ЧУЙ МЕ, МИЛО ДЕТЕ И ПОМНИ❗

Чуй ме, мило дете и помни,

тази бащина моя заръка,

С гордо вдигнато чело мини

през живота. Дори и през мъката.

Знай, мъжете не са само бицепси

И е мит, че мъжете не плачели.

Но не спирай, да следваш мечтите си.

Та дори, по корем да се влачиш.

Не опитвай перфектен да бъдеш.

Но бъди себе си, дори да е трудно.

Много хора, с това ще пропъдиш. 

И за много, това ще е чудно.

И когато нагоре с устрем вървиш, 

към мечтите си светли пресягащ 

през толкова много препятствия. 

Обърни се надолу тогава и виж,

с нозе, да не газиш

върху нечии достойнство и щастие❗

Ако можеш, Добро направи

от сърце, без да чакаш отплата❗

А когато сърцето кърви, 

ти прости и смирен продължавай нататък❗

Мълчалив, не оставай встрани, 

ако някоя видиш неправда❗

Злото знай, може да нарани

щом Доброто остане безгласно,... безправно❗

И дори, ако целият Свят 

на колене пред тебе с почит застане

знай, в домът ти навява ли хлад, 

ако нямаш любов, ти без смисъл и без живот ще останеш❗

А когато се мислиш, за слаб...

И когато без сили останеш...

засили се ти, с крачка назад❗

Всеки пада, но трябва, да станеш

и с Доброто напред, да вървиш❗

Път без изход дори, да изглежда,

щом Любов във сърцето таиш,

Вяра има ли, има Надежда ❗

Ивайло Апостолов 

31.08.2022

(Вдъхновено от приятеля ми Стефан Александров) 

Изживейте перфектният миг❗Отдайте му се ❗Слейте се с него ❗ ☯️ ❗

 

Често чувам мантрата "Сграбчи мига❗" и си мисля,

нищо и никой не обича каквато и да било било форма на насилие!

Аз бих ви казал: Поспрете!

Дайте си малко време в утрото... в обеда,.. в залеза!...

Погалете мига!... Разтопете се в него!...

Отпийте го с наслада, на малки глътки!...

Оставете го, да погъделичка небцето ви и Оставете го, да погъделичка небцето ви, като старо вино и се насладете на аромата му! 

Усетете го с върха на пръстите си... 

И с дълбочината на сърцето си!...

Усетете го, как пробягва по кожата ви, като ласката на любимия!... 

Усетете го!... Насладете му се!... Отдайте му се изцяло преди, да превключите!

Защото времето е като хората - обича, да принадлежи на себе си!

Но отдадете ли се изцяло на мига и той ще ви се отдаде! 

И тогава той, ще ви се отблагодари със Щастие! 💝 

Недейте обаче, да се вкопчвате!... 

Вкопчването, отблъсква ❗

Животът е промяна и динамика!... 

Всяко нещо, което е дошло, трябва някога да си отиде!... И нямаме право, да се опитваме, да го задържим насила!... 

Само така, ще се върне при нас отново❗... 

Из🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар" 🧤 

10 ПРИЧИНИ ДЕТЕТО ДА СЕ ЗАНИМАВА С МУЗИКА

 "Музиката дава душа на вселената, криле на ума,

полет на въображението и живот на всичко." - Платон

Независимо, че детето пее фалшиво детските песнички и няма слух; независимо, че няма къде да поставите пианото и баба му не може да води детето "на пиано"; независимо, че детето няма време за още някакви уроци, защото вече ходи на английски, испански, плуване, балет и т.н... Има важни причини всичко това да се преодолее и все пак то да се занимава и с музика.

А съвременните родители трябва да знаят тези причини:

1. Да свириш - това означава да следваш традициите. Музика са учили всички европейски аристократи. Да музицираш - това е стил, блясък и шик, апотеоз на светските маниери.

2. Музикалните занятия възпитават воля и дисциплина: инструмент се усвоява с постоянни занимания, редовно и без пропуски. Зиме и лете, в делник и празник. Почти със същата упоритост, с каквато тренират шампионите в спортната зала. За разлика от героите в спорта обаче, свирейки на пиано, не можеш да си счупиш нито врата, нито крака, нито дори ръката. Музиката – това е възпитание на характера без риск от травми, което е важно за строгите родители.

