Чети етикета! 🔖 Но опознай съдържанието! 💗

 

ЗА 🔖 ЕТИКЕТИТЕ И ХОРАТА!...

Всички имаме навика
толкова лесно, да "лепим етикети"!..

Толкова отдавна, сме свикнали, да четем съдържанието на стоките в магазина, но не се инересуваме от хората!

Четем описанията и упътванията за употреба на продуктите и обикновено, се опитваме, да се съобразяваме с тях,

а за хората си позволяваме, да правим заключения от "пръв поглед" !...

Грижим се за вещите и колите си,
а занемаряваме душите си!

Стараем се, да постигнем съвършени тела,
а не забелязваме осакатените си морал и ценности !...

Отделяме все повече сили, време, енергия и нерви, за да спечелим повече пари, с които да осигурим щастие и благополучие на хората, които обичаме, без да осъзнаваме(или съзнателно принасяйки "в жертва" ) неща, които са много по-ценни и не можем, да купим с пари. Лишаваме себе си от време, за нещата, които ни правят щастливи, споделени с хората, които ни правят щастливи. И като отнемаме себе си и всичко това и от тях, правим и тях и себе си нещастни! ... 

Опитваме се, да се храним "екологично чисто" и приридо съобразно,

а задръстваме умовете и душите си с всякакъв боклук!...

Издигаме в култ онова, което нямаме,
докато губим това, което имаме!...

Опитваме се, да се харесаме на хора, които не са част от живота ни и често, дори не познаваме,
без да забелязваме, че губим онези, които ни обичат!...

Претендираме за Свобода и повече Права, а не искаме, да носим отговорност за последствията от решенията си... 

Колкото по-силни ставаме на думи, толкова по-рядко ги превръщаме, в дела... 

Претендираме, за Уважение и Достойнство, а мачкаме чуждото или просто подминаваме човека изпаднал в нужда...

Правим все по-съвършени машини, но ставаме все по-малко Хора... 

Все повече мислим, преди да действаме, и въпреки това, все по-често действаме, без да мислим... 

Ставаме все по информирани, но все по-рядко мислим критично, приемайки най-масово "тиражираното" мниние, за меродавно... 

Все повече притежаваме, а все по-малко споделяме... 

Откриваме все повече нови средства и начини за комуникация, а сме все по-самотни и отчуждени... 

Знаем все повече за Човешкото тяло и за Далечния Космос, а познаваме все по-малко себе си... 

Откриваме все по-Далечни Хоризонти, а все по-често оставаме подвластни на "късогледството" на предразсъдъците и свиваме Мирогледа си, до субекивната си гледна точка... 

Четем описанието, на етиката на Стоката, за да опознаем по-добре, съдържанието!...

А какво правим, с хората!?...
Лепим, готвия етикет, без да се интересуваме, дали същността изобщо му отговаря!...

Без да дадем шанс на себе си и на Другия, да го опознаем, се опитваме, да го напъхаме в тясната кутийка, на собствените си предстви, разчитайки на Очевидното!
Забравяме обаче, че очевидното твърде често е подвеждащо, за несъвършените ни възприятия!... И че света не е нито черно-бял, нито едноизмерен!...

Уж знаем, че Хората НЕ са Стока!..
И въпреки това, се опитваме да ги притежаваме.

Отделяме повече време и внимание, да опознаем новата придобита вещ, отколкото на човека, който срещаме!...

Въпреки всичко, все още си позволяваме да съдим за хората, без дори да се опитаме да надникнем отвъд етикетите, които самите ние или някой друг е поставил,
без да забелязваме, че сме подменили, Мирогледа, със субективната си или нечия чужда егостична гледна точка !?... 

А роптаем, ЗАЩО хората превят правят същото с нас!

Постянно повтаряме, че децата ни, са нашето по-добро бъдеще. 

Но твърде често забравяме или пренебрегваме факта, че за да са те нашето по-добро бъдеще, ние трябва да сме тяхното възможно най-добро настояще. 

