АКО НЯКОГА ЧУЕШ, ДА ВИКАМ ОТ БОЛКА...

 

Ако някога чуеш да викам от болка,

не запушвай уши! Остани! 

На везните не теглим Доброто, по колко е! 

Просто с рамо подпри ме, щом залитна встрани!

Ако паднал ме видиш да съм пак на колене

или тялото нейде кърви,

просто длан протегни

Аз до теб,... Ти, до мене...

Този свят, тъй напред се върти!

Ако видиш сълзи във очите ми пъстри,

спри! Попитай ме, "Как си, братленце!?", тогава. 

Не поглеждай на "чуждата болка", "през пръсти"!

Може днес ти за мен, да си Ангел-Хранител.

Утре аз, да съм твоето "Асо в ръкава"!

Този свят няма нужда от Супергерои.

Той слепен е с любов от парченца Човечност.

Всеки в нечий живот, се превръща в Героя

с протегната длан и с две шепи сърдечност. 

От човек на човек, се предава доброто.

Щом сме ЗАЕДНО ВСИЧКИ безсилно е злото. 

Дай на гладният хляб... Свободата, на роб... На самотник, семейство... На бездомник, палтото..

(И по семенце Вяра в тях засаждаш, до гроб!)

На отчаян-надежда дай!...На безпътният-фар...

на безсилният - мощ, а на болният цяр.

Добротата от теб, пак за тебе е дар.

Благодарност и Прошка, са нейни сестри...

Щом прогледнеш това, прероди се! "На три!"

Любовта ни на всички езици е същата.

Тя живее в сърцата, не живее в къщите.

Любовта дава смисъл, всичко друго е плява. 

Ще пребъде в душите ми Богът, тогава!

Не затваряй сърцето за чужди несрети!

И с Любов този Свят, ще пребъде НАВЕКИ! 

Вдъхновено от Мая Сотирова

Ивайло Апостолов

03.11.2021

ОЩЕ ИМА НАДЕЖДА ❗

 

Днес, в ранна утрин Господ се събуди.

Усмихна се, на сънения Свят.

И сърцата на всички помръкнали люде,

Поиска, да изпълни със свойта благодат.

Чете той милиони молби и послания,... 

ала нито едно писъмце с разкаяние.

Чете хиляди страстни молитви, желания.

Ала в нито една, не видя състрадание.

И стана Му тъжно на Бог, и обидно.

За тез' милиард затворени сърца.

Копнееше с Любов, да ги изпълни скрито,

Но място не откри из зад подпрените вратца!

И Страда Бог, че хората в Душите си

са загасили Божата искра.

Че Прошката и Благодарността, от дните си

са заличили, вкоченили се от страх. 

Уж в пътя към УСПЕХ, а все надолу в Пропастта,

без ценности, най-бедни със парите си - Живот от Суета и шепа прах!

Един "живот" на бездуховно съществуване,

без съвест, обич... без морал и без сърдечност... 

В безпътица към себе си, изгубени!

Припламнал миг на дива БезЧовечност!

Бог събуди се рано, със зората на слънцето.

Във всяко живо сърце, да посее той зрънцето

Любов. Ала в много сърца завист, гняв и омраза

бяха пуснали свойта отровна зараза.

И съвсем не на всичките хора сърцата,

Отворени бяха, за любов и за щастие.

Обвиняваха много, за всичко Съдбата

И наказание виждаха, във всяко препятствие.

Милион сърца с открехнати вратички

преливаха от мъка и печал,

от злост и страх... Като ранени птички, 

в агонията на поредния провал.

Забравили, че от любов се раждаме!...

Забравили за мъдростта на Детството!...

Израждаме се, а не се изГраждаме!...

Безчувствени към всякое Вълшебство! 

А той - Бог, отговаря на всяка молитва!

Без лъжа, без да съди,... без дори, да разпитва!

Но поддържа Вселената своя вечен баланс.

За да сбъдне мечтите ни, дава ни... ШАНС!

А за шансът е нужно поне зрънце усилие.

Поне малко упорство... И любов в изобилие!

Днес, "по първи петли" разсъни се Бог.

Да изсипе Добро с изобилния рог.

Сред молби милион, с безвъзмездно очакване

Срещна само едно писъмце, без оплакване.

В него някой набързичко, беше драснал в нощта:

"БЛАГОДАРЯ ТИ, за всичките дребни неща❗💖"

И усмихва се Бог, в писъмцето поглежда.

Значи, има Надежда!... ОЩЕ, ИМА НАДЕЖДА❗💞

Ивайло Апостолов 

17.07.2021

16 юни - Световен ден на бащата❗👨‍👧‍👧

На 16 юни отбелязваме Световният ден на бащата. 

Много е изписано за влиянието на майката върху развитието на детето. И това е съвсем естествено, защото нейната роля е определяща, в много отношения още от мига в който за първи път изпълваме дробове и проплакваме. Способността й, да дава обич, грижа и подкрепа, е жизнено важна, за всеки от нас! Но както много пъти съм казвал - докато майката дава корени, РОЛЯТА НА БАЩАТА Е, ДА ДАВА КРИЛЕ❗

Отговорност най-вече на бащата е:

- Да помогне на детето, да се научи, да се себеизразява и себеутвърждава, като уважава правото на другите, да правят същото❗

- Да даде на детето самочувствие❗

- Да му даде подкрепа и да му помогне, да изгради увереност в себе си и в собствените си сили, ЧЕ МОЖЕ ❗

- И определя до голяма степен предсттавите му, за себе си❗

- Добрият личен пример на бащата показва на детето, правилните модели, за решаваме на проблемни ситуации

-  Изгражда у него самостоятелност и вътрешна нагласа към предстоящите предизвикателства в живота и преследването на поставените цели

- Изгражда у детето самокритичност

- И способност, да се самоусъвършенства

 - Повлиява неговите ценности, отношението му към околните и особено, ако е момче, към жените

Детето интегрира тези модели у себе си и те оказват сериозно влияние върху поведението му, дори дълго след като, бащинскатафигура, вече я няма, до него❗

                      💞. 💞. 💞

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ТАТКОВЦИ❗💙 

И дано, заедно с децата си, всички да имаме много поводи за радост, гордост и удовлетворение❗💞

А ако все още търсите смисъла на Живота, можете да спрете да се лутате! Защото вече, сте го намерили❗💗👨‍👧‍👧💞

💞💞💞

НА МОИТЕ СИНОВЕ❗💞

На мястото си няма, да тежиш,

с нос вечно ако облаците пориш.

