СВОБОДАТА БАТ' ГАНЧО НЕ Е НА ВЪРХА НА КОПИЕТО, А НА ДРУГОТО БЛЮДО НА ВЕЗНАТА НА САМОСЪЗНАНИЕТО, ЛИЧНАТА ОТГОВОРНОСТ И МОРАЛ!

Свикнахме, да хейтим и роптаем. 

Роптаем срещу мерките!

Роптаем, срещу ограниченията, натиска и контрола!...

А продължаваме, да живеем като безсмъртни! Без отговорност и мисъл, за собственото си и на значимите в живота ни хора здраве... (А за непознатите, да не говорим!...) 

Не мога , да не ви споделя няколко случая от живия живот, които се случиха през последните седмици и сериозно ме възмутиха! 

- На детската площадка сме. Децата играят и се забавляват. Колкото и да контролираш деца между 1-3години, не можеш да ги накараш да спазват постоянно мерките и ограниченията! Никой до сега, не е постигнал това!...

Идва майка на едно от децата на площадката, играещо безконтролно с присъстващият там само тялом баща. Майката явно идва от родителска срещата в ДГ. (Дочута неволно част от разгивор:" от къде на къде, ще каранринират децата ни от групата, ами те само две до сега са болни от Корона вирус!?"... )

- Случай от клиниката, в която водим за рехабилитация сина ни. Пациентите там са две основни групи: Деца с двигателни дефицити (много от които не са ваксинирани, тъй като зс тях, не е задължително) и 2гр - инсултни и инфарктни хора над 60г....

Дочута част от разговор на жена от втората група: "... Че защо да им казвам, че леля ти е болна от Covid, тя си е у нас, а аз съм тук и съм си добре! Защо трябва да си отменям пътеката!?

Нали ако нещо стане, тука има лекари!? ..."

Случай 3 - в закусвалнята, съпругата ми чака на опашката заедно с двете ни деца, тъй като е сама и няма на кого да ги остави. Шефа на закусвалнята, към явно познат клиент, на опашката, точно зад нея: "  Ти какво, по нашият край? (Човекът явно не е от града. ). Отговор: Дойдох да си направя тест за Covid, че жената и тъщата са положителни и са под карантина и докато чЕкам резултата, дойдох, да хапна тука, че съм излязал от работа.

Естествено, човекът е без маска, защото в заведенията за хранене, не са задължителни, а и не се престарава изобщо, да спазва дистанция! ( 'ми че той докато няма излязъл резултат, практически " не е болен"!?.. Защо трябва да пази околните?) 

Случай 4 - Бабата е на детската площадка до вкъщи и люлее малкият ми син, който е на 1,9г на люлките, докато съпругата ми слезе.

Трима тийнове на по 15-17г, във видимо не съвсем адекватно състояние влизат на площадката и също започват да се люлеят, без да създават проблеми. Тел. на единият звъни и вероятно някой го пита, къде е. Отговорът е:" Ами тука сме, на площадката... Нали, не сме на училище, заради карантината! Че имаме в класа болни от Крона вирус !?... Ама, малко сме се надрусали!!!..." 

И това са само няколко от случаите,

за последните няколко седмици!

Скъпи приятели,

Не става въпрос, дали има или няма конспирация около Корона вируса, нито доколко са адекватни мерките и кой, за  какво ги използва!!..

Факт е, че Вирус има.

Не е важно каква е статистиката наистина. Нито, дали и доколко самият вирус е смъртоносен!

Факт е, обаче че този вирус допринася и за летален край!

Имам и познати, които са го преболедували леко или дори безсимптомно.... Но имам и няколко, които починаха в следствие усложненията около него!

За това, МНОГО ВИ МОЛЯ,

НЕ ИЗПАДАЙТЕ В ПАНИКА,

НО ПАЗЕТЕ СЕБЕ СИ, ЛЮБИМИТЕ СИ ХОРА И

НЕПОЗНАТИТЕ, С КОИТО ИМАТЕ КОНТАКТ!

Много хора, не искат да проумеят, че свободата, да правиш избори и да вземаш решения, изисква достатъчна доза самосъзнание, самоконтрол, лична отговорност и уважрние, към останалите. 

