Свободният човек е наистина силен, Алиса.

Силен е, защото е свободен от удобната вътрешна нагласа, че някой друг, ще реши проблемите му. Че някой друг може, да е по-загрижен, за неговите лични интереси от самия него. Той винаги тръгва с буден разум и чисти мисли и сърце. Не се страхува, да изгуби битка и става сам, за да продължи напред. Без да чака някой, да го вдигне. Защото знае, че никой не му е длъжен. Знае, че загубите и грешките, са естествена последица от изборите и решенията, които правим и ни дават най-добрите уроци. 

Свободният човек е силен, защото победите не го главозамайват, а дори света около него, да се обърне с главата надолу, той не губи своя вътрешен център .

🎩" Рошавите мисли на Лудият Шапкар "🧤  22.11.2025

 

ВСЕКИ ДЕН има какво, да научим; какво, да запомним и какво, да забравим❗

ВСЕКИ ЕДИН ДЕН има какво, да простим(на другите и на себе си) и за какво, да сме БЛАГОДАРНИ❗

ВСЕКИ ДЕН има за какво, да мечтаем; за какво, да се борим и в какво, да сме малко по-добри❗

ВСЕКИ ДЕН има нещо, за което си струва и да намерим смисъл, ДА ЖИВЕЕМ❗💖

  💞💞💞

Ако искате, да подкрепите Деян, знаете как: paypal.com/paypalme/helpdeyan

ВЕЧЕ МОЖЕТЕ, ДА ПОДКРЕПИТЕ ДЕЯН и чрез Revolut . ⚠️

🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀

ХОРАТА СЪС СИНДРОМ НА ДАУН МОГАТ, ДА ПРАВЯТ НЕВЕРОЯТНИ НЕЩА, АКО И СЕ ДАДЕ ШАНС."

🎙️ Акценти от мощната реч на Kevin Iannucci на модното ревю на GLOBAL BeBeautifulBeYourself. Реч, която изправи публиката на крака, напомняйки ни колко далеч сме стигнали и колко далеч трябва да отидем.

✨Кевин е талантлив актьор, участващ във филми като „Шампиони“, „Най-доброто от враговете и други."

Застъпвайки се, за включването на хората със Синдром на Даун на и извън екрана, Кевин наистина прави света по-добро място!

🎬 Вижте във видеото👇

 

Днес честваме един от най-големите християнски празници  - деня, в който родителите на светата Божия майка Йоаким и Анна, въвеждат  дълго чаканата си дъщеря Мария в храма и Вярата, честван още като Ден на Християнското семейство ❗

Семейството е първичният извор на Любов, приемане и подкрепа, които са в основата на нашата личност, мироглед, на моделът ни на поведение и взаимоотношения, които белязват целият но живот❗💗

Мястото, където не просто се учим, да говорим. А как, да общуваме с другите.

Мястото, където не просто прохождаме, а се учим как, да пристъпваме към другия. Как да ходим заедно с него (или не), напред към своето бъдеще. И че, да падаш не е страшно, когато си се научил, да се изправяш и да продължиш напред. Защото падането е част от естествения процес на израстване.

Семейството е мястото, където се учим колко важна и благодатната почва, за да се развие една здрава коренова система. И колко важни са здравите корени, за да израснеш силен, здрав и достатъчно мощен, за да не те пречупят бурите на живота. И че колкото по-високо израстваш, толкова повече светлина трябва, да пускаш в себе си, за да стават по-малки сенките на страховете и съмненията.

Семейството е мястото, където научаваме, колко важно е, да се научиш, да споделяш и да съграждаш...

И най-важното - да обичаме безусловно! Защото любовта е единствената магия, която превръща къщата, в дом; хората, в истинска общност; доверието, в искрена вяра; мечтата, в реалност, а реалността, в щастие!

