ЕНЬОВДЕН 💐

 

Честит имен ден, наше вълшебно талисманче❗💞

Бъди здрав, все така упорит и сбъдващ, и все така позитивен и влюбен с живота❗💙

Дъждът изми лицето на земята

и напои я с бисерните си сълзи.

Още по-дъхави блеснаха билките, цветята

Във всяка капчица роса, последен лунен лъч се отрази.

Прескачаха над огъня момците,

а нестинари с босите крака

танцуваха сред въглените и искрите,

с молитва и с икона във ръка. 

По тъмно снощи вещите знахари,

наляха бистра изворна вода

и верни на традицията стара,

окъпаха я мълком с лунна светлина.

А в ранно утро босите нозе

изкъпахме в роса кристално-чиста.

Тъмата от душите слънцето ни взе

и с първи лъч погали ни и ни пречести.

Набрахме билки ароматни и цветя, 

и свихме във венци и китка еньова.

Зави ни приказната синева

с магията на Еньовден.

Ивайло Апостолов

24.06.2023

Еньовден е мистерия от древността.

Магия с щипка изотерика и окултизъм,  стръкче мистицизъм вплетени, в букета от билки и цветя, накъде по средата между духовното и здравата връзка с корените и земята,  между заклинанието и молитвата за здраве, добро и сбъднатост❗💙🙏💙

Ивайло Апостолов 

24.06.2023

НЕ ПИТАЙ МЕН!...

 Не питай мен, не ще ти кажа що е дружба!

Словата са излишни - прах, на вятъра. 

Повикай ме, когато съм ти нужен!

Ще дойда аз, когато всеки друг напразно си очаквал!

Безмълвно ще ти дам ръка, когато

си паднал ничком и загубил си опора.

Щом нямаш твърда почва под краката си,

ще бъда твойта твърд, сред океан бездушни хора.

Ако сломен си и духът ти е прекършен,

без думи, пак до тебе ще приседна.

Душата ти крилата, ще превържа.

До рамото ти, ще остана, до последно!

Не питай мен, приятелство какво е!?

"Приятели на думи" имаш триста.

Но бурята, ще ти покаже кой достоен е.

Ще пръсне другите като мъниста...

За трудностите думите не стигат.

Не ги надвиват пламенни обети.

А две ръце, които да те вдигнат,

щом паднеш! Без фанфари и плакети...

Едно сърце, което бие в ритъм

със твоето, във радост и във нужда.

Такъв, какъвто си, да те почита,

когато всички други са ти чужди.

Едно сърце, което те приема

несъваршен. И грешен те обича

безпрекословно, без да те променя!

Да те разбира, без и дума да изричаш. 

С безмълвна клетва в теб, приятелят се врича❗💞

Ивайло Апостолов 

24.05.2023

БЪДЕТЕ СЕБЕ СИ И ОСВЕТЯВАТЕ ❗

Не бъдете безгръбначни!

Не бъдете и коремоноги!

Не сте невидими, нито прозрачни!

Не сте и ничии подлоги!

Вървете винаги гордо изправени,

срещу вятъра и срещу течението!

Знам пътя трънлив е и много неравен!

Но Ваши лични са и смисълът и значението!

Бъдете себе си и осветявате!

Не угасвайте! Но и не заслепявайте! 💞

Ивайло Апостолов

13.05.2023

Из 🎩"Рошавите мисли, на Лудият Шапкар"🧤

И ЛЮБОВТА И ЗЛОБАТА СА СЪЩИТЕ...

Защо сме тъй дребнави и нищожни

Очите ни все завистливо гледат в чуждото.

Ще сториме дори и невъзможното,

за да съсипем радостта на другите.

За собственото щастие нехаем,

не мърдаме и пръст, за да успеем.

За жертвите на другите не знаем,

но техният живот копнеем, да живеем.

Със злоба дебнем чуждите победи,

и с алчност, чуждите награди.

на друг, за нас "мехлем" е, да навредим.

Как страдат те, гледаме с наслада.

Пилеем всуе нощите и дните си.

И правим се на "жертви", с жални вопли. 

Не виждаме гредите, във очите си,

а в чуждите, тресчицата все чоплим.