Защото само, когато ВСЕКИ ОТ НАС, поеме личната си отговорност на сериозно и спрем да живеем като безсмъртни, има шанс, да сведем до минимум лошите новини! 💖

ПАЗЕТЕ СЕ! 💖 ОБИЧАМЕ ВИ! 💖

За Доверието и неговото значение и смисъл

     

 Един скандал от тези дни разтърси обществеността и разбуни духовете у нас! И вероятно бурята предстои, да се разразява, тепърва.

 Може би всичко нямаше да е чак толкова фрапиращо скандално, ако една компания, рекламираща себе си като най-добрият, безкористен и прозрачен посредник, за връзка между хора, нуждаещи се от подкрепа и хора, с големи сърца, които искат наистина да помогнат, не беше злоупотребила с най-ценното нещо в човешките взаимоотношения - ДОВЕРИЕТО и тази злоупореба, не беше излязла наяве!

Но дрехите на Истината са прекалено красиви, нежни и ефирни. Защото Истината няма какво, да крие. И когато Лъжата е облякла нейните дрехи, те много бързо прозират. А най-грозно е, когато Личните интереси, се представят, за Обществени! 

И тогава, неоправданото доверие, боли най-силно! 

До-Верието е "първородният син" на Любовта. То е Вярата в Доброто (До(бро) Верие), като основна изначална жизнеутвърждаваща сила.

Доверието към Силният, че няма да злоупотреби със слабостта ти. 

И Доверието към Слабия, че няма да спекулира с Добротата ти. 

Казват, че Доверието трудно се печели. Истината е, че истински трудно, се печели Доверието само, след като веднъж е било изгубено! То е най-ценния подарък, който можем да дадем някому! Но е като красив кристален съд, когато веднъж е разбито, вече е изключително трудно, да събереш всички парчета. И колкото и перфектно, да ги залепиш, вече никога не е същото.

Казват, че истинската ни стойност и сила, проличават най-добре в това дали и как се изправяме, след като сме паднали.

Всъщност, много често те проличават най-очевидно, не в моментите ни на криза, а в моментите ни на възход. В това, доколко са устойчиви и непоклатими на Изкушението и Силата, нашият морал, ценности и житейски принципи. Проличават в Отговорността, с която се отнасяме, към гласуваното ни Доверие, да направим Правилен избор и да вземем Правилното решение в полза на някой друг или група, без да очаваме отплата.

Уорън Бъфет - един от най-успешните днес бизнес мъже (ако пресмятаме успехът в пари и влияние. ) казва :

"Като правило трябва да търсите само три качества в човек – интелект, енергия и почтеност. Но ако третото липсва, първите две нямат значение."

За огромно съжаление, никога не можем да се застрахиваме от примери, за липса (или на загуба) на морал и почтенност! И те, (дори и да са свързани и с примири, за реална подкрепа и Добротворство) са толкова опасни именно, защото разклащат из основи Доверието и Вярата в Доброто у ВСИЧКИ ! Защото така както се оказа, "Хелп карма", оказва една значителна, несъразмерно раздута финансова подкрепа на Кармата на работещите във фондацията собственик на благотворителната платформа. 

И у онези, които наистина се нуждаят от помощ (а те стават все повече).

И у тези, които имат искрено желние, да помогнат! :(

И на фона на тази масова разруха СЕГА и в перспектива, направеното Добро за наистина немалкото частни случаи, когато е оказана реална помощ на нуждаещи се.( Но за което, в случая са "Хелп Карма", платформата е посто посредник), избледнява. Защото Съмнението е като плевел и веднъж прокраднало се, пуска корени и отровата от филизите му, винаги ще парва хората, които имат искреното желание, да бъдат полезни ! А от това, страдат най-беззащитните и нуждаещите се от подкрепа!  

Въпреки, че при проведената ми с координаторите на платформата комуникация през последните няколко месеца, откакто решихме да ползваме тяхната услуга, да се прокраднаха някакви съмнения, сме искрено покрусени, от размера на липсата на морал и Човечност! И се радваме, че почти нямаме преводи там!

Хобавото е, че в природата има равновесие и дори ако некъде се роди Лошо, неминуемо се появява и Добро.

