Въпреки всичко , грей и огрявай! Но помни, че не можеш, да огрееш всички!...

 

Сн. Pinterest 

- Но, нали всички хора имат нужда от светлина и топлина в живота си!?

 Алиса гледаше палавите огнени езици излизащи от огнището, които сякаш се опитвага, да близнат нощното небе и запленяващият танц на искеите над тях, всяка от които намираше своя собствен път и причудлива хореография, извисявайки се към звездите. Сякаш искаше, да се присъедини към тях. 

 - Мило дете, живота обикновено се заражда в мрак. Но е резултат от топлината на любовта и без тази топлина и без светлина, не може, да съществува. - почти прошепна Лудият Шапкар. Сякаш не искаше, да изплаши танцуващите огнени искри във тяхното свещенодействие.

Живота ни е, като пламъче на свещ - даден ни е само веднъж! - продължи той. 

Можем, да използваме дарът на живота, който ни е даден или за да осветим собственият си път и да стоплим хората, които обичаме, или ще изгорим, за да стоплим другите. Кой път ще изберем е въпрос на личен избор, за всеки от нас!... Помни обаче, че осветявайки собственият си път, разпръскваме мрака и за всички хора, които срещаме по него!... Но това не може, да стане ако само мъждукаме... Огън, който само тлее, не топли и не свети. Но огън който гори силно, няма как да гори прекалено дълго! 

Въпреки всичко , грей и огрявай! 

Но помни, че не можеш, да огрееш всички!...

Из 🎩"Рошавите мисли, 

на Лудия Шапкар" 🧤

БЪДИ❗💗

 

Живота нелек е, понякога лош.

Всяка твоя усмивка му придава разкош.

С всеки жест на човечност, ни израства душата. 

А за Бог ни напомня, обичта ни в сърцата.

Всеки устрем със вяра, всяка стигната цел

натежават в кантара. Всеки минат предел,

разширава пред тебе хоризонт непознат.

И разкрива ти тайна, вълшебният свят. 

И израстваме с ново триш по-синьо небе. 

Някой нова мечта блесва в теб и зове! 

Всяка прошка, пречиства. С всяко малко добро

 С всяко ново откритие, с всяко ново "Защо?" 

С всяко чудо разкрито разцъфтява света.

И в душата разлистват нежни бели цветя. 

И си казвам: "Дано!" И си казвам: "Сполай!"

И Добро, след Добро сме по-истински, знай! 

И Добро, след Добро, по-красив е Света

Светлината по-ярко озарява нощта.

И за туй продължавай напред и нагоре, 

към по-светло небе с по-безкрайни простори.

И тъй както орлето с висините се бори, 

покорявай небето, към нови простори. 

На по-слабия давай криле и опора.

а пред силния, ничком и на колене не падай.

И лети след мечтите си с устрем, с вяра и воля.

За доброто не чакай благодрност, награда!

Не предавай душата си дори, да си в ада!

Че се знае отколе, понякога пада

всеки, който се бори. Но предателство няма

от идеал в който вярваш, в света по-голямо!

Че от твоето Днес и от твойто Преди, 

твойто Утре зависи. За това, ДНЕС БЪДИ❗

Ивайло Апостолов

25.07.2023

Едно от нещата, които най-трудно се лекуват е ПРЕЧУПЕНАТА ЧОВЕЧНОСТ ❗💔

 

И не забравяйте,

Едно от нещата, които най-трудно се лекуват е ПРЕЧУПЕНАТА ЧОВЕЧНОСТ ❗💔

Човечността е красиво, но нежно цвете!

Нуждае се от грижи!

Не я ли поливаш редовно и достатъчно, изсъхва!

Човечността е част от връзката ни с Божествената искра у нас!

Рутината, апатията и негативизма я задушават и убиват! И тогава у хората взема връх човешкото!... А, сме създадени от кал!