Днешният празник ни напомня, да пазим жив пламъка на Любовта, към себе си и ближния; огъня на вярата и пламъка помежду си, и здрави истински стойностите ценности и морал❗

И че семейството е пристанът, от който тръгваме и в който завършваме всяко пътуване,  но е и нашият двигател, основен смисъл и мотив за всяко важно решение и действие по време на пътуването, във всяко ТУК и СЕГА❗💛

Защото, както казва Джоузеф Файндър в 

"Параноя'' :

" И онези , които обичаш на тази земя...    са ти отпуснати назаем, разбираш ли? Така че, най-добре ги обичай, докато можеш."

ЧЕСТИТ ДЕН НА ХРИСТИЯНСКОТО СЕМЕЙСТВО, ПРИЯТЕЛИ ❗  🙏 ⚓💞

Вие и любимите ви хора,

Здравейте, Обичайте и Дерзайте❗ 💛🙏💛

...

👫💞🧑‍🦽Ако искате, да подкрепите Деян, знаете как❗💙

Благодарим ви, предварително ❗ 💝

ЗА ЧОВЕЦИТЕ и ХОРАТА

сн.internet🛜

 Странно нещо са хората.

🔖Очите им все гледат чуждото, а приемат за даденост, това което сами държат в ръцете си вече толкова дълго време.

🔖Смятат, че другите са длъжни, да им помагат в нужда и без нужда. Да съпреживяват болката им. Да отделят за тях от времето, вниманието и енергията си. А остават безразлични към чуждото страдание, дори на хора, които са ги подкрепяли безрезервно!

🔖Не благодарят и не признават грешките си, но очакват още и още жестове от другите !

🔖Правят си злини едни на други, под маската на лицемерието и притворството, а после очакват от Бог опрощение!

🔖Не дават обикновена прошка на ближния си, но очакват Неговата благословия и благоволение, молейки се, за сбъдване на невъзможното, без дори да полагат усилия!

Странно нещо да хората.

🔖Винаги се сравняват с другите, но очите на тяхната Темида, са слепи само за собствените им придобивки или грешки!

🔖Искат чуждото, но нямат куража, да поемат риска и жертвите, да го постигнат. Нито отговорността и последствията от собствените си избори и решения!

Странно нещо да хората.

🔖Не полагат усилия и не се опитват, да се развиват, да стават по-добри, да надграждат собственото си "Аз", но тайно желаят или дори тайно се опитват, да саботират и подкопаят успеха на онези, на които открито привидно се възхищават и славословят, защото нямат куража, да се заявят и конкурират открито. А чуждият успех ги кара, да се чувстват малки.

Виж, Човеците са друга порода. 

Големи отвътре, обрани и скромни отвън.

Много съдържание и смисъл, в малко обем!...

Но са рядка порода. Порода, която е на изчезване❗

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

21.11.2025

СИЛНИТЕ ХОРА

сн. Internet 🛜 

(страница на едноименната игра)

"Човек плаче не защото е слаб, а понеже е бил силен твърде дълго време"

 Джони Деп. 

📚📖📚

Тъй често самотни са силните хора.

Не крачи до тях никой редом, в крак.

Един изостава, друг търси опора,

но страдат сами неразбрани в мрака.

И никой не вярва, че също са хора

и водят сами свои лични борби.

Понякога падат от смъртна умора.

Сами се привързват и пак литват сами.

И никой не вярва, че може, да страдат.

или по човешки съвсем, че кървят.

"Стегни се!" им казват. Ти можеш и Ада

дори, да пребродиш и литнеш назад.

Тъй често самотни са силните хора.

Самотни във болка. Самотни в борба.

И всеки очаква и взема по толкова,

че често и в тях не остава искра.

И пак, сбрали сили, дори на колене

разпалват от въглена тлеещ пожар.

От пепел прераждат се пак, като Феникс.

Пак блесват и топлят - огнище и фар.

И стряха и вяра, за всекиго в нужда.

Докато изтлеят в пожара сами.

Докато спасени от тях, като чужди

минават край тях, без да трепнат дори.

И тъй, неразбрани и страдащи тихо

Угасват забравени, в страни от тълпата,

намерила друг, за когото да вика.

И той, да се жертва, до смърт, без отплата.