Очи, в очи сме вечно лицемерни,

а зад гърба клеветим и злословим.

Награда най-голяма е, да очерним

и нечия усмивка, да заровим.

Как щастието чуждо, да отровим

премисляме отново и отново.

За грешките ни, други са виновни,

а чакаме успеха наготово.

Че всичко във живота ни, се връща

не мислим, че застига ни обратно.

И любовта и злобата са същите,

които сме посели, но умножени многократно! 

И после, пак проклинаме съдбата

а злоба, завист, мъст и алчност процъфтяват. 

Пак брат, забива нож в гърба на брата, 

а Човечността ни, бавно се стопява! 

Завистта не знае празник и умора, 

в нищожните души на подлеците. 

Във тази грешна Земя пренаселена с хора,

със свещ, да търсиш истински Човеци❗

Ивайло Апостолов

11.05.2023

АКО МОЖЕХМЕ

 

сн. Internet 

Ако можехме в този изстрадан живот,

да си вземем поука от гешките.

Ако учехме всеки безценен урок, 

все царици, ще ставаха пешките.

Ако можехме всяка горчива вина,

да изкупиме и да простиме. 

Ако казвахме с теб друже "Благодаря"! 

Ако можехме, да се смириме!...

Ако можехме с тебе, да трупаме спомени,

вместо слава, пари и фетиши!

Да градим, без да падаме духом сломени!

Да останем Достойни, сред низшите!

Ако можехме, всички щом треперят от страх,

да запазим ний дух непреклонен!

Да градим с този дух, след поредния крах!

Да не става в успеха той наглец безпардонен!

На лукавата клюка ухо, да не давахме. 

И зад чуждия гръб, да не я умножавахме.

Предатели в трудност с лекота, да не ставахме,

и на подлеца предадени, да не отмъщавахме!

Ако бяхме смирени, без да се отчайваме. 

Търпеливи, да бяхме. Без да трупаме злоба !

Малодушни живота си, да не окайваме. 

Да не хулехме други, за нашта тегоба.

Ако нашите чувства и нашите мисли,

не се изкушаваха от лесен успех

и пред лична изгода, оставаха чисти... 

Ако пред слабите сдържахме арогантния присмех.

Ако пред силните, гордо отстоявахме себе си, 

без глава да сведем! Без да свием пестник.

Ако ставахме по-мъдри, след грешките-ребуси.

И по-святи, след раните от някой мръсник... 

Ако можехме с разум, с мишци, устрем и воля,

да заложиме всичко в живота "ва банк". 

Без да чакаме Утре и без да се молим,

да заложим чест, его, титла и ранг.

Ако запазехме в себе си жива мечтата,

дори, да сме смазани в гъста лепкава кал. 

Ако можехме пак, да градиме нещата

наше кредо от нула и след сетен провал... 

Да продължим с теб дори, да не виждаме начин. 

Дори живота, да ни е обърнал гръб

свръх силите си смело, да прекрачим,

преминали предела си, отвъд.

И впрегнали само гола воля и вяра,

за тез', що обичаме тъй "безобразно",

да сложим живота си цял на кантара! 

Не сме друже мой, с теб живели напразно!

Ивайло Апостолов

10.05.2023

САМО С ТЕБЕ СЪМ АЗ

 

сн. Internet 

Понякога с никой не ми се говори.

Понякога сам стоя в тишина.

Понякога пак сам със себе си споря.

Търся истина сам. Сам изкупвам вина!

Понякога сам, търся прошка от себе си!

Сам със Бог разговарям.Търся отговор сам.

И на своите чувства в лабиринта и ребуса,

търся път към смирение, но гневът е голям.

Търся път към спасение. Път към божия храм.

Търся път към прозрение, търся пак светлината, 

но ме гложди съмнение и се връща вината.

Търся път, да простя! Ще си простя ли, не знам!?

Пак се лутам самотен по прашните улички,

на неясните спомени и мъгляви мечти.

И тогава изплува лик познат с бледи лунички

Моя пристан и котва, си единствено ти!

Моя вятър в платната и звезда пътеводна ти си, мойта малка вълшебница с червена коса.