3. Занимавайки се с музика, детето развива математически способности. То мисли пространствено, натискайки нужните клавиши, борави с абстрактни звукови фигури, запомняйки нотите и знае, че в музикалната пиеса е като в математическото доказателство - нито махаш, нито добавяш нещо! Не случайно Айнщайн е свирел на цигулка, а професорите по физика и математика в Оксфорд са 70% от състава на университетския музикален клуб.

4. Музиката и езикът са братя-близнаци. Те са се родили един след друг - отначало по-големият - музиката, след това - по-малкият - словесната реч, и в нашия мозък те продължават да живеят един до друг. Фрази и изречения, запетаи и точки, въпроси и възклицания има и в музиката, и в речта. Свирещите и пеещите по-добре говорят и пишат, по-лесно запомнят чуждите думи, по-бързо усвояват граматиката. Меломаните-литератори Тургенев и Стендал, Пастернак и Толстой, Русо и Ромен Ролан, всеки от които е знаел не един чужд език, препоръчват на всички бъдещи полиглоти музиката.

5. Музиката е структурна и йерархична: големите произведения се разпадат на по-малки части, които на свой ред се делят на по-малки теми и фрагменти, състоящи се от малки фрази и мотиви. Психолозите са доказали, че малките музиканти, ученици на знаменития Шиничи Сузуки, дори да не са преуспели твърде много в развитието на музикалния слух и памет, са изпреварили своите връстници на ниво структурно мислене. Музиката води директно към върховете на компютърните науки; неслучайно Microsoft предпочита сътрудници с музикално образование.

6. Музикалните занятия развиват навици в общуването или както днес ги наричаме комуникативни навици. За годините на обучение детето музикант се запознава с галантния и приятелски Моцарт, с наперения и атлетичен Прокофиев, с мъдрия и философски настроен Бах и с още много други различни музикални личности. Свирейки, му се налага да се превъплъти и да поднесе на публиката техния характер, чувства, глас, жестове. И му остава една стъпка до таланта на бизнесмена, за когото едва ли не най-главното е да намира общ език с хората.

7. Музикантите са мекосърдечни и едновременно с това мъжествени. Както твърдят психолозите, мъжете музиканти са чувствени като дами, а жените музикантки са издръжливи и с твърд дух като мъжете. Музиката смекчава нрава, но за да постигнеш успех, трябва да си мъжествен. Децата, които са се занимавали с музика, са по-търпеливи и умеят да съчувстват.

8. Занятията с музика приучават човека да се "включва по команда". Музикантите по-малко се страхуват от страшната дума deadline – крайния срок за предаване на работата. В музикалната школа не можеш да отмениш за утре или за след седмица изпита по гамите и концерта на класа. Положението на артиста на сцената приучава към максимална готовност "по поръчка", и детето с такъв опит няма да провали сериозен изпит, интервю за работа и отговорна презентация. Музикалните занятия в детството – това е максимална организираност и артистичност за цял живот.

9. Музикалните занятия възпитават малки "цезари", умеещи да вършат много неща едновременно. Музиката им помага да се ориентират в няколко едновременни процеса: така, както четящият от листа пианист, прави едновременно няколко неща - помни миналото, гледа в бъдещето и контролира настоящето. Музиката тече в своето темпо и четящият от листа не може да прекъсне, да си почине и да се разсее. Музиката приучава човека да мисли и живее в няколко направления. Също както авиодиспечерът, операторът на ЕИМ или борсовият брокер следи няколко екрана и едновременно с това слуша и предава информация по няколко телефона. Детето музикант по-лесно тича по няколко житейски пътечки и навсякъде пристига първо.

10. Музиката е най-добрият път към успеха в живота. Неслучайно много знаменитости имат музикално минало. Погледнете успешните хора във всяка една област, попитайте ги дали в детството си не са се занимавали с музика, макар и за кратко, пък дори и без особен ентусиазъм. Разбира се, занимавали са се. И като далновидни и грижовни родители ние имаме основателни причини да последваме техния вдъхновяващ пример.

• Агата Кристи в своя първи разказ пише защо й е трудно да свири на пиано на сцената.

• Кондолиза Райс, напротив, най-много от всичко обича да свири пред публика в своята ослепително бяла концертна рокля, а Бил Клинтън е сигурен, че без саксофона никога не би станал президент.

• Алберт Айнщайн за първи път взел в ръце цигулката си, когато е на шест години. На 14 той изпълнявал сонатите на Бетовен и Моцарт и дълги часове импровизирал на пиано. През целия си живот Айнщайн остава страстен цигулар, обръщайки се към музиката винаги в моменти на творчески застой. За своите увлечения в музиката и физиката той казва: " И двете имат един източник и се допълват взаимно..." Не е изключено необичайно мощният интелект на Айнщайн да е в резултат на любовта му към класиката.