© Ивайло Апостолов 

    19.11.2025

 

Едно много оригинално и функционално архитектурно решение, в твърде оживените места, което може, да е от огромна полза за семействата, които имат деца в Аутистичния спектър.

Във Финландия стремежът към спокоен комфорт достига до нови кътчета на публичното пространство. В натоварените транспортни центрове - гари, автогари и дори фериботни пристанища - се инсталират капсули за сън с форма на яйца, за да предложат на пътниците Тези елегантни, звукоизолирани кабини са проектирани както с мисъл за формата, така и за функцията: извити черупки, които блокират външния шум, изолирани стени, които запазват топлина, и атмосферно осветление.

Вътре капсулите разполагат с подплатени повърхности ергономични повърхности за лежане, нежна вентилация и регулируеми таймери, които позволяват на потребителите да дремят или да си почиват необезпокоявани. Някои модели дори включват успокояващи фонови звуци като шумолене на листа или далечен дъжд, засилващи релаксацията за тези, които се занимават с дълги пътувания, престой или Всяка капсула е достатъчно компактна, за да се побере в обществени зали, но достатъчно уединена, за да предложи убежище в напрежението и суматохата.

Тези капсули за сън имат още множество функции. За работниците на смяна, те осигуряват обедно облекчение. За бездомните, предлагат кратка почивка в студените месеци. За учениците или възрастните пътешественици, ре представляват безопасно, чисто и достойно място за пауза. Екипите за поддръжка ги дезинфекцират редовно, а използването често е безплатно или частично, подкрепяно от местните общини.

Инициативата на Финландия съчетава скандинавския минимализъм с хуманния дизайн - показва как дори едно малко, тихо пространство може да възвърне енергията и достойнството в ежедневието.

#NapPodsFinland #SilentRestSpots #UrbanComfortDesign 

Източник: Fact fuel

ТЕ ВРЪЩАТ МИ ВЯРАТА❗

Не всичко е пари, приятелю!

Не всичко се купува.

Макар, че без пари, приятелю,

по-трудно съществуваме.

Но можеш ли с пари, да купиш 

безусловна любов и загриженост?

Чиста съвест, ще можеш ли ти, да откупиш 

или дни от живота си детски безгрижен?

Ще смениш ли три сребърника, за чест и достойнство,

че душата ти толкоз ли чини?

Ясен разум,.. морал (без лъжи и притворство)

уважение,..  без задни мисли и скрити причини...

Колко струва куража, да си себе си - искрен

и смирен, да намериш своя вътрешен център?

И спонтанната радост, да се чувстваш единствен.

В нечий мисли и чувства, да си ти епицентър.

Да си купиш характер, колко мислиш ти струва 

във жълтици например? ... Кисия !?

Да си за някого пример, дали се купува ?...

( Не е нужно, да бъдеш мисия! )

Маниер, ще си купиш... Възпитание

можеш ли, да заемеш, за нещо в замяна?

А лоялност, човечност или пък доверие,...

( Както можеш, да купиш измяна. )

Естетически усет, на пазара продават ли?

Собствен стил, да си купиш приятел.

Споделен миг на щастие, парите решават ли?...

Или чисто сърце на мечтател!?

Да! Не всичко с пари се купува, приятелю.

И не всеки човек, се продава.

Точно тези, които си знаят цената,

са безценни. Те връщат ми вярата❗

© Ивайло Апостолов 

   13. 11. 2025

Още веднъж, за дългите коси на мъжете...

 За дългите коси и мъжете 🤩

✅Традиционно дългата коса, винаги е била символ на мъжеството, точно като гривата при животните. 

Дългата коса е била притежавана от всички велики воини в историята, от гърците (които са написали, че мразят косите на своите герои) до северните народи, от американските индианци (известни с дългата си, блестяща коса) до азиатските народи.

✅За японците колкото по-дълга и красива била косата, толкова воинът се смятал за по-мъжествен.

✅Викингите пазели плитките си, а самураите носели дълга коса като символ на своята чест (рязали плитките си, когато губят своята чест).