В подвижни пясъци не ще се задържиш,

По-бързо те поглъщат, щом се бориш.

С влечуги, не дружи и с паразити

и казвай смело, туй което мислиш.

Докато все в калта са ти очите,

С клюкарите, "живота, ако бистриш",

не ще погледнеш никога звездите. 

Единствено под огъня, пълзи.

На смерч в "окото", там е най-спокойно.

С приятел на половин' са в скръб сълзите,

а радостите ти, се умножават двойно.

С подлец и със безчестник, щом мълчиш,

във техен съучастник се превръщаш.

Вината им, по равно с тях делиш...

Домът е чувство. Не е просто къща.

Не давай не поискани съвети!

За помощ давай винаги десница.

Следа след теб са дом, дете и цвете.

(И няколко овошки, във редица.)

От другите, не чакай благодарност! 

Прави добро, за собствена наслада!

Отгледай куче, ако търсиш вярност.

Не гледай, през комшийската ограда.

Благодари за туй, което имаш.

Не бой се, щом е нужно, да решаваш.

На време връщай туй, което взимаш.

И давай от сърце, което даваш.

Прави нещата с плам и вдъхновение.

Не те ли радват, не са ТВОИТЕ неща.

Обичай всяко твое си творение...

(Умът най-бистър е след 4 през нощта.) 

Не се срамувай и си знай цената...

И не разменяй коня, за кокошка.

Страхът се крие в сенки, но расте в главата.

Най-смел си, щом поискаш прошка.

Прашинка сме в часовника на времето.

ала помни, дали сме го живели... или тичали

е "за лудо", ако докато още сме на стремето,

не сме запалили искра у тез', които сме обичали.

Иваило Апостолов

07 юни 2021

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Когато си на дъното

на своя собствен Ад.

Дълбоко втънал в тъмното,

на тоз' бездушен свят.

Когато мрак и огън

е твоя кръгозор

и молиш страстно Бога,

за път пред своя взор,... 

Безмилостна Съдбата

към тебе носи сметката,

а блъска се душата ти

на страховете в клетката.... 

Когато голи истини,

за грешните решения,

безмилостни и искрени

ти търсят изкупление, 

за стари изкушения...

Жадуваш за прозрение,

а давиш се в съмнения...

Най-черните си демони

впрегни във колесницата

на своето спасение.

И здраво свий в десницата

на силите си сбруята!

Не чакай, за Спасители! 

На раните, след бурята

сме най-добри лечители.

Камшик сплети от жилото

на свойте страхове

и препусни към билото

на нови върхове!

Докато вярваш в митове...

Докато се тревижиш...

Докато не опиташ,

НЕ ЗНАЕШ, КОЛКО МОЖЕШ❗

Ивайло Апостолов 

22.05.2021

Свято причастие! 💙

 (Всяка прилика, с действителни лица и събития, съвсем НЕ Е неволна и случайна!) 

Това е история Стара

като София стара и тя.

Момче в количка, нейде по "Царя" 

рисуваше пролерни свежи цветя.

Минувачи забързани мимоходом край                                                                            него 

преминаваха, сякаш невидимо бе,

заслепени от своето безчувствено Его.

Сякаш в техният свят такива деца не                                                                           живеят.

Сякаш птички,

                  за всички

                                   еднакво, не пеят. 

И за тях няма слънце, звезди и небе... 

Други, дърпаха рязко децата поспрели,

да погледнат момчето, с очи любопитни.

Старци правеха кръст и коси посивели

поклащаха тъжно, отминавайки в свойте костюми пипитени.

Тайно плювайки в пазва...

                                 видели 

                                сякаш чума,... проказа... 

"Да пази Бог, да не стига!" 

(И завихря с клюка!...И плете се интрига.) 

"Нямат срам!" ... "Виж, извели го, горкото                                                            недъгаво!"..

"Ще разпръсне зараза!..", друг приглася                                                               зад ъгъла...                                                   

А момчето, вглъбено във свойта картина

тъй щастливо - невинно и приветливо бе,

сякаш грее отвътре, а очите му сини

отразяваха светлото ясно небе.

Това е история стара,

като София стара е тя.

Момче в количка, нейде по "Царя",

рисуваше пролетни свежи цветя.

И макар цветята да бяха не тъй прекрасни

и малко плах, непохватен разкривеният щрих.

Очите му бяха, тъй дълбоки и ясни,

че пробождаха право гърдите във дясно,

сякаш сам станал си част от божествен триптих.

Но нещеш ли, пастела пречупи се някак

и художника върна се пак в Сивият свят.

И небето в очите му помрачи своя блясък.

Сякаш сам избледня и потъна във мрак.

Но от нейде дотича вироглаво игриво

малко рижо момиченце с буйни коси,

вдигна всички пастели и изпъстриха сивото

с най-прекрасните свежи и топли бои

на споделеното Щастие.

И се стреснаха някак в своя унес слепците!

Сякаш за всички туй беше, като Свято Причастие! 💙

Ивайло Апостолов

20.05.2021

НОСТАЛГИЯ - Животът си искам, обратно! 💖

(Посветено на децата ни, които през последната година и половина всеки ден, губят безвъзвратно 24 часа безценно неповторимо детство и на всички родители, които имахме истинско такова!  💞)

Къде ми са детските книжки,

Учебници, цял легион?

На клик със безжичните мишки,

сме "в час". (По наредба на МОН.) 

Къде ми е класната стая?

Къде е коравият чин?

Как мач да поритам мечтая!

И клубче с Иван и Мартин.

Къде ли се водят войните,

за свестен учебен процес!?

Във ZOOM по пижама минават ми дните.

Във къщи е стрес! (И няма прогрес!) 

Не искам "чат руум", да ни свързва!

Жадувам на живо контакт.

Животът ни сякаш замръзва,

в един безконечен антракт.

Учебните стаи проплакват

потънали в мухъл и прах.

Не зная какво ме очаква.

Светът ми е в истински крах.

Не искам живот през екрани.

От него, сърцето били.

А живот с море и балкани... 

с деца и игри... и бели. 😉

Споделено е всичко приятно.

Споделената скръб или смях.

Животът си искам обратно.

Животът реален, без страх.