Групата на ITСпециалистите, в социалните мрежи решиха, да направят подобна на "Хелп Карма" благотворителна Платформа СЪВСЕМ БЕЗВЪЗМЕЗДНО! Само за няколко часа, над 160 човека, бяха изявили желание, да се включат.

Така че МОЛЯ ВИ, въпреки всичко, 

ВИНАГИ АКЦЕНТИРАЙТЕ НА ДОБРОТО! 💖

(Все още има много неясни въпроси около инициативата, включително най-важният "Кой ще я менажира?" Но пък, Добрата воля, определено е на лице.) 

Firefly Upsee или историята на една майка, която искаше да помогне на детето си с церебрална парализа да ходи, а даде надежда на хиляди родители с деца, като него!

 

Сбруята за тандемно ходене, наречена Firefly Upsee, помага на децата с церебрална парализа да ходят по-лесно, като същеверменно облекчава изключително много и техните родители. 

Всеки родител на дете с двигателни дефицити, особено на дацата с Церебрална парализа знае, как се отразява натоварването, когато водим детето да ходи, върху гърба, раменете и кръста, на родителя, който го подкрепя.

Upsee е измислена от една израелска майка, чийто син страда от церебрална парализа.

Upsee от Firefly  включва комбиниран комплект от колан, който се прикрепя към водещият възрастен и колан-жилетка, която обличена на детето с двигателни затруднения, му позволява, да стои изправено и да ходи с помощта на възрастния. Комплекта се състои от три части: колан за възрастния, прикрепен за бедрата, детски колан-жилетка и тандемни (общи) сандали. Детето се облича с колана-жилетка,  прикрепен, за колана на възрастния, а движението на долните му крайници, се подпомага от общите сандали, които се свързват с краката на водещият възрастен. 

Този начин на укрепване, освен че изключително много облекчава, цялото натоварване на водещият възрастен, породено от обикновено приведенета неудобна стойка, освобождава и ръцете му, което му позволява, да осигури допълнителна подкрепа на детето или да извършва и други дейности, докато го води или просто, го вертикализира.

Което освен всичко друго, удължава неколкократно времето, което може да се осигури, за "тренировка" на детето.

Upsee е изработен от издръжливи, дишащи и устойчиви на пране материи, така че и на деца, и на възрастните е осигурен не само комфортен и надежден, но и удобен за почистване продукт.

Запознайте се с Деби - Изобретателя на Upsee !

„Когато синът ми беше на 2 години, лекарите ми казаха, че той не усеща са краката си и няма никакво съзнание за тях“, каза Деби Елнатан. Синът й Ротем се ражда в 32 седмица и семейството е съкрушено от диагнозата му - Церебрална Парализа.

Решена да даде на сина си Ротем възможно "най-нормален“ живот, Деби изобретява колана Upsee. Това позволява на сина й да се изправи, да ходи и да прегръща своите братя и сестри за първи път. Вижте, какво споделя Деби, за своето "пътешествие" в разработването на устройство за Ротем:

Родителите обаче трябва да знаят, че ходенето с Upsee не означава непременно, че детето ще развие способност, да стои самостоятелно или да ходи, предупреждава Деби.„Това не е терапия“, обяснява тя. „Не можем да гарантираме, че децата ще се научат да ходят, но това, което ще направи, е да стимулира тяхното любопитство, както при всяко друго дете.“ Освен това, ходенето със сбруята помага, за укрепване на мускулатурата на краката и гърба, което е изключително важно за децата, дори ако са с квадрипареза и да спомогне само за формиране на седеж, който може да осигури, по-свободно движение на ръцете. Тъй като контролът върху ръцете е от решаващо значение, за постигане на по-самостоятелен и независим живот.

Пред Express UK Деби споделя : „Сега Ротем е на 19г и въпреки че не ходи, той е пълен с любовта към живота, която идва от едно обикновено, пълноценно детство.“

Въздействие върху деца с церебрална парализа

Firefly Upsee подпомага родителите, да предоставят на децата си възможности за  приобщаване  и  мобилност  - позволявайки им да изживеят моменти, които може би не са имали без сбруята. Просто разгледайте тези вдъхновяващи истории:

Към оригиналния текст

Изабела Лакет върви по пътеката като истинска шаферка

С невежите никога не спори...