Така че нека не забравяме, да се грижим за Човечността у нас❗🙏💞🙏

🎩"Рошавите мисли, 

на Лудият Шапкар"🧤

ЖИВОТ КАТО ЕДНА ЧОВЕШКА ДЛАН

 Живот като една човешка длан,

а толкова несбъднати желания.

Обичан до полуда и желан,

дори след толкоз разочарования!

Дори след толкова обиди и лъжи,

след толкова безмилостни предателства,

на мястото човекът си тежи,

когато даже паднал продължи

достойно, горд! Не възгордял се от ласкателства, 

когато се изкачи на върха,

въпреки всички чути"Невъзможно е!"

Прекрачи ли във непознатото отвъд,

пречупвайки в сърцето си страхът,

дори анатемосан, за безбожник!

Когато си признае, че греши...

Когато наранил, поиска прошка...

Когато падналият утеши!

И пред по-силния, когато не пълзи

дори в душата с океан сълзи,

не се извива без гръбнак, като стоножка.

Животе, често остър като нож,

дори да ме пронижеш до сърдечната ми ядка,

ще вдигна пак глава! Дори в най-непрогледна нощ,

ще съм стърчащ пирон над масата от всички "гладки"!

Но пак, ще бъда себе си! Ще бъда Аз!

Не ще мълча! Не ще, да спра, да "шавам"!

Честта и Истината заслужават глас!

И колкото, да ме събарят! Пак, ще ставам!

(Черупката ми хлъзгава е и корава!) 

Животе, често твърд като юмрук,

дори да ме разбиеш на парчета,

ще събера искрите си СЕГА и ТУК!

И даже в огъня по-ярко, ще засветя!

Ивайло Апостолов 

18.07.2023

ВЯРВАМ В ТЕБ, ЧЕ ГО МОЖЕШ ❗💞

Има дни в които душата ридае. 

Чезне в жлъчна мъгла в непрогледният мрак.

Или огън от гнав, я до пепел изгаря, 

в канонада от чувства, не намираща бряг!

Има дни, врим под дим и талази мълчание

и трасират ума ни неизказани многоточия!

А шрапнели от хиляди разочарования

се забиват в пулсиращите ни слепоочия!

Има дни в които треперим за Утре-то

или с нокти разкъсва ни вината от Вчера!

Дни в които на парчета посрещаме Утрото

и се чувстваме като ненужна скраб в килера!...

Знам и ти си се чувствал сякаш метри под дъното!

Изоставен, предаден, изгубен и ничий!...

Знам и ти си се лутал, търсещ себе си в тъмното!

И ръце си протягал, към свойто лично величие!...

В този миг здраво дръж на морала компаса

неотклонно, да сочи стрелката към правда!

И парче, по парче, ще слепиш пасианса,

щом успееш в душата си, да смириш океана.

Зная колко е трудно, но лепни си усмивка!

Наметни се с наметката в небрежно и бяло!

Изключи и си дай пет минути почивка,

да се върне душата ти отново във тялото!

Много трудно е, знам! Почти невъзможно!

Но заглуши във душата онзи вой на сирените,

дето 🆘  в паника вият тревожно!

Че страхът го надушват отдалече хиените!

Много трудно е, знам! Но вярвам в теб, че го можеш! 

И не ще се тревожиш, ще смириш в тебе, дивото! 

Избледнява пред нас пелената на сивото, щом сърцето е в мир! Съвсем не е сложно! 

В миг проглежда ума, щом постигнеш смирение!

Щом раненото Его прости и приеме

и душата се сгрява пак от Слънчево време!

Пак си връщаме вярата в Доброто, в Красивото!

Много трудно е, знам! Но вярвам в теб, че го можеш!

Ивайло Апостолов 

24.07.2023

БЛАГОДАРЯ ТИ БОЖЕ❗🙏

 

И тъй, за поредна година посрещаме Великото Юлско Утро в клиника, за поредната рехабилитация ❗... 