Ивайло Апостолов 

19.05.2021

НЕ ПОСЯГАЙТЕ С МРЪСНИ РЪЦЕ!

Има само един начин да ходиш,

но десетки начини, да "летиш" 

Не посягайте с мръсни ръце,

Към мечтите с криле снежно бели!

Че родено е всяко дете,

с дух и устрем, не знаещ предели!

Не зацапвайте нежният диск

на сърцето невинно и чисто!

С думи злъчни не драскайте листа

с дъх на морски вълни и на лято,

и с вярата в него най-свята.

Че светът им - пастелно богат е

с непорочните все още истини.

(Най-спонтанно изказани искрено.)

Не настъпвайте с кален ботуш,

Връз наивният блян за вълшебство.

На предразсъдъкът черният туш,

слага кръст на невиното детство.

С пръсти призрачни Страх и Съмнение,

стисват здраво мечтата за гърлото.

И сънят пълен с бяла магия

и пророчески светли прозрения,

се превръща в един от ония,

с кошмари и ужас от тъмното.

Не пречупвайте тези криле! Този хъс,

за небе, висини и простори.

Не превръщайте в кал плодотворната пръст.

Че остана Светът без Човеци,

в тази Земя пренаселена с хора.

Не остана живец! Не остана сърце.

Всичко смята се в кодът двоичен.

Закон, без морал... Кукловод, без лице...

Свят бездушен, нищожно себичен.

Лицемерно - безсрамен е театъра,

с костеливи мъртвешки студени ръце

с шепа прах, разпиляван от бурята...

и разтворен в калта на халтурата... 

С криле и порив се ражда всяко детско сърце.

Ала нашата вяра в него, е вятъра!

Ивайло Апостолов 

18.05.2021

❗"ЧОВЕШКО, ТВЪРДЕ ЧОВЕШКО"❗ (Ф. Ницше)

 

Делим се по възраст, по пол и по раса.

На морала ни често се обърква компаса.

ПРИБЪРЗАНО правиме изводи разни

по белези външни, често грешни и празни!

Прибързано съдим едните и "Другите".

Недостатъци търсим.(Не броиме заслугите.)

И бъркаме често Очевидното, с Фактите.

Мимолетно видяно, мимоходом, в антрактите.... 

Не мислим. Не търсиме лиогика, пластове.

Етикета лепиме и слагаме в касите.

Заключения правим от пръв поглед, в аванс.

Без да даваме време. Без да даваме шанс.

Не ни пука въобще за Душата Човешка.

Постепено, в Система превръщаме Грешката.

Мирогледа си свиваме, до гледната точка.

Щом ни съдят, се сриваме. Но, не правим отсрочка

и не даваме шанс, нито време за Другия.

(Че "Светът е баланс, зачеркни го, бе! Чу ли я!?" ) 

И делим, раздробяваме по най-дребните признаци.

Слепи от предразсъдъци, вечно гониме призраци.

Вместо Чудото, виждаме вечно само Чудовища.

И Страхът ни премазва със свойто грозно туловище.

Не мислим. Не търсиме доводи,... Логока...

Страхът превръщаме в Догма,... Верую... Педагогика.

Егоизмът превръща Душата в пустиня.

Сътворени от кал, се превръщаме, в тиня.

Нехаем безчувствени за ничии нужди.

Бездуховни и кухи. Дори на себе си чужди.

То - сърцето е мускъл. В него няма емоции.

Но не търсиме плюсове в Другия. Търсим само пороци.

Търсим нов жертвен агнец и го сочиме с пръста.

Грехове,... гузна съвест,... да изкупи на Кръста.

Присвояваме правото, да определяме формата

- Кое е "Болно" и "Здраво" , кое "Различно" и "в Нормата" .

И градиме стени... И строим барикади...

Гоним вещици зли... И горим ги на клади... 

ЗАБРАВИХМЕ ВАЖНОТО, ЦЕННОТО НЕЩО.

ЧЕ КОНСТАНТА ЗА ВСИЧКИ Е САМО ЧОВЕШКОТО

В НАС❗❗❗💖

Ивайло Апостолов 

07. 03.2021

ТРИ НЕЩА

 ТРИ НЕЩА

В живота ТРИ неща, не ни се връщат...

(възможност, дума, отлетяло време) 

ТРИ - без да изпускаш, здраво ти прегръщай...

(надежда, чест, спокойно вдъхновение)

Най-ценни ТРИ са, за които да се трудим...

(доверие, любов и убеждения) 

и още ТРИ (най-преходните), лесно губим...

(късмета, многото пари 💵, властта над другите.) ...

ТРИ сочат, що е за човек човека,

по неговата жизнена пътека..

(труд, честност и житейски достижения) 

.. а други ТРИ - рушават и ум и плът...

(пороци, гордост, хищно озлобление) 

и те съсипват нашият живот...

Най-трудно, гласно ТЕЗИ ТРИ изречаме-

"Обичам те! ", "Прости!" и "Помогни ми!"

Научим ли се(даже да ги сричаме) ,... 

Научим ли се, силно да ОБИЧАМЕ,... 

Научим ли се, да БЛАГОДАРИМЕ,... 

ще са щастливи нашите години! 💖 

🍀 

Ивайло Апостолов

(по мотиви от Омар Хайам)

💗⚡Какво е силата!? ⚡💗

 

Очите на Деян, след поредният стречинг

Това, което изглеждат нещата отстрани няма нищо общо с това, което СА всъщност!

И хората често са склонни, да реагират първосигнално, без да се замислят!

Когато Деян беше по-малък, сме се наслушали на изказвания от рода на "Лесно ти е на теб, Деян не ти търчи като изоглавен и не ти надува цял ден главата с безспирното си бърборене!"...

Разбирам ги, напълно! "Всеки плаче за онова, което няма"! Всички имаме нужда от миг спокойствие. От време за едно дълбоко вдишване,... за една цигара или едно кафе, с приятел, в това стремглаво и неумолимо препускащо време! Поне миг, САМО ЗА СЕБЕ СИ, за да превключим! 💖 

Но ние хората обикновено сме свикнали, да се фокусираме, върху това, което не ни достига. Не сме свикнали, да мислим за това, което ни е дадено по рождение.

Не го ценим! 

Просто сме го приели, за даденост!

Повечето от нас, дори за миг не допускат, че някой може да мечтае за него! 💞

Повечето от нас не допускат, че за някой то може да струва много, много системни и продължителни усилия, труд и болка!... Истинска болка!