Моя истина, моя "лъжа благородна".

Ти си моя усмивка и сълзите в гласа.

Ти си моето слънце и мойта вечерница.

Ти си моята пролет след зимният мраз.

Ти си хаосът в мен и си моя довереница.

Само с тебе завършен и пълен съм. Само с тебе съм АЗ❗

Ивайло Апостолов

06.05.2023

СПАСЕНИЕ

 

сн. Internet 

Обичай свойта сенчеста страна!

Знам, Щастието лесно се обича!

Но сенките, са нашата вина

и границата трудно се пресича!

Подсилвай свойта вътрешна искра,

но без любов към сянката човешка

не можем, да намерим светлина

и да простиме всички свои грешки!

Само тогава можем, да сме цели.

Каквито сме, да се приемем и обичаме

спокойно и уверено. Приели,

че всички хора са несъваршени. 

Че истинската сила е в това,

да приласкаем всички свои демони.

Да ги възлюбим, въпреки страха

и укротим, в едно събрали Егото ни. 

В едно събрали тъй и ум, и тяло...

И мрак и светлина в свещенно цяло, 

намерили и смисъл, и смирение, 

ще сме достигнали до своето Спасение!

Ивайло Апостолов

30.04.2023

БОГАТСТВО

 

Богат съм, ала не с пари и злато.

Не ме ласкаят материалните неща.

Сърцето ми е пълно и богато

на спомени, любов и красота.

Богато е на хиляди усмивки,

на мигове с приятел споделени. 

Богато е на нежност и почивка,

богато на мечти и на промени, 

на съпреживяното с най-близките ми време.

Богат съм с покорени върхове.

Богат на изгреви и на дъги след бурята..

Богат със звездопада с теб под дюлята.

Богат на залези с далечни брегове...

Богат на сбъдвания малки и големи.

Богат съм на познания и вяра.

На благодарност и на прошка съм богат.

И щом поставя всичко на кантара,

в сърцето ми е цялият ми Свят!

Ивайло Апостолов

29.04.2023

МИГ КАТО ВЕЧНОСТ, ЛИ?

 

сн. Internet

( Задъхваме се в непрестанно тичане, а живеем така, сякаш няма да умрем! )

Тъй през Живота си препускаме улисани... 

( Във търсене на щастие, успех, любов и смисъл ли!?) 

И във това неспиращо препускане

най-важните неща и хора ний пропускаме.

Преследващи триумфът и успехите,

все още се посрещаме по дрехите

Все още, колкото да е обидно то,

съдим един за друг по очевидното! 

Заплетени в душевните си ребуси

сме най-върлите предатели на себе си! 

Евтино служим за парите, на богатите,

на посредствеността и тарикатите.

Да бъдем благодарни, все забравяме

и все по-трудно някак си прощаваме!

Копнеем за любов, а не обичаме!

Любимите си пренебрегваме! Все тичаме!... 

Казват преди, да склопиме очи в момента

минавал ни за миг живота като кинолента.

Така е! Този миг на който сме създатели,

нарича се... Живот, приятели❗

За туй, поспрете! Забавете малко темпото! 

И изживейте всеки кадър в любов от лентата! 

Защото всичко друго суета е и самоизмама! 

Друг смисъл или втори дубъл, няма! 

Ивайло Апостолов

29.04.2023

ПОНЯКОГА СЕ СЛУЧВА И ТАКА

 

сн. Internet 

(Посветено на всички, които някога са се чувствали така! Изковете себе си в огъня от собствената си искра и блестете!

Не се опитвайте, да се греете на чужди и не позволявайте на никой и на нищо, да се опитва, да я затъмни!

Човекът на който винаги можете да разчитате, сте самите вие! Всички останали, са подарък📦!) 

 

Понякога се случва и така

Човека със човек се разминава,

реката не се влива във река,

Ръката ти, във въздуха остава.

До рамото ти, няма в труден миг

опира от приятелското рамо.

Наместо помощ, дават ти пестник,

при устрема ти,... в спиците ти камък...

Щом имат нужда,

                               те намират чак

през девет планини, на връх десета

Щастлив ли си, ще ти подложат крак... 