С невежите никога не спори! 

Трудно ще ги надприказваш. 

За това, просто им дай шанс, 

да се справят по-добре от теб! 

Всеки от нас, като част от социума неизменно малко или много се влияе от мнението на околните, особено ако са значими за него хора или са болшинство от групата. Изказването и размяната на мнения е нещо съвсем естествено, което ни себеутвърждава и влияе на нашата самооценка и самочувствие. При всеки различно,... но неизбежно. (Дори да не си го признаваме и пред себе си.) 

Критиката е изкуство, което може да ни възвиси, да ни мотивира или да ни срине.

Умението да оценяваме конструктивно и да обективизираме другия и неговите начини да се себеизрази, без да се да се бъркаме прекомерно в неговият път и развитие, а давайки му основа и перспектива, за разгръщане на вътрешният му заряд и потенциал е възможност и той (като творец) и ние (като странични наблюдатели) да се развием и израстнем като личности. 

Такава критика започва с мисълта: “Какво мога да направя, за да помогна? (изразявайки своето мнението и оценка.)”

Както казва великолепният Робин Уйлямс: "Всеки,когото срещаш,води битка,за която не знаеш нищо.Бъди мил.Винаги." За да сме конструктивни при една градивна критика обаче, трябва още, да сме уважителни, умерени и добре аргументирани. 

                         🖼️🎨🖼️🎨🖼️

В Индия живеел един особено известен художник. Казвал се Ранга Гуру. Хората казвали, че творбите му са олицетворение на самото съвършенство.

Неговият възпитаник Раджичи, който приключил вече обучението си, му занесъл последната си картина и поискал неговото мнение и оценка.

– Раджичи, ти вече си художник. Народът ще оцени твоята картина – казал му Ранга Гуру.

След това поискал от Раджичи да сложи картината на най-оживеното място в града. До нея да остави червен молив и бележка, с която да помоли хората да зачеркнат местата, които не харесват. Раджичи послушал учителя си.

Какво било учудването му като отишъл след няколко дена да види резултата. Цялата картина почти била покрита с червени кръстове. На Раджичи му станало мъчно.

Картината, в която вложил душа и нарисувал с толкова труд, била сякаш червена стена. Взел я и отишъл при Ранга, за да се оплаче и сподели колко е тъжен и обиден.

Ранга Гуру му казал да не тъжи, а да продължи да рисува.

Раджичи нарисувал отново картината. Ранга го посъветвал пак да я сложи на същото място, но този път да остави четки и бои, а в бележката да поиска от хората да поправят местата които не харесват.

След няколко дни Раджичи отишъл да види какво е станало. Бил много щастлив, защото картината не била докосната, четките и боите не били използвани.

Тичешком отишъл при учителя си и споделил своята радост, а Ранга Гуру му казал:

– Скъпи Раджичи при първата ситуация ти видя, че като дадеш възможност на хората да критикуват те бяха безжалостни. Хора, които през живота си не са рисували дойдоха и надраскаха картината ти.

Докато във втората ситуация ти поиска от тях да поправят грешките ти, поиска да са градивни. Да си градивен изисква знания и умения. Поради незнание никой не посмя да поправи картината. Скъпи Раджичи, в работата си не е достатъчно да си майстор, нужни са знания.

Тези, които нямат понятие за твоята работа не можеш да очакваш да оценят труда ти. За тях твоят труд няма никаква стойност. С невежите никога не спори и не споделяй произведенията си!

                            🖼️   🖼️   🖼️

Тук не говорим обаче само за изкуство, или за наука и спорт. Става въпрос, за всяки аспект на човешката дейност и себеизява. 

Какти и друг път съм споделял, невежеството, само по себе си, не е порок. Стига да не парадираш с него и да искаш, да се учиш. 

Преди да съдим прибързано, е изключително важно, да знаем С КАКВО СРАВНЯВАМЕ. И за това, може би не е зле, да си отговорим на някои от следните въпроси.... 

- Знаем ли, от къде е тръгнал този човек?... 

-Знаем ли, през какво е минал и какви жертви е направил?... 