А никой, не иска да страда! Или да вижда, как страдат любимите му хора!💞 

Наслушали сме се и на другата крайност: "Горкичките, колко ли ви е трудно!!!"

Не, хора! На нас не ни е трудно!

Да. Струва допълнителни усилия, ангажименти и дискомфорт, но ние живеем нормално и пълноценно. Обичаме, работим, забавляваме се. Грижим се за себе си и за хората, които обичаме! 💖

Истински трудното, стресиращото и болезненото е за децата! 💓

Когато имаш ясното съзнание и чувствителност, а тялото ти не се подчинява, на твоите желания!!!... 

Когато знаеш какво искаш и какво чувстваш, а не можеш, да го споделиш!... 

Рехабилитацията е комплексен системен, ежедневен и безкраен процес!...

Тя НЕ е пожелание!

Тя НЕ е лечение! 

Тя НЕ е и "спорт, за здраве"! Нито, за удоволствие.

Тя е необходимост за деца като Деян, за да могат да наваксат онова, което на повечето от нас, е дадено по рождение. За да станат по-самостоятелни и независими, и за да имат повече шанс, за по-пълноценен живот,   който повечето от нас, са приели, за нещо дадено и "разбиращо се, от самосебе си".

Тя е, необхидимост, за Живот! 💞

Необходимост, която е свързана с много усилия и ежедневен труд. И често, (особено при по-тежките случаи, като Деян) с много болка!💗

И за това, за напредъка, се изисква много сила. Най-вече вътрешна! Сила и мотивация, на които много от нас, не биха били способни, защото се проявават само, при екстремни обстоятелства! 

Сетих се за това стихотворение, от преди няколко години, докато гледах Деян, на вчерашният стречинг!💞

И аз(както повечето от вас) не обичам никак снимки на страдащи хора!

Особено, на деца! 💔

Сега обаче, ще поместя две снимки.

Най-щадящите!!! 💖 

Защото само онзи(родител или специалист), който го е видял с очите си и съпреживял със сърцето си знае, колко искрена, неподправена радост, от едната крачка или друга малка моментна победа и колко усилия и истинско страдание, са видели и чули стените на залите за рехабилитация!

Пиша това, защото сме се наслушали и на упреци и скандали, как синът ни крещял и се чувало из целият блок (когато му правим жизненоважната за него рехабилитация, вкъщи!) 

                💖 💖💖

💗⚡Какво е СИЛАТА⚡💗

(За сълзите в очите ти, сине! 💖 )

Спънат ли те, Сила е да ставаш,

без да търсиш мъст със злъч и псуване...

Спрат ли те, напред да продължаваш

към целта на своето пътуване.

Силата е не да вземаш, а да даваш,

в грозното, да търсиш красотата...

Сила е докрай да се раздаваш, 

без да дириш никаква отплата.

Да разменяш конят, за кокошка, сила е...

любов да подаряваш...

Сила е и да поискаш прошка, 

Сила е при грешка, да прощаваш.

Сила е, не тежката плесница...

Силата е, да докосваш с нежност...

В трудността, да подадеш десница...

Сила е да подариш безбрежност...

Силата е, не стени да сриваш,

Сила е, мостове да изграждаш

Сила е, не в ужас да убиваш...

Истинската Сила е, да РАЖДАШ. 

Сила е, не да 'дариш букети 

от стотици най-прекрасни рози...

Силата е, да отгледаш цвете...

Сила е, да пазиш от угрози.

Силата, не спира да мечтае,

но мечтите си превръща в цели...

Сила е дори да поридаеш...

да знаеш, че и губиш, щом печелиш.

Силата преодолява граници,

триж' по-силна, винаги се връща...

знае тя от срещаните странници,...

без сърце, домът е просто ... къща.

Силата съвсем не е безстрашна,

но "държи страхът си за юздите".

Може битка да изгуби днешна,

но печели винаги войните.

Ивайло Апостолов 

25.03.2013

Наздравица✨🥂🍾 ✨

 

✨НАЗДРАВЕ, ЗА НОВАТА 2019-та, ПРИЯТЕЛИ !✨🥂

Дерзайте!💞

✨🥂🍾✨

🥂 Наздраве, за натрупаните спомени 

и за житейските уроци, също!...

Успехите ни скромни!... И нескромни, 

назад които с гордост ни обръщат!

🥂Наздраве! За научените истини! 

За споделените моменти, също! 

Наздраве! За моментите най-искрени,

когато сме се чувствали най-вкъщи!

За шанса, за мечтите и надеждите, предизвикателствата бъдни и пътеките, 

За слънчевите дни и .... за нелеките!

За всичко подарено и ... отнето,...

сълзите за "Привет! " и на сбогуване

За дадената прошка! ... За.... невзетата(😥),...

за Любовта💞, която е ... пътуване!...

За днешните и минали приятелства, наздраве🥂! За Доброто и Човешкото!

Дори и за горчивите предателства!...

Наздраве!✨🥂✨

За Надеждите и... грешките!💖

01.01.2019

Ивайло Апостолов 

Благоевград

ТОВА СЪМ АЗ! 💖

Някои казват, че бил съм различен.

Непонятен. Дори неприличен.

Но нима, са еднакви цветята,...

пеперудите пъстри, в полята!?... 

И държат се, тъй сякаш ме няма.

Щом ме видят, превръща се в драма.

Аз съм, тук! Точно тук, между вас!

И за туй, чуйте днес моят глас!

ТОВА СЪМ АЗ!

"Невалиден си!", казват.Не ставаш!

Няма как, като нас да се справиш!

Но аз, всеки ден падам и ставам!

Всеки ден, пак напред продължавам!

Пак съм тук! Точно тук, между вас!

ТОВА СЪМ АЗ!

Туй какъв съм, не е парадигма.

Не превръщайте нищо във стигма!

Не е избор и пошла прищявка.

Не поглеждайте в мен с подигравка!

Не сочете след мене със пръст!

На Светът ми, не слагайте кръст!

Аз съм още тук! Точно тук, между вас!

ТОВА СЪМ АЗ!

Аз съм още сред вас и съм СЕБЕ СИ!

Всички носиме своите белези.

ВСЕКИ иска, да бъде приет.

Тук СЪМ - ЖИВ - не бездушен предмет!

Уникален е ВСЕКИ от нас!

За това, чуйте днес моят глас!