Ако си паднал, подминават като чужди

заобикаляйки възможно най-далеко!

Човека е такъв, не се сърди

недовечив, комерсиален и безочлив.

В свойто око не виждаме греди,

но в чуждото, тресчица ще посочим!

Човека е такъв, несъваршен.

Не го вини, типично по човешки

сгреши ли друг, за него е кретен,

но оправдава всички свои грешки!

Недей ропта, човека е такъв

пасивността си крие зад халтурата. 

За долар, ще те ползва като стръв

За два, ще блъсне теб пред амбразурата!

Но не тъжи, добрата новина е,

че има и порода друга хора.

За правдата и за доброто те Дерзаят

и със сърце за тях, не спират, да се борят.

За непознат те в огъня, ще влезнат

и за приятели, ще прекосят безкрая.

Светът променят. И не ще изчезнат.

Те благодарност и подкрепа заслужават.

За да ги има и за да Дерзаят ❗

Ивайло Апостолов

27.04.2023

ПОНЯКОГА МИ ИДВА, ДА КРЕЩЯ❗❗❗

 

сн. 1x.com

Автор: Tong Tong

Понякога ми идва, да крешя!

Една след друга маските да свалям❗

И да разкъсам с нокти лицемерието на Света❗

От толкова лъжи в очите ми, сърцето ми изгаря❗💔

Простете ми❗Не мога, да съм мил

и другата си буза, да обръщам,

дете щом някой грубо нарани

и после, с чиста съвест се прибира вкъщи❗

Децата си невинни, да прегръща, 

ръцете си като Пилат измил❗

От душевно мъртви бюрократи ми се доповръща ❗

Не искам, да съм хрисим, нито мил❗

Очите си не искам, да затворя,

щом сблъскам се с "човек" душевно гнил,

като десетки други, апатични хора❗

Кръвта нахлува в мойте слепоочия,

семейството ми някой нарани ли, 

готов съм връз' нещастника, да скоча❗

Простете, но не мога, да съм мил❗

Човек съм❗И напълно по Човешки

несъвършен съм, с всички недостатъци и грешки ❗

Ивайло Апостолов 

28.11.2022

🤔 Може би архаичните ми ортодоксални ценности са ми враг?...  Може би - честта и нуждата от справедливост. .. Може би, Човечността... Може би, чувствата❗...

Най-вече, чувствата❗

Простете ми, Човек съм... Несъваршен съм... Чувствам❗💗

Благодаря на Създателя❗🙏... Човек съм, Все още Чувствам, въпреки всичко❗💗

Съжалявам❗Старомоден съм❗

Политкоректността не ми е силата❗

Всеки човек, който срещаме по пътя си е наш учител, ако сме готови, да научим урока, който ни поднася и благодетел, единствено в този смисъл❗

 

Все още се уча, да бъда смирен! 🙏

Трудно ми е, да приема за "благодетели" онези, които целенасочено и умишлено причиняват страдание на семейството и децата ми(или на деца, изобщо) , по съвсем лични или меркантилни причини, под предлог, че защитават " най-добрият им интерес" ❗ 💔

А, вие!? 🤔

КРЪСТОПЪТ

 

Все някога, между заблудите,

решаваш на живота ребуса.

Да бъдеш друг, заради другите

или да бъдеш просто себе си.

Да носиш лицемерна маска,

но Егото ти, да погалят.

Или да си изпъкнал рязко,

но завистта, да те изкаля!

Да влезеш в тясната черупка

на всеприетите очаквания

или пък камъче в обувката, 

ругано с клетви и оплаквания!

Да си добър, учтив, прилежен

по всеприетите стандарти

или свободен и безбрежен

като море или гепард ти.

Да си за другите послушен

и с вътрешния си родител

в съгласие, но не изслушан.

И трупащ гняв, но "под прикритие"!

Да се изкачваш към успеха,

ала преглътнал куп обиди!

Но из под лъскавата дреха,

болката никой, да не види

и всички разочарования,

компромисите неизречени,

платил с цената на мълчанието

и своите мечти, посечени!

Да си клише безлично в прозата

или фриволен стих, без граници!

Да си застинал вечно "в поза"

или свободен, без багаж и раница!