Дано, да е за добро ❗🍀🙏🍀

И понеже отново не успяхме, да сбъднеш една от мечтите на Деян, по традиция искам, да подаря на него и на вас, приятели един малко светлина събрана в стих❗💙🌅💙

БЛАГОДАРЯ ТИ БОЖЕ❗🙏

Благодаря ти Боже, че и днес

отварям в утрото очи, за светлината.

Че най-обичните ми имат слънце и прогрес...

Че въпреки горчилката в душата,

не съм загубил пътя и искрата!

Благодаря ти, че обичам още!

Че имам кой, да топли мойте нощи!...

Че имам Дом!.. Макар, да нямам своя къща!

Че детска обич ме посреща, в него щом се връщам!

Благодаря, че още радостите дребни оценявам!

Че падна ли, се уча и че винаги с достоинство ставам!...

Благодаря ти, че крилете и мечтите ми са още здрави,

а корените - силни и корави! 

Благодаря ти, за приятелите в трудности, 

помагащи и сочещи ми грешките!

Че се събуждам от лъжите и само заблудите!

Че Човечността ми побеждава винаги човешкото!

Ивайло Апостолов

01.07.2023

(Happy July Morning 🌅)

Все пак, Юлското Утро си е Юлско Утро навсякъде, където си с тези, които обичаш и правите това, което ви носи радост ЗАЕДНО❗💞

Щастливо Юлско Утро, на всички ❗ 🌅

Не губи вяра в Доброто и в хората, Алиса! Нито в доброто у хората!...

сн. Pinterest 

 

Алиса приседна на едно повалено дърво, без да може да откъсне поглед от случващото се. После зарови ръце в косата си и почти простена:

- Наистина ли, хората са толкова безсърдечни!?...

Лудият Шапкар приседна тихо до нея и я обгърна бащински с ръка, през раменете:

- Хората са такива, каквито са Алиса. Не ги съди! Човешката душа е вечно бойно поле между божествената ни същност и човешката ни природа. Бог винаги протяга ръка към нас, но наш остава избора дали, да я поемем или не... И човешката природа все по-често взема връх над Човечността!

Въпреки това, аз продължавам, да се опитвам, да остана оптимист, - сякаш разминаваше на глас Шапкара, - но хората започват все по-често, да ми показват, че не смеха и чувството за хумор са единственото, нито най-важното, което ги отличава от животните!... Далеч не толкова лицеприятни качества като лицемерие, коварство, завист и алчност излизат на преден план и вземат връх над мислите и действията им!

- Но ти не губи вяра в Доброто и в хората, Алиса! Нито в доброто у хората!... Продължаеай, да се грижиш за него и да го отглеждаш в себе си! И продължавай, да го раздаваш!...

И то, макар и не винаги, ще се връща обратно при теб! Това е пътят. 

🎩"Рошавите мисли, 

на Лудият Шапкар 🧤

ЕНЬОВДЕН 💐

 

Честит имен ден, наше вълшебно талисманче❗💞

Бъди здрав, все така упорит и сбъдващ, и все така позитивен и влюбен с живота❗💙

Дъждът изми лицето на земята

и напои я с бисерните си сълзи.

Още по-дъхави блеснаха билките, цветята

Във всяка капчица роса, последен лунен лъч се отрази.

Прескачаха над огъня момците,

а нестинари с босите крака

танцуваха сред въглените и искрите,

с молитва и с икона във ръка. 

По тъмно снощи вещите знахари,

наляха бистра изворна вода

и верни на традицията стара,

окъпаха я мълком с лунна светлина.

А в ранно утро босите нозе

изкъпахме в роса кристално-чиста.

Тъмата от душите слънцето ни взе

и с първи лъч погали ни и ни пречести.

Набрахме билки ароматни и цветя, 

и свихме във венци и китка еньова.

Зави ни приказната синева

с магията на Еньовден.

Ивайло Апостолов

24.06.2023

Еньовден е мистерия от древността.