ТОВА СЪМ АЗ!

ВСЕКИ иска, да е част от цялото!

Неделма частица от тялото.

Подайте ръка! Не сочете със пръст!

Само ЗАЕДНО, ще пораснем духовно на ръст.

ВСЕКИ иска, да е безрезерено приет.

Само ЗАЕДНО можем, да крачим напред!

Аз съм тук, неделима частица от вас!

ТОВА СЪМ АЗ! 💖

                                             16. 11.2020

                                            Ивайло Апостолов

"Ian" - Емблематичният анимационен късометражен филм, който се изправи срещу дискриминацията спрямо децата с увреждания

 

ВСИЧКИ деца искат преди всичко, да играят,

а децата с увреждания са, преди всичко ДЕЦА !

        "Ian" е кратък, анимационен филм, но за кратката си продължителност, той разполага с изключителен емоционален заряд, към който никой не би могъл да остане безучастен. 

Това е един филм, за жаждата за приемане и приобщаване. За непреодолимият стремеж, за валидизирането и оценяването на човека такъв, какъвто Е, в цялата му пълнота. А не просто, като представител на своето различие или с инвалидната количка, към която си прикован. Това е филм, за копнежа за принадлежност и равнопоставеност, като пълноправна част от Общността, чието отхвърляне, буквално те разпада "отвътре".  

Днес обаче, искам да ви разкажа за истинската история, която стои зад сюжета на филма, която за някой може да звучи малко тривиално, но особено за хора, които са я преживели лично, е изпълнена с много съдържание, смисъл и най-вече с много емоции. 

Филмът е вдъхновен от реалния живот - Иън е момче с увреждане, решено да стигне до детската площадка, въпреки че неговите партньори за игра, го тормозят. Този филм има за цел да покаже, че децата с увреждания могат и трябва да бъдат включени.

Истинският Иън е четвъртокласник, който като повечето четвъртокласници иска да играе с приятелите си. Но тъй като има деца, които не са свикнали с такива като Иън - дете, което е с церебрална парализа, използва инвалидна количка и компютър с контрол с поглед, чрез който комуникира - те го игнорират. Тъй като не знаят какво той може да прави. Не знаят, как те трябва да реагират.. Не знаят, как да играят с него, ... за тях е по-лесно, да го отхвърлят и буквално директно го тормозят, когато играят.

Четвъртокласника Иън Гращински - 

вдъхновил образа на главният герой

Иън иска светът да знае, че И ТОЙ, както и всички останали деца като него, СЪЩО ИСКАТ и СЪЩО МОГАТ да играят, ако другите ги включват. "МОГА ДА ИГРАЯ И ДА УЧАСТВАМ", казва Иън.

Едноименният филм, посветен на неговата история, възпитава децата на детската площадка, на която той иска да играе, че те могат да играят И С НЕГО и децата, като него. Анимацията показва, че ВСИЧКИ ДЕЦА, без значение С увреждания или НЕ, обичат да правят едни и същи неща.

Когато майката на Иън, Шейла Гращински, вижда как деца, които не са свикнали с хора с увреждания, се отнасят към сина си на детската площадка, тя се заема да работи, за да промени възприятията им. Тя написва книга, наречена „Подаръкът“ за ежедневието на семейство, включващо хора с увреждания, която тя раздава на децата, които тормозят Иън, разказа тя пред сп. Variety. Раздаването на книги по детските площадки обаче, няма как да има толкова широко въздействие, колкото тя желае.

За Гращински посланието на „Ian” се простира далеч отвъд люлки и слайдове. В безсловесният сюжет на филма, Иън е момче което се бори да постигне достъп до нещо, което истински желае, нещо което за другите деца е съвсем лесно достъпно. Хората с увреждания редовно се борят за достъп до обществени пространства, работни места и социално включване. Широкият Международен отзвук и десетките награди, които филмът получава, доказва на Гращински, че „ЕДИН ПО-ПРИОБЩАВАЩ СВЯТ, Е ВЪЗМОЖЕН“.

"Филмът е възможност за цялото общество ... да разруши бариерите, стените и да ни освободи от предразсъдъци", каза Гращински. Филмът е създаден да „напътства [всички деца] да придобият конкретни "инструменти", за да станат "хора на Солидарността“.

Видео >>>

jan

По материали от: reporthatenow.com

Кратка история на инвалидната количка - от проф. дсн. Божидар Ивков

    

       Днес едва ли има човек, който да не е виждал и да не знае, какво е това инвалидна количка! Именно тя е основен, стилизиран елемент от международния символ на хората с инвалидност. Тя е и един от онези външни, видими белези и/или характеристики, които задействат отношението – негативно или позитивно – на човека или обществото към инвалидността и човека с инвалидност. Но – най-вероятно – малцина са тези, които познават дългата история на това средство за придвижване. 

1.Тук ще се опитам да проследя накратко тази история. 
2 Какво представлява инвалидната количка и каква роля изпълнява? 
Най-общо казано, инвалидната количка е превозно средство, предназначено за хора със сериозни дисфункции на долните крайници или на гръбначния стълб. Тя дава възможност да се стабилизира позицията на тялото на даден човек с тежки физически увреждания и да улесни и направи възможно придвижването му от едно място до друго. Благодарение на инвалидната количка, хората с различна степен на парализа на тялото, са били и са в състояние да се справят с дейностите в своето ежедневие, да изпълняват присъщи за тях социални роли, да пътуват и др., т.е. да водят един активен и пълноправен живот, в рамките на своите възможности и способности. 

Първите инвалидни колички.

Трябва ясно да се каже, че за да бъде изобретена инвалидната количка, преди това е било необходимо да се направят две други открития: (1) да се открие столът или креслото – това се е случило около 4000 години пр.н.е. (2) да се открие колелото – това се е случило през 5-то хилядолетие пр.н.е. в Месопотамия. Първоначално хората, които са били с някаква придобита или вродена парализа на тялото, са били пренасяни на различни носилки или лектики. На това обаче, са можели да разчитат единствено богатите хора. Това, между другото, е едно от многобройните доказателства, че социалните неравенства са съществували още в зародиша на цивилизациите. Рис. 2. Древна Гърция Рис. 1. Древен Китай Източник: https://blumil.pl/blog/2016/11/30/historia-wozka-inwalidzkiego-odpoczatkow-do-blumi/ 3 Първите писмени източници, за ползването на столове на колела, които са първообраза на инвалидната количка, се появяват около 500 г. пр.н.е. в записи от Древен Китай и Древна Гърция. (рис. 1 и рис. 2) Смята се, че откритият барелеф на китайски саркофаг от 530 г. пр.н.е., изобразяващ мъж, седнал на кресло с три колела, е първата исторически запазена следа от съществуването на инвалидна количка по онова време, която позволявала транспортирането на човека в изправено положение. И до днес не е ясно кой точно е измислил първообраза на инвалидната количка. С много голяма вероятност може да се предполага, че първите такива средства са били създадени по-скоро за облекчаване на труда на хората, които са се грижили за лицата с инвалидност, отколкото за улеснение на последните. Първите кресла са били трудни за обслужване и са изисквали помощта на други хора.