автор: Дина Кирнарская /музиковед, музикален психолог, професор, доктор по изкуствознание, доктор по психология/

източник: margaritta.net

сн. Личен архив

ЗА ПРЕХОДНОСТТА НА КРАСОТАТА И ОЩЕ НЕЩО ❗🌹...

- Защо!?... Защо красотата е толкова крехка и преходна!?... 

Алиса държеше в ръцете си повяхващото нежно цвете и очите и сърцето й, бяха пълни със сълзи! 

- Въпросът малка моя приятелко е не в това, че красотата е преходна, а че е твърде преходно разбирането ни, за красота или може би в това, че я търсим в твърде преходни сами по себе си неща❗- прошепна Лудия Шапкар. 

Човекът в същността си е двоинствен по природа!... Божествената част от него му помага, да съгражда и твори красота, а човешката, да я руши!... Проблемът е, че процесът при второто е много по-кратък и по-лесно се мултиплицира!

От една страна, тази наша двойственост, ни подтиква към промяна, но от друга, нуждата ни от сигурност ни тегли към вече познатото и ни пречи, да приемем новото и промяната!... Това, че нещата със или без нас, продължават да се случват!... А ни е трудно може би, за това, защото подсъзнателно ни напомня, за собствената ни тленност и преходност!,..

Красота има във всеки един момент във всяко старо и всяко ново нещо. Или във всяка нова форма, на вече познатото!... Просто всеки път, тя е различна! 

И може би за това, често ни е трудно, да я открием и припознаем в новата й форма, защото сме твърде силно привързани, към представата си, "какво би трябвало, да бъде или как би трябвало, да изглежда" това нещо!...

🎩Рошавите мисли, на Лудия Шапкар🧤 

Защо калинката носи щастие!?

Пожелавам ви, Щастие ❗🐞

 Името "калинка" идва от латинското "coccineus", което означава "алено". А предците ни отдавна вярвали, че червеното е жизнен, радостен цвят, който показва страст, сила, позитивност и късмет❗🐞

Легенда разказва, че калинката🐞 е символ на древната богиня Луцина (римската Юнона), богиня на светлината, труда и раждането, но също и на богинята на любовта и красотата. 

Но не само червеният цвят винаги е представлявал победата над враговете и болестите (в древни времена лекарите са карали страдащите от ревматизъм например, да носят червени одежди и са вярвали, че това е повлиява състоянието им положително) .

Не по-малко магично е числото седем. 

То е едно от най-удивителните числа - свещено число, число от духовен порядък, мистично число, което изразява дълбоките тайни познания.

7 са нашите тела (физическо, емоционално, ментално, интуитивно, волево, душевно, божествено).

7 е най- голямото едноцифрено просто число.

7 са дните от седмицата.

7 са музикалните ноти.

7 са континентите на Земята.

7 са цветовете на дъгата (червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго и виолетово).

7 са чудесата на света.

7 е числото на Вселената.

Според Свещеното писание 7 е съвършено число. То управлява времето и пространството.

В Египет 7 е символ на вечния живот, числото на бог Озирис.

В Древна Гърция 7 е символ на Аполон. Аполон се е родил в седмия ден от месеца, а неговата лира имала седем струни.

В Стария и Новия завет числото 7 се споменава 770 пъти.

В християнството 7 е символ на сътворението. Бог е сътворил нашия свят за 7 дена.

В християнството се говори за 7 смъртни гряха: Гняв, Алчност, Завист, Лакомия, Похот, Високомерие, Леност.

В книгата "Откровение" в Новия завет числото 7 се появява често: 7 църкви, 7 златни свещника, 7 звезди, 7 лампи, 7 печата, 7 царе.

В ислямската традиция съществуват 7 невести и 7 земи, 7 врати на рая и 7 стъпала на ада, 7 пророка - Адам, Ной, Авраам, Моисей, Давид, Иисус, Мохамед.

7 е най-тайнственото и свръхестествено число.

Числото седем също се свързва с късмета и хората вярват, че броят на черните точки на гърба на калинката, показва, че ще бъдете целунати от богинята на щастието и че парите скоро ще пристигнат. 

Късметът е още по-голям, ако насекомото кацне и се задържи при Вас достатъчно дълго, поне, докато приброите до 22.