✅Римляните са тези, които са "изобретили" къса коса, така да се каже, между 1. век пр.н.е. и 1 век преди новата ера. В битка те вярвали, че това им дава тактическо предимство, защото противниците им не могат да ги хванат за косата, а също така им помага да бъдат разпознати на бойното поле. Но същевременно това било политическо решение и императорите наложили този обичай на мъжете, като форма на политически и социален контрол.

✅Много народи продължили да поддържат традиционния обичай, да свързват дългата коса с мъжествеността, дори след римските нашествия, докато обществата не принудили мъжете да носят перуки, защото естествената им коса не била достатъчно хубава (напр. Франция)

✅Късата коса за мъже е сравнително ново "изобретение", което няма нищо общо с естетиката. Днес мъжете се носят късо, защото покорени от римляните, са приемали този обичай поколение след поколение и ние го наследихме.

В днешно време това изглежда почти естествено и мнозина смятат, че мъжете изглеждат по-добре така, но тази вяра е резултат от културна индоктринация. Освен причините, поради които римляните са имали за подстригване, късата коса се превръщала в символ на смирението.

✅Когато войнът е заловен, "гривата" му се реже, за да го унижат, да го лишат от красотата му, този обичай продължава и в днешната военна служба. Когато новите войници започнат обучението си, първото нещо, което се прави, е да им се подстрижат косите, за да се подкопае самочувствието им, да ги направи покорни и да ги накара да видят кой командва.

✅ Днес мъжете не се интересуват толкова от естетиката и освен това им е много удобно да я носят късо, но като се замислите, социалното задължение да се подстригват е сравнимо с потисничеството, което са търпели жените през историята, което не им позволява да си показват краката да носиш къси поли и други подобни, вече нямат значение.

Но тези дни често виждаме мъже които са подигравани, понякога наричани "женствени" за носене на дълга коса, докато дългата коса всъщност символизира силата и свободата.

✅Например в юдаизма, който се е посветил на Бог, за 2 години, през този период не е трябвало да реже и подстрегва косата си. Самият Иисус Христос има дълга коса, а Той е съвършенство на сила, свобода и красота, доброта и всяко достойно качество.

Източник: PLANETА

И ЗАПОЧНИ, ДА ПИШЕШ БЪДЕЩЕТО СИ НА ЧИСТО❗

КОГАТО видиш, че нещата не вървят,

когато се опитваш, но не става...

КОГАТО си възлюбил своя брат,

но видиш, че използван си и не си заслужава...

КОГАТО се почувстваш неценен

и не забелязват твоите усилия,...

КОГАТО си от другите обезличен,

с напразен гняв изпълнен и безсилие...

Остане ли нечуван твоят глас,

обсебват ли добрите ти идеи...

Посочи ли ти твоя вътрешен компас,

че си отвъд моралните си паралели...

КОГАТО против принципите си вървиш

и правиш ти компромис, след компромис

когато спреш в тълпата, да блестиш

и между въглените, криеш блясъкът на оникс,

за да не бъдеш "черната овца",

за да не си отхвърлен, сам и неразбран!...

КОГАТО между вкаменените сърца,

горят у теб по висините страст и плам...

КОГАТО се раздаваш безусловно,

но повече очакват във замяна...

КОГАТО чувстваш жилото отровно,

на нечие притворство и измяна...

КОГАТО дириш пътища към своя ближен,

но удрят всички опити на камък...

КОГАТО чувстваш как живота покрай теб се ниже,

а кислород не стига, за душевният ти пламък.

КОГАТО се почувстваш сам, сред чужди

и губиш смисъл, цели и посока...

Нехаят ли, за простите ти нужди

или към тебе гледат от високо...

Почувстваш ли се, себе си предал

или към най-значимите в живота ти измяна,

последвай свойте принципи и вътрешен морал

братле! Отдавна ти е време за промяна!

Тогава страницата отгърни❗

Изписан е на миналото листа.

Вземи се ти в ръце и пак напред тръгни.

И започни, да пишеш бъдещето си на чисто❗

Не си дърво, последвай ново висини❗

© Ивайло Апостолов 

    01.11.2025

КОГАТО...

КОГАТО интересите станат по-важни от човешкият живот...