 Новите времена 

Историческите пътища ни отвеждат чак до втората половина на XVI век, когато се открива, че Филип II – крал на Испания, използва прототип на инвалидна количка. (рис. 3) Рис. 3. Инвалидна количка, ползвана от Филип II. Източник: https://blumil.pl/blog/2016/11/30/historia-wozka-inwalidzkiego-od-poczatkow-do-blumi/ Първата информация за мебели за сядане, съобразени за възможностите на хора с инвалидност, се появяват в европейската литература през XVI в. От тогавашните документи става ясно, че испанския крал Филип II е страдал от подагра и е използвал фотьойл с регулируема облегалка и опора за краката. Френският крал Луи XIV през 1700 г. използва количка, чийто механизъм е 4 наподобявал рулетка. Благодарение на него е било възможно завъртането на стола заедно с владетеля, седнал на него. През 1655 г. настъпва своеобразен пробив – млад часовникар изобретява първата самодвижеща се количка (рис. 4.). Това съоръжение изисквало от ползвателя силни ръце и торс. Естествено то не било идеално и съвсем не лесно за обслужване, като се вземе предвид ширещото се по това време недохранване, недостигът на калций в организма дори сред богатите, ниското ниво на медицината и погрешно поставяните диагнози и т.н. Каквито и да са недостатъците на изобретението на младия часовникар, днес то се приема за пробив за онези времена. Рис. 4. Първата самоходна инвалидна количка. Източник: https://blumil.pl/blog/2016/11/30/historia-wozka-inwalidzkiego-od-poczatkow-do-blumi/ 

Откритието на Джон Доусън .

Следващата революционна крачка напред в историята на инвалидната количка е направена в края на XVIII век, когато през 1795 г. Джон Доусън конструирал инвалидна количка, подходяща за управление от самия потребител. Тази количка е била оборудвана с две предни и едно задно колела за управление. В началото на XIX век (1811 г.) е построена количка, оборудвана с две зъбни предавки, предаващи задвижването. През 1850 г. настъпила следващата промяна – в Нова Англия била конструирана инвалидна количка с метални задвижващи колела отпред и едно малко колело отзад на количката. Предимството на тази количка е било в малкия ъгъл на завиване, но все пак тази количка изисквала големи усилия. На границата на XIX и XX век започнали да се появяват инвалидни колички с дървена рамка и плетена седалка. Те били оборудвани с регулируеми подлакътници и предни задвижващи колела.

С времето, когато започнала да нараства склонността към пътувания, хората започнали да се замислят как да пътуват и да се придвижват от едно място до друго на инвалидна количка. Тази потребност се породила през ХХ век. Тогава производителите и продуцентите започнали да опознават потребностите на ползвателите на инвалидни колички. Дошло времето, когато инвалидните колички станали по-леки, по-здрави и по-лесни за управление, с други думи, количките станали по-леки и доста по-удобни. 

Инвалидните колички с електрическо задвижване 

В началото на ХХ век (1903 г.) се появила първата инвалидна количка, която можела да се побере в стая и имала електрическо задвижване. Тази количка била снабдена с двигател, задвижван от акумулатор от 12 V и имал мощност 0,38 конски сили. 

През 1907 г. е произведена първата количка от изцяло метална конструкция, която изместила произвежданите дотогава колички от дърво. Инвалидните колички от началото на миналия век били тежки (около. 50 kg), както и с твърде големи размери. Това силно затруднявало или правело невъзможно самостоятелното придвижване на човека. Те не можели да се сгъват и трудно се транспортирали. Хората с инвалидност, които ги използвали на практика били зависими от помощта на здравите при придвижването си с тях. 

Количката Feather – Light 10 

Годината 1932 е преломна в областта на инвалидните колички. Тогава Хари Дженингс (Harry Jennings) по молба на своя приятел с инвалидност Хърбърт Еверест (Herbert Everest) от САЩ конструирал първата лесна за транспортиране, сгъваема инвалидна количка. Тази количка, наричана „Feather-Light 10“ тежала само 25 kg. Двамата приятели създали фирма „Everest & Jennings“, която дълго време имала монопол на пазара на инвалидни колички. В средата на 30-те години на ХХ век компанията патентовала кръстосана сгъваема количка, проектирана от Сам Дюк. През 1950 г. бил създаден и първият моторен модул, който можело да бъде прикрепен към количката с ръчно задвижване. В този двигател били използвани транзистори.  

Спортните инвалидни колички 

От историята на инвалидността е известно, че през 50-те години на ХХ век започва да се отдава все по-голямо значение на спорта в процеса на рехабилитацията на хората с инвалидност. Това е и времето, когато започват да се конструират и произвеждат първите спортни инвалидни колички. Още през 1946 г., т.е. непосредствено след Втората световна война, в САЩ се състояло 7 първото състезание по баскетбол за хора в инвалидни колички. Все по-често на пазара се появявали колички, адаптирани към спортните потребности на хората с инвалидност. Първата спортна инвалидна количка, предназначена за лично ползване, била конструирана от американецът Бъд Ръмпел (Bud Rumpel), a фирмата „Quadra“ се опитала да направи серийно производство за ежедневна употреба. Важни промени в тази област, започнати от Марлин Хамилтън (Marlin Hamilton), настъпват през 1978 година. След преживян инцидент, Хамилтън бил принуден да се придвижва с инвалидна количка. Той бил разочарован от техническите решения, съществуващи по това време. Обърнал се за помощ към дизайнерите на планери Дон Хелман (Don Helman) и Джим Окамото (Jim Okamoto). Резултатът от тяхното сътрудничество не закъснял и се появила количка с тегло 12 кг, снабдена с твърда рамка и нисък гръб. Компанията „Quickie Designs“ била създадена по това време. Днес спортни инвалидни колички се предлагат в номенклатурата на всички световни компании, занимаващи се с производство на такова оборудване (