За възпитанието на истинска толерантност, приемане и подкрепа! 💙

 

Скъпи приятели, 

Тъй като и в момента върви един пост, колко хубаво би било Родителите, да научат децата си, че има "различни" деца и колко е хубаво, да сме различни...., който гравитира периодично!

Бих искал, да споделя с всички вас следното, което смятам, че е ВАЖНО!
И благодаря на всеки който, ще го прочете до края защото, ще е малко дълъг пост. 💞

Не Родителите, трябва "да научат децата си", а "да СЕ научат ОТ децата си", на толерантност, съпричастност и емпатия!

Децата нямат предразсъдъци и предубеждения, нито пък страх от Различното и Непознатото.

- Те са спонтанни, емоционални и любопитни по природа! Притежават вродена способност, да съпреживяват емоционалното състояние на Другия, което е в основата на емпатията и е една от важните предпоставки, за безусловното му приемане, такъв какъвто Е. 

- Нямат Страх и Скрупули, да попитат, ако не знаят.

- Те научават това от възрастните, около себе си. Особено, от Значимите в живота им възрастни, каквито сме ние - родителите! А и учителите, също. 

И ако ние, си даваме малко повече сметка, за всичко, което казваме. И особено, за онова, което вършим. И за последиците от него, те няма от кого, да възприемат погрешните ценности и модели!

За да не се налага, да ги учим отново на нещо, което са забравили точно, заради собственото ни поведение.

Още повече, че няма как да ги научим, преди да променим собствените си нагласи, преди да надрастнем собствените си предразсъдъци, преди да разбием стереотипите, на които сме подвластни и да променим собственото си поведение!

И още нещо важно, като говоря за родители, имам предвид ВСИЧКИ РОДИТЕЛИ.
Без значение, на това, какви специфични особености имат децата, които отглежда всеки от нас!

Деленето на Родители, на деца СЪС и деца БЕЗ специфични потребности е точно толкова безсмислено и дискриминиращо, колкото и деленето на децата, на такива!

Защото преди да сме Родители, СМЕ ХОРА и нищо човешко не е чуждо, на никои от нас!

Поведенческите модели, социалните нагласи, стереотипите и предразсъдъците, които са в основата на нетолерантността и избирателното отношение, към различни групи хора, се формират още в ранното детство, далеч преди да станем Родители. 

(И това, че нас са ни възпитавали неправилно, или не е имало кой да ни научи - независимо от причините, НЕ е оправдание! )

Никога не е късно, за Промяна.

И тази Промяна, зависи от ВСЕКИ ОТ НАС! 

Защото това, че сме родители на деца СЪС специфични потребности, може да е предпоставка, но не гарантира автоматично, НЕПРЕМЕННО толерантно отношение, към всички форми на "Различното". Казвам това съвсем отговорно и като родител, и като специалист!

И още нещо. 

Тъй като подобни "пожелателни" постове било то, в подкрепа на децата и възрастните със специфични потребности и възможности, било то - в подкрепа на децата и възрасните с онкологични или редки заболявания, гравитират често в социалните мрежи и стават "вирусни" , крият голяма опасност, да се превърнат в клише.

Сигурен съм, че има много хора, които искрено искат, да помогнат и вярват, че го правят по този начин. 

Да си призная, аз също го правя! И познавам много, наистина стойностни хора, които го правят от сърце! 💖 

Мили хора,

много повече ще помогнете. И много по-добър пример, ще дадете на децата си, ако замените "колко хубаво би било..."  с "Хайде, да направим.... " 💖

Ако ги отведете при ЕДНО "различно" дете на детската площадка или в парка. Ако му дадете ЕДНА усмивка!

Ако го попитате, иска ли и как иска, да се забавляват ЗАЕДНО с вашето!... 

Ако поне ВЕДНЪЖ помогнете на такъв човек, да се изкачи или слезе до някое недостъпно място (или превоз), което е важно за него и до което, сам не би стигнал....

Ако се поинтересувате искрено, как се чувства някои, след поредната химиотерапия и например, се разходите с него на въздух и на слънце или направите нещо друго, което знаете, че ще го усмихне.... 