Магия с щипка изотерика и окултизъм,  стръкче мистицизъм вплетени, в букета от билки и цветя, накъде по средата между духовното и здравата връзка с корените и земята,  между заклинанието и молитвата за здраве, добро и сбъднатост❗💙🙏💙

Ивайло Апостолов 

24.06.2023

ИМА ЕДНИ ХОРА, КОИТО...

 

В живота ни има едни хора, които са малко на брой, но оказват най-значимо влиение върху нас и върху него❗

Заради тях :

- Плачем, по-тихо;

- Усмихваме се, по-широко;

- Препъваме се и падаме, по-рядно ;

- Изправяме се, по-бързо;

- Познаваме се, по-добре ;

- Съмняваме се, по-малко;

- Доверяваме се и Вярваме в Доброто 

и в Хората повече;

- Обичаме, по-сърдечно;

- Прощаваме, по-великодушно;

- Приемаме, по-толерантно;

- Гледаме на чуждата болка, 

по-състрадателно

- Преценяваме, по-внимателно;

- Разсъждаваме, по-трезво;

- Действаме, по-уверено ;

- Съдим, по-обективно и справедливо;

- Помагаме, по-безкористно и безусловно;

- Благодарим, по-чистосърдечно;

- Преследваме целите си, по-упорито и всеотдайно ;

- Отчайваме се, по-незначително ;

- Творим и надграждаме, по-вдъхновено и

ЖИВЕЕМ, ПО-ПЪЛНОЦЕННО❗💙

 

Наричаме ги ПРИЯТЕЛИ❗💞

Благодарим ви, че ви има ❗💙🙏💙

МИЛО МОЕ ДЕТЕ

На моите любими деца

Мило мое дете, не унивай!

Спи спокойно и утре е ден!

Всяка нощ благодарен заспивай!

Всяко утро срещни окрилен!

Вярвай в хората! Вярвай в Доброто!

Всяка буря предхожда дъга,

Да е пъстър и смислен живота ни

му е нужна и щипка тъга.

Мило мое дете, не унивай!

Бил живота суров и жесток.

Знай Различно е всичко красиво, 

Няма знай, "захаросан" урок! 

Мило мое дете, вярвай в себе си! 

Не робувай на чужди очаквания! 

Смелост трябва в житейските ребуси. 

Никой крах примирен не оплаквай! 

Усмихни се и гледай нагоре! 

Неуморно преследвай мечтите си! 

Но пази в тебе светъл простора 

и вълшебството - Детското в дните си!

Всяко сбъдване, има цена

и не дават "безплатни обяди", 

а честта ни е само една. 

Всеки сам твори Рая и Ада си! 

Мило мое дете, не забравяй ,

гледай истина само в очите

друг в беда и без хляб не оставяй! 

Fair play не очаквай от ситите!

На приятели, гръб не обръщай! 

Прошка дай, но урокът помни. 

Знай Доброто и Злото се връщат! 

Благодарен бъди и цени.

Само радост и обич не стигат.

Малко трудност ни трябва, за хъс.

Малко сол и горчилка, въздигат ни

по-високо на мъдрост и ръст.

Малко болка, духът ни разбужда

и ни бута по-живи нагоре.

Щом притисне ни някоя нужда,

търсим чисто небе и простори. 

Пропастта само сочи ни пътя

към върха. Пепелището - Рая

А искрата Човечност, ще скътаме

най-дълбоко, предвкусили края!

За успеха кураж, мощ и скорост не стигат.

До върха и триумфа с упорство достигаш, 

щом не спреш и почтено се бориш на ринга. 

Маратон е живота, не го бъркай със спринта.

Мило мое дете, не унивай,

в блян за светлото Утре с нега

нито миг свойто Днес не проспивай!

Дай си щастие ТУК и СЕГА❗

Ивайло Апостолов 

10.06.2023

Не спирай, да мечтаеш и да сбъдваш мечтите си, но цени и се радвай на това, което имаш Днес.. Тук и Сега!