Съществуват и други популярни легенди, в които калинката се свързва с Мадоната, която понякога е била облечена в червено наметало и седемте точки, типични за най-често срещаните видове калинки, които представлявали или седем радости, или седем скърби. Или дори на Господ (калинката се нарича още бръмбар Мадона или Господна кокошка), докато през Средновековието германските и английските селяни вярвали, че това е подарък от Светата Мария срещу чумата по листните въшки и поради тази причина те го преименували на бръмбар Мария. Също във Франция го наричат ​​Господният звяр.

Не само в Италия, съществува убеждението, че калинката носи късмет:. Например на иврит тя се нарича „малък кон на Мойсей“ или дори „малък месия“, докато в Турция преводът има точно значението на „щастливо насекомо“.

В Англия „калинка“ или „калинка“ означава „птица или насекомо тя жена“, докато на руски „Божията крава“ е „женската на Господа“. Във Финландия е жива традицията, която води калинката обратно към религиозна доброжелателност: „marienvoglein“ или „насекомо на Мери“. И накрая, има легенда за това защо калинката има седем черни точки. Но за нея, друг път...

Поверията отразяват изначалната ни потребност, от сигурност и общност и дълбокото ни желание, да знаем, че не сме сами и има някаква по-висша сила и промисъл в нашето съществуване. 

Дали калинката🐞  или четирилистната детелина ни носят късмет, не е от такова значение! Хората сме склонни, да търсим съвпадения дори там, където не съществуват или са основани на съвсем ирацинални вярвания❗🐞💞🐞

Важното е, че ни носят искрица Радост, Вяра и Надежда❗

И ни припомнят, да се радваме искрено на малките неща, които ни се случват❗
🐞💞🐞

Пожелавам ви ги от сърце ❗ 🐞 🍀 🐞

По материал на Доминела Трънфио

В КАБИНЕТА НА ЕРГОТЕРАПЕВТА Пясъчна терапия

 

Работата с кинетичен пясък създава моменти на спокойствие и креативност. Развива фината моторика, мисленето, въображението и креативността. Усещането от докосването с тази консистенция запълва сензорните дефицити. Особено подходяща е за деца от аутистичня спектър и такива с хиперактивност и дефицит на внимание.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ФЛОРТАЙМ ТЕРАПИЯТА?

 

Floortime (от floor – под и time – време, или време, прекарано в игра на пода)

Флортайм e терапевтичен метод, разработен от д-р Стенли Грийнспан. Както подсказва и наименованието, Флортайм насърчава родителите буквално да слязат до нивото на децата, като играят с тях на пода. Този терапевтичен подход стимулира силните страни и умения на децата чрез изграждането на близки взаимоотношения и взаимодействия. В резултат на това те се развиват такива, каквито са, а не такива, каквито диагнозата определя, че са.

Прилагайки Флортайм терапията, родителите използват времето, което прекарват с децата си, за да провокират интереса им, да установят връзка с тях, да предизвикат тяхната креативност, любознателност и спонтанност, което от своя страна допринася за умственото и емоционалното им развитие. Като цяло Флортайм терапията има за цел да помогне на децата да достигнат следните шест основни области на напредък в развитието си:

o Саморегулация и интерес към света

o Създаване на приятелски отношения с околните

o Участие в двупосочно общуване

o Пълноценно общуване

o Обогатяване на емоционалния свят

o Стимулиране на емоционалното мислене

Флортайм терапията не въздейства върху говорните, двигателните или когнитивните умения поотделно. Вместо това тя оказва благоприятно влияние върху всички тях, като на първо място се състредоточава върху емоционалното развитие на детето.

ФЛОРТАЙМ ТЕРАПИЯ В ДЕЙСТВИЕ

При прилагането на метода Флортайм родителите и терапевтите съблюдават три основни принципа:

1. Следвайте детето, потопете се в неговия свят, съпреживейте емоциите му.

2. Стимулирайте детската креативност и непринуденост.

3. Доразвивайте заниманията, като включвате колкото се може повече сетива и двигателни умения, както и различни емоционални състояния.

Флортайм заниманията се провеждат в спокойна обстановка у дома или в терапевтичния кабинет. В страните, където методът е широкоразпространен, терапевтичните сесии са с продължителност от два до пет часа дневно и включват както занимания с детето, така и обучение на родителите. Флортайм сесиите се съсредоточават върху изграждането на взаимна игра, която служи като основа за развитието на споделено внимание, взаимодействие и умение за разрешаване на проблеми.