Между другото, точно утре - 04 февруари, на Световния ден за борба с рака, имате идеалният повод, за това! 💞 Или само след 10тина дни - на 15 февруари. Когато е Международният ден в подкрепа на децата, болни от рак. 🎗️

Макар, че за да направите Добро и да усмихнете някой, повод съвсем не ви е нужен и неподходящо време за това, няма! 

А децата със специфични потребности, имат нужда, да бъдат приети ВСЕКИ ДЕН! 💞

По-добре:

Спрете...

Вижте...

Изживейте...

Вложете любов... 

Споделете и съПреивейте...

Бъдете благодарни! <3

Отколкото ДЕСЕТКИ ПЪТИ, да споделяте и лайквате подобни постове, от виртуалният уют на социалните мрежи!

Разбира се, първото не изключва второто, но ако думите останат просто думи, те се превръщат в безпредметно клише, изпразнено от смисъл! 

Защото не големите думи, а постоянството в малките дела (от всеки), променят настоящето ДНЕС и подготвят ГОЛЯМАТА ПРОМЯНА, УТРЕ! 💖 

БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ, КОИТО ИМАХА ТЪРПЕНИЕТО, ДА ПРОЧЕТАТ ПОСТА....
И ДА ПОМИСЛЯТ ВЪРХУ НЕГО, ЗА ЕДНО НАИСТИНА ПО-ДОБРОТО БЪДЕЩЕ НА ДЕЦАТА НИ!

НА ВСИЧКИ ДЕЦА!

ДЕРЗАЙТЕ! 💞 🍀

Три важни неща... (Три пропуска на конвенционалното образование)

 Вярно е, че е много важно човек да се научи, да изслушва и вниква в чуждата гледна точка, но винаги трябва да търси своя собствена, лична гледна точка за света и това, което се случва около него.

За това, са нужни три важни неща :

- Да се научи, да изслушва и осмисля чуждите гледни дочки и аргументи

- да търси допълнителна информация от поне три независими източника

- ДА МИСЛИ САМОСТОЯТЕЛНО.

Това са три основни пропуска, на конвенционалното образование у нас(а и не само у нас ) , от доста време!

ТРИ НЕЩА

 ТРИ НЕЩА

В живота ТРИ неща, не ни се връщат...

(възможност, дума, отлетяло време) 

ТРИ - без да изпускаш, здраво ти прегръщай...

(надежда, чест, спокойно вдъхновение)

Най-ценни ТРИ са, за които да се трудим...

(доверие, любов и убеждения) 

и още ТРИ (най-преходните), лесно губим...

(късмета, многото пари 💵, властта над другите.) ...

ТРИ сочат, що е за човек човека,

по неговата жизнена пътека..

(труд, честност и житейски достижения) 

.. а други ТРИ - рушават и ум и плът...

(пороци, гордост, хищно озлобление) 

и те съсипват нашият живот...

Най-трудно, гласно ТЕЗИ ТРИ изречаме-

"Обичам те! ", "Прости!" и "Помогни ми!"

Научим ли се(даже да ги сричаме) ,... 

Научим ли се, силно да ОБИЧАМЕ,... 

Научим ли се, да БЛАГОДАРИМЕ,... 

ще са щастливи нашите години! 💖 

🍀 

Ивайло Апостолов

(по мотиви от Омар Хайам)

💗⚡Какво е силата!? ⚡💗

 

Очите на Деян, след поредният стречинг

Това, което изглеждат нещата отстрани няма нищо общо с това, което СА всъщност!

И хората често са склонни, да реагират първосигнално, без да се замислят!

Когато Деян беше по-малък, сме се наслушали на изказвания от рода на "Лесно ти е на теб, Деян не ти търчи като изоглавен и не ти надува цял ден главата с безспирното си бърборене!"...

Разбирам ги, напълно! "Всеки плаче за онова, което няма"! Всички имаме нужда от миг спокойствие. От време за едно дълбоко вдишване,... за една цигара или едно кафе, с приятел, в това стремглаво и неумолимо препускащо време! Поне миг, САМО ЗА СЕБЕ СИ, за да превключим! 💖 

Но ние хората обикновено сме свикнали, да се фокусираме, върху това, което не ни достига. Не сме свикнали, да мислим за това, което ни е дадено по рождение.