Днешният и утрешният ден на инвалидните колички 

Днес на пазара на инвалидни колички се предлагат множество и най-различни модели инвалидни колички – едните механични, задвижвани с ръчна сила, а 8 другите електрически. Основни характеристики на първия тип са лекотата и лесно сгъваемите конструкции, което повишава комфорта при използването им. Особено значение се придава на тяхната ергономичност и достъпност. Днес има версии за деца и за възрастни. Важно значение се придава на удобството и лекотата на придвижване по по-неравни и трудни терени. Това позволява да се удължи пътуването, респ. ползването на количката, без да се увеличава риска от нараняване. И днес мануалните и електрическите колички се приспособяват към индивидуалните възможности и потребности на ползвателите. Прави се избор между цената, тежестта и подвижността на количката, респ. възможностите за самостоятелно придвижване на човека с инвалидност. Трябва да се вземе предвид факта, че механичните колички трудно се управляват дълго дори по лек неравен терен извън дома, а електрическите – поради техните големи размери, не са удобни за влизане в обществени сгради и градския транспорт. Какъв ще е утрешния ден на инвалидните колички? Възможност за контрол с мисълта, например. Може би звучи невероятно, но бъдещето трайно се настанява в ежедневието ни. Особено когато става дума за спасяване на човешки живот. Днес вече съществува технология за хора с много тежки увреждания и парализа, водещи до силно ограничена подвижност на тялото. В тези случаи към мозъка на човека се поставя специален имплант, който прави възможно контролирането на количката и другите, придружаващи я устройства. Например устройството BRAINGATE прави възможно парализираният човек да си вземе напитка и да пие. Имплант, който позволява на парализирана жена да контролира количката. 


Източник: https://blumil.pl/blog/2016/11/30/historia-wozka-inwalidzkiego-odpoczatkow-do-blumi/ Точно този процес всъщност е процес на киборгизация на човека с инвалидност. А той поставя множество сложни морално-етични дилеми и проблеми. 9 Източници: Ивков, Б. (2019) Инвалидност и отношение към хората с инвалидност през вековете. ИК „Фабер“, Велико Търново. Ивков, Б. (2019) Инвалидност и нови технологии. В: Етически изследвания, Брой 4, кн. 2, сс. 266-277. Kamil Drożyński (2020) Niepełnosprawność zmotoryzowana –historia wózka inwalidzkiego. https://rampa.net.pl/niepelnosprawnosc-zmotoryzowana-historia-wozkainwalidzkiego/?fbclid=IwAR17AhNMkEWVj7I9soRkFD6_NWieBfm0cjB06pGG5XBL4rMmepKX6HVXYU Potrzeba matką wynalazku – historia wózków inwalidzkich. https://www.mobilex.pl/blog/potrzeba-matka-wynalazku-historia-wozkowinwalidzkich/ Blumil (2016) Historia wózka inwalidzkiego – od początków do Blumil. https://blumil.pl/blog/2016/11/30/historia-wozka-inwalidzkiego-od-poczatkow-doblumi/ 

проф. дсн. Божидар Ивков

Оригинала на статията прочетете тук

: https://bojidarivkov.files.wordpress.com/2020/06/d09ad0a0d090d0a2d09ad090-d098d0a1d0a2d09ed0a0d098d0af-d09dd090-d098d09dd092d090d09bd098d094d09dd090d0a2d090-d09ad09ed09bd098d0a7d09ad090.pdf

БЛАГОДАРЕТЕ ПРЕДИ СЪН

Когато вечер падне мрак

И месец, своят огнен знак

на звездния покров дари,

Тогава ти БЛАГОДАРИ!

БЛАГОДАРИ, че още ден

отново лягаш уморен!

БЛАГОДАРИ и днес, защото

до тебе топло е леглото!

Че много други, заранта 

не ще прогледнат за света,

Че вечерта не други може,

да е в студено вече ложе.

Кажи БЛАГОДАРЯ във здрача,

отпуснал уморен клепачи,

че имаш къшей хляб в ръката,

че имаш трепет във душата

и дом, когато падне мрак,

където да подвиеш крак

и в който някой, да те чака.

Кажи БЛАГОДАРЯ, че още

пред тебе има дни и нощи!...

Че имаш две очи с които,

със някой да броиш  звездите...

В умарата след труден ден,

че слушаш Бах или Шопен...

Че има толкоз много хора,

лишени от слуха и взора!

Кажи, БЛАГОДАРЯ ти Боже,

за две ръце, с които можеш

любимите си, да прегръщаш,

когато се прибирш вкъщи!...

Нозе, за да те отведат

ако решиш, накрай светът.

БЛАГОДАРИ и още само,

че имаш на приятел рамо!

И щом за всичко си благодарил.
И щом за всяка грешка си простил.
Покрит със звездният покров отвън,
се потопи във най-невинният си сън!

Още веднъж за стереотипите и предразсъдъците и за разликата между тях

Преди да говорим за различията между стереотипи и предразсъдъци, трябва да започнем с дефинирането на тези две понятия. Стереотипите са вярвания, които поддържаме, за характеристиките на дадена група. Предразсъдъците от своя страна се отнасят до негативните оценки за тази група. Първите са по-свързани с когнитивната част на мозъка, докато вторите с емоционалната. Стереотипите произтичат от общите познания за дадена група, докато предразсъдъците възникват, когато ние приписваме тези общи характеристики на всеки от членовете на тази група. Когато сме предразсъдъчни, ние правим изводи, които улесняват приемането или отхвърлянето на конкретната група.

Стереотипите ни спестяват умствена енергия. Това е така, защото формирането на групи и приписването на сходни характеристики улеснява „познаването” и „разбирането”. Стереотипите целят да пестят енергия и невинаги са негативни. Това, което трябва да имаме предвид обаче, е, че те са по същество генерализации и се позовават на общи характеристики, които по никакъв начин не представляват пълна картина на дадена група или индивид.

Пример за стереотип може да бъде вярването, че всички южняци са забавни. Може също да вярваме, че хората на север са по-либерални или че всички тексасци говорят с акцент. Това са големи групи, на които сме закачили или приписали определени характеристики. Проблем е, когато приемаме стереотипите за неопровержимо верни.

