ВИДЯ ЛИ ТИ ?

Видя ли ти велможа бивш, до просешка тояга? 

А преуспял и най-почитан вчерашен бродяга?... 

Видя ли набеден за луд на мъдреци, да преподава

и аутсайдерът, човечеството как спасява? 

Старик видя ли - от дете, да учи

и на безкористна любов - човекът, куче...

сестра, без съвест, брата, да предава

и еретик - Отца, да възхвалява!? 

Видя ли падналия, нови висини, да пакорява? 

Видя ли идоли в калта, да се търкалят във забрава? 

Видя ли робът, бъдеще свободно, да изгражда

и мъртвото дърво, пак плод, да ражда?...

Прогледнах аз и благодарен бях, че виждам!

Сърцето че пулсира и кърви...

Защото като чужд се движа между ближни,

с амбиции и страст, но без души!💞... 

Тъй противоречив и пъстролик е този Свят!

И за това е тъй вълшебен и богат.

Сами строим го, с двете си ръце!

Достатъчни са разум и сърце!

Кога ще спреме, да рушим и ще градиме?

Не всяко минало, оставя ни руини! 

За да достигнем нови висини,

мостове,.. стълби трябва, да строим, а не стени!

Ивайло Апостолов 

24.01.2024

Провокирано от Ариадна

Любовта е БЕЗУСЛОВНО Приемане и Грижа, и ИЗКЛЮЧВА Всяка форма на принуда❗💞

 

" АКО можем да направим един човек щастлив, трябва да го направим, без значение дали той иска това от нас или не."
Х. ХЕСЕ
( Пустият му Хесе, какви задачи ни възлага само❗😉🤗)

... Ако обаче той самият не иска да бъде щастлив или не иска, да бъде щастлив... С НАС, (или с нашата представа, за Щастие) няма как, да го направим щастлив, без негово участие⁉️💞🤔...

Макар Животът, да не е математика, ВИНАГИ трябва, да имаме "едно наум" ⚠️

ВСЯКО нещо в живота на човека трябва, да е резултат от ВЪТРЕШЕН ОГЪН🔥❗

Отвън можем, да дадем само положителен стимул, мотив и личен пример; да създадем оптимални условия; да обичаме, да приемем и да подкрепяме... Другият трябва, да измине сам, останалата част от пътя! 

Защото всичко друго съдържа Принуда! А Принудата, предизвиква защитен рефлекс и опозиционно поведение, ако другият още НЕ е на нашето ниво и НЕ е готов, да Осмисли и да Приеме!...

Любовта е БЕЗУСЛОВНО Приемане и Грижа, и ИЗКЛЮЧВА Всяка форма на принуда❗💞

Не бива никога, да забравяме, че особено, когато става дума за силни чувства като любовта и щастието няма как нещата, да се случат отвън! 

НЕ можем, да накараме човек, да приеме наистина любовта ни в сърцето си, 

НЕ можем, да го накараме, да ни заобича

НЕ можем, да го насаме, да бъде щастлив 

Защото обикновено, дори и ние самите не знаем, от какво наистина си нуждаем, за да се влюбим или за да се почувстваме истински щастливи! Тъй като същинската ни потребност, обикновено е "масирана" под самозаблудата, за съвсем различни неща. 

Честит нежен и споделен Международен ден на прегръдката(малко "на патерици" !)

Но ден на любовта, благодарността и прегръдката е ВСЕКИ ДЕН❗
Така че:
Обичайте се и се прегръщайте по-често! Поне... по 12-13 пъти на ден (съветват специалистите)❗
;) 💞 🤗

За Промяната - ЗА и ПРОТИВ

 

Скоро приятел ме попита, дали според мен промяната е порок или благословия?...

Та, ето какво мисля по въпроса:

Промяната е начинА, да живеем истински! 💞

Човекът е оцелял като вид толкова хилядолетия благодарение на три важни умения: да се конкурира, да се кооперира и да еволюира(т.е. да се развива(като общност) .

Еволюирал е благодарение на способността си, да променя :

1. себе си, към средата ( т.е., да се адаптира.) 

2. средата, спрямо нуждите и целите си ( т.е. да култивира ) и

3. себе си, спрямо себе си вчера ( т.е. да се себеактуализира ).

В личен и духовен план се изграждаме и израстваме благодарение на няколко дуалистични вътрешни "конфликта", които се коренят в дадената ни свободна воля и право на личен избор. Конфликти, които създават в нас душевен резонанс и ни вадят от "уютната ни зона на комфорт" в постоянната дилема Свобода, или Сигурност. Те са: - 1. конфликта между Егото и Конформизма, - 2. конфликта между Божествената искра, която носим(Човечността) и Човешката ни природа на най-безпощадните хищници и 3. конфликта между познатото,( сигурното, статуквото и способността ни, да разчупваме вътрешните си граници, да поемаме лична отговорност и рискове, и да се променяме и понасяме последствията от всичко това.

В най-добрият случай промяната се състои в това, да създаваме постоянно една по-добра версия на себе си без, да променяме и да изневеряваме на своята същност!

Всъщност, единствените константи в живота ни са Времето и Промяната.

А времето само по себе си е просто начин, който Човекът е измислил, за да може, да измерва промяната ОКОЛО и У себе си!

За това в личен план това което можем, да направим за себе си е, да приемем, че промяната е неделима и неизбежна част от живота ни;

да приемем, че има неща, които не са в нашата власт и не можем, да променим;

да се научим, да променяме нещата, които зависят от нас. Както и да разберем, че промяната трябва да е резултат от вътрешен заряд и желание!