Не го ценим! 

Просто сме го приели, за даденост!

Повечето от нас, дори за миг не допускат, че някой може да мечтае за него! 💞

Повечето от нас не допускат, че за някой то може да струва много, много системни и продължителни усилия, труд и болка!... Истинска болка!

А никой, не иска да страда! Или да вижда, как страдат любимите му хора!💞 

Наслушали сме се и на другата крайност: "Горкичките, колко ли ви е трудно!!!"

Не, хора! На нас не ни е трудно!

Да. Струва допълнителни усилия, ангажименти и дискомфорт, но ние живеем нормално и пълноценно. Обичаме, работим, забавляваме се. Грижим се за себе си и за хората, които обичаме! 💖

Истински трудното, стресиращото и болезненото е за децата! 💓

Когато имаш ясното съзнание и чувствителност, а тялото ти не се подчинява, на твоите желания!!!... 

Когато знаеш какво искаш и какво чувстваш, а не можеш, да го споделиш!... 

Рехабилитацията е комплексен системен, ежедневен и безкраен процес!...

Тя НЕ е пожелание!

Тя НЕ е лечение! 

Тя НЕ е и "спорт, за здраве"! Нито, за удоволствие.

Тя е необходимост за деца като Деян, за да могат да наваксат онова, което на повечето от нас, е дадено по рождение. За да станат по-самостоятелни и независими, и за да имат повече шанс, за по-пълноценен живот,   който повечето от нас, са приели, за нещо дадено и "разбиращо се, от самосебе си".

Тя е, необхидимост, за Живот! 💞

Необходимост, която е свързана с много усилия и ежедневен труд. И често, (особено при по-тежките случаи, като Деян) с много болка!💗

И за това, за напредъка, се изисква много сила. Най-вече вътрешна! Сила и мотивация, на които много от нас, не биха били способни, защото се проявават само, при екстремни обстоятелства! 

Сетих се за това стихотворение, от преди няколко години, докато гледах Деян, на вчерашният стречинг!💞

И аз(както повечето от вас) не обичам никак снимки на страдащи хора!

Особено, на деца! 💔

Сега обаче, ще поместя две снимки.

Най-щадящите!!! 💖 

Защото само онзи(родител или специалист), който го е видял с очите си и съпреживял със сърцето си знае, колко искрена, неподправена радост, от едната крачка или друга малка моментна победа и колко усилия и истинско страдание, са видели и чули стените на залите за рехабилитация!

Пиша това, защото сме се наслушали и на упреци и скандали, как синът ни крещял и се чувало из целият блок (когато му правим жизненоважната за него рехабилитация, вкъщи!) 

                💖 💖💖

💗⚡Какво е СИЛАТА⚡💗

(За сълзите в очите ти, сине! 💖 )

Спънат ли те, Сила е да ставаш,

без да търсиш мъст със злъч и псуване...

Спрат ли те, напред да продължаваш

към целта на своето пътуване.

Силата е не да вземаш, а да даваш,

в грозното, да търсиш красотата...

Сила е докрай да се раздаваш, 

без да дириш никаква отплата.

Да разменяш конят, за кокошка, сила е...

любов да подаряваш...

Сила е и да поискаш прошка, 

Сила е при грешка, да прощаваш.

Сила е, не тежката плесница...

Силата е, да докосваш с нежност...

В трудността, да подадеш десница...

Сила е да подариш безбрежност...

Силата е, не стени да сриваш,

Сила е, мостове да изграждаш

Сила е, не в ужас да убиваш...

Истинската Сила е, да РАЖДАШ. 

Сила е, не да 'дариш букети 

от стотици най-прекрасни рози...

Силата е, да отгледаш цвете...

Сила е, да пазиш от угрози.

Силата, не спира да мечтае,

но мечтите си превръща в цели...

Сила е дори да поридаеш...

да знаеш, че и губиш, щом печелиш.