Да бъдеш трън, в петата чужда,

но в мир със собствената личност!

Да бъдеш вечно свой, сред чужди,

с неповторима идентичност!...

Юг на сърцето ти компаса,

да сочи между ум и тяло!

Раят житейска е нагласа,

когато си единно цяло

със себе си.

Че тъй живота ни не пита,

а сблъсква ни с милиони избори,

дали във крак, да сме с "елита"

или спокойни бистри извори!

Знай, всичко има си цената!

Единствено от теб зависи,

какви залози, ще платиш в играта

Успешен ли или Щастлив, ще си!

Ивайло Апостолов

27.04.2023

Човекът твърде често е разкъсван между Егото и потребността от сигурност и принадлежност❗💔

Не губете себе си, по пътя към другите ❗

Не загърбвайте другите, по пътя на себеопознаването❗

🎩"Рошавите мисли на Лудия Шапкар"🧤

ЕДИН ЖИВОТ

 

сн. . Internet 

Един живот, а все не можем

по равно, да го разделим.

За бъдещето се тревожим!

За миналото се гнетим!

Все търсим в другите вината. 

Не я делим наравно с тях!

И търсим пак от тях отплата, 

за своите страхиве и крах!

Все търсим вън от нас причината

за собствените си страдания,

за пътищата неизминати

и своите разочарования!

Пак някой друг ни е виновен

за все отричаните истини.

И с жлъч най-близките си тровим

макар, да са за нас единствени.

Сред спорове и обвинения

десетки мигове погубваме.

А в неприетите решения

и не направените избори

обичните за нас разлюбваме. 

И губи се след нас следата.

Отровихме десетки извори

и давиме се в разкаяние.

Всеки потъва в самотата си,

в недоизречено мълчание

и в благодарност неизказана, 

в обидата, назад не взета

и в прошка, на любим недадена, 

и в извинения - клишета... 

в някой прегръдка неполучена... 

в някой любов несподелена.

в уроците ни не научени

и миговете пропилени.

А някъде над нас часовника,

безмилостно брои минутите,

докато търсиме виновника

сред извинения нечути.

А любовта е толкоз проста,

но тъй целебна и възвишена!

На този свят сме просто гости!

Приятели не пропилявайте живота си,

за да си търсите залози и мишени!

Обичайте, целувайте, прегръщайте

Заедно сбъдвайте и пресъзавайте

Доброто и красвото!

Само така, макар и да сте същите!

Ще сте живели истински щастливи!

Ивайло Апостолов

24.04.2023

УМИРА БАВНО, ТОЗИ КОЙТО...

сн.  Ани Йончева 

( Посветено с много любов на онези, които най-много обичам❗💛                              Вие сте моите герои❗  ЖИВЕЙТЕ ДНЕС,ТУК и СЕГА❗   И не позволявайте на никои умиращи бавно, да ви влачат със себе си надолу ❗💙) 

🦋🦋🦋

Умира бавно този, който роб

на навиците стари си остава!

И в тясната си зоната на комфорт,

до гроб на топличко се гуши и не шава!

И не разбива старите стени,

потънали във мухъл, предразсъдъци и плесен,

който отказва, да се промени

и предпочита вместо да гори,

да крее, но живота му, да бъде лесен!

Умира бавно и с приведен гръб

тогова, който свива се в черупка

и не строшава всеки гнил отровен зъб

на клеветата и лъжата, скрит във влажната си дупка!

Умира бавно този, ден след ден,

който живота си пролазва, на колене!

Живеещият в страх,.. неокрилен!

И този, който цял живот за нещо стене!

Умира бавно, с лицемерно - гузен лик

лакеят, обладан от чужди мнения!

"Страдалеца" във поза "мъченик"

без глас, без собствен избор и решения!... 

Живеещият вечно в свойто Вчера,

Без вяра в бъдното! В сърцето, без искра!

Мечтите си захвърлилият във килера!

Страхливецът, злословещ зад гърба!... 

Умира бавно, неизминалият крачка

и пътят не избрал, на кръстопът!... 

И преживяващия, в трупане на плячка!... 

Лелеещият, но не изкачил върхът!...