 

- Не спирай, да мечтаеш и да сбъдваш мечтите си, Алиса! - каза Лудият Шапкар.

Но цени и се радвай на това, което имаш Днес.. Тук и Сега! Защото утре нещата може, да са други.

Често в търсене на щастието си, недооценяваме това, което имаме и попадаме в капана на "не ми е достатъчно"! Защото в представите ни, замъглени от различни идеалистични самозаблуди, то - щастието е нещо повече ❗

Желанието само по себе си е нещо много полезно. То ни подтиква, да излезем от зоната си на комфорт и да не спирме, да търсим. А в търсенето и промяната, човек израства. 

Но когато живеем повече в Утре-то, отколкото Днес. Когато сме фокусирани върху онова което нямаме и подминаваме това, което вече имаме с пренебрежение, приемайки го, за даденост...  Тогава Господ, Провидението, Съдбата или както искаш го наречи, дава отговор на копнежите ни! Но го дава така, че да ни разтърси толкова силно, че да може да отвори очите ни от тези самозаблуди и да разберем, че не от това сме имали нужда и сме държали щастието в ръцете си, но сме го подминали, омаяни от самозаблудите си. Като моряк, омагьосан от пагубната смъртоносна песен на сирена!

Така че скъпа моя приятелко, живей Днес! Сбъдвай Днес! Споделяй Днес! 

И по-доброто Утре, ще дойде само!

🎩"Рошавите мисли, на Лудият Шапкар"🧤

НЕ ПИТАЙ МЕН!...

 Не питай мен, не ще ти кажа що е дружба!

Словата са излишни - прах, на вятъра. 

Повикай ме, когато съм ти нужен!

Ще дойда аз, когато всеки друг напразно си очаквал!

Безмълвно ще ти дам ръка, когато

си паднал ничком и загубил си опора.

Щом нямаш твърда почва под краката си,

ще бъда твойта твърд, сред океан бездушни хора.

Ако сломен си и духът ти е прекършен,

без думи, пак до тебе ще приседна.

Душата ти крилата, ще превържа.

До рамото ти, ще остана, до последно!

Не питай мен, приятелство какво е!?

"Приятели на думи" имаш триста.

Но бурята, ще ти покаже кой достоен е.

Ще пръсне другите като мъниста...

За трудностите думите не стигат.

Не ги надвиват пламенни обети.

А две ръце, които да те вдигнат,

щом паднеш! Без фанфари и плакети...

Едно сърце, което бие в ритъм

със твоето, във радост и във нужда.

Такъв, какъвто си, да те почита,

когато всички други са ти чужди.

Едно сърце, което те приема

несъваршен. И грешен те обича

безпрекословно, без да те променя!

Да те разбира, без и дума да изричаш. 

С безмълвна клетва в теб, приятелят се врича❗💞

Ивайло Апостолов 

24.05.2023

ЧЕСТО ДАВАМЕ НА ДРУГИТЕ ТОВА, ОТ КОЕТО САМИТЕ НИЕ ИМАМЕ НАЙ-МНОГО НУЖДА

сн. Internet

На вас правило ли ви е впечатление, че

Често Даваме на другите това, от което самите ние имаме най-много нужда!? 

Всеки има своите лични мотиви и те могат, да будат много различни или в различни комбинации, в зависимост от уникалността на неговите личност, възпитание, ценности, приоритети и цели:

📌Може би, защото най-добре осъзнаваме истинската му цена!?...

📌Може би, защото най-дълбоко усещаме "осезаемото му отсъствие"!?...

📌 Може би, защото лично преживявяното усещане за загуба, ни помага най-добре, да се поставим на мястото на другия!?... Особено, ако е преживял същата!

Да му емпатираме!... Да сме съпричастни!...

Да му симпатизираме!... 