Силата преодолява граници,

триж' по-силна, винаги се връща...

знае тя от срещаните странници,...

без сърце, домът е просто ... къща.

Силата съвсем не е безстрашна,

но "държи страхът си за юздите".

Може битка да изгуби днешна,

но печели винаги войните.

Ивайло Апостолов 

25.03.2013

✨За същността на Малките неща... ✨

-А защо Малките неща са толкова важни?-попита Алиса.

- Казват, че в тях се криело Щастието... и Истината, също.... И нима Истината и Щастието, са винаги толкова мънички?... 

- Малките неща ни припомнят същността и това, което е истински важно.- каза Лудият Шапкар. 

- Те ни връщат към корените ни. Припомнят ни, кои сме били, кои СМЕ, от къде сме тръгнали и къде сме се искали да отидем. 

 - Но как така, уж Малките неща са най-ценни и е толкова важно, да се научим, да им се радваме!... А пак, "малките камъчета, преобръщали каруцата"? - зададе веднага следващият си въпрос малкото момиче. 

 - Защото точно детайлите и Малките неща, изострят вниманието ни. Дават ни база за сравнение и правят Голямата картина на случващото се вътре в нас, с нас и около нас по-ясна. Именно те ни помагат, да оценим случващото се по-добре и да го изживеем по-пълноценно! - отвърна й Лудият Шапкар.

- Но кои, са всъщност тези Малки наща? Как да ги разпознаем? - попита Алиса, едва дочакала отговора. 

 - Малките неща, са всички онези дребни или моментни неща в живота ни. Те могат да са проблеми, неразбирания, конфликти, импулсивни желания или страсти. Но също така могат, да бъдат и вълшебни незабравими споделени мигове на любов и щастие, или удовлетворение от успеха и положените усилия. Но ако ги няма първите, няма как да оценим истински, вторите! - отговори Шапкаря.

 - Животът ни е поредица от мигове, всеки един от които е неповторим. Също както снежинките или зрънцата пясък...

И всеки един от тези мигове е точно толкова мимолетен, като топящите се снежинки или пясъкът, издухан от ветровете на времето....

И както в пясъка, между песъчинките има мигове, които са наистина безценен вълшебен дар (като са златните зрънца, за златотърсача, открити с толкова много труд). Истинската дарба обаче е, да се научим, да откриваме чудесата, във всеки от останалите такива мигове. Защото иначе всички тези мигове, изпълнени с мъка, страх и разочарования, ще ни затрупат! - продължи замислено той. 

 - И Всичко това, ЗАВИСИ ОТ НАС САМИТЕ.

ОТ НАЧИНА, ПО КОЙТО ПРЕЖИВЯВАМЕ ВСИЧКО, КОЕТО НИ СЕ СЛУЧВА.

Защото, ако позволим на "пясъка" на малките неща, да ни затрупа, в живота ни няма да остане място, за големите и истински важни неща като здравето, обичта и благополучието на хората които обичаме, например. А ако можем да оценим чудото, дори в дребните неблагоприятни събития, можем да създадем от тях нещо наистина прекрасно. Също както мидата, в която е попаднало зрънце пясък, прави от него прекрасен бисер!

Пожелавам ти, да имаш повече такива бисери в живота си, Алиса!

🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤

За мисленето🧠 и чувстването💗

 

Провокирано от приятел

 " Спрете да мислите и ще усетите нещо интересно!  " 

Напълно съм съгласен с постановката !

И все пак, очудвате ли се още,  защо толкова много хора , отказват изобщо , да започнат да мислят?!

За тяхно успокоение ще кажа: 

Позволете си , да започнете да чувствате, без да изпадате в паника,  ужас или гняв и ще видите, какви добри мисли щи ви споходят, а ако пък започнете и да мислите, току виж и сте измислили нещо наистина интересно !

От друга страна, ако спрете да чувствате ,  едва ли ще измислите нещо особено интересно!

Балансът между мисленето и чувстването е не само най-интересното и приятно когнитивно преживяване, но и най-ефективното , от гледна точка на постежения! ♡