КОГАТО личната изгода стане по-значима от морала...

Очакванията на тълпата, щом превърнат се в хомот

и лицемерието тиранията възвеличава...

КОГАТО личният комфорт стане по-ценен от справедливостта...

Лъжецът, щом почтеността ти поругава...

КОГАТО всяка личност се обезличава...

КОГАТО нечия слава задуши гласа на съвестта ...

КОГАТО заглушена е от арогантността,

и очевидецът гласът си на безценица продава...

КОГАТО Егото ти, смачка доблестта,

а добродетелта върви с наведена глава.

Успехът стане ли от щастието по-значим,

а популярността ти, от достойнството по-важна...

Доброто почне ли, да се разсейва яко дим 

а пък негодникът , да си придава важност...

Изтлее ли в душата ни човечността

и станем ли, към чужда болка безразлични...

Развихрят ли се подлостта и користта,

безчувствени, безлични и цинични...

Вземат ли връх гнева и завистта...

Останем ли пред злото безучастни

знай, вече сме прекрачили ръба на пропастта,

преврънали се в негов съучастник.

Тогава друже мой, бъди нащрек,

защото любовта е вече мъртва и непоправими грешките.

Тогава и обикновеният човек

загубил е в душата си човешкото.

© Ивайло Апостолов 

   28.10.3025

ЩАСТЛИВИ 18, РАДОСТ НАША❗💐💓🙏⚓🍀

(На любимият ми първороден син❗💓

Здравей, дерзай и сбъдвай❗

Честит Рожден Ден❗🍀)

Кога порасна, първородна наша радост!?

Кога разцъфна пъпката в плод?

Като дълго очаквана награда...

Любов и смисъл в нашият живот!

Днес стъпваш на последното стъпало 

на детството немирно, босоного.

Пази душата си и мислите си в бяло.

Искрата му пази, благословен от Бога!

Сълзи и смях, усмивки и сълзи

и много загуби и камъни в житейския ти друм,

превърнаха те в този, който си -

Любящ Човек, с добро сърце и бистър ум.

Ти вярата в гърдите си пази,

в доброто. Още, силните криле.

Мъжът помни, че без достойнство не тежи

и пред безчестния той, не превива колене!

Неправдата не подминавай безучастно!

Дръж съвестта си, с зорко виждащи очи!

Изказвай ясно мислите си гласно,

макар че истината често ни горчи!

Върви с високо вдигната глава!

Макар, че бурите най-силно брулят върховете!

На падналият духом, дай ръка!...

Създай си дом, с деца и животинка или цвете!

Създай си щастието с някой, който те обича

и те приема, без да те променя.

Щастлив бъди Днес ти, дори и неприлично 

за завистливците. "Щастливи" няма в минало, нито пък във бъдеще време.

Добре дошъл в света на възрастните, радост наша!

Не ще е лесно, нито безметежно, знай!

Но няма трудности, които да ни плашат

дори, да е корав коматът и горчиви чашите!

Защото сме до теб и те обичаме без край!

© Ивайло Апостолов 

     26.10.2025

🩵🩵🩵

И ЕСЕНТА НАХЛУ В ДУШАТА ВИ СЪС ЩУРМ..

И есента нахлу в душата ми със щурм.

С къдрици разпилени, в злато от листа попарени.

С вихрушка невъздържана и много шум.

Разбърка умореният ми ум

и смачка недопушената си цигара.

Прегърна ме със пъстър листопад.

Косата ми разроши с буен вихър.

И в миг застина все забързаният Свят

край мен и стана пасторално тихо.

А тя, приседнала на пейката до мен

в ухото ми прошепна: "Не тъжи!"

До теб съм! Днес и в утрешният ден...

Не ще премръзваш от обиди, хули и предателски лъжи❗

Повярвах й! Нали съм оптимист.

В доброто вярвам, въпреки калта

изпръсквана връз белият ми лист.

И въпреки ножовете в гърба,

след лицемерни думи и усмивчици фалшиви,

от хора, на които давал съм ръка!