- Ние бихме ли, направили същите жертви?... 

- Ние, можем ли, да се справим по-добре?... (А, на негово място? ) ... 

(Източник на притчата: chetilischte.com) 

Размисли в навечерието между октомври и ноември

Обикновено всяка година, в навечерието межди двата есенни месеца се развихря постоянният дебат за празнуването на чуждите и родните ни празници - дебат за "чуждопоклонничеството" и "патриотизма" ... 

Скъпи приятели, 

погледнете тази история от друга гледна точка!

Остават все по-малко неща, които да ни радват, в живота ни!

Неща, които да радват най-вече децата ни! Особено, през последните години!(Да не говорим, за сегашната!...) 

А те (децата ни) заслужават, да бъдат щастливи, независимо от това, какво ги прави щастливи (ако това не вреди на някого.) 

Те (за разлика от нас, възрастните) не са загубили онази благословена способност, да бъдат дори безпричинно щастливи и не се нуждаят от поводи! Но трябва ли, да им отнемане поводите за радост, заради някакви свои "културни" предразсъдъци !?.... Децата ни имат нужда от цвят и празничност в живота си! И имат още по-голяма нужда, да ги споделят с нас! 

Аз вярвам, че ВСЕКИ повод, който кара някого, да се чувства значим, оценен и щастлив, да се чувства Център на Внимание, не бива да бъде пропускан!

Аз лично, не съм особен фен, на чуждите празници, но всеки от тях, който кара очите на децата ми или любимите ми хора, да блестят, а сърцата, да бият лудо, се старая, да не го пропускам! Дори и да няма повод!💖

Важно е обаче, когато има такъв, освен Щастието и видимата Празничност, да обясним на децата си и значението на празника! Неговият Смисъл и Дух! 

Проблемът не е, че някои празнуват, празници, които са чужди, а че повечето от нас, познават бегло родните ни празници, обичаи и традиции, за да ги празнуват подобаващо! 💖

Превърнали сме ги, масово в една "вакханалия на софрата", или куртоазно подражание, но сме изгубили истинският им смисъл. Честваме ги "ритуално", заради другите, но не ги преживяваме наистина, в сърцето си! Изгубили сме духовността и връзката с корените си!.. 

Страшното е, че пред църквата по Великден, повечето от нас се събират, за да се видят с познати, които отдавна не са намерили друг повод, да видят!.. Блъскат се "със зъби и лакти", да вземат първи огънче от свещеника, а не знаят, защо палят тази свещ и какво, трябва, да направят с нея!?...  

Страшното е, че не знаем, кои са лицата на светците, изобразени по иконите и поне част от техните житиета или защо са канонизирани!? Нито КАК и ЗАЩО, да направи точно кръстният знак, като източнино православни!?...  

Страшното е, че сме започнали, да забравяме, кои са ни Просветителите и с какво са допринесли, за съхраняването и развитието на българската и славянската Духивност! ... А всичко това е, част от нея, от Националната ни Идентичност и Самосъзнание! 

Защото човек, чието Национално Самосъзнание е живо и изпълнено със смисъл, а Националното му Самочувствие е подобаващо, няма от какво да се бои от влиянието на "чуждото", а може само да се обогати!

Защото ако корените на Дървото на духовността ни са здрави и силни, ако са изпълнени с жизнени сокове, няма да го изплашат няколко гъсеници! 

А да отглеждаме и да се грижим това дърво, да е силно и здраво, е отговорност на всеки един от нас, като родители! Не само, към децата ни, но и към децата на децата ни! ...

Страшното е, че дори и много от тези които познават и извършват обредите и тайнствата, същите тези, които трябва да ни учат, какъв е техният смисъл, не ги извършват със сърце, а просто, като работа! 

Страшното е, НЕ че един ден сме били маскирани, а че в 99% от времето, повечето от нас, са надянали маските на лицемерието и социално желателното конформно поведение, за да се харесат или да получат изгода!...

Страшното е, НЕ че някои щели да празнуват на 31.10, а че повечето от народа спи, на 01.11!.. И ще продължава, да спи! 

Защото дори и да има Будители, за да ги забележат, оценят и последват трябва, да има и пробудени, а не клакьори!... 