Умира бавно този, който музика не слуша!

Не драсналият нито щрих, ни' ред! 

и нота не изпелият, под душа... 

и нечетящия, не вдигнал взор напред!...

Недалият ръка, на някой в нужда,... 

скъперникът, не дал и къшей хляб... 

Безродникът, пред някой мъка чужда,... 

Успелият, несподелил със своя брат!...

Умира бавно не сгрешилият, а непоискалият прошка!... 

И неизпиталият ни вина, ни срам!... 

Окичилият се със чужда слава, като с брошка!... 

Неблагодарникът, без съвест и без свян!...

Умира бавно този, който плува

понесен от случайните течения...

и който цял живот, единствено на разума робува,

подтиснал всяко чувство и вълнение!... 

Този чиито кораб, цял живот

в единствен пристан, гние във водата!

В безпътица нетърсещият брод ... 

и с вятър неиздулият платната!...

Несетилият щастие, любов...

непреживелият успехи и падения,

в делата и в интимния живот...

Чрез болката, нестигналият до прозрения!

За туй, ЖИВЕЙТЕ ДНЕС! Грабнете всеки миг! 

Гмурнете се! ... Гребете с пълни шепи! 

Не се страхувайте и поемете риск! 

Живейте с чест, все тъй великолепни! 

ЖИВЕЙТЕ ДНЕС❗ЖИВЕЙТЕ ТУК И СЕГА,

с нещата и със хората, които правят ви щастливи!

Тъй в пъстрите и мънички неща,

ще преоткриете вълшебството в света

и с жестовете малки в Любовта!...

Само така, ще сте били НАПЪЛНО ЖИВИ ❗💝

Ивайло Апостолов 

28.03.2023

(Вдъхновено от Пабло Неруда) 

ВЯРВАМ В ТЕБ, ЧЕ ГО МОЖЕШ❗💖

 

Има дни във които душата ридае

и се губи в талази горчива мъгла.

Или огън от гнав, чак до пепел изгаря в канонада от чувства, не намиращ брега!

Има дни, врим под дим и талази мълчание

и трасират ума ни прегърнати многоточия!

А шрапнели от хиляди разочарования

се забиват в пулсиращите ни слепоочия!

Има дни в които треперим за Утре-то

или с нокти разкъсва ни вината от Вчера!

Дни в които на парчета посрещаме Утрото

и се чувстваме като ненужна скраб във килера!...

Знам и ти си се чувствал сякаш метри под дъното!

Изоставен, предаден, изгубен и ничий!...

Знам и ти си се лутал, търсещ себе си в тъмното!

И ръце си протягал, към свойто лично величие!...

В този миг здраво дръж на морала компаса

неотклонно, да сочи стрелката към правда!

И парче, по парче, ще слепиш пасианса,

щом успееш в душата си, да смириш океана.

Зная колко е трудно, но лепни си усмивка!

И наметни се с наметката в небрежно и бяло!

Изключи и си дай пет минути почивка,

да се върне душата ти отново във тялото!

Много трудно е, знам! Почти невъзможно!

Но заглуши във душата онзи вой на сирените,

дето в паника 🆘 вият тревожно!

Че страхът го надушват отдалече хиените!

Много трудно е, знам! Но вярвам в теб, че го можеш!

В миг проглежда ума, щом постигнеш смирение!

Щом раненото Его прости и приеме,

Избледнява пред нас пелената на сивото!

И душата се сгрява пак от Слънчево време!

Пак си връщаме вярата в Доброто и във Красивото!

Много трудно е, знам! Но вярвам в теб, че го можеш!

Ивайло Апостолов 

17.03.2023

🙏ПРОШКИ❗🙏

Днес всички прошка нека, да получим!

И да простиме всички чужди грешки!

Уроците си нека, да научим

И да продължиме утре малко по-Човечни. 

Гневът си да смирим и суетата,

да спрем, да трупаме неща ненужни...

Да се преборим със страхът, срама, вината...

Да бъдем хора и със свои, но и с чужди! 

Да си простим пропуснатите шансове,

погрешните завои и безпътици!...

Да преоткрием в себе си баланса

и да приемем Любовта, за своя спътница!