Първият етап от терапията има за цел детето да ни допусне в своя свят на игри. Докато то тихо бута количката си напред-назад, влезте в стаята и седнете до него. Вземете една количка и започнете да имитирате всяко действие на детето. Това е така наречената „паралелна игра“. На този етап е важно да следвате следните основни принципи:

o Не се опитвайте да започвате разговор.

o Не влизайте във взаимодействие с детето или неговата играчка.

Съсредоточете се и правете точно това, което прави детето със своята играчка. Този пръв опит може да трае само 5 минути, след което излезте от стаята. Детето ви може да реагира по един от следните два начина:

o Да ви игнорира и да продължи играта си.

o Да спре да играе и да ви последва.

В повечето случаи първия път децата продължават да си играят. Но след като повторите тази процедура още няколко пъти, може детето да ви последва и да ви каже или покаже, че иска да се върнете и да играете. А вие точно това чакате! Усмихнете се и се върнете, като имитирате точно това, което прави детето. На този етап е все още рано да изказвате мнението си и да предлагате друга игра с количките.

И ето, че детето вече ви е допуснало в своя свят на игри. След няколко повторения на паралелната игра може да забележите, че детето започва да удря количката си във вашата. Сега е моментът да започнете разговор, като кажете нещо от рода на: „О, колко я заболя моята количка!“ Или вместо да му се скарате, че е ударило количката ви, може да кажете: „Твоята кола е много бърза. Къде ли иска да отиде?“ Използвайте кратки и прости изречения. Детето може да продължи да бута играчката си, без да обърне внимание на коментара ви. Замълчете и продължете паралелната игра.

След известно време детето може да ви каже или покаже, че иска да включи количката ви в обща игра със своята количка. Играйте, като правите само това, което предлага детето. Постарайте се да не давате предложения и да не променяте играта. По този начин детето ви ще изгради самоувереност.

С течение на времето детето ще започне да отвръща на опитите ви да започнете разговор. То ще споделя идеите си, вие ще изразявате мнението си. Постепенно детето ви ще започне да разбира смисъла на двупосочното общуване.

След като детето ви допусне в своя свят и ви позволи да предлагате съвместни игри, може да използвате някои от следните занимания:

o През тунела: Използвайте играчка влакче, като покажете на детето как я бутате по пода и съпровождате движенията със звукоподражателното „пуф-паф-пуф-паф“. След това направете тунел с ръцете си и насърчете детето да имитира действията ви, като прекара влакчето през тунела. Похвалете го за усилията, които полага.

o На бариерата: Първо покажете на детето как бутате количка по пода. След това му дайте количката и го насърчете да направи същото, а вие направете импровизирана бариера с ръката си, така че да препречите пътя на количката. Обяснете на детето, че за да вдигнете бариерата, то трябва да каже „би-бит“. Демонстрирайте колкото е необходимо, докато детето започне да използва звукоподражанието.

o Прочети ми книжка: Седнете заедно с детето на пода и го оставете да избере книжка, която да му прочетете. Използвайте интерактивни книги с отварящи се прозорчета или релефни изображения, за да стимулирате интереса му и да го насърчите да прелиства страниците.

o Игра с топка: Позволете на детето да си избере една от няколко различни по цвят и размер топки. След това му покажете как да търкаля топката по пода, да я хвърля в кош или да си я подавате.

o Игра с конструктор: Използвайте конструктор от типа „Лего“, за да построите заедно кула. Обяснете на детето, че ще се редувате, като всеки поставя по едно кубче. Така то ще се научи да изчаква реда си. Не забравяйте да назовавате какъв цвят са кубчетета, тъй като това е чудесна възможност то да научи цветовете.

o Време е за танци: Пуснете музика, която детето ви харесва, и танцувайте заедно. Имитирайте движенията на детето си. След това го насърчете то да подражава на вашите движения.

o Чудна пътечка: Изрежете квадрати с големината на подова плочка от различни материали – плат, алуминиево фолио, кухненска хартия, опаковачно фолио с балончета и др. Подредете ги на пода като пътечка, по която детето да минава. Чрез това сензорно занимание ще му помогнете да се запознае с различни материи, като използва общата си моторика.

Често изпозван похват във Флортайм терапията е така наречената „саботирана игра“. Например, ако детето подрежда кула от кубчета и след това я разваля, родителят може да прави същото. След известно време той може да сложи ръка върху кулата, която детето е построило, и да му обясни, че ако иска да я развали, трябва първо да каже „Махни!“. По този начин се поставя основата за двупосочно общуване и за развитие на детските комуникативни умения.

 Източник: https://logopedico.com/floortime-therapy/