А това, че децата щели, да си намерят повод, да се маскират, да поиграят и да изядат няколко бонбона... Или че ще намерим още един повод, да припомним на любимият си човек, че го обичаме и че е наистина ВАЖЕН, за нас... и защо! То не ни променя, ако не плуваме по-повърхността, а познаваме смисъла и значението на това, което случваме в живота си!

Желая на всички ви, да имате повече прекрасни и споделени мигове в живота си, с хората, които наистина цените и обичате, без значение на повода! 💖

Най-тежката орис

 

                      сн.thebutterflymother.com

Най-тежката орис - да бъдеш длъжник на детето си.

Пропусната нежност не можеш да върнеш назад.

Когато очаква да сложиш небе до небето му,

ти вечно забързан прелиташ над жадния свят.

Отлагаш за после. Забравяш за думите чакани.

Да стоплиш със поглед, челцето със длан да допреш.

Живот си му дал. Не това... не това е достатъчно!

Когато се буди, те чака до него да спреш.

Недей да спестяваш. Изсипвай му щедро: Обичам те!

Душата му цвят е. Поливай я с ласки до вик. 

Спестената нежност към рожбата лесно изтича.

И после оставаш с най-тежката участ – длъжник...

Людмила Билярска

За Цената и ИСТИНСКАТА СТОЙНОСТ на нещата! 💖

 

Сн. Mona Mony 

    И тъй! Каня ви още веднъж, да завием по прашният път на темата за "Разликата между ЦЕНАТА и СТОЙНОСТТА на Различнато и Различното отношение към него"! С един малък разказ, с МНОГО смисъл, за истинското  разбиране и приемане! И за истинското значение на думите Съ-причастие и Съ-принадлежност, който заслужава много повече от това, просто да бъде прочетен!

Защото ВСЕКИ носи своите видими и невидими за несъвършените възприятия на околните, белези! Но само онзи, който наистина ги е приел, като част от собственото си несъвършенство, можи да приеме и несъвършенствата на околните! Защото е разбрал, че е много повече от това, с което те, го определят!♡

                               🧒🐕🙍🦮👨‍🦱

Собственикът на един магазин поставял над вратата си надпис: „Кученца за продан". Подобни съобщения привличат малките деца и, съвсем естествено, пред прага на магазина скоро се появило момченце.

— По колко продавате кученцата? — попитало то.

Собственикът на магазина отговорил:

— Зависи, от тридесет до петдесет долара...

Момченцето бръкнало в джоба си и извадило оттам малко дребни пари.

— Имам два долара и тридесет и седем цента — казало то. — Може ли да ги погледна?

Собственикът на магазина се усмихнал, подсвирнал и откъм кучешката колибка тичешком се появила Лейди, следвана от пет мънички пухкави топки. Едно от кученцата куцало и значително изостанало. Момченцето веднага посочило към него и попитало:

— Какво му е?

Собственикът на магазина обяснил, че ветеринарният лекар е прегледал кученцето и открил, че няма бедрена ямка, затова винаги щяло да куца. Щяло да остане сакато. Момченцето се развълнувало.

— Искам да купя това мъничко кученце.

А собственикът на магазина казал:

— Няма нужда да плащаш за него. Ако наистина го искаш, просто ще ти го подаря.

Момченцето много се разстроило. Погледнало собственика право в очите, вдигнало пръст и казало:

— Не искам да ми го подарявате. Кученцето струва точно толкова, колкото и останалите и аз ще платя за него пълната цена. Всъщност, сега ще ви дам два долара и тридесет и седем цента, а всеки месец ще ви нося още по петдесет цента, докато го изплатя.

Собственикът на магазина възразил:

— Ти сериозно ли искаш да купиш това кученце? То никога няма да може да тича и да скача и да си играе с теб като останалите...

При тези думи момченцето се навело, намотало крачола на панталона си и открило силно извития си сакат ляв крак, поддържан от голяма метална скоба. Вдигнало очи към собственика на магазина и тихо отвърнало:

— Аз самият не тичам чак толкова добре, а малкото кученце ще има нужда от някого, който да го разбира...

~ . ~ . ~

Автор - Дан Кларк

Из "Пилешка супа за душата"