Да продължиме утре малко по-щастливи,

по-вярващи в Доброто и красивото

По-несебични и по-малко горделиви

И с всяко Утре, мъничко по-живи!...

Ивайло Апостолов 

25.02.2023

НО ЗНАМ, ЩЕ ДОЙДЕ УТРОТО ❗

 

НО ЗНАМ, ЩЕ ДОЙДЕ УТРОТО ❗

Нощта измърка плахо като коте

и сгуши се на къщния ми праг.

Ехидно завистта се изкикоти

из зад гърба ми и се шмугна в мрака.

Съблякох бавно делничнитв грижи,

лъжите, лицемрените приятелства

оставих като плъхове, да се изнижат, оставящи след себе си предателство!

След тях остана мирис на разложено,

на сяра, на бездушие и блато. 

Когато някой си спасява кожата

смрадта е тъй болезнено позната, 

пропита във всяка фибра на душата ти!

Когато съвестта на някои ближни

пред тебе в гърчове агонизира,

а в ленността от делничните грижи

човечността им миг след миг умира,

посмъртно помени ги с чаша бира. 

Гръб обърни и продължи нататък,

Че всички в тоз' живот сме "на квартира"

и пътят ни е прекалено кратък!

Поредните си разочарования

изтърсих пласт, след пласт от рамената си. 

Горчилката обаче си остана,

като утайка от кафе в душата ми!

Проблемите си подредих прилежно

пригладени и сиви в гардероба!... 

Тъгата по челото ме целуна нежно

и приласка ме в своята утроба!

Но знам, ще дойде утрото отново

с цветя, Надежди и криле на птици!

Денят привърши сиво и сурово,

но Утре зрее в моите зеници!

Ивайло Апостолов

11.01.2023

И според всички светски знаци...

 И според всички светски знаци,

идеалистите ни сматят, за глупаци!...

И оптимистите ни смятат за глупаци!...

И хуманистите ни смятат за глупаци!...

От фактите и днешни... и от прежните

Андрешковците само са вървежните!

Животът е Живот, но за невзрачните!

И за невидимите!... И за безгръбначните,

които и в калта, да са до гуша,

ще си лежат на завет, под ботуша

и под кесиите на олигарсите.

Нали "Оркестъра поръчват тези с парсите!?" 

Историята - стара куртизанка,

отдавна ляга само с хората във сянка!

Търкаля се безсрамно из чертогите

на хората с пари - на Кукловодите!

Безропотно слугува на халтурите!

А алтруистите, ...пред амбразурите!

Героите... на барикадите!

Интелигентните... след тях,... на кладите❗

Интелигентите, са най-опасните!

Те борят с аргументите си басните, на властните!...

Днес съвестта търгува се под масите.

Валута много ценна са нагласите,... на масите!

Тъй на предците си, великата култура,

удавихме в шкембе чорба и във халтура!

Кога най-сетне, ще запретнеме ръкави,

а не наведени, да молим някой друг, да ни оправи!

Че то "оправянето" много бързо става, та

отнасят златото,... за нас оставят плявата!

Така "оправят" те, щом чакаш на апашите, 

и сам наведен си си смъкнат гащите!

Народе клет! Кога ще се пробудиме!?

Да разберем, "два зелника, не ги изяждат лудите❗

Ивайло Апостолов 

11.12.2022

ЗНАЙ ВИНАГИ, ЩЕ ИМА ХОРА❗...

  

Знай, винаги ще има хора,

на твоя огън, да се топлият!

Те зад гърба ти, ще говорят,

пред теб, редящи скръбни вопли!

Знай, винаги ще има хора,

закриващи със свойта сянка

към твойто Утре светлината,

с прегърбвната си осанка!

Знай, че ще има и такива,

които докато те хвалят

искрата в тебе завистливо,

ще се опитват, да изкалят!

Знай винаги, ще има хора - 

със злоба, нагло, арогантно,

ще се опитват, да те смачкат!

Ще слагат пръти в колелата ти,

или с най-гнусните си храчки,

ще пробват, да гасят искрата ти! 