📌 Може би, за да запълни вътрешната си липса и чувство за непълноценност?... И да се почувстваме малко по-добри Хора!?...

📌 А може би, заради дълбоко стаената вяра в истинността на "ефекта на пеперудата🦋" и "принципа на бумеранга"?.. И тайната надежда, 

природата се подчинява на принципа на баланса и че рано или късно то, ще се върне към нас❗...

Има много такива, социални експерименти и наблюдения, показващи същите резултати - например:просещи, които единствени връщат, уж загубен портфейл; бездомни деца, които дават собствената си храна или я поделят с бездомни живитни; просяци, които дават събраните си пари, на изпаднал в нужда! ...

Интересно е, да разберем личните си мотиви, в такава ситуация!?...

Но истински Важния Въпрос е, ЗАЩО НЕ ГО ПРАВИМ, когато не сме в нея⁉️🤔

Вие, как мислите!? 🤔

🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤

БЪДЕТЕ СЕБЕ СИ И ОСВЕТЯВАТЕ ❗

Не бъдете безгръбначни!

Не бъдете и коремоноги!

Не сте невидими, нито прозрачни!

Не сте и ничии подлоги!

Вървете винаги гордо изправени,

срещу вятъра и срещу течението!

Знам пътя трънлив е и много неравен!

Но Ваши лични са и смисълът и значението!

Бъдете себе си и осветявате!

Не угасвайте! Но и не заслепявайте! 💞

Ивайло Апостолов

13.05.2023

Из 🎩"Рошавите мисли, на Лудият Шапкар"🧤

И ЛЮБОВТА И ЗЛОБАТА СА СЪЩИТЕ...

Защо сме тъй дребнави и нищожни

Очите ни все завистливо гледат в чуждото.

Ще сториме дори и невъзможното,

за да съсипем радостта на другите.

За собственото щастие нехаем,

не мърдаме и пръст, за да успеем.

За жертвите на другите не знаем,

но техният живот копнеем, да живеем.

Със злоба дебнем чуждите победи,

и с алчност, чуждите награди.

на друг, за нас "мехлем" е, да навредим.

Как страдат те, гледаме с наслада.

Пилеем всуе нощите и дните си.

И правим се на "жертви", с жални вопли. 

Не виждаме гредите, във очите си,

а в чуждите, тресчицата все чоплим.

Очи, в очи сме вечно лицемерни,

а зад гърба клеветим и злословим.

Награда най-голяма е, да очерним

и нечия усмивка, да заровим.

Как щастието чуждо, да отровим

премисляме отново и отново.

За грешките ни, други са виновни,

а чакаме успеха наготово.

Че всичко във живота ни, се връща

не мислим, че застига ни обратно.

И любовта и злобата са същите,

които сме посели, но умножени многократно! 

И после, пак проклинаме съдбата

а злоба, завист, мъст и алчност процъфтяват. 

Пак брат, забива нож в гърба на брата, 

а Човечността ни, бавно се стопява! 

Завистта не знае празник и умора, 

в нищожните души на подлеците. 

Във тази грешна Земя пренаселена с хора,

със свещ, да търсиш истински Човеци❗

Ивайло Апостолов

11.05.2023

АКО МОЖЕХМЕ

 

сн. Internet 

Ако можехме в този изстрадан живот,

да си вземем поука от гешките.

Ако учехме всеки безценен урок, 

все царици, ще ставаха пешките.

Ако можехме всяка горчива вина,

да изкупиме и да простиме. 

Ако казвахме с теб друже "Благодаря"! 

Ако можехме, да се смириме!...

Ако можехме с тебе, да трупаме спомени,

вместо слава, пари и фетиши!

Да градим, без да падаме духом сломени!

Да останем Достойни, сред низшите!

Ако можехме, всички щом треперят от страх,

да запазим ний дух непреклонен!

Да градим с този дух, след поредния крах!

Да не става в успеха той наглец безпардонен!

На лукавата клюка ухо, да не давахме. 