Стереотипи срещу предразсъдъци
Предразсъдъците, от друга страна, са част от негативна нагласа. Точно както казахме, че наличието на стереотипи е нормален и социален отговор, предразсъдъците предполагат отрицателна конотация. Нека се върнем към примера, че всички тексасци имат акцент - негативният предразсъдък е вярването, че те не са научени на правилен английски език.

Тази идея започва със стереотип. Ние приписваме стереотипа на група и му придаваме отрицателна конотация. Това създава предразсъдък спрямо тази група. Ако отидем още една крачка напред, вече можем да говорим за дискриминация. Дискриминацията включва както стереотипа, така и предразсъдъците.
Каква роля играят стереотипите
Социалните психолози изследват стереотипите: как възникват, какви са разликите между предразсъдъци и дискриминация.

Ето и когнитивните функции, които стереотипите изпълняват:
Систематизират и опростяват реалността
Създаването на широки групи, които можем да категоризираме и класифицираме, ни позволява да опростим света мисловно. Така той става по-предсказуем и по-лесен за разбиране.

Защитават ценностите 
Групите ни позволяват да приписваме общи характеристики. Когато правим това, ни е по-лесно да ги „разбираме“ и да се сравняваме с тях.

Поддържат социалния контрол
По-лесно е да се контролира група, отколкото да се контролират много хора.

Възможно ли е да се ограничат стереотипите и предразсъдъците
Ако разберем, че стереотипите възникват като когнитивна функция, която цели да улесни групирането и социалното разбиране, можем да се възползваме от тях. Какво обаче се случва, когато те ни ограничават? Е, това се случва, когато ни пречат сами да открием, че прогнозите за хората невинаги са верни. Ако погледнем по-отблизо дадени групи и индивиди, ще открием много разлики между реалността и стереотипа.

Ограничаването на стереотипите и предразсъдъците е възможно, ако вместо да съдим, просто наблюдаваме.
Стереотипите не бива да ни ограничават, ние трябва да ограничим тях. Въпреки че помагат на мозъка ни да организира информацията, те невинаги са верни. Както видяхме, стереотипите са основата на предразсъдъците. Ако ограничим първите, можем, следователно, да ограничим вторите.

Промяната на стереотип или предразсъдък е възможна само, ако се доближим до групата и се опитаме да я наблюдаваме, без да прилагаме филтри или да се опитваме да потвърдим минали идеи. По-скоро трябва да опитаме да подложим последните на тест — да посветим усилията си да се съсредоточим върху идеи и ситуации, които противоречат на това, което преди сме мислили за дадената група.

Източник:  Psychology Framar.bg  
По материали на exploringyourmind.com, psychologicalscience.org

За деинституционализацията и интеграцията, през погледа на бюрокрацията!

Деинституционализацията на децата в неравностойно положение, лишени от родителски грижи, е една от най-съществените стъпки в социалната сфера в посока на тяхната закрила, защитата на техните права и подобряване качеството им на живот, на основата на търсенето "най-добрият интерес на детето". През последните години, много правителства изминаха на малки стъпки, този дълъг път, в посока по-добрата социализация и интеграция на тези деца в Общността. Придстои ни обаче, да вървим още дълго!.. 

"Деинституционализацията е най-успешната, най-трудната, но и най-удовлетворяващата реформа. Тя е ключова за реформирането на социалната сфера, каза заместник-министър Русинова. В резултат на целенасочената политика и непрестанните усилия на всички ангажирани страни при реализиране на процеса на деинституционализация бяха постигнати съществени резултати. Основните от тях са свързани с намаляване на броя на децата в специализираните институции с над 92% (от 7 587 деца през 2010 г. до 593 деца в края на м. февруари 2019 г.). За същия период специализираните институции за деца намаляха с над 82 % - от 137 през 2010 г. до 24 в края на м. февруари 2019 г., посочи Русинова.

Закриването на домовете за деца и изграждането на алтернативни социални услуги, в които децата живеят в близка до семейната среда, е огромен успех. Не по-малко важно е, че започнахме да променяме обществените нагласи и да създаваме различно отношение към децата, подчерта заместник-министър Русинова. Тя представи кампанията „Мисията е възможна“, чиято цел е да покаже, че всички деца могат да се реализират пълноценно, ако получат шанс и подкрепа от цялото общество.", каза Заместник-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова / Zornitsa Roussinova, която представи опита на България при провеждане на реформата за деинституционализация на грижите за деца пред делегация на Министерството на труда и социалните политики на Армения.

И преди съм споделял, един случай от преди няколко години, във връзка с реализирането на проект за социална услуга да деинституционализирани деца младежи с увреждания. На поставения тогава от мен въпрос на ръководителите на проекта, как точно ще се социализират и интегрират най-вече младежите, като има един единствен ДЦВУ и той е с пълен капацитет? При липсата на каквато и да било друга адекватна подкрепяща съпътстваща услуга.
Не получих  никакъв конкретен отговор.
Повтаряха ми само мантрата, за "една единна система от социални услуги ".
Така де, това е прекрасна утопия, ама как ще направиш единна система, от липсващи или нефункциониращи сами по себе си звена!?
И досега положението с тези младежи, е същото.
Седят си в центровете, където са "деинституционализирни", разчитайки и контактувайки единствено на обслужващият персонал, и на посещенията на някои ресурсен учител и толкоз!
Проблемът е, че това едва ли е прецедент!
Вярно, обгрижването е много по-добро, тъй като броят на персонала, съотнесен към броят на "потребителите" е по-равнопоставен от предходните институции, но базата, макар новичка и спретната, съвсем не разполага и с техният "ресурс за подкрепа", като различни работилници за занимания например по грънчартво, готварство и т.н.   
Уважаеми дами и господа от МТСП, "институционализацията" не се определя само от вида, размера и наименованието на предложената социална услуга. Нито социалната интеграция от позиционирането на тази услуга във или извън града, а от възможностите за подкрепа, осигурени на обгрижваните деца и възрастни в неравностойно положение и от осигурените алтернативи, за РЕАЛЕН КОНТАКТ с общността. 
Общността, за това е общност, защото предлага ЕФЕКТИВНА ВКЛЮЧЕНОСТ във социалният й живот на ВСИЧКИ нейни членове! Особено на маргинализираните и нуждаещи от подкрепа се групи!
Същото важи и за Интегрираното образование!