СЛОЖНИТЕ ЕМОЦИИ ДА СИ РОДИТЕЛ НА ДЕТЕ СЪС СПЕЦИФИЧНИ ОСОБЕНОСТИ❗💞 💖ЕМОЦИИ НА ПОЛЮСИТЕ💔
Нашите емоции като родители са много сложни. Можем едновременно да почувстваме безсилие или суперсила, която да ни накара да обърнем света за нашите деца.
Изпитваме толкова много емоции. Водим постоянни битки, за да осигурим най-доброто за децата си.
Често се проваляме и изпитваме чувство на безнадеждност. И все пак най-малкият прогрес поражда силна гордост и радост у нас.
Няма учебник за родителство на дете с по-специфични потребности. Това е дълго пътуване без ясни инструкции.
Много родители успяват да се справят с чувството за изолация. Но всеки миг копнеем да срещнем и други като нас, които могат да се свържат с нашия опит и могат да ни успокоят, че не сме сами.
Искаме да бъдем разбрани и да имаме приятели, да излезем на приятелска среща с небрежни разговори и непринуден смях. Но това може да ни накара да изпитаме вина.
В нашата роля на родител на дете с увреждане не винаги е възможно да се срещнем с приятели, да си купим билети за театър или дори излезем просто ей така на разходка. Сега нещата са различни и се чувстваме по-сами.
Тежката реалност относно родителите и изолацията със специални нужди
1. Нашите социални кръгове се променят.
Когато за първи път поставиха диагнозата на детето ни, изведнъж попаднахме във вихър от срещи, но срещи със специалисти, лекари, рехабилитатори, планове за лечение и терапия.
Спирайки се за момент след време, момент за глътка въздух, осъзнаваме, че хората, с които сме заобиколени, не са нашите стари приятели, а са нови. Разговорите с други майки в парка на пейките, докато децата тичат наоколо, са заменени с пейките в чакалнята на някоя болница или център по рехабилитация. Липсват и случайните покани за бира, защото вече не сме част от старата социална среда.
Изолацията, която вашето дете изпитва, защото е различно и не е напълно включено в неговата група връстници, се разпростира и върху нас като родители.
2. Липса на енергия
Често може да сме физически изтощени от грижата за децата си - сега трябва да ги къпем, храним, преобличаме и да ги пазим всяка секунда. Децата ни може да имат медицински нужди и грижи, които са наша отговорност. А емоциите ни оказват влияние и върху енергията ни.
Ние живеем с тревожност и свръх бдителност, готови сме винаги да се преборим със следващото предизвикателство, пред, което сме изправени. Водим и присъстваме с децата си на терапевтични сесии, прекарваме часове на телефона и прехвърляме медицински документи. Притесняваме се, че децата ни няма да бъдат приети или още по-лошо, ще бъдат малтретирани, защото са различни. Ние се притесняваме за бъдещето им. Умът ни често блокира и изпитваме страх да не се провалим като родители. Дори умишлено избягваме социалните контакти, защото ни е по-лесно просто да останем вкъщи. Живеем в режим на отбрана и сме твърде уморени, за да положим усилия да се срещаме със старите приятели. В крайна сметка е наша отговорността да се съобразяваме с детето и да правим най-доброто за него.
3. Самотата
Тъй като децата ни порастват, техните нужди стават все по-изразени, кръга се затваря с факта, че става все по-трудно да намерим детегледачки или дори членове на семейството, които да ни помагат с грижите. Наблюдаваме как в другите семейства обаче нещата не изглеждат така, даже напротив. Децата стават по-големи и по-самостоятелни, а родителите имат все повече време за себе си. Тогава отваряме лаптопите и отчаяно се опитваме да намерим в интернет други майки като нас, които също да си стоят у дома, защото се полагат постоянни медицински грижи за своите деца.
И бракът ни, често изпада в криза. Времето ни за нас като мъж и жена е заменено в екипни родителски задължения - да нахраним детето, да го изкъпем, да му осигурим време за почивка, да обърнем внимание и на другите си деца. Това е само в ситуацията, в която се предполага, че имаме съпруг. Защото много често се случва родителите на деца с увреждания да се разделят.
Ако имаме други деца, те също се чувстват изолирани, дори още по-осезаемо. Пропускат да участват в извънкласни дейности или, дори когато го правят, рядко сме в състояние да отидем на открит урок, например.
Чувстваме сме толкова самотни, изолирани и откъснати от останалия свят.
Какви са ефектите от изолация и хроничен стрес
1. Психично прегаряне
Продължаващите ефекти на чувството за самота и изолация могат да доведат до по-тежки последици. Много родители на деца с увреждания изпитват проблеми с психичното здраве, като тревожност и/ или депресия. Живеенето в режим на постоянна защита и свръх бдителност причинява умствена умора и симптоми на посттравматичен стрес, подобни на тези, които изпитват войниците. Остатъчният ефект на хроничния стрес може да доведе до чувство на безнадеждност, повишена тревожност или пристъпи на паника.
А това може да накара родителите да се чувстват сами в своите битки и да не виждат изход от ситуацията.
2. Физическа умора
В допълнение към умствената умора, свързана с продължаващия стрес и изолация, родителите могат да изпитат и проблеми с физическото здраве. Отрицателното въздействие на стреса върху физическото ни благополучие може да включва понижен имунитет дори срещу обикновени настинки, увеличаване на болките в гърба и шията, постоянно главоболие. Други хронични здравословни проблеми, свързани със стреса, са свързани с регулацията на глюкозата и имунното функциониране, което прави родителите по-податливи на заразни заболявания.
Някои родители се опитват сами да се справят с предизвикателствата си. Психичните и физическите ефекти на изолацията и хроничния стрес трябва да бъдат отработени.
Как родителите могат да се справят с изолацията?
1. Общувайте с други родители в сходна ситуация
Има много групи за подкрепа на родители както онлайн, така и на място. От решаващо значение е да намерим други хора, които могат да се свържат с нашите битки и чувството ни на изолация и стрес, свързани с отглеждането на дете с увреждания. Често точно тези връзки и приятелство, са тези, които ни позволяват да се чувстваме по-малко сами.
2. Потърсете помощ от квалифицирано лице.
Може да не е толкова лесно да намерим човек, на който да проверим грижата за нашите деца. Въпреки това си струва да положим усилия да намерим квалифицирано лице.
3. Променете възприятието си
Често се хвърляме да четем статии, които ни казват колко важна е грижата за нас и да отделяме повече време за себе си. Добре осъзнаваме предимствата, но просто това не е нашата реалност. Все пак има някои малки промени, които можем да направим в нашето ежедневие, за да се грижим по-добре за психическото и физическото си здраве.
Често пъти просто трябва да потърсим помощ. Не е лесно, но можем.
Изолацията на родителите е много реална и може да бъде много изтощителна. Ако познавате семейство с дете с увреждане, не забравяйте за тях.
Родители или не, ние се нуждаем един от друг❗
Независимо от това, колко уникални са децата ни...
Всеки от нас, в някой момент,
се нуждае от помощ❗💞
ВСЕКИ ОТ НАС, някога, се нуждае от подкрепа❗🌺
И от всеки един от нас зависи, Другият да я получи, когато има нужда от нея❗💞