И зад чуждия гръб, да не я умножавахме.

Предатели в трудност с лекота, да не ставахме,

и на подлеца предадени, да не отмъщавахме!

Ако бяхме смирени, без да се отчайваме. 

Търпеливи, да бяхме. Без да трупаме злоба !

Малодушни живота си, да не окайваме. 

Да не хулехме други, за нашта тегоба.

Ако нашите чувства и нашите мисли,

не се изкушаваха от лесен успех

и пред лична изгода, оставаха чисти... 

Ако пред слабите сдържахме арогантния присмех.

Ако пред силните, гордо отстоявахме себе си, 

без глава да сведем! Без да свием пестник.

Ако ставахме по-мъдри, след грешките-ребуси.

И по-святи, след раните от някой мръсник... 

Ако можехме с разум, с мишци, устрем и воля,

да заложиме всичко в живота "ва банк". 

Без да чакаме Утре и без да се молим,

да заложим чест, его, титла и ранг.

Ако запазехме в себе си жива мечтата,

дори, да сме смазани в гъста лепкава кал. 

Ако можехме пак, да градиме нещата

наше кредо от нула и след сетен провал... 

Да продължим с теб дори, да не виждаме начин. 

Дори живота, да ни е обърнал гръб

свръх силите си смело, да прекрачим,

преминали предела си, отвъд.

И впрегнали само гола воля и вяра,

за тез', що обичаме тъй "безобразно",

да сложим живота си цял на кантара! 

Не сме друже мой, с теб живели напразно!

Ивайло Апостолов

10.05.2023

За Обичта с Главна буква...

- А как разбираш, че някой те обича Истински, с онази Обич с Главна буква, която всички копнеят и възпяват поетите!? - каза Алиса, а лицето и цялото й същество излъчваха някакво вътрешно напрежение и трепетно очакване❗

- УСЕЩАНЕТО и Разбирането, че обичаме и че сме обичани, са две различни неща, Алиса❗- каза Лудият Шапкар. 

Казват, че жените обичат с ушите, а мъжете, с корема!...

Това е само шеговит поглед върху част от истината. 

Разбираме, че ни обичат, когато разсъждаваме върху отношението и думите на някой друг, към нас и върху личните усещания, които всичко това предизвиква у нас.

Но Усещането... чувството, че си обичан е водещо, с него се раждаме!... Дори новороденото усеща Любовта на майката и й се наслаждава! Без да има никаква нужда, да я разбира! 

Защото тази любов, го връща към онова изначално състояние на висше блаженство, комфорт, сигурност и спокойствие, в майчината утроба! Вероятно, именно към това състояние се стремим и търсим несъзнателно през целият си жовот!?... 

Разбирането идва, доста по-късно, с осъзнаването,обаче!... А при много хора, изобщо не идва! 

Усещането, за спокойствие и сигурност, усещането, че не сме сами, че сме приети, че сме значими и важни, които ни дават чуждото внимание и грижа, са в основата на Усещането, че сме обичани. Защото Обичта е в основата си Грижа❗

Истинското Усещане за любов идва, когато са "наситени" всичките ни сетива❗

Тогава и сърцето и разумът ни СА ПЪЛНИ и се чувстваме цели и завършени❗💛

🎩"Рошавите мисли, на Лудият Шапкар"🧤

САМО С ТЕБЕ СЪМ АЗ

 

сн. Internet 

Понякога с никой не ми се говори.

Понякога сам стоя в тишина.

Понякога пак сам със себе си споря.

Търся истина сам. Сам изкупвам вина!

Понякога сам, търся прошка от себе си!

Сам със Бог разговарям.Търся отговор сам.

И на своите чувства в лабиринта и ребуса,

търся път към смирение, но гневът е голям.

Търся път към спасение. Път към божия храм.

Търся път към прозрение, търся пак светлината, 

но ме гложди съмнение и се връща вината.

Търся път, да простя! Ще си простя ли, не знам!?