В социален контекст всеки опит за промяна отвън, за която другият не е дорасъл е форма на насилие и принуда.

Така че единственото, което ние можем да направим, за да го подкрепим към положителна промяна е : 

👉да създадем оптимални условия, като му покажем, че е приет и оценен;  

👉да му даваме положителен пример; 

👉да му помогнем да намери личен смисъл и мотивация за промяна;

👉 да му покажем, че сме до него, когато има нужда и... да чакаме...

А всичко това, никак не е малко.

Провокирано от Ariadna

РОШАВИ МИСЛИ...

Мечтая си за Истински Живот

Със Главно Ж., а не на обещания!

Мечтая си, да сме ЕДИН НАРОД!...

За Действия, а не за оправдания!

Мечтая си, избраните от нас,

да помнят, че избрани са, да служат

на тези без чиито данъци и глас,

ще бъдат просто никому ненужни!

Мечтая си за нашите деца,

да има нова болница Единна!

Да не търчим с треперещи сърца,

като коне, за преглед, през половин Родина!

Мечтая си и в Здравната система,

най-после и за пациента, да се грижат

а не да мислят разни тъмни схеми

и Фонда лев, по лев, да го изнижат!

Мечтая си и всеки бюрократ,

да има по едно сърце в гърдите. 

Да вижда и да се грижи за човека, като брат!

Или поне,... поне, да се опита!

Създадохме изкуствено живот.

Научихме роботите, да чувстват.

А пък търпим безмълвно цял народ,

да мачкат. И с душата му, да блудстват!

Да спрем мечтая си, роптаейки под нос

ний апатично през живота, да се влачим,

избирайки поредните палачи...

Да се събудим и да вдигнем глас! 

Мечтая си, Държавата за нас

за хората, да влезе в ролята си на Държава

Предвиждам, ех, такъв предвиждам час

от хубаво, по-хубаво, да става!

Ала мечтаем ли си само, във захлас,

не ще се сбъдне!... Да запретваме ръкави❗

Ивайло Апостолов 

04.09.2022

БАЩИТЕ БРАТКО СА РАЗЛИЧНИ

 

Бащите братко са различни. 

Едни са с мускули челичени,

а други - нежни и любящи

с души горещи и искрящи. 

Някои децата си прегръщат. 

Подкрепа, са им и опора.

Криле им дават и простори

и в дом превръщат всяка къща.

Помни! Различни са бащите!

Едни гневят се и крещят,

а други даже пред бедите

глава прекланят и мълчат.

Едни са буйни, други кротки

Горят едни, а други тлеят...

Едни са като диви котки, ... 

а други, ден за ден живеят. 

Едни са строги и изискващи, 

твърди и свръх амбициозни..

А други - изначално липсващи,

но в работата - виртуозни.

Да, най-разлечни са бащите.

Едни са обич и закрила.

Други, преследващи мечтите си.

Трети са твърдост, власт, и сила...

Без спор, различни сме бащите.

А някой ден, ще дойде час,

когато детството отлита.

И синовете ни честити

израстват точно като нас.

Ивайло Апостолов 

14.01.2024

НЕ СИ ЖИВЯЛ ПРИЯТЕЛЮ НАПРАЗНО❗

Познаваш ли ти друже тишината

след някоя несбъдната мечта?

Познаваш ли вкуса на пустотата

след неочакван удър с нож в гърба?

Познал ли си изгарящия огън на гнева,  

при среща с подло и ехидно лицемерие 

и парещият привкус на отрова,

след сетното излъгано доверие? 

Познал ли си ти братко урагана

на ярастта при сблъсък с липса на морал

и топлината на кървяща рана 

сред бездната поглъщаща печал, 

от някоя любов неизживяна! ... 

Познал ли си беззвучното страдание

след някое предателство към себе си

и многото преглътнати мълчаня

с уроци от житейските си ребуси... 

Познал ли си блажените безвремия

с най-важните любими на сърцето ти... 

и хилядите малки откровения

в които се докосваш до Твореца си!... 

Излязъл ли си по-любящ, по-мъдър

от своите провали и безпътици.. 

Израстнал ли си малко по-добър... 

Приел ли си, за свои верни спътници 

"Благодоря", "Прощавам" и "Простете"...

Поел ли си живота си в ръцете... 

Прозрял ли си, че по-богато е сърцето

с отдаденото другиму, не с взетото... 

Че в малките неща е красотата... 

Че често е най-трудна простотата

и най-помага просто, да не вредим! 

Че щастието ни е в малките победи!... 

Че сам човек, не е ветроупорен... 

Че "дом" е чувство и че няма плод, без корен

и че добро без корист, е заразно!...

Не си живял приятелю напразно!

Ивайло Апостолов 

12.01.2024

В ДУШИТЕ НИ НЕ ЩЕ, ДА СПРЕ ДА СВЕТИ

Понякога, когато ти се струва,

че всичко безнадеждно се обърква!... 

Понякога, когато се страхуваш,

че в настоящето ти нещо зло човърка... 

и в буреносни облаци, когато

закрият твойто Утре мракът и мъглата,

а сетната надежда за спасение

в непрогледната им пелена се мята...

Точно във този миг недей, да губиш Вяра

в човека, в светлото, в доброто и във всичко живо!

За всичката Любов стори сърцето си олтар,

Защото знай, че в руИните на старото

проправя място нещо ново, светло, силно и красиво!

Защото колкото и да се чувстваме изгубени

в безпътиците си страдалци клетки,

докато можем още силно ний да любим,

в душите ни не ще, да спре, да свети!

Ивайло Апостолов

09.01.2024