Спокойно спете вий, безскрупулно успали съвестта си.

Аз няма, да се дам приживе❗

© Ивайло Апостолов 

    20.10.2025

 " Виктор Беванда е 17-годишен младеж, който не може да говори. Диагностициран с аутизъм в ранна възраст, той не е позволил ограниченията му в разбирането и вербалните способности да ограничат артистичния му талант.

Виктор започва да показва признаци на аутизъм на 2-годишна възраст. След промяна в поведенческите тестове, той диагностицира аутизъм. На 5-годишна възраст родителите му започват да забелязват таланта му в изкуството и в рамките на няколко години техниката му се развива, въпреки че е самоук, и той започва да се изразява чрез изкуството си.

Той доказва, че аутизмът не е пречка за творчеството. Той има способността да се фокусира върху детайлите и може да разбере как цветовете взаимодействат помежду си.

Израснал е в Сърбия и родителите му правят голяма крачка в живота си, като се преместват в САЩ в крл

Към авторската страница

Убив@т Страховете

и леността, 

не Системата!

Системата просто мултиплицира страховете и убива индивидуалността, човечността и желанието, за инициатива!

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

15 октомври е Международен ден на белия бастун.

На 6 октомври 1964 г. САЩ обявяват 15 октомври за Международен ден на белия бастун. Белият бастун е приет и като защитен знак в законите за уличното движение на всички страни в света. Признат е и като знак за тежко зрително увреждане и като символ за самостоятелността на хората без зрение.

Хронология и факти:

15 октомври е Международен ден на белия бастун. През 1921 г. Джеймс Бигс – фотограф от Бристол, Великобритания, ослепява след злополука. В района, в който живеел, имало силно пътно движение. За това той боядисал в бяло бастуна, който използвал за подпомагане на придвижването си. Белият цвят го направил по-забележим.

През 1930 година французойката Жили Дербемон предлага бастуните използвани от слепи хора да бъдат оцветени в бял цвят, за да се забелязват по-добре и белия цвят да бъде знак, символ на зрителния дефект. През следващата 1931 г. кметът на Париж реализира тази идея.

През 1931 година във Франция стартира национална програма за движение на незрящи хора. В САЩ въвеждането на белия бастун се дължи на Джордж Бонъм.

През 1943 г. в Пенсилвания, работещият във военна болница психолог Ричард Хувър изобретява дългия бял бастун. Това изобретение било провокирано от тежката ситуация, в която са се намирали слепите му пациенти. Поради опасност от бомбардировки болницата била разположена в гора и в няколко сгради отдалечени една от друга. Това много затруднявало придвижването на слепците.

На 6 октомври 1964 г. САЩ обявяват 15 октомври за Международен ден на белия бастун.

Белият бастун е приет и като защитен знак в законите за уличното движение на всички страни в света. Признат е и като знак за тежко зрително увреждане и като символ за самостоятелността на хората без зрение.

Пет препоръки как, да подкрепите хората с бял бастун:

 1. Винаги отстъпвайте предимство на пешеходците, използвайки бял бастун или куче водач. Спрете превозното си средство достатъчно преди пешеходната пътека, за да им дадете достатъчно място за безопасно пресичане.

 2. Никога не бутайте, дърпайте и не хващайте ръката или бастуна на някого. Бъдете уважителни, ако смятате, че някой се нуждае от помощ. Попитайте: „Искате ли помощ?“ Бъдете готови да изслушате отговора му и да приемете „не“ като отговор.

 3. На работните места, в магазините и по тротоарите се уверете, че коридорите и пътеките са свободни от безпорядък, кутии и други препятствия, които биха могли да създадат опасност.

 4. Ако давате упътвания, бъдете точни. Кажете „вратата е отляво“, вместо да сочите и да казвате „ей там е“.

 5. Използвайте платформата си, за да образовате другите за безопасността при носене на бял бастун и значението на този ден. Използвайте хаштаг #ДенЗаБезопасноСБялБастун, за да се присъедините към онлайн разговора.

Източник: AI и ruse.news, nationaldaycalendar.com

Св. Internet 🛜