Други подмолно, лицемерно

притворно и съвсем  цинично

с език хаплив, ще те очернят,

с искрата ти, дорде се кичат!

В ухото ти те, с дитирамби

отрова докато наливат,,

ще те ограбват и подмамват,

и с твоят труд, ще се опиват!

И като Брут, ще те прегръщат,

в гръб с нож докато те пронизват.

Ще те целуват, като Юда

И шепнещи ти куп заблуди

отново гръб, ще ти обръщат

и подличко, ще се изнизват! 

Предали те, изпаднал в нужда, 

ще те подминат, като чужди! 

Знай, винаги ще има хора, 

само да грабят и да вземат.

Ала каквото, да говорят.

Най-подлото дори да сторят

искрата ти, не ще отнемат!

За туй им дай, за да позгреят

душички пусти и премръзнали,

защото докато са смръзнали,

те няма как, да оцелеят!

И както и да го извъртат,

отдавна, са душевно мъртви! 

Знай, винаги ще има ХОРА,

Които миг не ще хитруват❗

Криле ще са ти и опора❗

За ТЕЗИ, ВСЕИ РИСК СИ СТРУВА ❗💖

За туй, БЪДИ ЧОВЕК❗РАЗДАВАЙ❗

Благодари, когато имаш❗

Раздавщите оцеляват

и огънят им, на изстива❗

А още по-Човешки згрява❗

И Искрите му от жарава 

безброй изскрици разгоряват

дори в сърца съвсем изстинали❗

ЧОВЕЩИНАТА СЪЖИВЯВА❗

Ивайло Апостолов

09.12.2022

ОБИЧАМ ТЕ❗💝

(На любимите ни деца!) 

Любовта не се дели "на парче"! 

Искрата й, се разгаря по-силно с всеки следващ човек, който обичаш! 

ОБИЧАМ ТЕ и в делника, и в празник!

Ти с всеки дъх, си глъдка кислород!

Сърцето ми със всеки удър казва

"ОБИЧАМ ТЕ"!... Безкрай!... Като живота! 

ОБИЧАМ ТЕ, дори да ти се с карам! 

ОБИЧАМ ТЕ, дори и да сгрешиш!

ОБИЧАМ ТЕ и всяка грешка ти прощавам, 

дори сърцето бащинско, да нараниш!

ОБИЧАМ ТЕ, дори да се препънеш!...

Дори и гневен, да съм ако съм сгрешил!...

Дори в нелепица поредна да затънеш,

ще те обичам пак и пак ще си ми драг и мил!

Ще те обичам в краха и в успеха!

Че обичта не знае рамки и сезон.

Тя е на Славата и Гордостта в златните доспехи, 

все същата е и в работния гащиризон!

От себе си ти само не отстъпвай!

Бъди си верен и не се отказвай!

И мъжката си дума, не пристъпвай!

Благодари!... Прощавай!... Не наказвай! 

Макар понякога и да не ти го казвам

ОБИЧАМ ТЕ, дори и мълчешком!

Дори да мислиш, че не го покзвам,

ОБИЧАМ ТЕ! Сърцето бащинско е винаги твой дом!

ОБИЧАМ ТЕ! Бащите са такива

- изискващи, очакващи и строги!

Но към децата обичта, дори за миг не си отива!

Ще се възправят те дори пред  Бога,

ако е нужно, за да ги закрилят!

" ОБИЧАМ ТЕ! ", бащите казват рядко!

Но някой ден и ти ще разбереш,

че никога не стихва стихийния копнеш

по рожбите им!... Ще разбереш, когато станеш татко!

ОБИЧАМ ТЕ, със всеки малък недостатък!

ОБИЧАМ ТЕ, дори несъвършен!

Перфектен не! Но, точно като мен!... 

Живота ми край теб е твърде кратък !

Помни и чувствай го, до сетният си ден,

знай пак ще те обичам без остатък!...

И с теб ще бъда!... Даже и оттатък!...

Над теб, ще бдя с любов дори,... след мен!

Ивайло Апостолов

01.10. 2022

Обичайте децата си СЕГА!

Те имат нужда, да го чуват и най-вече, да го чувстват СЕГА! За да знаят, как се прави, УТРЕ❗💞