Пак се лутам самотен по прашните улички,

на неясните спомени и мъгляви мечти.

И тогава изплува лик познат с бледи лунички

Моя пристан и котва, си единствено ти!

Моя вятър в платната и звезда пътеводна ти си, мойта малка вълшебница с червена коса.

Моя истина, моя "лъжа благородна".

Ти си моя усмивка и сълзите в гласа.

Ти си моето слънце и мойта вечерница.

Ти си моята пролет след зимният мраз.

Ти си хаосът в мен и си моя довереница.

Само с тебе завършен и пълен съм. Само с тебе съм АЗ❗

Ивайло Апостолов

06.05.2023

НЕ БЪРКАЙ СМИРЕНИЕТО С ТЪРПЕНИЕ И ПРИМИРЕНИЕ

 

 -  Нима трябва, да се примирим с всичко това!? - прошепна тихо Алиса, която изглеждаше леко объркана, но по лицето й личеше, че е на гребена на вълната от силни емоции. 

 - Не бъркай смирението с търпение, мило дете! - каза наставнически Лудия Шапкар. Още по-малко, с примирението.

- Търпението е умение, да подтиснеш собствените си чувства и да отложиш собствените си потребности, нужди и желания!.. За известно време. Търпението може, да е рожба на Смирението, но по-често е рожба на Страха. И границата между двете е, тънката червена линия между Искам(в смисъл на Съм) и Трябва.

В първият случай сме завършени и цели, ясно осъзнаваме и сме уверени в собствената си стойност, възможности и значение. Така никой и нищо не може, да ни извади от вътрешното ни равновесие и хармония. Защото не е нужно, да доказваме нищо нито на себе си, нито на когото и да било. - продължи той, тихо и спокойно. 

Във вторият случай, тази вътрешна увереност и спокойствие липсват и изпитваме постоянна вътрешна потребност, да ги демонстрираме и да се себедоказваме! 

Защото Търпението изисква контрол. А когато липсва сигурност, контролът предизвиква вътрешни съпротиви и напрежение. Точно както във физиката, всяко външно въздействие, предизвиква вътрешно такова... Тук обаче времето оказва допълнително влияние и е нужен все по-голям външен натиск, за да удържи вътрешното напрежение...

Смирението е път, Алиса. Пътят към Умиротворението, чрез Приемане ! Приемане на истината, фактите и нещата такива, каквито Са, въпреки осъзнатата сила, да им се противопоставиш! 

Примирението е от другата страна. То е загуба на пътя и на желанието ни, да вървим! 

То е Отчаяние и отказ от действие, заради загуба на смисъл, перспектива и алтернативи!

Смирението е житейска нагласа. То е Мъдрост. 

Така че научи се, да си по-смирена❗🙏

🎩"Рошавите мисли, 

На Лудият Шапкар"🧤

МАГИЯТА ЛИ....

 

МАГИЯТА ЛИ?... 

  - Магията ли?.. Разбира се, че Тя съществува! - отговори Лудият Шапкар, на въпросителният поглед на Алиса. Наречи го вълшебство, магия, чудо или както искаш, но съществува! Няма обаче нищо общо с вълшебни пръчици, цилиндри, плащове, магьоснически шапки или други ефектни атрибути. И въпреки, че несъваршените ни сетива, често приемат, за магия обикновени фокуси, истинската магия съществува. - продължи загадъчно Шапкаря. Съществува на всякъде около нас, като се проявява в три основни измерения :

 - Магия на Живота, с която започва същесвуването си всичко живо

 - Магията на сърцето или на любовта. благодарение на която се полагат основите на живота и всичко градивно

 - Магията на разума или магия на въображението. Която ражда в представите ни нови светове и измерения, отвъд границите на познатото. И заедно с магията на любовта съгражда, преминава тези граници и откривателстава❗💖 

🎩"Рошавите мисли, на Лудият Шапкар"🧤